Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pleine brume, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Златко Стайков, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лоран Боти
Заглавие: В мъглата
Преводач: Златко Стайков
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: френски
Издател: „Унискорп“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман (не е указано)
Печатница: „Унискорп“ ООД
Главен редактор: Венка Рагина
Редактор: Ирина Лакова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15554
История
- — Добавяне
62
Когато Клер чу да се хлопва външната врата, сърцето й се сви болезнено.
— Ти ли си, Фредерик?
— Аз съм, да — чу отговора от антрето.
Тя се въоръжи с кураж и отиде да го посрещне.
— Е, добре, кажи ми защо толкова рядко започнах да те виждам тук?
И тя веднага прехапа устни.
Нарочно ли се показваш толкова неловка?
Момчето тъкмо оставяше мотоциклетната си каска и якето в антрето, когато тя се приближи да го целуне. Той се дръпна.
— О, извинете… Забравям, че господинът е вече голям мъж.
Никакъв отговор.
— Добре ли си? — попита тя.
— Да, да… добре съм…
Тонът му беше разсеян, почти отнесен. Сякаш беше… другаде.
— Сигурен ли си? — настоя Клер. — Изглеждаш като че… не знам… като че си видял призрак.
Той се обърна към нея и я погледна странно.
— Да… почти.
— Как така?
— Нищо, нищо…
„Засега не й казвай нищо, беше казала Мадлейн Талко. Няма нужда майка ти да знае, че се виждаме и че знаеш истината… Искам да се опознаем по-добре. Ще ти разказвам за баща ти… И ако искаш, по-късно можем да извадим всички необходими документи, за да носиш нашето име. Не забравяй, Фредерик… Ти си наследник. Наследник… Наследник…“
Думите й отекваха безспир, докато се връщаше с моторетката и Перл, притисната до гърба му.
— Къде си, на Луната ли? — попита Клер. — Какво ти става? Надявам се, че ще останеш да вечеряме тази вечер. Ваканцията по Задушница не означава да си навън всяка вечер. Поне веднъж и аз да се покажа като готвачка.
— Добре. Ще вечерям тук…
И се качи направо в стаята си със същия отнесен поглед и спотаено смайване на дъното на зениците.
Ама защо е като… от гръм ударен?
В стаята си Фредерик просто седна на леглото и се замисли. Засега не намира вътре в себе си гняв, бунт или дори искрица агресивност; само едно огромно недоумение се разтвори в съзнанието му като цяла бездна, като черна дупка, която поглъща всичките му убеждения, схващания, и дори и собственото му съществуване.
Това ли било Истината? Една черна дупка?
Значи животът му бил граден върху една лъжа и макар, обективно погледнато, да намира това за отвратително, то е прекалено голямо, за да предизвика у него искрена реакция. Историята му била фалшива от самото начало, ще трябва всичко да гради наново, но засега огромната задача го оставя изтощен и обезверен… Но не и измъчен. Дори не му беше трудно да го скрие от майка си. Просто не можеше да й каже: „Значи си ме излъгала, а? Баща ми се е самоубил… И ТО ЗАРАДИ ТЕБЕ!“.
Не, това му се струва непосилно. Защото, макар винаги да бе предусещал тайната, за да се изправи срещу Клер и да я разобличи, трябва да вложи и поне малко убеждение.
А засега колкото и да си повтаря: истина е, истина е, истина е…, просто не може да повярва.
Клер шеташе из кухнята. Тишината в стаята горе не вещае нищо добро. Сега би се зарадвала дори и на Аксел Роуз.
Дали е скъсал? Или поне дали се е скарал с Перл?
О, Господи! Дано не е разбрал за убийствата!
Не е, иначе щеше да й каже. Сигурно има проблеми с Перл. Впрочем, ако се позамисли, замаяният му поглед подхожда напълно на измамения съпруг, заварил „добродетелната“ си съпруга да се забавлява лудо с любовника си… И отказващ да повярва на очите си.
Да, сигурно е това.
Изглежда, ако беше научила в този момент каква е истината, нищо от последвалата драма не би могло да се случи. Но Клер, докато върти неуморно с лъжица соса бешамел в тенджерата, за да гарнира един от редките си специалитети, шунка с цикория, се намира безкрайно далече от истината. Тя, всъщност, си мисли за Фредерик и за неотложната нужда да напусне Лавил; мисли си за Греди, когото вероятно ще остави насред пътя — вярно, че той не си тръгна като неприятел, но идеята за връзка с нея като че не го занимава особено; мисли си и за ченгето отвън — силната ръка, която Греди успя да й издейства за защита; мисли си… за шунката с цикория.
Да, за всичко си мисли, освен за семейството Талко и думите на Алекс: „Те са на дъното на цялата афера“.
И може би точно това я погуби.