Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (28)

Глава 28

Седмицата на Тара мина добре. С изключение на зверския глад, разбира се. Поддаде се на изкушенията само два пъти. Риба с пържени картофи в сряда и кифлички в петък следобед. Най-хубавото бе, че въпреки това не се предаде. Не само успя да изплете двадесет и осем реда от пуловера на Томас, но дори отиде четири пъти на фитнес.

В мерките й не се забелязваше промяна, но Томас бе доволен от усилията й и се държеше необичайно мило.

В сряда вечер й каза „Ела при мен, стара чанто“ и я хвана за ръката, докато гледаха мача между „Барселона“ и „Реал Мадрид“. В четвъртък през нощта я прегърна насън. Тара лежеше неподвижно и се наслаждаваше на тежестта му.

После, в петък сутрин, й каза нагло:

— Време е да отидеш на фризьор. Направи си руси кичури.

Думите му я изпратиха на работа весела и въодушевена. Намираше мачовското му държане адски секси и бе трогната, че се вълнува от вида й. При това за пръв път интересът му не бе свързан с килограмите й.

Тара благодари на Бога, че е премахнал проблемите й, а после се зачуди дали просто не е свикнала с тях.

Прекара по-голямата част от съботата във фризьорския салон, като си мислеше, че ако си оправиш косата, можеш да си оправиш и живота. Естествено, когато се прибра у дома, Томас беше в отвратително настроение, защото „Хъдърсфилд“ бяха паднали от „Брадфорд“.

— Три на нула — изрева той, когато я чу да влиза. — Три на нула, мамка му!

— Харесва ли ти косата ми? — попита тя.

— Прилича на слама — изсумтя Томас. — Колко те одраха в салона?

Тара едва не се разплака. Обзе я безсилна ярост. Та нали той самият я беше накарал да отиде на фризьор!

Побесняла, тя метна чантата си на креслото и влетя в спалнята. Никога нямаше да си позволи да се разплаче пред него. Томас й се бе оплаквал безброй пъти от предишната си приятелка Бела, която непрестанно ревяла. Била прекалено чувствителна и досадна. Клеър, гаджето му преди Бела, била същата. Видяла презрението на Томас към предишните му гаджета, Тара се бе заклела, че ще бъде напълно различна от тях. Щеше да доставя удоволствие на Томас, като се държи мило и весело и никога не се разстройва.

Докато въздишаше унизено в спалнята, си каза, че Томас всьщност не е чак такъв кретен. Просто бе ядосан на живота и трябваше да си го изкара на някого.

Вечерта Томас й нареди да се приготви за рождения ден на приятеля му Еди. Тара никак не харесваше Еди, затова звънна на Финтан, за да го помоли да дойде с тях и да й окаже морална подкрепа. Включи се телефонният секретар. Тара звънна на мобилния му телефон, но се свърза с гласовата поща. Не беше говорила с Финтан от понеделник вечер. Обикновено се чуваха всеки ден, но той бе изкарал цялата седмица в Брайтън, а тя бе толкова изтормозена от глад и притеснена от разговора им за изследванията за СПИН, че не го потърси повече.

После звънна на Кетрин, с която също не се бе виждала цяла седмица.

— Моля те, ела на рождения ден на Еди!

— Не — твърдо отговори Кетрин. — Мразя Еди. Ще се задавя, ако му пожелая честит рожден ден.

Кетрин считаше Еди за по-добре платена версия на Томас.

— Не съм те виждала от понеделник — тъжно каза Тара. — Знам, че аз съм виновна, защото ходих на фитнес, но все пак. Какво ще правиш довечера? Ще си седиш кротко у дома с дистанционното в ръка?

— Трябваше да се видя с Ема, но Лио хванал дифтерит.

— Ох, боже, наистина трябва да се обадя на Ема…

— Бях канена на купон у Доли, но паднала от дванайсетсантиметровите си остри токчета и си изкълчила глезена.

— Мамка му! Щом помощничката на Финтан носи високи остри токчета, значи пак са дошли на мода. Ще трябва и аз да започна да тренирам.

