Л. Рон Хабърд
Катастрофа (52)

Втора глава

„Принц Кавкалсия“ се издигна в нощта над Волтар. Предстоеше им среща със съдбата, за която никой не подозираше.

Джет смяташе, че ще проведат съвсем проста операция от военна гледна точка. Но се тревожеше за графиня Крек.

Самият влекач можеше да се промъкне незабелязан. Мътната зелена светлина на една от луните огряваше повърхността на планетата. На юг забеляза базата на Флота, а зад нея — Правителствения град. На запад от тези сияещи светлини и стрелкащи се искри на въздушни машини се издигаха планините, закриващи голямата пустиня.

Графиня Крек се преоблече в спортен екип. Сега стоеше в коридора зад Хелър и опъваше ръкавиците по пръстите си.

— Много е лесно — увери го тя. — Отпусни се. Сложих документите във водоустойчив плик и го скрих в една пукнатина на покрива.

— Това наистина ще ни улесни — призна Хелър. — Не знам докога ще успея да остана незабелязан над крепостта. Къде точно е пукнатината? Познавам покрива достатъчно добре.

— Точно до изхода от асансьора. Там са пробили няколко дупки, за да инсталират фалшив отражател. Просто свих плика на тръбичка и го пъхнах в дупката. Само секунда — и вече съм го взела.

— Над изхода от асансьора има малък купол. Не мога да кацна там. Ще трябва да спуснем подвижна стълбичка, а това никак не ми харесва. По нея няма абсорбопокритие.

— Е, ти винаги си ми казвал, че съм ангел — отвърна графиня Крек, — но все пак не мога да летя. Ще имам нужда от стълбичката.

— Ще трябва да действаме извънредно бързо. Ще закрепя края на стълбичката във въздушния шлюз и когато ти дам сигнал, отвори веднага люка, изритай стълбичката навън, спусни се мигновено, вземи онзи плик и веднага се изкачи обратно. Не можем да се размотаваме над крепостта!

— Слушам, сър — отговори графинята на английски.

Хелър не се усмихна. Нагласи куките в пръстените до външния люк и провери дали навитата стълбичка ще се разгъне лесно. Докосна графинята по рамото.

— Не забравяй, че тук притеглянето е малко по-силно. Щом вземеш плика, искам те обратно във въздушния шлюз на секундата!

Той изключи автоматичното управление на влекача и неспокойно го насочи към пустинята. Искаше му се сам да изпълни акробатичния номер вместо графиня Крек.

Не му харесваше, че имаше лунна светлина. Както не му харесваше лесно забележимата стълбичка, защото беше почти сигурен, че детекторите ще я засекат и ще включат сигнала за тревога.

Все още разполагаше с излъчвателя на електронната илюзия. За всеки случай го провери отново. Изображението на влекача, увиснало над лагера, би трябвало да привлече вниманието на артилеристите.

Той дори не подозираше, че Ломбар Хист отдавна е скрил тежко летящо оръдие в подземията на крепостта. Представяше си, че само трябва да се промъкне и да избяга, а нищо не е по-добро за такива светкавични маневри от подвижния влекач. Можеше да се стрелка из небето толкова бързо, че тромавите оръдия въобще да не го проследят. Така че главната му грижа беше как графиня Крек ще слезе и ще се качи. ТОВА много го притесняваше. Но той не би могъл да се справи едновременно с намирането на плика и управлението на влекача.

Джет снижи Кораба си над Спитеос, невидим като призрак. Летеше съвсем бавно, за да няма нито въздушни вихрушки, нито пространствени смущения, които да го издадат. И внимаваше да не застане под луната така, че силуетът на влекача да се очертае ясно.

Под него крепостта чернееше сред зеленикавия пясък на пустинята. Дълбоката пропаст зееше като рана близо до крепостта.

Долу всичко изглеждаше спокойно. Във военния лагер тук-там пламтяха огньове. Около контролните пунктове по пътищата и на барикадите имаше кръгове от светлина.

Спусна се на тридесет фута от покрива, точно над малкия купол. Екраните показваха, че досега никой не ги е забелязал.

— СЕГА! — викна Хелър.

Графиня Крек завъртя колелото на външния люк, дръпна силно и изрита навън стълбичката.

В СЪЩИЯ МИГ СЕ ЧУ ВОЯТ НА СИРЕНИ!

— ВЪРНИ СЕ! — изкрещя Хелър. — ОТЛИТАМЕ!

Но графиня Крек вече се спускаше устремно по стълбичката!

Джет трескаво натисна бутона за включване на излъчвателя. Илюзията за влекач се появи над лагера.

Незабавен яростен залп!

Конус от унищожителни лъчи проби въздуха над лагера и се събра в изображението на влекача, за да образува друг обърнат конус над него.

Хелър не можеше да мръдне от контролното табло. Нямаше как да надникне през външния люк.

Графиня Крек бе решила да рискува. Слезе само три фута по стълбичката, когато, първата сирена нададе вой. Това я подтикна да слезе почти толкова бързо, както и ако падаше право надолу.

Втурна се към скривалището. Всичко наоколо беше от черен камък. В този мрак й беше трудно да открие дупката.

