Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (26)

Глава 26

Кетрин забеляза, че Джо не се върна на работа след обедната почивка. Очевидно беше отишъл в кръчмата и тя се възхити на способността си да го нарани.

На следващата сутрин бе обзета от любопитство. Джо имаше достатъчно време да се съвземе от обвинението. Ще се държи ли пак очарователно и фамилиарно? Ще идва ли да сяда на бюрото й? Да флиртува и да я сваля?

Щеше ли да продължи да бъде жестока?

За своя собствена изненада откри, че е склонна да се държи по-мило с него. Джо бе проявил такава настойчивост, че нямаше да е честно. Можеше да отиде да пийне с него. Разбира се, щеше да го направи уж неохотно, сякаш й е опрял пистолет в главата.

Непрестанно наблюдаваше вратата, но Джо го нямаше. Кетрин насочи вниманието си към баланса, но към обяд осъзна, че цяла сутрин е била нащрек, очаквайки появата му.

Джо пристигна чак в три часа. Майлс се влачеше зад него с бутилка лимонада в ръка. И двамата бяха бледи и изтощени.

— Господа, радвам се, че ни удостоихте с присъствието си — саркастично ги поздрави Фред Франклин. Джо промърмори някакво извинение, че присъствал на заснемането на реклама.

— Да не са снимали в спалнята ти? — сгълча го Фред.

— Не — защити се Джо. — В банята — усмихна се накриво той и тръгна към бюрото си.

Кетрин веднага надяна загадъчно изражение на лицето си. Започва се!

Джо мина покрай нея и отиде до машината за кафе. След секунди, когато се връщаше, Кетрин отново зачака нетърпеливо, но той я подмина. Дори не погледна към нея.

Реши, че са му нужни няколко минути да провери пощата и съобщенията си и после ще дойде при нея, но той не го направи. Вероятно трябваше да наваксва доста. Наблюдаваше го тайно, но Джо определено нямаше вид на човек, затрупан с работа.

След един час Кетрин осъзна, че Джо няма да дойде при нея. Изглежда се бе отказал от ухажването. В душата й се сблъскаха противоречиви чувства — облекчение и разочарование. Ама че лигльо, каза си тя. Как може един истински мъж да се уплаши от обвинение в сексуален тормоз?

Помъчи се да се върне към работата си, но не успя да се съсредоточи. За външния свят изглеждаше затънала в сметки, но главата й бе пълна с удивителни. Не мога да повярвам, че се отказа от мен! Беше луд по мен вчера! Каза ми, че съм слънцето на живота му!

Продължи да хвърля погледи към бюрото му, като се надяваше, че Джо ще промени решението си. Видя как си съблича сакото, разхлабва вратовръзката и навива ръкавите. Вторачи се като омагьосана в космите по ръцете му и гладката копринена кожа под тях, в мускулите, които се издуваха леко всеки път, щом посегнеше към телефона. Хромираният часовник стоеше елегантно на китката му. Това не бяха ръце на лигльо. Гледката ужасно я раздразни. Джо се правеше на деликатен. Бе прекалено изискан за мачо, но имаше силните ръце на секси мъж… О, не! Връщайте се в килията си, скара се тя на непокорните си чувства и ги наблъска обратно зад решетките.

Джо и екипът му решиха да отидат на кръчма след работа.

— Хей! — извика Джо и Кетрин вдигна глава.

Най-после, помисли си тя и се приготви да се направи на труднодостъпна. Нямаше смисъл да се предава прекалено лесно. Но погледът на Джо я подмина и се насочи към другия край на офиса.

— Хей, Анджи! — извика отново той. — Ще дойдеш ли да пийнем?

Стомахът на Кетрин се сви. Анджи измисляше текста към рекламите. Беше нежна, тъмнокоса и красива. Работеше при тях отскоро и още не бе получила прякор, свързан със сексуалните й наклонности.

