Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (47)

Глава 47

— Томас, ще се ожениш ли за мен?

Томас се завъртя към Тара с блеснали очи.

— Тара — развълнувано отвърна той, — направо не знам какво да кажа.

— Просто кажи „да“.

— Да! Поласкан съм! Аз съм най-щастливият човек на земята!

Заля я облекчение. Берил й се усмихна доволно, докато Тара слагаше купичката й в миялната. Чакай малко! Те нямаха миялна. И Берил никога не й се усмихваше — мразеше я. А после Томас възкликна:

— Да се оженя за теб? Стори ми се, че попита дали искам всичките ти пари? Човешко е да се греши.

Тара се събуди, обляна в пот.

Напоследък често сънуваше кошмари, в които предлгаше на Томас.

Финтан беше виновен. Също и проклетата Кетрин Кейси. А и колегите й. Най-вече Рави. В сряда на обяд в почти безлюдния офис той бе извикал жизнерадостно:

— Развесели се най-после. Искаш ли да оближеш капачката от шоколадовия ми мус?

— Благодаря.

Тара пое капачката и я облиза без желание, а Рави отметна глава назад и изсипа цялата кутия в устата си. После разопакова огромен сандвич с шунка.

— Искаш ли да помиришеш хартийката? — предложи й той.

Тара прие мълчаливо.

След като погълна сандвича за части от секундата, Рави извади шоколад „Крънчи“ и заяви:

— „Крънчи“! Пълен със здравословни съставки!

Тара го изгледа завистливо.

— Как е Финтан? — попита той с пълна с млечен шоколад и карамел уста.

Тара не отговори. Страхотен въпрос. Как беше Финтан? Ужасната буца на врата му въобще не се смаляваше. Нито пък отоците в панкреаса. А и трябваше ли да спомене колко се бе разстроил, когато научи, че химиотерапията ще го направи стерилен? И как онкологът му бе намекнал, че тъй като е хомосексуалист, това е без значение?

— Излиза от болницата в събота — най-после каза Тара.

— Чудесно! Значи се оправя?

— Не се оправя! — намеси се Вини, като вдигна глава от компютъра си и се вторачи мрачно в Рави. — Това не е като да си счупиш ръката или да ти извадят порасналия навътре нокът. Човекът е болен от рак и не може да оздравее след няколко седмици в болницата. Нужни са месеци.

Вини разтърка нервно оплешивялата си глава и се върна към работата си. Тара и Рави продължиха разговора си по-тихо, свели глави един към друг.

— Вини е полудял от напрежение покрай новия проект — отбеляза Рави. — И май не може да се справи със стреса.

— Не му обръщай внимание — меко каза Тара. — Възможно е Финтан да се оправи. Просто още не знаем. Може да минат месеци, преди да разберем, че лечението му помага.

— Защо тогава излиза от болницата?

— Няма нужда да остава там. От сега нататък ще ходи на химиотерапия два пъти месечно.

— Два пъти месечно? — усъмни се Рави. — Това едва ли е достатъчно. Увеличете я. Удвоете я. Може да помогне.

Сърцето на Тара се сви. Искаше й се да е толкова просто. Но химиотерапията можеше да убие Финтан, ако прекаляха с нея.

— Майка му и братята му ще останат ли тук през деветте месеца?

— Не. В неделя се прибират у дома. Поне Джейн Ан и Тимъти ще се приберат.

Рави я сграбчи развълнувано за раменете.

— Искаш да кажеш… Искаш да кажеш, че Майло остава?

— Не само остава — многозначително кимна Тара, — по-важното е с кого остава.

— С Лив? — възкликна Рави. — Страхотно!

— Само за няколко седмици.

— Ами Ларс? Лив разкара ли го вече?

— Да. Снощи.

— Охо! Иска ми се да ги бях чул.

— Всъщност можеше и да ги чуеш. Лив натисна високоговорителя на телефона, за да слушам как му съобщава новината.

Рави онемя от разочарование.

— Защо не ми каза? Щях да дойда.

— Съжалявам! Съжалявам! Имах прекалено много проблеми. Може и да си забелязал. А и бездруго не беше особено забавно, защото и двамата говореха на шведски.

— Е, и?

— Съжалявам, Рави. Наистина.

— Ларс плака ли?

Тара се поколеба, после кимна.

— Олеле! А обеща ли да зареже жена си?

Тара се сви под обвинителния му поглед.

— Не разбирам шведски, но мисля, че да.

— А Лив каза ли му, че вече е прекалено късно?

Тара наведе засрамено глава.

