Тоня Трайкова
Днес е мрачно, ръми…

Днес е мрачно, ръми, няма вятър и времето сякаш

се е спряло, преди да притисне отново с петата

и смаления град, и дома на първата пряка

от широкия път, който води към мене самата.

 

Как така се разминахме с пътя и той се оттече

като вечна река, безучастна към моите драми,

и с водите си бистри някъде властно повлече

всеки помисъл, всяка мечта и дори същността ми.

 

Не успях до заветния път, своя път да достигна,

да изпробвам крилете си в полет и просто да бъда,

но го виждам сега през решетките тънки на миглите,

както вижда навън свободата си някой осъден.

 

Не поисках по-друга съдба на света да намеря,

по-друг свят вместо този, от днешното време прегазен.

Ако знаех поне, че е смислена моята жертва

и не съм цял човешки живот пропиляла напразно.