Тоня Трайкова
Излинели треви…

Излинели треви, заскрежени бодили и храсти

и предутринно тъмно, в което не искам да бъда.

Там боли от студа и нощта е напълно безстрастна,

ако има любов, то и тя се оказва оскъдна.

 

Там извират от мрака все нови заплахи и сенки

на отишли си хора, без време и толкова близо.

И се крие една непосилно огромна вселена,

в умореното мое съзнание търсеща израз.

 

Не намирам какво да й дам, нямам нищо

освен своя живот с трайност някакви земни години

и онази способност, когато вървя, да разнищвам

ефимерния полет на няколко бегли снежинки.