Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (54)

Глава 54

В петък Тара се събуди в лошо настроение. Цяла нощ бе скърцала със зъби насън и сега челюстта я болеше.

Чувстваше се ужасно унизена от подигравките на Томас. Какво толкова смешно имаше в идеята й да се оженят? Живееха заедно от две години. Нормално бе да сключат брак и нямаше нищо смешно. Болеше я от грубостта му, въпреки че той може би не си даваше сметка за това.

Тара все повтаряше, че не иска да се омъжва — през тийнейджърските си години бе осмивала брака като отживяла буржоазна институция, но искаше да се увери, че Томас приема връзката им сериозно.

На път за работата я тормозеха мрачни мисли. Чудеше се какво ли щеше да стане занапред. Възможно ли бе нещата да си останат по същия начин? А, не! Чувстваше се задължена да изрази мнението си, за да запази достойнството си. Всъщност трябваше да го направи още преди месец.

Но не искаше. Предпочиташе да стъпва предпазливо, на пръсти, сякаш се движеше в рушаща се сграда. Страхуваше се, че постройката ще рухне, ако направи някоя погрешна стъпка.

В началото отношенията й с Томас бяха чудесни. Обичаха се. Може би нямаше нужда да се тревожи. Връзката им все още съществуваше. Нищо важно не се бе променило и сградата все още изглеждаше солидна.

Е, не точно солидна, призна си тя неохотно. Но поне изглеждаше същата като преди.

— Добро ли е новото червило? — извика Рави веднага щом Тара влезе в офиса. — Издържа ли на целувки?

— Нямам представа.

— Искаш ли да провериш дали е устойчиво на понички? — попита той, като размаха шоколадовото изкушение под носа й. — Съжалявам — бързо се извини Рави, когато Тара потръпна и отмести очи от поничката. — Какво ще кажеш за едно кафе?

Рави й донесе чаша кафе, а Вини, Теди, Евелин, Кльощавата Шерил и Сънливия Стив зачакаха любопитно какво ще стане, когато устните на Тара докоснат чашата. Тя отпи предпазливо и им показа чашата. Всички въздъхнаха разочаровано, когато видяха розовото очертание по жълтия порцелан.

— Рекламата твърдеше, че издържа дълго — утеши я Рави, — а не, че е вечно.

— Мисля, че е време да се откажа. Никога няма да спечеля в тази игра — примирено каза Тара.

След работа отиде да пийне с Рави и някои от другите колеги. През цялото време не спомена нито Томас, нито Финтан. Но мрачните предчувствия не я напускаха.

Прибра се у дома и още щом видя Томас, се почувства унизена. Насили се да поведе безгрижен разговор и каза:

— Познай какво става. Кетрин има среща утре.

Томас презрително изсумтя.

— Ще си свали ли най-после железните гащи?

Тара стисна устни. Избухването бе удоволствие, което не можеше да си позволи. Но си помисли, че отношенията им са адски странни за хора, които уж се обичат.

Ама че идиотски живот! Каква тъпа загуба на време!

Почувства се страшно изморена. Беше й писнало от проблеми.

— Сипи ме нещо за пиене — каза тя. — Чаша бяло вино.

Томас стреснато се подчини.

С нея ставаше нещо странно. Но още не бе сигурна какво точно и се страхуваше да разбере.