Л. Рон Хабърд
Катастрофа (55)

Пета глава

Джетеро Хелър се насочи към кулата на алармената система. Прекосяваше твърде неравен и труден терен. Нямаше дори пътеки, защото никой не идваше насам. Истинският вход за Дворцовия град бе разположен на повече от миля, откъм източната страна на защитния периметър.

Светлината от дворците и парковете придаваше на всичко мътно сияние и той успяваше да се провира край скалите, без да се нарани, макар че два пъти пропадна в незабележими дупки. Неприятна разходка.

Стигна до кулата. Огледа около нея и откри кабелна връзка, прокарана към най-близкия дворец. Трасето бе маркирано с ниски колчета. Тръгна по него — ако някой се опиташе да го спре, щеше да обясни, че е техник, проверяващ кабела за възможни повреди. Тук му беше по-лесно да върви, защото канавката на кабела бе покрита с трамбована пръст.

Доближи страничната стена на първия дворец. Вече се ориентираше по-добре. За да стигне до сградата, обитавана от Императора, трябваше да измине половин миля на юг, през паркове и покрай друга дворци. Зданието беше внушително, значително невисоко от останалите.

Но точно тук трябваше да реши в кой момент да захвърли прикритието си на техник и да се превърне в Имперски офицер. Досега не бе срещнал никакви стражи, но пък и никой не бе чувал някой да е опитал проникване през „задния двор“.

Прецени, че е ненужен риск някой страж да забележи техник, а след минута — офицер. В дълбоката сянка на стената смъкна от себе си работната дреха.

Нагласи според устава кръглата си шапка без периферия, леко премести минаващата под брадичката златна каишка и със снопче трева почисти прахта от ботушите си. Погледна нагоре. На осем фута над земята имаше широк кръгъл прозорец. Беше отворен. Хелър скочи и след няколко секунди вече беше в двореца.

Всичко построено в Дворцовия град е кръгло и залата, в която попадна, не беше изключение от правилото. Водеше към жилища, всички врати бяха затворени. Наоколо нямаше жива душа. Хелър стисна под мишница своя офицерски жезъл и без да се притеснява от звука на стъпките си, тръгна напред.

Стигна близо до фасадата на зданието. Насочи се към централния вход и изведнъж се стресна ужасно. Отпред двама стражи се подпираха на бластерните си пушки. Но не носеха дворцовите униформи в синьо и виолетово. Носеха сякаш намазаните с горчица униформи на Апарата!

За миг се подвоуми — може би все пак е имало заповед за задържането му.

Но беше твърде късно да се връща. Закрачи дръзко, мина край стражите и пое по извитите стъпала надолу. Стражите го изгледаха малко странно. Не се опитаха да го спрат. Но и не му отдадоха чест.

Хелър се запъти към кръглия парк. Очакваше всеки миг да го прострелят в гръб.

Пред него стърчеше статуята на някакъв държавник, окъпана в светлина. Хелър мина през осветеното пространство, като човек, знаещ къде отива, при това с напълно законно основание.

Нещо се раздвижи от другата страна на статуята!

Още двама стражи от Апарата.

И те не му отдадоха чест.

Докато прекоси парка, Хелър пак усети сърбежа на напрежението в гърба си.

Но къде се бяха дянали всички дворцови стражи? Обикновено стояха край пътеките, неподвижни като статуите наоколо. А от тези мърляви, рошави войници на Апарата тръпки го побиваха.

Изведнъж промени плановете си. Имаше нужда от подкрепа. Знаеше къде беше настанен капитан Тарс Роук. Пак с небрежна походка и жезъл под мишница, с лъскави златни нашивки на туниката и чувстващ се като натрапник, той пое към жилищата на старшите офицери от Имперския щаб. Качи се по извитата стълба до главния вход.

Пак двама стражи от Апарата!

Те му препречиха пътя.

— Искам да се срещна с капитан Тарс Роук, личния астрограф на Императора — каза Хелър.

Единият страж натисна бутон и се загледа в преминаващите по екрана имена.

— Ей, космонавт, ти май отдавна не си се отбивал тук. В този списък няма никакъв Роук, а не сме го променяли от не знам колко месеца.

Другият провери пак и изгледа Хелър с подозрение.

— Преместили са го на Калабар. Как ви е името?

— Благодаря — каза Хелър, завъртя се и тръгна с маршова стъпка.

Струваше му се, че вече усеща дупки в гърба си.

