Тоня Трайкова
Тази сутрин…

Тази сутрин лицето ти беше така просветлено,

като лека вълна, която се плисва в брега преди изгрев

и пречистена в нощните бездни игриво се пени,

беше толкова свой на лицето ти сънният израз.

 

Сякаш в него откриваше себе си тая предутрин,

изпълзяла от мрака да търси мира и покоя,

да даде светлина, след това да си иде нечуто,

да остави блестящи пасажи от риби безбройни.