— Защо не? — усмихна се Анджи.

Кетрин зачака Джо да покани и нея, но във въздуха отекна единствено мълчанието му.

Тя решително пъхна дискета във флопито, за да съхрани свършеното през деня, после нарочно започна да се ожесточава. Джо Рот беше задник. А тя дори го бе съжалила! Доста бързо я беше забравил. Очевидно Джо си падаше по слаби тъмни жени и сега се бе насочил към новата колежка.

Просто си беше поиграл с Кетрин и щом тя прояви интерес, побягна и я остави наранена. Беше я искал само защото бе недостъпна. Мъжете бяха като деца, толкова незрели.

Имаше късмет, че се отърва толкова леко.

Приключи копирането и метна ядосано дискетата в чекмеджето си. Когато стигна до асансьора, всички останали бяха вече там. Джо се смееше на нещо, казано от Анджи, навел глава към нейната. Кетрин изпита желание да се върне в офиса, но не посмя да признае поражението си. Приближи се към веселата компания със сковано лице.

— Защо не дойдеш с нас? — предложи й Майлс с надеждата да оправи настроението на Джо.

После веднага съжали за думите си. Ами ако Кетрин обвинеше и него в сексуален тормоз?

— Не, благодаря — промърмори тихо тя и зачака Джо да се опита да я убеди.

Той обаче не обели и дума и тя побесня от гняв. Гадна свиня!

— Весело прекарване! — пожела им лицемерно, когато излезе от асансьора.

В сряда вечер обикновено ходеше на степ. Отдаваше се на музиката в компанията на още шест жени по шорти и си припомняше щастливите детски дни. След това често излизаше с Тара, Лив и понякога с Финтан и Сандро. Но днес единственотой желание бе да се прибере у дома. Прекалено разстроена, за да се почувства виновна, тя се вля в потока от служители, бързащи към метрото. Но не можеше да понесе присъствието на толкова много хора, затова хвана такси. Надяваше се, че шофьорът няма да е от приказливите. Но днес всичко бе срещу нея. Наложни се да изслуша четиридесетминутната тирада на фашист ксенофоб на име Уейн, който държеше снимката на трите си дебели грозни деца на таблото и непрестанно ругаеше всички, освен англичаните.

— Работата е там, че чужденците са мръсни, нали, скъпа? — упорито повтаряше той.

Французи, ямайци, босненци, алжирци, гърци, пакистанци и, разбира се ирландците, бяха жестоко заклеймени от Уейн. С надеждата да заглуши гласа на шофьора Кетрин звънна на приятелите си, за да ги предупреди, че няма да излиза. Най-после се прибра у дома, но въодушевлението й не продължи дълго. Чистият и блестящ апартамент изглеждаше стерилен и тъжен. Прекалено чист. Невротично чист. Зачуди се дали да не хапне нещо, но я мързеше да готви. Пусна телевизора, но не намери нищо интересно. Животът, който обикновено смяташе за задоволителен, сега определено й се виждаше кошмарен. Всичко — от апартамента до работата й — изглеждаше скучно и полуживо.

С изключение на единствения огромен проблем, който имаше на главата си, толкова голям, че понякога дори не го виждаше — допреди няколко дни бе напълно доволна от живота си.

Но всичко се бе променило. И Джо бе виновен за това. Мразеше го! Беше допуснала грешката да се погледне през неговите очи и видяното й бе харесало. А сега, след като бе оттеглил възхищението си, й се налагаше да се гледа през собствените си очи. А това винаги бе адски болезнено.

Не можеше да се обади на Тара, Финтан или Лив, за да си излее душата и да потърси утеха. Просто нямаше навика да постъпва така. Винаги се бе справяла сама. А и знаеше, че ще разочарова останалите, ако се превърне в сантиментална лигла. Всички я смятаха за способна и лишена от емоции.

