Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (40)

Глава 40

— Каква е службата на отец Гилигън? — попита Джейн Ан.

Кетрин застина. Кой ли беше верният отговор?

— Хубава — опита тя.

— Дълга ли е?

Дали дългата беше по-добра? Сигурно.

— Дълга. С часове.

— Чудесно.

На вратата се позвъни. Беше Сандро, издокаран в най-хубавия си костюм.

— Какво правиш тук? — изненада се Кетрин.

— Ще придружа Джейн Ан на службата в единайсет.

Кетрин избухна в смях, но рязко замълча, когато видя Джейн Ан зад себе си.

— Не разбирам как може да се подиграваш с вярата на човека, Кетрин Кейси — сгълча я тя.

— Извинете — смирено каза Кетрин.

Сандро се шашна, когато видя, че спретнатият и елегантен апартамент на Кетрин е още по-разхвърлян от предишната вечер. Стори му се, че е паднала бомба. Дрехи, обувки, куфари и чаршафи се търкаляха навсякъде. Върху телевизора бяха метнати чорапи. Чаша за чай бе оставена в саксия. Бутилките от вино и уиски от снощи се търкаляха по пода и макар разтегаемото канапе да бе сгънато, изпод него се подаваше крайчеца на чаршаф. От кухнята долиташе тропане, цвърчене и мирис на пържено.

— Имам чувството, че тук живеят поне дузина студенти — ахна Сандро, докато оглеждаше хаоса.

— Прав си — мрачно се засмя Кетрин.

— Как е възможно? Ти винаги поддържаш изряден ред.

— Няма смисъл — отвърна тя. — Пет минути след като разтребя, настъпва пълен хаос.

— Добре ли си? — загрижено попита Сандро.

— Чудесно — отговори Кетрин с леко истеричен глас. — Прекрасно. Само дето от време на време ми се иска да мога да си вляза в банята — продължи тя с още по-пронизителен тембър. — Но там вечно има някой. Нямам нищо против, че Джейн Ан използва хавлиената ми ръкавица за баня, за да изтърка пода в кухнята, нито че Тимъти изтърка с тел тефлоновия ми тиган. Но тази сутрин ужасно се разстроих, когато най-после успях да проникна в банята и открих, че Майло е изхабил всичкия ми балсам за коса.

— Откъде знаеш, че е Майло?

— Виж му косата — извика Кетрин. — Погледни колко е лъскава!

Лицето й се зачерви и тя се вторачи гневно в Сандро, сякаш го предизвикваше да й възрази.

— Съжалявам! — изхленчи накрая и избухна в сълзи. — Ужасно съжалявам! Такава гадна егоистка съм. Как може да ме дразнят такива неща, когато Финтан е сериозно болен?

Отново се позвъни. Появи се Лив, облечена изключително консервативно.

— Не ми казвай, че и ти ще ходиш на службата в единайсет с Джейн Ан — засмя се Кетрин през сълзи. Тя нямаше сили да ги придружи, макар да знаеше, че се очаква да го направи. Беше прекалено разстроена.

— Но щом си разстроена, църквата е най-доброто място за теб — посъветва я Джейн Ан.

Майло също не отиде въпреки мрачните погледи на майка си. След два часа, когато се върнаха от църквата, Джейн Ан беше във върховна форма, още по-възхитена от Лив, която се познаваше лично с отец Гилигън.

— Пропуснахте прекрасна служба — каза им тя. — Проповедта беше великолепна. За блудния син. Независимо за колко време си се отделил от Господ, той винаги те приветства радостно, без да ти задава въпроси.

След малко пристигна Тара и стана време да отиват при Финтан.

Още щом влязоха, се почувства като изцедена. Беше й писнало дрехите и косата й да вонят на болница. Седенето с часове на твърдите столове я скапваше. Лишаването от цигари за дълго време я измъчваше. Беше зарязала пуловера на Томас и цяла седмица не бе ходила на фитнес. Работата й куцаше, а и не можеше да спре да яде. Копнееше за спокойна вечер у дома, седнала сама пред телевизора, без да й се налага да говори с някого. Погледна Кетрин и веднага откри в нея сродна душа.

— Много странно — промърмори Джейн Ан, изразявайки чувствата на останалите. — Струва ми се, че са минали не повече от пет минути, откакто си тръгнахме оттук. Все едно не сме излизали от болницата.

