Иван Янев
Симаргал (27)

27.

Взривът изтръгна вратата и събори част от каменната ограда, въпреки че солидността на съоръжението беше безспорна. Специалните части знаеха, че вътрешността на вилата крие много загадки и трябваше да действат бързо и безкомпромисно. Наближаваше полунощ, но светлината на прожекторите прошарваше вилата като пропуснати от есенни листа яркожълти лъчи. Бяха спрели тока, околността беше притихнала. Водата, комуникацията, радиочестоти — всичко беше прекъснато отвън. Но натрапниците не знаеха, че постройката беше изградена така, че нейните обитатели можеха да живеят в нея, необезпокоявани от такива битовизми. За тях това бяха отдавна уредени запаси при подобни случаи.

Службите нямаха сведения за вилата. През деня дори една кола, с надпис на храна, напусна вилата и й пуснаха опашка, но тя се оказа къса и автомобилът й избяга.

Айше Мехмед беше една от първите, които скочиха през разрушената врата. Хукна напред, но в следващия миг оглушителен вой на сирена я стъписа. Охраната си я биваше, нямаше две мнения по въпроса. Айше продължи напред, но в следващия миг една здрава ръка я хвана за рамото и придърпа. Тя извъртя глава. Видя брадясалото лице на Отшелника — мъж, когото наскоро й представиха като много можещ и знаещ, усамотил се в гората. И сега същият този Отшелник си позволяваше да я спира в нейния устрем и хъс. Следователката стисна лявата си длан, за да удари нахалника в ребрата и да я пусне.

— Девойче, много бързаш — изви врат леко като гълъб и стисна челюст. — Нямаш никакъв нюх за опасността.

— Няма време, вътре може би има хора, които се нуждаят от нашата намеса.

— Сигурно е така. Дори съм убеден, че е така. Но като загинеш, няма да им помогнеш. — И в следващия миг Айше чу в слушалката в ухото си:

— Внимавайте! Има електрическа ограда. Опитваме се да я обезопасим. — Айше погледна с изненада Отшелника.

— Нямах представа какво е точно, но бях сигурен, че Менгеленски е взел максимални мерки, така че трябва да сме много, много внимателни — с дрезгав глас внимателно обясни Отшелника.

Предпазливо доближиха металната ограда. Но бяха принудени от инструкциите на гласа в слушалката да се отдръпнат. Последва нов взрив и част от оградата рухна. Айше отново препусна като газела из африканска савана. Отшелника едва смогваше да я догонва. Стигнаха до мрежа, чиято височина отново ги принуди да спрат. Този път Отшелника извади ножици и започна да реже. Направи отвор и минаха през мрежата. Тогава чуха някъде настрани ужасени човешки викове. Не спряха. В следващия момент Айше тупна на земята, в гърба й сякаш се забиваха остри камъни, а в лицето си усети топъл, влажен дъх на мърша. Извъртя глава назад и челюсти хлопнаха до носа й — усещаше лепкава пяна по ноздрите си. Сладкото премлясване на нападателя увеличи ужаса й. Опита се да се отхвърли и да освободи тялото си от притискащите я лапи, но животното беше яко. Кане корсото впи още повече нокти в гърба й и заръмжа до врата й, като си остреше зъбите в гъстите черни коси. Силният гръм заглуши писъка й.

— Хайде, момиче, ако продължаваш да си играеш с кученцата на вилата, ще закъснеем — изстрелът на Отшелника й беше спасил живота. Тя се изправи. Отшелника сложи пръст върху устните й. После рязко вдигна ръката си и изстрелът отекна в тила й. Още един четириног кръволок отпадна от уравнението.

— Стой плътно до мен! — каза Отшелника.

Тръгнаха и стигнаха до друга мрежа. Отшелника сряза и нея. Преминаха я. Чуваха, че някъде по-настрани има престрелка, кучешко ръмжене и мъжки викове. Опитаха се да бързат, за да проникнат първи във вилата.

Нещо тежко удари Айше и тя залитна. Опипа рамото си, но нямаше нищо. По-скоро усети, отколкото да чуе, че в близост има боричкане. Надигна се, различи две фигури, които мълчаливо се бяха вкопчили. Айше светна с фенерчето си, извади пистолета, но не можеше да стреля, защото единият от биещите се беше Отшелника. Прибра пистолета. Приближи се и забоде палец в окото на мъжа, притиснал отгоре Отшелника. Нападателят изкрещя, но тя продължи да натиска и да върти палец. Противникът пусна Отшелника и сграбчи ръката на жената. Изви я и почти щеше да я прекърши, но Отшелника с мощен удар в слепоочието го прати в безсъзнание. Клекна, сложи му белезници на ръцете и на краката.