Най-после реши да хапне, но както обикновено в кухнята нямаше нищо. Завлече се безжизнено до бакалията на ъгъла и апатично купи малко продукти. Докато седеше на опашката пред касата, погледна нещата в кошницата си и се натъжи още повече. Замразена лазаня. Една порция. Една ябълка. Най-малката възможна кутия мляко. Жалка работа! Крещяща реклама на това колко е сама. Касиерът сигурно щеше да я погледне със съжаление.

Вбесено сграбчи торба с два килограма картофи и я метна вътре, като едва не си изкълчи рамото. Ето! Това щеше да покаже на хората, че си има мъж. Никоя самотна жена не би купила две кила картофи. Те бяха запазени за майките, които стояха до мивката със зачервени ръце и търкаха калта с четка, преди да сварят огромна тенджера за семейството си.

Порозовяла от усилието, предизвикателно се усмихна на касиера. Виждаш ли? Имам си семейство! Той обаче дори не я погледна. Кетрин завлече картофите у дома, като се чудеше какво ще ги прави.

Изяде лазанята и ябълката, изпи чаша чай, но проклетата вечер се проточи дълго.

Напълни ваната и сипа малко от ароматните соли, които обещаваха самоувереност, сила и чувство за постигнат успех. После си легна и за пръв път от години усети, че е самотна.

Няма значение, утеши се Кетрин. Нали си имам телевизор. Взе любимото си дистанционно, твърдо решена да намери нещо, което да я приспи. Кой се нуждае от мъж, когато има кабелна телевизия?

Внезапно осъзна, че се чуди дали Джо е добър любовник? Как ли изглеждаше гол? Как ли щеше да се почувства самата тя, ако можеше да прокара ръце по копринената му кожа и да усети мускулите на гърба му? Въпреки приятелското си момчешко държане Джо бе адски секси. А докато я сваляше упорито, тя дори не си позволяваше да мисли колко е привлекателен. Едва сега, когато вече не й бе на разположение, посмя да го направи.

В четири сутринта се събуди и откри, че прегръща дистанционното. Обзе я мрачно настроение. И внезапно си спомни. Джо отиде на кръчма. Анджи — също. Осъзна, че двамата сигурно бяха в леглото. Точно в този момент. Някъде из Лондон Джо бе в леглото, прегърнал гола жена. А Кетрин бе допуснала грешката да мисли, че тя ще е тази жена и страстта му ще принадлежи само на нея.

Просна се по гръб и се вторачи нервно в тавана. Отдавна не се бе будила посред нощ. Не й харесваше това, което се случваше с нея. Тормозеха я отдавна забравени чувства.

 

Внезапно бе отново на деветнадесет години и разбитото й за пръв път сърце я болеше силно. Тогава работеше като стажант-счетоводител в Лимерик, но не остана там, защото свързваше града със загубената си любов. Страхуваше се, че ще полудее, ако не се махне, затова си подаде оставката в „Гуд енд Елдър“. Началниците й се притесниха, тъй като Кетрин се справяше много добре с работата, е напоследък не чак толкова добре.

После се прибра у дома в Нокавой с надеждата, че болката й ще затихне. Пристигна неочаквано с автобуса един септемврийски следобед. Всички се изненадаха, защото не си бе идвала често през лятото. А още повече се учудиха, когато се оказа, че се е върнала завинаги. Тя бе звездата на випуска, единствената, която се бе махнала от Нокавой. А сега си беше у дома и не искаше да каже защо.

Първоначалната радост на Тара и Финтан от завръщането й бързо се превърна в тревога. Очевидно Кетрин бе силно наранена от гаджето си в Лимерик и всеки път, когато някой от двамата споменеше, че харесва някого, тя се изсмиваше презрително.

— Какъв е смисълът? — попита веднъж разгорещено. — Преструват се на луди по теб, а после, веднага щом им пуснеш, духват.

— Нямам нищо против да им пусна — засмя се Финтан.

