Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (19)

Глава 19

— Разкажи! — заповяда Тара.

Кетрин обаче реши, че няма нищо за разказване. Рано сутринта Джо Рот се довлече до бюрото й, както правеше през последните дванадесет дни. Бледозелената му риза, облечена в чест на презентацията пред компанията за тампони, и кобалтовосиният му костюм, който подчертаваше елегантните извивки на слабото му високо тяло, накараха Кетрин да признае, че днес Джо е особено приятен за окото. И, разбира се, в следващия миг изражението й се вледени.

— Добро утро, Кети! — усмихна й се широко той.

— Господин Рот — кимна студено тя и му хвърли страшен поглед трета степен. Нямаше нужда да стига до четвърта, тъй като и тонът й бе вкаменяващ. — Името ми е Кетрин и не се обръщам на умалителни.

Тя зачака Джо да се отдалечи унизен и притеснен, но той се облегна на бюрото й и се засмя. Обзе я неочаквано предчувствие за бедствие. Погледна белите му, идеално подредени зъби и се уплаши.

— Господин Рот — имитира я той и я погледна развеселено.

Кетрин се опита да си придаде отегчен вид на заета, но учтива жена.

— Господин Рот — повтори Джо. — Харесва ми. Прекрасна си, Кетрин! Наистина си прекрасна.

Тя продължи да го гледа ледено.

— Съжалявам, ако съм те обидил с фамилиарното си отношение — извини се той. — От сега нататък ще те наричам Кетрин. Освен ако не предпочиташ госпожица Кейси, разбира се.

Кетрин се поколеба за секунда и Джо отново се разсмя.

— Явно предпочиташ. Е, добре, вече си госпожица Кейси. А сега, госпожице Кейси, трябва да обсъдим преразходите по сделката с „Нориаки“. Но директорите на „Джитекс“ ще се появят всеки момент за презентацията, така че нека да поговорим по време на обяд.

— Обяд? — студено попита тя. — За чия сметка?

Кетрин Кейси не можеше да бъде купена. Макар да не я водеха често по луксозни заведения — в рекламата счетоводителите играеха ролята на Пепеляшка, — отказваше да се въодушеви от идеята за безплатна салата със сирене.

— След като вече има преразходи — продължи спокойно тя, — едва ли е разумно да харчим още пари, за да ги обсъждаме по време на обяд.

— Ще платя от собствения си джоб — обеща Джо.

Кетрин се изсмя. Той се почувства обезкуражен от тембъра на гласа й.

— Добър опит, Джо. Но не забравяй, че преглеждам всички молби за осребряване на разходи.

Рекламаджиите никога за нищо не плащаха. Пазеха разписки за всичко, което купуваха, и се опитваха да ги представят за разход. Не само сметки от хотели и ресторанти, но дори пяна за бръснене („Имах презентация и трябваше да изглеждам добре“), вратовръзки (същото оправдание), картички за рождени дни и касови бележки от супермаркета. Веднъж някой й бе пъхнал разписка за костюм от „Армани“, друг път — за домашно джакузи. Кетрин бе виждала какво ли не.

— Честна дума — настоя Джо. — Ще платя от собствения си джоб.

— Не.

— Е, хайде де — засмя се той. — Обяд с Джо Рот. Само най-доброто.

— Не.

Изражението му стана сериозно.

— Това не е свалка. Наистина трябва да поговорим за разходите.

— Съжалявам — излъга Кетрин. — Затънала съм до гуша в приключването на счетоводната година.

Разбира се, беше свършила основната работа предишния ден, но нямаше да го признае.

— Защо не поговориш с Бренда, помощничката ми? — предложи тя. — Тя ще ти помогне, а и ще се зарадва на безплатен обяд.

— Добре — тъжно отвърна Джо и се оттегли. По принцип не правеше подобни неща, но сега, след четири седмици откази, бе отчаян, затова отиде при Фред Франклин и го помоли за помощ. Фред седеше в стъкления си кабинет заедно с Майлс.

