Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова, Мартин Митов, Емигюл Османова (септември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Сладкий дъх на пролетта

до нас иде вече,

призракът на младостта

трепти отдалече…

 

Йоще клоните стърчат

без цвят и без шума

и дъбравите мълчат

без песен, без дума.

 

Планините в зимен сняг

венчани са всички,

равнината е без злак,

въздухът без птички.

 

Но духът на пролетта

невидим се носи

и надеждата света

трепка ни с крило си.

 

Ах, усещам я и аз

пролетта прекрасна,

чувам и аз нейний глас,

макар и да гасна,

 

макар че веч на света

без радост се скитам,

с зимите, не с пролетта

години си считам;

 

макар че цветята мен

нищо ми не вричат

и декември с май засмен

в нищо не отличат.

 

Скоро ще се разшумят

долини, горички

и цветя ще се явят

ведно с лястовички.

 

Ведро небе ще синей

над златното слънце,

под земя ще се засмей

и малкото зрънце.

 

Ах, усещам пролетта.

пролетта омайна,

под таз тиха дремота

и хармонья тайна,

 

под тоз топъл дъх свещен,

що света опива,

по туй сърце, дето в мен

тъй силно се свива!…

 

Пловдив, 1881

Край
Читателите на „Дъхът на пролетта“ са прочели и: