Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (35)

Глава 35

Финтан трябваше да получи резултатите от биопсията на костния мозък, рентгеновите снимки на гърдите си и скенера в петък следобед. Дотогава Тара, Кетрин, Сандро, Лив и семейство О’Грейди бяха осъдени да живеят в напрежение. Не можеха да мислят за нищо друго. Земята щеше да спре да се върти в петък следобед. И нищо важно не можеше да се случи след това.

Бяха успели да се убедят някак си, че ракът на лимфните вьзли не е толкова страшен. Вярваха, че ако не се е разпространил в гърдите, костния мозък или вътрешните органи, Финтан едва ли не бе излекуван.

Цялата им енергия бе съсредоточена в чакането. Душите им бяха изтерзани. Не можеха да спят, нито да се съсредоточат, нямаха апетит, не бяха в състояние да решат какъв сандвич да си изберат — с пилешко или сирене. Четяха всичко, което откриеха за болестта на Ходжкин, и купуваха всяка книга по алтернативна медицина.

В часовете за свиждане в стаята на Финтан се изсипваха безброй приятели и колеги. Веднъж той не издържа на вниманието и каза кисело:

— Идват само за да разберат дали съм болен от СПИН.

Но дори след като стана ясно, че не е, тълпите продължиха да изпълват стаята. А кръгът от най-близките — Тара, Кетрин, Лив, семейство О’Грейди и Сандро — бдеше денонощно до леглото му. Джейн Ан и Сандро се редуваха да държат ръката на Финтан.

 

В сряда, първата сутрин на семейство О’Грейди в Лондон, Тара ги закара заедно с Кетрин до болницата, където ги чакаха Сандро и Лив.

— Добро утро! — извика жизнерадостно Тара на Финтан.

— Какво му е доброто? — мрачно попита той.

Колективното добро настроение се изпари и всички пристъпиха нервно към Финтан.

— Добре ли спа? — колебливо го попита Кетрин.

— Хубава ли беше закуската? — поинтересува се Тара.

— Искаш ли грозде? — предложи Сандро.

— Какво му има на онзи човек на другото легло? — полюбопитства Майло.

Финтан отговори горчиво:

— Не спах добре, шибаната закуска ме накара да повърна, можеш да си завреш гроздето в задника, а ако искаш да разбереш какво му има на онзи, иди и го попитай!

Всички се насилиха да се усмихнат и започнаха да си задават безсмислени въпроси. Как е Сандро днес? Добре ли е спала Джейн Ан в чуждото легло? Тара и Кетрин нямаше ли да имат проблеми, че не са на работа? В колко часа сутрин ставаха Майло и Тимъти, когато си бяха у дома? Има ли крави в Швеция?

— Хайде, пак се почна — изхленчи Финтан, когато сестрата се приближи към него, за да му вземе първата кръвна проба за деня. — Приличам на шибан игленик. На всеки пет минути се довлича някой да ръчка игли в мен.

Той протегна ръка към сестрата и всички ахнаха стреснато, когато видяха черните, лилави, зелени и жълти петна. А сега щеше да се появи още едно.

Сърцето на Тара се сви. Копнееше да изтърпи болката вместо Финтан, но в същото време благодареше на Бога, че не тя е в болничното легло в ролята на игленик. Обзе я силен срам. Как можеше да разсъждава така?

— Да видим дали ще намерим вената от първите десет опита — саркастично се обърна Финтан към сестрата.

— Дръж се прилично! — изсъска Джейн Ан.

Можеше да му прости грубото отношение към нея самата, горката му стара майчица, дето го бе раждала в продължение на осемнадесет часа в дните, когато не се даваха обезболяващи, но сестрата беше непознат човек. При това англичанка.

— Много сме лъчезарни днес — усмихна му се жизнерадостно сестрата.

— Говори само за себе си!

— Тормози ли те бедрото?

— Не. Тормози ме резултатът от пробата, която взеха от него.

Тара се наведе и го стисна за ръката. Нищо чудно, че Финтан бе изнервен.

Настроението му през деня бе непредсказуемо и се променяше непрекъснато. Час след мрачния поздрав определено се поразвесели. Разбира се, веднага и другите се усмихнаха. Около леглото му едва ли не започна купон. В един момент приказките и смеховете им станаха толкова високи, че сестрата ги помоли да не вдигат шум.

От време на време осъзнаваха колко неуместно е веселието им и ги обземаше чувство за вина. Но след миг забавата започваше отново, макар и пресилена на моменти. Кетрин виждаше как страхът се предава от човек на човек като мексиканска вълна. Оживените разговори не спираха, но винаги имаше някой, който седеше неподвижно, с объркано изражение. Какво правя тук? Седя в болницата, защото Финтан не е добре? Защото Финтан може да умре? Това е абсурдно!

