Тоня Трайкова
Високата гора…

Високата гора се е смълчала,

когато тъмни облаци се скупчват,

и с някаква тревога изначална

следи как огнени игли продупчват

 

небето и то отговаря с тътен.

И глухо пукат боровете снажни,

щом капките затрополят по пътя

и задълбаят кратерчета влажни.

 

Но като стражи те стоят на място

и пазят своите дълбоки тайни,

макар пороят да ги удря бясно,

светкавиците да напомнят края,

 

макар че може в миг подобно воин

да рухне някой с тяло овъглено…

Изглеждат само някак си по-стройни,

по-бляскави и някак вдъхновени.

 

А бурята навсякъде се вихри,

потоци с дребни камъчета влачи,

безсилно стене, постепенно стихва.

И после боровете дълго плачат.