Л. Рон Хабърд
Катастрофа (71)

Седма глава

Роксентър придърпа към себе си купчината документи. С едва забележима усмивка започна да подписва всеки от тях. Последно беше завещанието и той с размах изписа името си под текста.

— Хайде, чифутче, сега е твой ред.

Изи сграбчи документите, наведе се над бюрото, нагласи очилата си и започна да подписва.

— Сега и ти — махна Роксентър на Младши. — Ей тук, на документа за отказ от попечителството ми върху фонда.

Младши се примъкна до бюрото и надраска инициалите си.

Роксентър погледна Хелър, после и Бери.

— Той не трябва ли да подпише декларация за отказ от всякакви претенции?

Бери кимна, отиде при куфарчето и извади формуляр. Остави го на бюрото.

— Така — каза Роксентър. — Сега Бери като нотариус трябва да провери документите ви за самоличност. Оставете си портфейлите на бюрото.

Тримата изпълниха нареждането му.

Бери прегледа документите им и свери подписите. Започна усърдно да подпечатва паториалната заверка на всеки документ. Роксентър му прошепна нещо.

Адвокатът от Уолстрийт стигна до последния лист. Беше декларацията на Хелър.

— Подписал си се като Джером Терънс Уистър. Но искам и от тебе да се подпишеш с името Делбърт Джон Роксентър Младши Първи. Ще ти дам друг формуляр.

Заобиколи Хелър и тръгна към стената, където бе оставил куфарчето си. Подаде на Хелър втория формуляр.

Хелър се наведе да го попълни и да сложи подписа си.

Погледът му се плъзна по полираната сребърна мастилница на бюрото.

Видя разкривеното отражение на Бери, който държеше пистолет!

Хелър се извъртя и ръката му мигновено се стрелна напред.

Стисна китката на Бери и я вдигна към тавана.

ПИСТОЛЕТЪТ ГРЪМНА!

Хелър сви ръката назад и удари Бери с пистолета.

Кожата по главата на адвоката се разпра чак до костта.

— СТОЙТЕ! — отекна вик.

Хелър се озърна.

Вратата на кабинета беше широко отворена.

ТАМ БЕ КОЛЕНИЧИЛ ПЕХОТИНЕЦ С БАЗУКА!

ОЩЕ ДВАМА ВОЙНИЦИ СЕ ЦЕЛЕХА В ПУШКИТЕ СИ В ХЕЛЪР!

Бери се свлече зад дивана, от главата му шуртеше кръв.

Оръжието остана в ръката му!

Хелър стоеше пред войниците и нищо не можеше да направи. Твърде далече бяха, за да се втурне към тях.

Роксентър се изправи, острият му кикот прозвуча налудничаво. Прибра всички документи. Прибра и портфейлите на тримата. Измъкна изпод бюрото огромен стоманен куфар с цифрова ключалка. Различаваше се от сейф само по дръжката. Роксентър отвори куфара.

— Значи си мислите, че ще спазя такова смахнато споразумение? Исках само да докопам патентите ви! Сега ще скрия всичко това и ще продължавам да снабдявам света с изгодния за мен петрол.

Той надзърна зад дивана. Бери приличаше на труп.

Роксентър прибра и последния лист в куфара, затвори го и набра цифровата комбинация.

В стаята нахълта генерал-майор, последван от взвод войници.

— Генерале, — заповяда Роксентър, — пазете тези отрепки, докато се върна. И понеже тогава вече ще сме във военно положение, ще ги изправим пред наказателния взвод!