Иван Вазов
Дъхът на пролетта ^[0]

Сладкий дъх на пролетта

        до нас иде вече,

призракът на младостта

        трепти отдалече…

 

Йоще клоните стърчат

        без цвят и без шума

и дъбравите мълчат

        без песен, без дума.

 

Планините с зимен сняг

        венчани са всички,

равнината е без злак,

        въздухът без птички.

 

Но духът на пролетта

        невидим се носи

и надеждата света

        трепка ни с крило си.

 

Ах, усещам я и аз

        пролетта прекрасна,

чувам и аз нейний глас,

        макар и да гасна,

 

макар че веч на света

        без радост се скитам,

с зимите, не с пролетта

        години си считам;

 

макар че цветята мен

        нищо ми не вричат

и декември с май засмен

        в нищо не отличат.

 

Скоро ще се разшумят

        долини, горички

и цветя ще се явят

        ведно с лястовички.

 

Ведро небе ще синей

        над златното слънце,

под земя ще се засмей

        и малкото зрънце.

 

Ах, усещам пролетта,

        пролетта омайна,

по таз тиха дремота

        и хармония тайна,

 

по тоз топъл дъх свещен,

        що света опива,

по туй сърце, дето в мен

        тъй силно се свива!…

Пловдив, 1881