Лоран Боти
В мъглата (53)

52

Препълнената чиния с макарони събуди с вкусните си миризми апетита на Алекс, който той смяташе за изчезнал тази вечер. От своя страна Клер не можа да покаже особен интерес към приготвената от самата нея вечеря. Обратното би учудило Алекс. Да си играеш на топка с бебешка глава върху изтривалката едва ли е най-добрият начин да се настроиш за ядене.

Шокът не попречи на адвокатката да покаже още веднъж смелостта си. В салона вълнението й дойде може би в повече, но по време на вечерята не трепна нито веднъж.

Седнала срещу него в салона на изкуствена светлина, тя му поднесе чашка ликьор. Бяха разговаряли по време на цялата вечеря. За Антоанет Андреми и безплодните усилия да бъде открита, за убийствата, разбира се, за връзките на Клер и сина й, за самотата на Алекс, откакто е дошъл в града…

Умората започваше да се отразява на вниманието на полицая. И все пак той се обади без притеснение, след като бяха замълчали:

— Искам да ви попитам нещо.

Тя му се усмихна в отговор.

— Какво ви разсмива толкова? — попита той без агресивност.

— Питах се колко време ще издържите, преди да ми зададете нов въпрос. Истински рекорд, откакто ви познавам.

Той се засмя.

— И какво?

— Мисля, че около минута, минута и половина, можете да издържите, без да ме питате за следващото нещо.

Той се разсмя от сърце и обърна чашката ликьор, за да си даде време да подготви въпроса.

— Как се получи така, че и вие сте самотна, Клер? Сякаш нямате нито приятели, нито семейство… Как така жена с кариера като вашата може да се огради до такава степен от света?

— Знаете ли, Греди, когато ви налегне депресия, хората започват да ви отбягват. А когато медиите ви разпънат на кръст… ви отбягват още повече. Но когато ви обхване депресия благодарение на медиите… тогава целият свят изчезва. Това е бягство напред, разпердушинване. Впрочем, нямам приятели в смисъл на… ъъ… Монтен-Ла-Боеси. Много връзки, неколцина приятелки… Но без истински приятели. Точно затова можах да изоставя всичко. В края на краищата към нищо не бях привързана истински. Отговорих ли ви?

— Напълно.

— И отговорът струва ли си според вас? Или е маньовър — рече тя с дяволита усмивка.

— Отговорът си струва, но вие сте адвокатка. Оставам нащрек!

— Имате право. Бих могла да стана опасна! Други питания?

Той като че се поколеба.

— Всъщност да, но това няма нищо общо. Тефтерчето… цялото ли го изчетохте или не?

Тя помръкна.

— Да, прочетох го. Нали стоях цял час затворена в колата да го зубря.

— И?

— И не намерих нищо повече от информацията в библиотеката. Но все пак…

— Все пак какво?

— Начинът, по който бяха подредени бележките, като че подсказва нещо. Ще видите сам… Сякаш този град е остарял встрани от историята.

Греди не настоя повече. Тези думи му се сториха пророчески и мислите му, забавени от умората, се замъглиха съвсем. Той възпря с мъка една прозявка, но овлажнелите му очи и разширени ноздри не заблудиха бдителност на Клер. Тя прехапа устни, после се реши.

— Не искате ли да спите тук тази нощ? Аз… страх ме е.

Той я погледна учудено.

— Чухте ли ме да викам някого да ви пази?

— Ами… не.

— А нали ви казах, че ще ви назнача охрана?

Тя не отговори.

— Е, сега ви го потвърждавам… Тази вечер охраната съм аз. Ако обичате, покажете ми стаята.

Тя тръгна пред него по вътрешната стълба. Както винаги беше елегантно облечена. Алекс беше забелязал вече, че има вкус към дискретно, но ефикасно съблазнителните дрехи. И докато тя се качваше нагоре, оцени по достойнство фините извивки, загатнати в панталона от мека вълна.

Това едва ли беше първата й вечер в компанията на един свидетел. Той знаеше от опит, че съжителството в подобни моменти от живота е понякога пряк път към желанието. И изведнъж му мина през ума, че след смъртта на Нанси не беше имал подобен случай.

Тя се спря в коридора, за да му покаже банята, където го очакваше тоалетен несесер, после го въведе в малка стая, простичко обзаведена с мебели от ракита. Беше добре отоплена.

— Добре, оставям ви да се настаните — рече тя. — Ако имате нужда от мене, стаята ми е през две врати от вашата.

И понечи да се оттегли. Няколко секунди на нерешителност…

Погледна го в ръцете. Цяла вечер ги поглеждаше тайно: дълги и силни китки, но не прекалено, с мургава кожа и къси косъмчета. Красиви ръце с широки прави пръсти. И в мига, когато си тръгваше, вълнението я задави. Пулсът й внезапно се ускори, докато се бореше, разкъсвана между дързостта и задръжките. Виждаше го как я наблюдава: с гъста, леко разрошена коса, със сенки на умора под очите, но с изведнъж грейнал поглед под учудените вежди в очакване на това, което ще последва.

Тя се върна обратно в стаята, от която почти беше излязла. Пристъпи към него — неуверено, но с решителен поглед.

Неловката смелост на адвокатката развълнува Греди. Стана му трудно да диша и почувства, че нещата стоят на ръба. Чу я да казва с чужд глас:

— Алекс… бих искала да ви благодаря. От душа и сърце.

Той не отговори, не направи никакво движение. Остави я да се приближи още и да го хване за ръка. Беше уловил няколко коси погледа по време на вечерята. Сега ги разбираше. И да бъде обект на желанието й, това отекваше вълнуващо в собствения му порив.

Тя обърна глава, като избегна погледа му. И целуна нежно дланта му, пръстите, погали нежната, изпъстрена с вени кожа на гърба на китката, забави се на линията на съдбата… В това нямаше нищо истински сексуално, но интимният жест, безкрайно нежният допир беше наситен с еротизъм. Изтекоха няколко секунди между смущението и желанието — времето до мига, след който няма връщане. До мисълта, че всъщност всичко това е може би грешка.

И че в края на краищата, не, не би било грешка, а част от историята, писана от едно време; една увереност, наложила се още от първите мигове у Флоранс Нобле, макар и неизказана — нито от единия, нито от другия.

Да: една очевидност.

Най-сетне той реагира и отвърна на жеста. Хвана я леко за брадичката, за да я накара да го погледне. Тя въздъхна дълбоко: от облекчение? От възбуда?

Той я целуна по нежните и посърнали устни: беше му показала пътя; сега да води той.

Плъзна пръсти в гъстата й коса, за да потърси извивката на главата. Не искаше да насилва мига, а да се порадва на всяка милувка. За нея това беше може би миг на силно удоволствие; за него — възлов акт. Краят на страданията му? Със сигурност не… Само краят на един траур.

Порази го светкавична последна мисъл за Нанси — болка, вина, съжаление… — после се впусна. Притисна я пламенно и…