— На всичкото отгоре не мога да гледам повторението в неделя — горчиво изхленчи Рави.

И двамата замълчаха.

— Да не си се скарала с Кетрин? — внезапно попита Рави.

— Защо питаш?

— Защото ежедневните ти телефонни разговори намаляха със седемнайсет процента от миналия петък. Теди дори направи програма, за да ги изчисли. Какво става?

— Нищо.

— Кажи ми. Няма да те разбера.

Какво облекчение бе да си с чудесен човек като Рави! Неочаквано нуждата й да говори стана неудържима. Тара отвори уста и изля всичко като водопад. Разказа му за смахнатата заплаха на Финтан, че ако не напусне Томас или не го накара да се ожени за нея, той ще умре напук на нея. За ужасната разправия с Кетрин. За семейство О’Грейди, които я гледаха мрачно, сякаш се бе нахвърлила върху Финтан със сатьр в ръка. А накрая и за собственото си суеверие.

— Вярвам на Финтан, когато казва, че ще умре и ще ме преследва до гроб, ако не направя онова, което иска — призна тя. — Откачил е, нали?

Рави не отговори. На лицето му се изписаха противоречиви чувства.

— Просто трябва да кимнеш — притеснено го подкани Тара.

Гладкото момчешко лице на Рави отразяваше объркването му.

— Но Финтан е твой приятел — каза най-после той. — Не би ти направил мръсен номер. Познаваш го от четиринадесетгодишна, нали?

Тара кимна неохотно.

— А сега на колко си? Двайсет и осем?

— Тридесет и една, глупчо.

— Наистина ли? Колко си стара!

— Да, наистина.

— Добре. Когато приятелите са заедно от толкова дълго време, те държат един на друг — усмихна се Рави победоносно, доволен, че бе изяснил нещата на Тара. Но за негово учудване тя все още изглеждаше нещастна.

— Рави, струва ми се, че не ме слушаш. Финтан иска да напусна Томас. Болен е и не знае какво говори.

— Не съм сигурен — отвърна замислено Рави. — Веднъж гледах документален филм за човек, попаднал в страшна буря. Оцелял седем седмици на една лодка. Ушите му измръзнали. Наложило му се да яде парчета от лодката и едва не умрял. Спасил го китоловен кораб. А той получил просветление и променил живота си. Станал невероятно мил с всички хора, продал бизнеса си и заживял безгрижно и щастливо. Струва ми се, че ти имаш същия проблем с Финтан. А пък друг тип, който пътувал с отвлечен от терористи самолет…

— Престани, Рави! — разочаровано извика Тара. — Разчитам на теб и неграмотността ти в емоционално отношение. Не искам да получаваш просветления. Ти си единственото ми мрачно петно в кошмарно яркия реален свят.

— Съжалявам!

— Трябваше да се съгласиш с мен, че Финтан е откачил, и да ме посъветваш да не му обръщам внимание.

— Добре, Тара. Финтан е луд. Не му обръщай внимание.

— Прекалено късно е.

— Знам — потвърди Рави, после внезапно се вдъхнови. — Можеш да го излъжеш. Кажи му, че си оставила Томас.

— Мислих по въпроса. Но и Финтан го направи. Каза, че ще разбере, ако го излъжа. Обеща да ме проверява неочаквано и да звъни в апартамента на Томас от време на време. Дори щял да наеме микробус с оборудване за подслушване и наблюдение.

— Мамка му! — изсумтя замислено Рави. — Сетих се! Зарежи Томас и кажи на Финтан. Изчакай Финтан да оздравее и се върни при Томас.

— Ами ако Томас не ме изчака?

— Значи не те е обичал истински — спокойно отвърна Рави.

Господи, дори той виждаше истината!

Стомахът й се разбунтува. Рави й даваше лоши съвети. Нямаше ли кой да я подкрепи?

— Ако това беше филм, щях да зарежа Томас — каза изморено тя. — Всичко щеше да е съвсем ясно. Само че не е. Обичам Финтан и адски ми се иска да оздравее. А ако не се оправи… Но, нали разбираш… обичам и Томас.

— Може пък да не се наложи да оставиш Томас — започна Рави, който очевидно се бе сетил още нещо.

— Прав си — бързо се съгласи Тара. — Не трябва да го оставям.

— Имах предвид, че има и друг начин. Защо не го помолиш да се ожени за теб, както ти е предложил Финтан? Ако се съгласи, нямаш никакви проблеми.

Тара сви рамене.

— Просто попитай Томас какви са намеренията му.