Ето защо Грис е решил, че вече може да го убие безнаказано! Хелър поддържаше връзка с Роук чрез редовно изпращани писма, кодираше съобщенията си чрез известни само на тях двамата шеги и никой не можеше да разгадае шифъра, защото шифър нямаше. Почувства се малко гузен — преместили са горкия капитан Роук, за да прекъснат връзката му с двореца. Започваше да долавя колко се е влошило положението.

Е, щеше да си свърши работата и без подкрепа.

Предназначеното за Императора здание се извисяваше пред него, кръгло и сияещо от насочените към него лъчи.

Взвод стражи мина край него, за да смени стоящите на пост.

Твърде необичайно за Дворцовия град, бронирана машина неспирно обикаляше сградата.

Хелър разбираше, че навлиза сред все по-големи опасности. Трябваше да измине по обратния път всяка крачка, която правеше в момента. Крепеше го единствено надеждата, че ако успее да получи подпис под прокламациите, няма да го застрелят незабавно.

Не знаеше, че носи фалшификати, които му отреждаха точно такава участ.

Застана под кръглата, украсена със злато и сребро стълба, водеща нагоре към внушителната врата.

Беше редно през няколко стъпала да са наредени дворцови стражи, с излъскани до блясък сребърни шлемове. Нямаше нито един.

Хелър стисна жезъла си по-силно и невъзмутимо изкачи стъпалата.

Мина през няколко величествени зали. В този късен час бяха безлюдни, едва осветени, украсата им проблясваше матово.

Зави по коридор. Вече беше в покоите на Императора, странични врати водеха към стаите за личната прислуга на монарха. Изглежда всички спяха.

Тук стъпките му отекваха прекалено гръмко. С него се движеше и отражението му в полираните стени. Струваше му се, че е твърде лесна мишена. Дори в спокойни времена появата на офицер тук би била почти светотатство. Още от дете му внушаваха представата за величието и могъществото на Дворцовия град. Щеше да се чувства неспокоен, дори да бе дошъл в тези покои през деня и с по-обикновена задача.

Мина под гигантска арка и се озова в преддверието към спалнята на Императора. В тази зала късметът го напусна.

Двама офицери от Апарата в черни униформи седяха на кресла от двете страни на вратата.

Видяха го.

Изправиха се рязко.

Хелър стигна средата на залата. Не отделяше очи от двамата. Бяха едри мъжаги. Онзи отляво имаше жълтеникаво лице и поглед на закоравял престъпник. Кожата на другия беше нашарена от белези, устата му се кривеше в гнусна гримаса. Бяха бандити, а не офицери, въпреки униформите и знаците за ранга им.

При това въоръжени с дълги електрически мечове! Жезълът беше безполезен срещу такива оръжия!

— По дяволите, какво прави тук един офицер от Флота? — попита онзи отляво, като тръгна напред.

Пръстите му се свиха около дръжката на меча.

— Имам неотложно съобщение за Негово Величество — заяви Хелър. — Трябва да се срещна с него незабавно.

Офицерът вдясно още стоеше до вратата. Обърна лице към спалнята и пак се вторачи в Джет.

— Тоя май се е побъркал!

— Как се казваш? — грубо попита пристъпващият все по-наблизо бандит.

Джет знаеше какъв огромен риск поема.

— Джетеро Хелър, Ранг X. Като Имперски офицер имам право да…

— Хелър? — мъжът отляво направи още една крачка и се вгледа отблизо. — Да пукнеш, ТИ СИ!

Електрическият меч излетя от ножницата сред дъжд от искри!

Другият също се втурна напред с оръжие в ръка.

Хелър впи поглед в по-близкото съскащо острие. Връхлиташе към него.

Времето като че потече по-бавно.

Пламтящата ивица щеше да се забие в корема му. Само да го докосне и ще го изгори. Би било безумие да отбие удара с металния си жезъл.

Хелър отстъпи встрани. Прибра корема. Мечът се плъзна на косъм край него.

Той сграбчи китката на офицера.

Завъртя първия нападател и стиснал неумолимо ръката му с оръжието, насочи меча към налитащия втори офицер, който вече бе вдигнал острието си за удар.

Мечът на първия се заби в тялото на втория.

В същия миг оръжието на втория обезглави мъжа, когото държеше Хелър.

Огън и дим изригнаха в две ослепителни колони.

Хелър отскочи назад и закри очите си от непоносимия блясък.

По пода подскачаха отражения на пламъците. Залата се изпълни с гъст дим.

По плочките се търкулна нажежено до бяло копче.

Хелър смъкна драперия от стената и потуши огъня.

Изправи се и се взря през пушеците към входа за залата. Дали някой от двамата бе успял да натисне скрития в джоба алармен бутон?

Добре се подреди! Щяха да го заподозрат най-малко в опит за убийство на Императора!