— Фред, направи ми една услуга — заяви Джо, след като приключиха със задължителните любезности.

Фред знаеше какво се иска от него, тъй като бе наблюдавал Джо и Кетрин. Фред разбираше добре международния език на отритването. Всъщност говореше го перфектно. Той самият не бе имал никакъв късмет с жените, преди да го повишат в службата на тридесет и пет години. А по езика на тялото на Джо — умолително изражение, протегнати ръце — бе повече от ясно, че са му отказали.

— Ти си извратен — решително отсъди Фред.

— Наистина ли? — ухили се Майлс. — Колко извратен? Ние тук можем да задоволим повечето вкусове. Какво ще кажеш за Чейн, щом си падаш по перверзните?

— Джейн?

— Не. Чейн. Тя ще те оправи.

— Как е истинското й име? — притеснено попита Джо, който, без да иска, се бе обърнал към няколко от жените с прякорите им.

— Полин — отговори Майлс. — Наричаме я Чейн, защото… ами… ако ти кажа пухкави белезници, ще разбереш какво имам предвид.

— Джо си пада по фригидната ирландка — намеси се грубо Фред.

— Коя? Снежната кралица ли? — учуди се Майлс. — Не знаех, че си мазохист.

— Не съм.

— Да бе! Опитваш се да събориш тухлена стена с глава.

Майлс харесваше Джо Рот и го смяташе за готин тип, с когото можеш да се повеселиш. Сега обаче реши, че ще се наложи да си промени мнението.

— Какво ще кажеш за Мей от пощенския отдел? — предложи той, обзет от отчаяно желание да спаси Джо. — Познаваш я. Зърна, на които можеш да си окачиш палтото. Задник, на който можеш да си паркираш колелото. Не ти ли харесва?

— Е, не е съвсем с всичкия си, но в това няма нищо лошо.

— Как й е истинското име? — унило попита Джо.

— Мей. Винаги е готова!

Фред и Майлс избухнаха в бурен смях и Джо се зачуди дали да не си смени професията. Беше ли женомразството тук по-ужасно, отколкото в последната му работа, или просто остаряваше?

Той прекъсна веселбата им и каза:

— Освен всичко друго, наистина трябва да обсъдя бюджета на „Нориаки“ с Кетрин.

— Да не мислиш, че сме родени вчера? — възмути се Фред. — Говори с дебелата Бренда. Давай! — окуражи го той, когато Джо не отговори. — Бренда поне има цици.

— Помоли Кетрин — настоя Джо. — Ще ти бъда задължен.

Фред се замисли. Джо беше готин тип и колежките им си падаха по него. Ако успееше да свали фригидната ирландка, бързо щеше да загуби интерес към нея. Обаче тя щеше страхотно да се влюби в него, а това си заслужаваше да се види.

— Добре — изсумтя Фред и се надигна от кожения стол.

 

Кетрин видя как Фред се понася към нея и веднага разбра какво става. Изпита силно презрение към Джо, който се бе втурнал да моли шефа си за помощ. Но от друга страна упоритите му опити възбудиха интереса й.

— Чуй ме добре! — излая Фред, когато застана до бюрото й.

Мразеше да говори с нея. Караше го да се чувства пълен кретен. Не можеше да я търпи още отпреди три години, когато я бе поканил да пийнат по нещо, а тя му бе отказала с думите: „Не излизам с женени мъже.“ Фред бе опитал да се измъкне с оправданието, че иска само да приветства новата си колежка, но Кетрин го бе изгледала презрително, сякаш всичко й беше ясно. След като престана да се ненавижда, омразата му се бе прехвърлила върху нея.

— Трябва да обядваш с Джо Рот, за да обсъдите проклетия бюджет.

— Това заповед ли е?

— Да.

— Не си ми началник — усмихна се Кетрин.