Не искаше да го прави. Подозираше какви са намеренията му. Знаеше, че всъщност няма такива. От нощта след рождения й ден това бе повече от ясно. Но докато не го чуеше от неговата уста, можеше да се самозалъгва. Не можеше обаче да се отърве от мрачното предчувствие, че над главата й е надвиснала катастрофа. Държеше се здраво за връзката с Томас като човек, впил пръсти в ръба на скала. Щеше да е лесно да отпусне хватката си и да падне. А после? Тара отчаяно зарови лице в ръцете си.

— Не мога да го оставя, Рави — прошепна тя. — Няма начин.

— Защо? — паникьоса се Рави. Женският плач го подлудяваше. Ужасно му се искаше да поразвесели Тара. — И какво като го оставиш? — утеши я той. — Томас бездруго те кара да се чувстваш нещастна.

Тара го погледна възмутено, но той бързо се сети какво да каже:

— Спомни си колко щастлива беше с Аласдър.

Аласдър! Аласдър! Докато Рави се усмихваше, горд от бързата си реакция, неочаквано мили спомени заляха Тара. Аласдър! Господи!

— Аласдър беше адски готин тип — мило каза Рави.

— Да, но ме заряза и се ожени за някаква идиотка.

— Винаги твърдеше, че си страхотна. Дори и на мен го е казвал. Накрая дори започнах да го избягвам, когато идваше тук.

— А после ме заряза и се ожени за някаква идиотка — повтори тъжно Тара.

— Поне идваше тук понякога. За разлика от някои други хора.

— А после ме заряза и се ожени за някаква идиотка.

— Докато беше с Аласдър, никога не се тормозеше с тъпи диети.

— Не е вярно.

— Вярно е. Непрекъснато вечеряхте навън. Не помниш ли? Всеки понеделник ми вгорчаваше живота с разказите си къде сте се забавлявали през уикенда.

— А после ме заряза и се ожени за някаква идиотка — настоя Тара.

Но спомените я върнаха в миналото. Блестящо, прекрасно минало. Връзката й с Аласдър изглеждаше обляна в слънце, а сегашната й — мрачна и потискаща. Добре де, той я беше зарязал и се бе оженил за някаква идиотка, но преди това всичко бе чудесно. Можеше ли да го сравни с вечните скандали с Томас? Аласдър й даваше всичко, което поискаше. Преди да я зареже и да се ожени за някаква идиотка. Но това беше минало. Аласдър го нямаше, а тя живееше с Томас.

— Рави, определено не ми помогна.

— Аз съм малък, по дяволите — нещастно отвърна той. — Знаех си, че ще оплескам нещата.

— Слушай, повече от ясно е какво трябва да направиш — прекъсна ги раздразнен глас.

Тара и Рави вдигнаха изненадано глави. Вини бе скочил на крака и сега обикаляше нервно около тях.

— Според мен — започна Вини делово — първо трябва да попиташ Томас дали ще се ожени за теб.

— Нищо свято ли няма за теб? Това е поверителен разговор.

— Клиентите плащат по сто лири на час за експертното ми мнение — отговори Вини. — А ти го получаваш безплатно. Докъде бях стигнал? Хайде да обмислим този проект — втурна се той към дъската и започна да рисува диаграма. — Началната точка е тук — посочи червен правоъгълник, после нарисува стрела, която излизаше от него. — Докато Томас не те отхвърли, а той може въобще да не го направи, нямаш проблем. Значи трябва да му предложиш.

— Защо? Ще ме уволниш ли, ако не го направя?

Вини я погледна стреснато.

— Защо не? — прошепна Тара. — Приятелят ми ме заплаши, че ще умре, ако не го направя. Не бих се изненадала, ако ти ме уволниш.

— Съжалявам — извини се Вини, осъзнал колко нелепо се държеше. — Увлякох се. Не трябваше да ви подслушвам. Но проблемът е толкова интересен… истинско предизвикателство. Напоследък не спя достатъчно. Зъбите на малкия излизат и…

— Прав е — тихо каза Рави, когато Вини се върна на бюрото си. — Неприятно ми е да го призная, но е прав. Помоли Томас да се ожени за теб. Знаеш, че има логика.

— Но…

Как можеше да изрази с думи ужасния страх, че ако заговори, къщичката й от карти можеше да рухне?

— Време е да поработим — заяви Рави, като си погледна часовника. — Трябва да си измия ръцете.

Веднага щом Рави излезе от стаята, Тара грабна телефона.

— Добър ден! — каза тя. — Чудя се дали можете да ми помогнете. Страхувам се, че ми откраднаха чантата заедно с кредитните карти. Искам да си поръчам нови.