— Та след като всички тези мероприятия се провалиха, реших да отида на кино.

— В събота вечер? Звучи тъжно.

— Не толкова тъжно, колкото купонът на Еди.

— С кого ще ходиш?

— Сама.

— Страхотно! — завистливо извика Тара. — Невероятна си.

— Кажи ми какво става с Финтан. Не мога да се свържа с него.

— Не ме питай. И аз не успях да го открия.

После Тара звънна на Лив.

— Съжалявам — извини се Лив, — но Ларс се връща в Швеция. Трябва да го изпратя на летището, да поплача, да го помоля да остави жена си и да се премести при мен.

Въпреки едноседмичния глад обличането все още тормозеше Тара. Дебелината я караше да се чувства непълноценна и ограничаваше избора й. Искаше да се кърши съблазнително в къса тясна рокличка, но вместо това нахлузи широка блуза, която прикри греховете й, но вбеси Томас.

Останала без подкрепата на приятелите си, едва изтърпя трите часа в кръчмата. Пиеше диетична кола, гледаше с копнеж към фъстъците и си мечтаеше за деня, когато щяха да изобретят нискокалорична бира. После всички отидоха в апартамента на Еди. Купонът беше скапан. Имаше само около двайсетина гости и всичките бяха поканени. Музиката беше прекалено тиха и никой не танцуваше. Мъжете стояха на малки групички и обсъждаха последните чудеса в магазин „Конран“ — елегантни канапета, месингови брави и кухненски плотове. А някои от тях бяха хетеросексуални, по дяволите!

Тара се вслуша в разговора на Стефани и Марси, които се опитваха да забременеят. Дрънкаха въодушевено за фолиева киселина и колко чудесно било да родиш първото си дете на тридесет и седем години.

— Подкрепя ли те партньорът ти? — попита Стефани.

— Какъв партньор?

— Ами… мъжът… бащата…

— А — нервно се засмя Марси, — още не съм го срещнала.

— Мислех, че се опитваш да забременееш.

— Да, чрез банката за сперма.

Тара се извини набързо и отиде при Майра, приятелката на Пол, издокарана в къса черна кожена пола. Тя поне нямаше да дрънка за канапета и фолиева киселина.

— Малък е — въздъхна тя замечтано, — но съм влюбена в него.

За какво ли говореше, зачуди се Тара. За пръстен на носа? За пениса на Пол?

— Истински слънчев рай — въодушевено продължи Майра. — През лятото рододендроните покрай оградата са великолепни. Цъфтят като луди и…

Дяволите го взели! Градинарство! Тара се почувства ужасно отвратена.

Полута се наоколо и влезе в кухнята, където Томас и приятелите му се наливаха с бира и си разменяха обиди, като се усмихваха пресилено, за да покажат, че само искат да се посмеят. Еди се подигра на зле платената работа на Томас, който му отвърна със „скапано парвеню“. После Томас се подигра на Пол, че бил фен на третокласен отбор, а Пол се защити с думите, че поне бил лоялен човек за разлика от него. Майкъл се оплака, че приятелката му го зарязала, и Пол умря от смях. От своя страна Майкъл едва не припадна, когато чу как Еди размазал колата си.

Докато мъжете се хилеха, стиснали бирите си в ръка, Тара се усмихваше любезно. Увери се, че Томас не я наблюдава, и бързо си погледна часовника. Един и половина. Надяваше се, че скоро ще се приберат у дома. Каква скапана съботна вечер! Щеше да прекара сто пъти по-добре, ако бе отишла на кино с Кетрин.

Веселбата продължи. С бурен смях Еди заяви, че апартаментът на Томас бил ужасна инвестиция, която щяла да му тежи до края на живота. В прекрасно настроение Томас обясни на всички как бившата приятелка на Пол казвала, че имал нужда от солидна порция виагра. Пол се ухили злобничко и отвърна:

— Е, поне майка ми не ме е изоставила.

Тара се притесни, че нещата загрубяват, но в този момент някой пусна „Стъпка назад“ и внезапно тридесет и няколко годишни мъже се понесоха в див танц за пръв и последен път тази вечер.