— Това е едва… — изброи на пръстите си Лив — едва петият ден.

— Да, но ни се струва милионния — довърши Майло вместо нея.

— Може пък Финтан да се прибере у дома утре — предположи Джейн Ан с надежда.

— Възможно е — съгласиха се останалите.

Ако резултатите на Финтан бяха добри, щяха да лекуват лимфните му възли амбулаторно.

За всеобща радост днес Финтан се чувстваше по-добре. Буцата си стоеше на врата му, но той не изглеждаше толкова прежълтял и безжизнен, а и успяваше да задържи храна в стомаха си. Настроението им се оправи. Изпълни ги вяра, че всичко ще бъде наред.

— Кога ще ме посети Томас? — подкачи той Тара.

— Не знам — изчерви се тя. — Много е зает с работата и футбола си…

— Кажи му, че искам да го видя — ухили се Финтан. — Мисля, че ще се почувствам по-добре.

— Ще опитам.

— Нека го направи заради теб — добави Финтан. — В името на жената, която обича.

— Добре — обеща Тара, засрамена и объркана.

Неведнъж бе молила Томас да я придружи до болницата и да се запознае със семейство ОТрейди, но той упорито отказваше, като твърдеше, че не е лицемер и не иска да се превръща в такъв.

Какво му ставаше на Финтан? Винаги бе мразил Томас.

Мислите й бяха прекъснати от силни викове. Тара вдигна глава и видя приятелите на Финтан — Фредрик, Клод и Джърейнт — да нахлуват в стаята, отрупани с подаръци. Всички се сбутаха, за да им направят място. След малко пристигнаха Хари и Дидие, после — Бъч и Хавиер.

Посетителите на Финтан бяха толкова много, че често изпълваха и коридора. Навън се водеха оживени разговори и настроението беше оптимистично. Дори някакъв приятел на Хавиер на име Дейви вече бе преспал с приятеля на Хари — Джимбоб, с когото се запознал пред вратата на стаята.

— Не подозирах, че и пред раковото отделение започват любовни истории — засмя се Финтан.

Понякога се шегуваше, че приятелите му идват в болницата заради купонджийската атмосфера в коридора. Дори твърдеше, че някои от посетителите му въобще не го познавали.

Накрая, за да направят малко място за новодошлите, Тара, Кетрин и Лив се оттеглиха в чакалнята. Лив повдигна въпроса, който я измъчваше от известно време:

— Тимъти е женен, нали?

— Да.

— И Амброуз и Джером са женени?

— Да.

— Защо тогава Майло не е женен? И той ли е гей?

— Не — отговори Тара. — Но веднъж се разочарова от едно момиче.

— Разочарова се? — възкликна Лив. — Какво означава това? Още един от странните ви ирландски евфемизми?

— Означава, че беше изоставен — обясни Кетрин. — Беше сгоден за Елинър Дивайн, но тя избяга малко преди сватбата.

— Защо?

— Не искаше да бъде фермерска съпруга. Отиде в Сан Франциско и стана художничка.

— Как изглеждаше? — смутено попита Лив. — Грозна? Дебела?

— Хубава — отвърна Кетрин.

— Колко хубава? — настоя Лив. — По десетобалната система.

— Пет.

— По-скоро четири, дори три — намеси се Тара. — Лив, защо толкова се интересуваш?

— Майло е метър и деветдесет — замечтано каза Лив. — Огромен като скала, с дълга лъскава коса… — Кетрин застина при споменаването на лъскавата коса — … тъмносини очи и прекрасна усмивка — продължи Лив. — Трябва ли ми друга причина?

Всички се засмяха.

— Не говориш сериозно, нали? — попита Тара.

— Разбира се, че говоря сериозно.

— Но ти си шведка — заекна учудено Тара. — Невероятно стилна си, дизайнерка си, а той… ами той си е Майло О’Грейди.

— И носи избелял гащеризон — добави Кетрин.

— Никога не е чувал за Триша Гилд.

— А ти никога не си чувала за шап. Как може да се случи нещо?

— Той е земен човек — възрази Лив с блеснал поглед. — Създава нов живот с ръцете си, сее и жъне. Кой върши нещо по-важно?

— Мозъчните хирурзи — каза Кетрин.

— Социалните работници — добави Тара.

— Счетоводителите.

— Дизайнерите.

