Иван Вазов
Хисарските развалини

От векове бивши скелети печални,

        стърчат тия голи стени

и будят в нас мисли и спомени жални

        за някакви минали дни,

 

когато светът е на цезари хищни

        свещеното иго носил

и гробници крепки, грамадни и пищни

        за свойта свобода градил.

 

Сега тук е пусто. В тез силни огради

        съдбата отвори пролом,

безпечно по глухите, диви грамади

        змията пълзи мълчешком.

 

Отдавна гръм арките не е разтрясвал,

        в стените див бурен вирей

и в рова дълбоки, що тях е опасвал,

        орачът пшеницата сей.

 

И векове цели погребани плуят

        край тия сломени стени,

тръби и гърмежи за бой се не чуят,

        а враните грачат едни.

 

Останки бездушни, следи запустели,

        величье зарито в прахът!

Кат гробове глухи в тез красни предели

        навявате скръб на духът!

 

И тук, де е всичко шум, хубост и радост,

        вий спите под синия свод:

едни застарели сред толкова младост,

        едни мъртви сред толкоз живот!

 

Хисар, юли 1883