Тоня Трайкова
Сънувах, че летя…

Сънувах, че летя, и над света

издигах се във въздуха спокоен,

и беше ми привично да съм там

с една сълза, натегнала в окото.

 

Харесваше ми да летя така

и със завидна лекота го правех,

забравях, че е тялото от кал,

и ужаса на будните забравях.

 

Не ползвах тайни думи и крила,

не се усещах с нищо по-различна,

отколкото по принцип съм била,

и, въпреки това, летях над всичко.

 

Позната беше тая тишина

наоколо, дърветата и дворът…

И този път при любовта ми, знам,

влетях през свода на един прозорец.