Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Chance Saloon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 71 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2008)

Издание:

Мариан Кийс. Бар „Последен шанс“

ИК „Бард“, 2004

Печат: Полиграфюг, Хасково

431 с.; 20 см

История

  1. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Глава 79

Лоркан пое по студената тъмна улица, изпълнен с ярост и възмущение. Каква нахалница бе тази жена! Как смееше? Беше тръгнал да я сваля само за да си го върне на онзи хубавец Джо Рот, а и защото бе отегчен. В противен случай никога не би позволил дори да го видят с нея.

Не мислеше да замени Ейми с нея, нали? Разбира се, че не! Добре, трябва да признае, че е хубавичка и би я изчукал набързо, а и искаше да узнае какво е станало с бебето им. А и коя би решила да абортира? При това неговото бебе! Само луда можеше да го направи!

Лоркан удобно забрави, че бе от мъжете, които се спасяваха светкавично, когато се случеше нещо подобно.

Сребристосиня „Карман Джиа“ профуча покрай него и го разсея за момент. Обичаше хубавите коли. В следващия миг позна Кетрин зад волана и забеляза, че му показва среден пръст!

Какво ставаше? Накъде отиваше светът?

Продължи напред, разгневен от факта, че го бяха отхвърлили. Никога преди не му се бе случвало. Беше на тридесет и девет години и откакто се помнеше нито една жена не му бе отказвала. Прокара нервно пръсти през косата си и застина на място. Светлината на уличната лампа разкри цяла топка в ръката му. Мамка му!

Преди минути една жена го бе отхвърлила. Косата му капеше. Нямаше работа. Внезапно яростта му се изпари и той се почувства ужасно стар. Изморен, съсипан и депресиран.

После се сети заЕйми. Сладката Ейми. Търпелива, мила, вярна. Тя нямаше да го отхвърли. Щеше да го приветства с отворени обятия, да облекчи болката му, да го развесели. Защо въобще бе решил да я освободи от присъствието си? Сигурно е бил временно откачил!

Забърза към дома й. Да сваля Кетрин бе истинска лудост. А и онова момиче Диди, с което се бе видял по-рано вечерта! Ейми беше много по-красива. Всъщност, като се замислеше, май… май обичаше Ейми.

Лоркан ускори крачка. Искаше му се да има пари за такси. Струваше му се адски важно да види Ейми веднага, да й разкрие чувствата си. Бе убеден, че никога повече няма да се ожени, но сега искаше един спокоен рай с Ейми. Място, където да положи изморената и оплешивяваща глава. Можеше дори да си родят няколко дечица. Щеше да се откаже от актьорството и да си намери добра работа.

Видя празно такси и му махна. Ейми щеше да го плати.

Таксито спря пред дома й и Лоркан каза на шофьора:

— Изчакай ме една минутка. Отивам да взема пари от приятелката си.

— Остави си якето като залог.

— Ще се върна след секунда.

— Якето остава тук.

— Добре де.

Ейми отвори на третото позвъняване. Беше по хавлия. Очевидно я бе събудил.

— Здрасти! — равнодушно каза тя.

— Здрасти! — мило й се усмихна Лоркан.

Не можеше да спре да се хили, защото бе адски щастлив, че вижда красавицата си, ангелчето си, жената, която обичаше.

Ейми продължи да стои на вратата, затова той попита:

— Мога ли да вляза?

— Не.

— Бебчо, ужасно съжалявам. За онази вечер и онова момиче Кетрин. Само се шегувах и флиртувах. Знаеш какав сьм.

— Да, знам какъв си — потвърди тя. — Бенджи ми разказа всичко.

Бенджи се появи в коридора зад нея.

— Здрасти, Бенджи! — разсеяно го поздрави Лоркан, после се завъртя към Ейми. — Трябва да поговорим — обещаващо й се усмихна той. — Може да чуеш нещо интересно. Ще ти хареса. — Раздразнено забеляза, че Бенджи все още се мотае в коридора и се намръщи. — Двамата с Ейми трябва да поговорим — заяви Лоркан решително.

Бенджи не помръдна и Лоркан се намръщи отново.

— Разкарай се, човече!

Едва тогава осъзна, че нещо не беше наред. Минаваше два сутринта. Какво правеше Бенджи в апартамента на Ейми? И защо двамата бяха по хавлии? Какво ставаше?

— Ние сме влюбени — съобщи му Бенджи.

Лоркан избухна в смях.

— Знам, че си влюбен в нея отдавна. Но тя е моя.

— Не съм — опроверга го Ейми. — Сега принадлежа на Бенджи.

Мускулите по лицето на Лоркан заиграха нервно. Не знаеше да се смее ли, да крещи ли, или да плаче.

— Но аз те обичам, Ейми — най-после каза той.

— Аз пък обичам Бенджи.

Всъщност не го обичаше. Но държеше на него и може би след време щеше да го заобича. Беше й писнало от гадостите на Лоркан. Искаше спокоен живот с мъж, който я обожава. А Бенджи щеше да й е верен и винаги да я обича.

— Не всички мъже са гадни копелета — бе я уверил той. — Аз не съм такъв например.

И тя му повярва. Не беше достатъчно хубав, за да е гадно копеле.

— Да не би да сте… — заекна Лоркан втрещено. — Да не сте свършили работата?

— Да, разбира се — кимнаха и двамата едновременно.

— Не мога да повярвам!

— Не се тревожи — успокои го Ейми. — След време ще повярваш.

— Ама и ти си един приятел! — възмутено се завъртя Лоркан към Бенджи. — След всичко, което направих за теб. След всички съвети как да си хванеш мадама. И как ми се отплащаш сега? Долен шибаняк!

— Съветите ти бяха гола вода. И не се нуждаех от тях — спокойно отвърна Бенджи. — Искрената ми любов към Ейми бе достатъчна.

Ейми тръгна да затваря вратата и Лоркан паникьосано си припомни, че имаше и друг проблем.

— Хей, можеш ли да ми дадеш назаем една петарка? Трябва да си платя таксито.

— Не.

Вратата се затръшва под носа му.

Шофьорът на таксито бе обиран няколко пъти и сега държеше тежка щанга под седалката си. И не се страхуваше да я използва.

 

Джо Рот отвори вратата и видя Кетрин.

— Здрасти! — каза тя. — Съжалявам, че идвам толкова късно. Мога ли да ти разкажа една история?