После човекът се съвземаше, надеждата му се възвръщаше, а страховете се пренасяха върху някой друг.

В единайсет Финтан пусна малкия телевизор.

— Време е за повторението на състезанието „Пазаруване в супермаркета“. Нали нямате нищо против?

— Разбира се — промърмориха примирено останалите.

След малко благодарение на странния начин, по който реалността мутираше, им се стори, че просто си седят в нечий хол и гледат телевизия. Джейн Ан напълно се отнесе.

— Ей там, бе! Ей там! — извика тя, когато състезателят подмина рафтовете с „Ленор“ за трети път. — Сляп ли си, бе? Ей там е!

Тя скочи на крака и мушна с пръст телевизора, после внезапно си припомни къде се намира и се върна на мястото си.

— По нашата телевизия не дават „Пазаруване в супермаркета“ — промърмори тя на сестрата, която я гледаше стреснато.

Към обяд всички отидоха на работа, Майло и Тимът излязоха да изпушат по цигара, а Джейн Ан остана сама със спящия Финтан. Вторачи се в детенцето си, а по бузите й потекоха сълзи. Прехвърляше молитвената си броеница, леше се безмълвно и се чудеше какво бе накарало Господ да смачка красивия младеж в разцвета на силите му.

Майло и Тимъти се върнаха след малко и се опитаха да хапнат по един сандвич с шунка от купчината, която Джейн Ан бе приготвила в шест сутринта, но никой нямаше апетит.

— Да излезем малко на въздух — предложи Майло. — Може някъде наоколо да има трева.

Но навън беше студено и не намериха парк, затова се замотаха по улица „Фулам“ и ужасиха собствениците на малките антикварни магазинчета.

— Вижте — възкликна Джейн Ан, хванала малка емайлирана кутийка с изящна инкрустация. — Петнадесет лири за такава дреболийка.

— Не петнадесет, а хиляда и петстотин — презрително обясни продавачката и си взе кутийката.

Презрението й обаче не постигна желания ефект. Майло, Тимъти и Джейн Ан избухнаха в луд смях.

— Хиляда и петстотин! За това! Човек може да си купи няколко декара земя с тези пари.

— Това беше добра идея — каза Джейн Ан, когато излязоха на улицата. — Сърцето ми вече не е толкова свито.

Следващото магазинче беше затворено и дори когато звъннаха и се усмихнаха мило през витрината, никой не им отвори.

— Може наистина да е затворено — отбеляза Тимъти.

— Не. Вътре има някой — възрази Джейн Ан, после почука на витрината и махна на елегантната жена, която седеше зад позлатено бюро в стил рококо. — Хей! — извика Джейн Ан. — Искаме да влезем.

Ясмин ал-Шари се втренчи ужасено в двамата огромни рошави мъже и дребната побеляла жена, които се опитваха да нахлуят в прекрасния й магазин.

— Къш! — извика тя и размаха ръце. Изгледа ги с отвращение и внезапно Майло видя себе си, брат си и майка си през нейните очи. Не ги искаха в магазина. За миг се почувства унизен. Мястото им не беше в този град, но трябваше да стоят тук.

— Жената явно ни смята за бандити — насили се да се усмихне Майло.

— Нас? — ужасено попита Джейн Ан.

— Ние сме ексцентрични милионери — извика Майло през витрината. — Но ни обидихте, затова ще пазаруваме другаде.

Той се ухили широко и се обърна към майка си и брат си.

— Да тръгваме! Хайде да отидем в цветарницата и да се порадваме на хубавите цветя. Ще се престорим, че сме си у дома.

Ясмин ал-Шари ги загледа притеснено как се отдалечават. Старата дама наистина приличаше много на бабата от „Селяци в Бевърли Хилс“. Дали току-що не бе загубила огромно състояние?

— Не можем ли да си приберем Финтан у дома? — попита тъжно Джейн Ан. — Да се върнем заедно с него в Клеър?

 

В късния следобед, когато Тара и Кетрин се върнаха в болницата, Финтан отново беше в лошо настроение. Тара заразказва за срещата на Ейми с красивия й приятел във фоайето на службата им.

— Гледката беше великолепна — възкликна тя, като погледна Финтан, за да провери дали оценява историята й. — Приличаше на сцена от филм!

Кетрин и Лив също побързаха да разкажат по нещо ободряващо. Цял ден бяха мислили с какво да развеселят Финтан, но на устните му се появи усмивка чак когато Сандро влезе в стаята и размаха купчина туристически брошури.

— Последните оферти — извика той. — Четиринадесет нови места из Азия и Карибите.

