Тоня Трайкова
Далеч отлитат птиците…

Далеч отлитат птиците на дните

и като мравка от брега познат

ще ме поемат някой ден водите

на времето и ще ме отнесат.

 

Усещам вече как се приближава

реката тъмна, но не ме е страх.

И ще я срещна, както подобава,

защото досега така живях.

 

И не за мен е думата, копнея

спокойно от живота да си ида,

да отнеса безличните трофеи

на делника като безценни идоли.

 

И да ги съхраня в света извечен

до своята душа поизвехтяла,

до свободата си недоизречена,

до режещата болка от раздялата…

 

Ала не съм сама и има друго:

не мога да оставя тая къща

сред някаква незнайна черна угар.

Аз просто трябва вечер да се връщам.