Л. Рон Хабърд
Катастрофа (64)

Седма глава

Спряха на една пресечка от Емпайър Стейт Билдинг. Хелър благодари на шофьора и му каза да се прибира.

Намести по-удобно чантите на раменете си и се запъти към сградата с куфарчето за пикник в ръка.

Този път влезе през друг вход. Застаналите там полицаи също го огледаха внимателно. Хелър се качи с асансьора до етажа над неговия.

Тръгна по коридора, докато стигна точно над представителството на Майсабонго. Увери се, че нощните чистачи вече са си свършили работата.

Майсторски отключи вратата на нужния му офис, влезе и я затвори. Отвори прозорец.

Извади от чантата си космическо осигурително въже и го закачи за една тръба.

Надникна към улицата далече долу. Забеляза две спрели полицейски коли.

Парцаливи облаци се кълбяха край прозореца, толкова високо се бе изкачил. Горе небето беше мътна чернилка.

Прехвърли се през прозореца и се спусна.

Стигна до прозореца на представителството. Вътре цареше непрогледен мрак. Тихо почука на стъклото.

Изведнъж лицето на Изи се долепи от другата страна на прозореца.

Хелър му показа с жест да отвори.

Изи се отърси от вцепенението.

Хелър се промъкна вътре. Със заучено движение подръпна и отпусна въжето и то се откачи от тръбата на горния етаж. Затвори прозореца.

Някой палеше свещ.

— И не ми казвай „Джет, как успя да стигнеш до тук?“ — помоли Хелър. — Скоро ще се зазори, а нямаме никакво време.

— Мистър Джет, как успяхте да стигнете до тук? — промълви Изи, а зад дебелите лупи на очилата, очите му приличаха на чинийки.

Слабо осветен от свещта, Бумбум се хилеше от ухо до ухо. А опуленият Делбърт Джон Роксентър Младши се смъкна от едно бюро.

— Какво става тук? — попита Хелър. — Възползвахте ли се от опциите?

— Ох — въздъхна Изи. — Стана страшно. Мис Симънс успя да прекрати работата във всички рафинерии по света. И Майсабонго реализира опциите за покупка на всички петролни запаси.

— И не можахте ли да ги платите?

— О, това беше лесно — отвърна Изи. — Разполагахме с парите. Сега Майсабонго притежава всяка капка петрол в цистерните и танкерите. И затова искат да им обявят война!

— Нима си пренебрегнал опциите за продажба на всички акции на петролните компании? Цената им не падна ли?

— Падна и още как! Сега не струват почти нищо.

— Е, това е добре — похвали го Хелър. — Трябва да сте спечелили милиарди.

— Така е — призна Изи. — И това ни е другият проблем. Поискахме си ги в налични и едва не съсипахме американската банкова система. Нямат 189 милиарда долара в трезорите си!

— Добре де, а не се ли възползвахте от опциите за покупка на всички тези акции при цена един долар за акция?

— Мистър Джет, налага се да ви кажа нещо — започна Изи. — Срокът на опциите изтича в понеделник. Но ние не можем да излезем. Не можем и да се обадим на брокерите. Не ни позволяват да изпратим куриер. Храним се с мострите кокосово масло от Майсабонго. Нито с банките, нито с брокерите имаме връзка. Не можем да използваме нито опциите за продажба, нито опциите за покупка!

— Всичко е заради Роксентър — каза Бумбум. — Обадил се на Фаустино и оня докара нюйоркската полиция да ни заклещи тук.

— Убедил е президента да обяви мобилизация — подхвана Изи. — В неделя вечерта, във Филаделфия се събират финансистите на международна конференция. И ще заповядат на президента и Конгреса да обявят война на Майсабонго в понеделник сутринта. Ще си върнат петрола под предлог, че е вражеска собственост, а ние ще останем без пари. Ще го продадат отново на Роксентър за центове, значи ще спечели милиарди.

— Ами ако ние притежаваме всички акции? — попита Хелър.

— Парите, които спечелихме от опциите за продажба, са безполезни. Запазиха банковата система непокътната, като ни обявиха за помагачи на врага и ни конфискуваха всички средства. Дори да се възползваме от опциите за продажба, ще ни отнемат всички акции и ще ги дадат безплатно на Роксентър. След цялата тази бъркотия ще бъде много по-силен и богат от преди.

— А пък ние — намеси се Бумбум, — ще си прекарваме времето в пандиза, щото сме агенти на врага.

— Е, мога да ви отърва от някои затруднения — каза Хелър. — Хапнете си сандвичи и си пийнете кафе.

— Ой, мистър Джет — рече Изи, — ще ми се да имах вашите железни нерви. Едва не умрях от киселини в стомаха.

— А ти какво правиш тук? — обърна се Хелър към Роксентър Младши.

— Аз съм дезертьор по убеждение — заяви Младши. — Във вторник цяла банда с пушки пръсна сухопътната яхта на парченца. Аз и работниците бяхме в свинарника да храним животинките. А ония взеха, че го запалиха и застреляха сума ти безпомощни свине. Ние пък едва отървахме кожите. Тъкмо влязох тук и ни затвориха. Да ти кажа право, Джером, опасна работа е да си син на Роксентър. Длъжен съм да те предупредя — тия типове дори свинете не уважават! Само се обадих на нашия баща и го помолих да пусне реклама против продажбата на свинското месо…

— Обадил си се по телефона? — изуми се Хелър.

— Ами да, нали мис Джой беше записала номера в сухопътната яхта. Пък аз вече говоря приличен английски, такива ми ти работи. Хич не разбрах защо кипна така, като ме чу. Всяко уважаващо себе си прасе се отнася по-добре към децата си.

— Мистър Джет, — намеси се Изи, — има още нещо. Нашият адвокат Блийдъм успя да прочете завещанието на Роксентър и какво научихме — има десет милиарда долара, отделени като фонд на доверително управление, в случай че се появи синът на Роксентър. Момчето ще получи парите, когато навърши осемнадесет години, а дотогава Роксентър Старши е попечител на фонда. Не мисля, че е безопасно хората да виждат вас или Младши. Ако сте измислил начин да излезем от тук, запазил съм билети за Бразилия.

— Изяжте си сандвичите — посъветва ги Хелър. — Ако някой ще лети, това съм само аз.

Тримата затворници си наливаха кафе от термоса, но се обърнаха да видят какво правеше Хелър.

Джет сглоби бойната антигравитационна платформа. Тя леко забръмча, когато я включи.

— Това не сте го виждали — каза им Хелър.

Намести на гърба си двете чанти. Опря двата предни пръта на платформата върху рамката на прозореца. Легна по корем.

Тримата го зяпаха стъписано.

— Момчета, вие си кротувайте и гледайте да оцелеете — нареди Хелър. — Ще видя какво мога да направя, за да ви спася. Довиждане.

Притисна палеца на дясната си ръка към бутона в предния прът.

Платформата излетя през прозореца и потъна в нощната мъгла.