Вечерта трябваше да напуснат болницата, за да направят място за следващите посетители. Но нямаха желание да се разделят, затова всички отидоха у Кетрин, поръчаха си пица и не спряха да се уверяват един друг, че всичко ще бъде наред.

— Как ви се видя Финтан днес? — попита тревожно Джейн Ан. — Чудесно ще е, ако се окаже, че ракът е само в лимфните възли. Четох, че този вид лесно се лекува. Е, как ви си стори?

— Малко изморен — отговори Сандро.

— Изморен? Да, така изглеждаше, но пък всички се изморяваме. В това няма нищо страшно. Всъщност не е ли чудесно, че спи толкова много? Сънят е добро лекарство.

— И изяде всичко, което му дадоха на обяд — обади се Тимъти.

— Точно така. Нищо, че не си изяде вечерята — намеси се и Майло.

— Всички имаме дни, когато не ни се вечеря — кимна Джейн Ан.

— А и Финтан изяде един бонбон в шест часа — мило им напомни Лив.

— Два — триумфално се усмихна Сандро. — Син и оранжев.

— И цял ден беше в отлична форма — каза Тара.

— С изключение на онзи момент, когато се ядоса и ни нареди да се разкараме — тъжно отбеляза Джейн Ан.

— Служителката от социалната служба го изнерви — оправда го Тимъти. — И нищо чудно. Задаваше му нетактични въпроси, а едва се бяха запознали. Как се чувства? Уплашен ли е? Ядосан ли е? Ако не я беше изгонил той, аз щях да го направя.

Това бе най-дългата реч, която Тимъти бе произнасял живота си.

— Щом се държи лошо, значи положението не е страшно — усмихна се Майло. — Нямаше ли да се притесните, ако беше мил през цялото време?

— Може пък другите посетители да му оправят настроението.

Джейн Ан се трогна до сълзи, когато Фредерик, Хавиер, Бъч, Хари, Дидие, Невил и Джеф се появиха в седем часа, отрупани с грозде, книги, списания, близалки, чипс, кайсиеви сладкиши, пет литра минерална вода и няколко шокола да.

— Чудесно е, че Финтан има толкова много посетители. Не всички болни имат късмет около леглата им да седят приятни млади мъже — гордо заяви Джейн Ан. — И бяха толкова и докарани.

— Да, много издокарани — потвърди Майло.

— Но доста шумни — въздъхна майка му. — Главата ме заболя. Е, буцата му не ви ли се стори по-малка днес?

— Да, смалила се е — излъга Тара.

— Финтан определено не приличаше на човек, който се кани да умира, нали? — попита Джейн Ан.

— Да умира ли? Глупости! Един умиращ никога не би се държал грубо.

Разглеждаха всичко, свързано с Финтан, от положителната му страна, защото безкрайно им се искаше да вярват, че приятелят им ще оздравее напълно.

Но Джейн Ан не издържа. Избухна в сълзи и извика:

— Иска ми се аз да се бях разболяла вместо него. Прикован на болничното легло, изтерзан и отслабнал. Прекалено млад е за това. А аз съм с единия крак в гроба. И знаете ли какво — ядосано добави тя. — Аз съм виновна. Не трябваше да го пускам да идва в Англия. Другите четири момчета си останаха у дома и никой не се разболя от рак.

Всички се втурнаха да я успокояват. В този момент пристигнаха и пиците, но когато Джейн Ан разбра, че трябва да ги яде без картофи или зеленчуци, се разстрои още повече.

— Сериозно ли говорите? — извика тя. — Това въобще не е вечеря. Нищо чудно, че Финтан се е разболял, ако редовно се е хранел така. Сготвеното ядене от мама щеше да предотврати тази трагедия.

По-късно Джейн Ан заговори делово:

— Момичета, трябва да ви кажа нещо. И двете си имате хубава работа и не искам да я загубите заради нас. Не е нужно да ни карате навсякъде, можем да вземем метрото.

Тара и Кетрин запротестираха енергично, особено след като Тимъти се намеси и каза:

— Асансьорите в болницата са страхотни, нали?

— Ъъъ… да — колебливо отвърна Кетрин.

— До вчера не се бях качвал в асансьор — призна Тимъти.

— Нито пък аз — обади се Джейн Ан. — Чудесно нещо са.

— Можеш да се качваш и слизаш цял ден — съгласи се Майло. — Все едно си на въртележката в Килки.

— Не можем да ги пуснем сами в метрото — изсъска Кетрин в ухото на Тара. — Ще се возят нагоре-надолу по ескалаторите, ще чупят автоматите за билети и ще се заклещят във вратите. Представям си какво ще стане! Ще ги дадат по новините.