— Майло работи с ръцете си. С големите си силни секси ръце. Не виждате ли колко е красив?

— Не — категорично отговори Тара.

— Лив, разстроена си — успокои я Кетрин. — В момента никой от нас не е на себе си. А и не може да си забравила любимия си Ларс.

— Оня кретен! — презрително изсумтя Лив, после се засрами. — Как е възможно да се държа така? Как мога да мисля за мъж в подобен момент? Не мога да се понасям!

— Недей така — утеши я Тара. — Моля те. Моментът е доста труден, но ако това ще те успокои, и аз се тревожа за връзката си с Томас. Струва ми се, че изобщо не си заслужава.

Кетрин изпита чувството, че от гърба й е паднал камък.

— Добре, че го каза, Тара! Тази седмица и аз не се притеснявах само за Финтан и се мразех заради това.

— Наистина ли! — възкликна Тара. — И аз се мразя.

— Радвам се, че си го признавате. И аз се мразя — кимна Лив.

Усмихнаха се облекчено.

— Или сме три долни кучки — заяви Тара, — или сме напълно нормални.

— Горкият Финтан! — замислено каза Кетрин. — Как ли се чувства? Какво ли е да знаеш, че ти остава да живееш съвсем малко? Непрестанно се опитвам да видя света през неговите очи.

— Аз също — отвърна Тара.

— И аз.

— Представете си, че ви остават само шест месеца — предизвика ги Тара. — Представете си, че до май месец вече ще сте мъртви. Хайде, направете го — подкани ги тя, когато забеляза шокираните им лица.

Кетрин се почувства адски тъпо, но затвори очи. Представи си последната си Коледа. Нямаше да види друго лято. Сто и осемдесет дни вместо хилядите, които бе сигурна, че предстоят да се изтърколят пред нея и да оформят верига от години, която да я издърпа до дълбока старост.

За нейна изненада нещо се случи. Бъдещето й се стори безценно. Искаше й се да се събужда всяка сутрин с радостно очакване и да си ляга доволна от себе си вечер. Имаше нужда да запълни живота си с нещо смислено, да извърши всички желани и важни неща.

Отговорността вече беше без значение — нямаше да получи награда за нея. А и какво ли означаваше да си предпазлива, щом нямаше да си тук, за да се справяш с последствията. Обзе я паника при мисълта за всичко, което искаше да направи през последните си шест месеца. Трябваше да се случи чудо, за да й стигне времето.

Правилата и барикадите, които винаги бе издигала пред себе си, й се сториха задушаващи. Направо налудничави. Искаше да се потопи изцяло в живота. Да преживее много неща. Да се забавлява. Да прави секс. С Джо Рот. Господи!

Кетрин се стресна и отвори очи.

Лив и Тара я наблюдаваха внимателно.

— Страшничко е, а? — потръпна Тара. — Ще ви призная нещо. Ако ми оставаха само шест месеца, нямаше да се притеснявам дали Томас ще се ожени за мен, за да не съм сама на стари години. Защото нямаше да ме очаква старост.

— Какво бихте направили? — нетърпеливо попита Кетрин, за да прогони мислите си.

— Аз щях да зарежа Ларс и да сваля Майло — отговори Лив.

— Ти бездруго ще го направиш — ухили се Тара. — Няма нужда да умираш. Аз пък ще преживея бурен роман.

— С кого?

— Не знам. С някого, когото намирам за страхотен и който ме смята за красавица. Една от онези диви секси връзки, в които никога не ставате от леглото и се будите посред нощ защото нямате търпение отново да се слеете.

— Искаш да кажеш, че вие с Томас не правите подобни неща? — сухо попита Кетрин.

— Знаеш, че когато една връзка продължи повече от три месеца, сексът почти изчезва — отговори Тара. — Не ме гледай така. Обичам Томас, но ми е приятно да си фантазирам.

— Нали току-що каза, че вече не си падаш по него.

— Не е вярно! Казах само, че ако нещата… слушай, това са фантазии и нищо повече!

— Права си — съгласи се Кетрин. — Не ни остават само шест месеца. Няма да умрем. А тези фантазии са пълна дивотия.

— Радвам се да го чуя — извика Тара. — Тъкмо си мислех какво ли би станало, ако изритам Томас, изкарам бурен роман с някого, а после не умра. Сигурно ще се почувствам пълен пълен идиот.