Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (27)

Глава 27

На сутринта Кетрин нямаше търпение да отиде на работа. Искаше да види Джо и да провери дали по него има следи от прекараната с Анджи нощ. Изскочи развълнувана от къщи, но докато стигне до „Брийн Хелмсфорд“, вече се бе успокоила. Джо наистина изглеждаше влюбен в нея и чувствата му едва ли се бяха изпарили напълно. Освен това, имаше гордост и достойнство — надали щеше да изчука жена, която едва познаваше.

Разбира се, Кетрин не се запита защо, щом Джо бе толкова достоен човек, тя не пожела да излезе с него.

Притесненията й се бяха стопили, когато нахлу жизнерадостно в офиса. Джо стоеше облегнат на стената до кафе-машината — не можа да се сдържи и му се усмихна. Но когаго погледна по-отблизо, забеляза, че е небръснат, разрошен и адски изморен. И бе облечен със същите дрехи. Възможно ли бе да си въобразява? Насили се да го погледне отново. О, Господи! Същият костюм. Същата риза, чиито ръкави бе навил вчера. Същата вратовръзка, която бе разхлабил. Абсолютно сигурен знак, че не се е прибирал у дома.

Кръвта й застина.

Джо не отговори на усмивката й. Кафявите очи, които обикновено проблясваха топло, щом я видеха, останаха студени. Кимна й мрачно, метна пластмасовата си чашка в кофата и се отдалечи.

Кетрин едва събра сили да свали палтото си. Може пък Джо да бе останал да спи при някого от колегите. Не бе задължително да е прекарал нощта с Анджи.

Докато включваше компютъра, внезапно изпита силна омраза към бюрото си. Какво му имаше? Тя го огледа раздразнено, за да провери какво липсва. И внезапно осъзна: Джо не седеше върху него.

Цяла сутрин, докато се преструваше на заета с баланса, Кетрин усъвършенстваше мятането на потайни погледи към Джо и Анджи. Двамата страняха един от друг, но тя добре знаеше, че това не означава нищо. Често, когато хората преспяха заедно, на другия ден не си обръщаха внимание. Всъщност колкото повече се пренебрегваха, толкова по-вероятно бе да са правили секс.

Джо и Анджи седяха пред компютрите си и работеха неуморно, но Кетрин не можеше да се успокои. Ами ако си пращаха еротични имейли?

Забеляза и още нещо тревожно. Какво се получаваше, ако човек забравеше за милото момчешко държане на Джо? Мрачен секси мъж, ето какво! Красавец с набола брада, облечен във вчерашните си дрехи. Никога не бе изглеждал толкова прекрасен.

Не спираше да се вслушва в разговорите на колегите си, за да чуе дали щяха да нарекат Анджи с ново име. Да й лепнат вулгарен прякор, което означаваше, че бе преспала с някого от офиса. Но чу само оплаквания от тежкия махмурлук, който тормозеше всички. Заричаха се, че никога повече няма да пият. Обясняваха как не помнели нищо, случило се след десет часа.

Почувства се самотна и тъжна, отритната от живота.

— Извини ме, Снежна кралице…

Кетрин вдигна глава и откри, че Анджи стои пред нея. За миг си помисли, че момичето е дошло да й каже, че не е спало с Джо Рот. Но само за миг.

— Как ме нарече?

— Снежна кралице — мило отговори Анджи, но когато забеляза шокираното изражение на Кетрин, заекна: — Ами… Всички така те наричат. Мислех, че е ирландско име. Имам братовчедка, която се казва Принцеса…

— Името ми е Кетрин, а колегите ме наричат Снежната кралица, защото имам достатъчно самоуважение да не спя с хората, с които работя — рязко каза Кетрин.

— Ах, мамка… — засрамено измърмори Анджи.

Дали се срамуваше, защото самата тя не бе проявила достатъчно самоуважение и бе преспала с човек, с когото работеше?

— Сега вече разбирам. Снежната кралица. Съжалявам! Исках само да ти дам данните си за ведомостта — обясни тя и побърза да изчезне.

Кетрин погледна листа пред себе си. Щеше да е адски лесно да допусне грешка и да обърка заплатата на Анджи. Разбира се, следващия месец щеше да й се наложи да оправи бъркотията, но си заслужаваше да види изражението на мръсницата.

Аз съм професионалистка, напомни си решително тя. Фантазиите бяха чудесно нещо, но си бяха само фантазии. Тя въздъхна и се зае за работа. Щеше да се съвземе. Можеше да минат няколко дни, но накрая щеше да се оправи.