— Много по-добре е да си сам — настоя Кетрин с изкривено от болка лице.

Преди бе толкова сладка и весела. И дори да не участваше в свалките, нямаше нищо против приятелите й да се забавляват. Какво се бе случило?

— Моля те, разкажи ни — отчаяно настояваха те. — Ще ти олекне, ако говориш за това. И двамата знаем какво е.

Но Кетрин упорито отказваше.

А междувременно бе разкъсвана от силни желания.

Беше израснала само сред жени. Нямаше чичовци, никога преди не бе имала гадже, а бе щастлива. Но сега, след като усети какво означава да имаш мъж в живота си, всичко се промени и я обзе отчайваща нужда. Искаше да получи обич и грижи от мъж. Струваше й се, че само мъж може да излекува болката, нанесена от друг мъж.

Но какво да направи? Идеята да се влюби я ужасяваше. Бездруго не би могла да превъзмогне разбитото си сърце. Една безсънна нощ, две седмици след завръщането й от Лимерик, Кетрин се сети за Джеф Мелъди, баща й. И всичко си дойде на мястото.

Изпита непреодолимо желание да се запознае с него. Искаше й се да скочи от леглото и начаса да потегли към Англия. Чудеше се как не се е сетила досега. А и защо преди ни й е липсвал така силно? Защо бе загубила толкова много време?

Сладка надежда замести болката и внезапно Кетрин откри, че има за какво да живее. Смяташе, че животът й е приключил и никой няма да я обича повече, но получи още един шанс. В миг всичките й мечти и стремежи се съсредоточиха върху баща й. Той щеше да я разбере — вероятно приличаше на нея. Беше сигурна, че никой друг освен него не може да я спаси. Всичко щеше да се оправи.

Какъв ли бе баща й? Нямаше смисъл да пита майка си, която със сигурност щеше да му направи лоша реклама. Но щом Делия не го харесваше, значи Кетрин щеше да го одобри.

Мислите й запрепускаха лудо към прекрасното бъдеще, което я очакваше. Щеше да отиде да живее в Англия с него. Кой се нуждаеше от съпруг или гадже, когато имаше баща? И нямаше да допуска повече грешки в живота си, защото щеше да бъде съветвана от мъж.

Лежеше и си фантазираше. Обзалагаше се, че баща й има голяма градина. Всички англичани на средна възраст имаха. И тя щеше да седи до него, докато той разкопаваше земята, и да му разказва живота си. Той нямаше да говори много, но казаното от него щеше да е изпълнено с мъдрост. Мъжка мъдрост.

Или пък беше весел и бъбрив, с кокни акцент и си изкарваше хляба като борсов посредник. Честен, а не мошеник, разбира се. Един не особено уважаван от обществото родител бе повече от достатъчен за всяко дете.

Можеше да се окаже и богат. Щеше да я нарича „скъпа“, без да може да прикрие силната обич, която изпитва към нея. Може би баща й имаше други деца, но не се разбираше с тях и се нуждаеше от човек, който да поеме семейния счетоводен бизнес, и тя щеше да се появи точно навреме.

Дори и през ум ней минаваше, че Джеф Мелъди може да не се заинтересува от нея.

Мина доста време, докато реши какво да му пише в писмото си. Беше научила, че мъжете не обичат да виждат изпаднали в нужда жени, затова трябваше да действа предпазливо. Джеф Мелъди щеше да й помогне, но не биваше да го плаши от самото начало.

Писмото намекваше, че Кетрин няма да иска нищо от него, освен да се запознаят.

Десет дни след като изпрати писмото, получи плик с английска марка. Баща й беше отговорил! Скъпата лъскава хартия й подсказа, че господин Мелъди без проблеми свързва двата края.

Но писмото не беше от баща й, а от изпълнителя на завещанието му, който я уведомяваше, че Джеф Мелъди е починал от рак на белия дроб преди шест месеца.