Внезапно изригналите откъм земята лъчи й помогнаха. Тя премери с длани и напипа запушената дупка. Но не можеше да извади камъка! Бръкна в джобовете си. Нищо! Никакви инструменти!

Някакъв камък! Видя един на десетина фута от себе си.

Скочи натам. Камъкът се оказа доста тежък. Тя го примъкна до дупката, вдигна го над главата си и го стовари върху скривалището.

Камъкът се натроши!

Тя сграбчи едно остро парче.

Примигващата в небето ярка светлина й позволяваше да вижда добре. Заби острия край на парчето като клин.

Запушалката на дупката изскочи.

Дочуваше Джет, който настоятелно викаше отгоре. Явно бе възникнала нова опасност.

Графинята бръкна в дупката. Пликът си беше на мястото! Но не излизаше лесно. Тя го сви още постегнато и го издърпа.

Джет викаше отгоре. Но не можеше да различи думите му.

Тя пъхна плика под ризата си и се устреми към стълбичката.

Закатери се нагоре.

Да, бе отвикнала от по-силното притегляне на Волтар.

Преполови разстоянието. Сега оставаше да изкачи само петнайсетина фута.

РЕВ ОТ ДВИГАТЕЛИ НА ДРУГ КОРАБ!

Тя погледна през рамо.

СИЛУЕТЪТ НА ЛЕТЯЩО ОРЪДИЕ СЕ ОЧЕРТА ПОД ЛУНАТА!

Мощно огнено изригване профуча край нея.

Стълбичката се залюля, сякаш от удара на невероятно тежък чук!

Тя успя да се задържи.

Покатери се нагоре.

Втори залп!

Ръцете й се пуснаха!

Нещо стисна китката й! Джет я изтегли във въздушния шлюз с едно мощно дърпане!

С два ритника изтика куките от пръстените. Стълбичката се свлече надолу.

— Издигане с максимална скорост! — извика той на робота.

Тресна външния люк и завъртя затварящото колело.

Хелър за миг се приведе над графиня Крек. Тя му се ухили.

— Страхотен цирков номер. Но не бих искала да го повтаряме. Взех каквото ни трябва. А кой ни нападна?

— Летящото оръдие сигурно е било скрито някъде наблизо — предположи Джет. — Прицелните му устройства се ориентираха по стълбичката. Ботушите ти са обгорени. Как са краката ти?

— Малко сгорещени.

— Надявам се прицелните устройства да са проследили падането на стълбичката или каквото е останало от нея.

Графиня Крек се надигна.

— Свършихме си работата. Да се махаме.

— Не можем. По-маневрени сме от онова чудовище, но не и по-бързи. Не мога да включа сега двигателите „Минало-Бъдеще“, защото пилотът ще се прицели по пространствените смущения, още преди да сме излезли от сектора за стрелба. — Хелър подвикна на робота: — Къде са те сега?

— Сър, ние току-що достигнахме височина от сто мили. Лъчите на детекторите му ни търсят по-ниско. Но оръдието има далекобойност двеста мили.

— Да гръмне дано! — промълви Хелър.

— Сър, нямам с какво да го гръмна — възрази роботът. — Така че не мога да изпълня заповедта.

— Млъкни — каза Хелър и превключи на ръчно управление.

Седна в креслото на планетарния пилот.

— Дръж се здраво! — извика на графиня Крек.

Спусна влекача право надолу. Внимателно следеше данните на екраните. Ориентираше се по позицията на смъртоносния кораб и не заставаше между него и луната.

Сега летящото оръдие беше точно пред влекача. Хелър се движеше на зигзаг, за да обърка прицелните устройства.

Изведнъж завъртя влекача с опашката към нападателя.

Натисна лостчето за включване на теглещите лъчи.

Беше се вкопчил в летящото оръдие. И започна да го върти като камъче в прашка. Другият кораб само му помогна, когато включи двигателите, тласкащи го в същата посока.

Отново и отново летящото оръдие минаваше по огромната окръжност.

В един миг Хелър изключи лъчите.

Завъртя влекача.

Грамадният кораб под тях падаше към равната пустиня.

Изригна пясъчен вулкан, чу се грохотът на удара и в далечината затихна скърцането на разкъсан метал.

Хелър веднага включи радиостанцията си.

По местните военни честоти крещяха едновременно множество гласове. Той се вслушваше, за да научи навреме, ако изстрелят друг боен кораб.

Изведнъж някой се развика така, че заглуши останалите:

— Това беше Шефът! Всички спасителни групи, насочете се към мястото на катастрофата! Спешно! Спешно! Корабът на Ломбар Хист падна на три мили от лагера! Спешно! Спешно!

— Да му се не види! — промърмори Хелър. Погледна тъжно графиня Крек. — Пак си го изпросихме. Забих в пясъка могъщия Ломбар Хист.

— Ох, че хубаво! — извика графинята. — Ура!

— А не, мила — охлади я Джет. — Нищо не се запали и вероятно той не е мъртъв. Но тъй като сега е говорител на Императора, шансовете ни да получим царствения подпис под тези документи току-що се превърнаха в прах и пепел.