После си помисли, че дори не седяха на едно и също еволюционно стъпало, и се ухили още по-широко.

— Знам, че не съм ти пряк шеф — призна Фред с неприязън, — но момчето се тревожи за разходите. Бренда е страхотна, но Джо иска да говори направо с теб.

— Двуреден бял костюм — каза Кетрин замислено, — кожено палто, наметнато на рамената, накривена панамена шапка и по една курва в тясна червена рокля от всяка страна.

— Какво?

— Нали така изглеждат сводниците?

— Сводник! — възмути се Фред. — Не съм сводник! Той иска само да обядва с теб.

Атмосферата се изпълни с враждебност и за миг на Кетрин й се прииска да е като останалите хора. Защо не се държеше като купонджийка? Защо не беше излязла с Фред Франклин? Дори да пофлиртува малко с него? Връзка с женен мъж нямаше да я убие — знаеше го твърде добре. А щеше да направи работата й много по-лека. Беше наясно, че колегитей не я обичат много, и това понякога й тежеше. Например днес.

— Става дума само за обяд — високо повтори Фред. — И то делови.

— Е, добре — примирено въздъхна Кетрин.

Фред се понесе триумфално към кабинета си.

— Уреден си, синко — гордо заяви той на притеснения Джо. — Не забравяй да ни разкажеш всичко, когато се върнеш.

Телефонът на бюрото му иззвъня.

— Момчетата от „Джитекс“ са тук.

Въодушевлението на Джо му помогна да изнесе блестяща презентация. Ораторското му майсторство бе толкова заразително, че клиентите едва ли не повярваха в качествата на собствените си тампони.

— Мисля, че ги омагьосахме — доволно каза Майлс, докато гледаше как директорите на „Джитекс“ се оттеглят замаяно.

Обикновено след сключването на добра сделка екипът отиваше на дълъг обяд с огромно количество алкохол. Днес обаче Джо отказа да се присъедини към колегите си. Даде им благословията си, но първо провери в кой ресторант възнамеряват да се настанят. Щеше да заведе Кетрин колкото се може по-далеч оттам.

Междувременно Кетрин прекара сутринта, потънала в сметки. Беше изхвърлила Джо Рот от главата си. Не се втурна към аптеката или улица „Оксфорд“, за да си купи четка, паста за зъби, ново червило, фондьотен, дезодорант, чорапи, обувки с високи токчета или нов костюм с къса пола в чест на неочаквания обяд.

Отказа да се развълнува. Многогодишната й практика я бе убедила, че не е толкова трудно да се пребори с нетърпението.

Разбира се, работата й помогна много. Безукорно подреденият свят на цифрите, където нямаше хаос или място за съмнение. Ако сметките не излизаха, човек просто се връщаше и ги оправяше.

Кетрин считаше двойното счетоводство за едно от великите постижения на човечеството. Искаше й се светът да се ръководи от същите принципи. Дебитите — вляво, кредитите — вдясно. Така винаги знаеш къде си. Великолепно!

В един часа Джо свенливо застана до бюрото й. Сутрешната му еуфория бе заменена от силен срам, задето бе помолил шефа си за помощ.

— А, да, работен обяд за разходите по „Нориаки“ — заядливо каза Кетрин, като спокойно довърши изчисленията си.

Можеше да ги направи и по-късно, но защо?

Тя изключи калкулатора и осъзна, че й се ходи до тоалетната, но се почувства прекалено притеснена да му го каже. Вероятно би могла да използва тоалетната в ресторанта. Но защо пък да не отиде сега? Все пак Джо не означаваше нищо на нея. В миналото, когато си падаше по някого, бе различно. Тогава напълно забравяше за физиологичните си нужди. Но не и с Джо Рот.

— Трябва първо да отида до тоалетната — заяви смело тя.

Нарочно остави чантата си на бюрото. Не искаше да ласкае Джо с мисълта, че отива да се среши или да си сложи червило заради него.