Стигнаха до вилата. На първия етаж нямаше нито прозорци, нито врати. Имаше стълби, които водеха до втория етаж и врата. Изкачиха се по стълбите и стигнаха до тясна площадка. Отшелника заоглежда вратата. Здравината можеше да обезсърчи всеки находчив взломаджия. Имаше мандало, хлопна с него, шумът отекна някъде вътре. Отвори се нещо като шпионка, но по-голямо, показа се цев. Изстрелите не ги засегнаха, но много бързо слязоха и разбраха, че това не е тяхното място. Очевидно беше, че нямаше да ги пуснат през парадния вход. Започнаха да обикалят в противоположната на битката посока. Оглеждаха внимателно всеки метър от стената на вилата. Отшелника изведнъж рязко тръгна обратно. Айше го последва мълчаливо. Стигна до пленения противник. Раздруса го.

— Как се казваш, копелдак? — запита го Отшелника, като го бодна с ножа по бузата. Легналият подскочи, но нищо не каза. Отшелника натисна повече. Нямаше време за галантности.

— Имаш шанс да си спасиш мизерното животче. Ако искаш, слушам те.

— Казват ми Кретена.

— Съвсем намясто. Сега ме слушай! Прави това, което трябва, иначе… — ножът на Отшелника проби бузата на Кретена. Той извика от силната болка, но Отшелника грубо го вдигна и го подкара пред себе си. Качиха се отново по стълбите, а Кретена крещеше да не стрелят. Един глас го попита отвътре:

— Какво искаш бе, Кретен?

— Отвори ми да вляза, че отвън положението не е добро. Превзеха целия плац.

— Ти луд ли си бе?

— Отвори ми, и без това няма достатъчно хора да отбраняват вилата отвътре. Чуваш ли, Мозък, отвори! — Мозъка единствен беше останал във вилата, останалите бяха излезли веднага след включването на алармената сигнализация. Бяха извикали дори и Инквизитора, който не пожела обаче да изостави втората си жертва. На първия етаж, в болницата, имаше лекари и пациенти, но никой не знаеше колко са. Така или иначе според охраната „от тези в болницата чеп за зеле не става от тях“. Мозъка прецени, че е по-добре Кретена да стои на амбразурата на вратата, а той да се качи до мансардата, за да огледа положението на камерите. И отвори вратата. Айше и Отшелника бутнаха Кретена силно към Мозъка и хукнаха надолу по стълбите. Прочетоха: „Болница“ и влязоха. Посрещна ги лекарка с треперещи червисани устни. Отшелника каза:

— Докторе, искам да знам кои сте тук.

— Аз съм д-р Готска. Д-р Халил е там — и тя посочи операционната.

Отшелника тръгна към операционната. Отвори я и видя д-р Халил, надвесен над Габриела.

Айше дочу приглушен шум, идващ отдолу. Изскочи от етажа, на който беше болницата, и хукна надолу по стълбите. Стигна до –1 етаж, прочете „Фитнес“ и отмина. Слезе още по-надолу. Прочете „Весела стая“. Дочу й се нещо, идващо иззад вратата. Айше натисна дръжката. Вратата се отвори. Тя замръзна на прага. Струваше и се, че е попаднала в някакъв филм на ужасите. Симаргал висеше на някаква рамка, а ръцете му бяха вързани за напречната греда. Бумтеше „Sonne“ на „Rammstein“. Друг мъж беше забоден в сандък с бетон. Лицето му сякаш й се стори познато. Нисък набит човек с белези по лицето се беше навел и спокойно стягаше плочка и чукче около пръста на крака на Симаргал. Инквизитора изръмжа ехидно и бавно се изправи. Обърна се, видя Айше и се провикна:

— Колко ти е дълбока вагината, красавице? — бързо тръгна към нея. След това намали музикалната уредба и щастливо изпъшка.

Айше вместо да побегне, отстъпи встрани и мина зад бетонобъркачката. Инквизитора стигна до вратата, затвори я и с вълнение дръпна докрай резето.

— Доволен съм — каза той, като свали от стената фалоса, или Лютия любовник, както също го наричаше.

Айше потръпна и й се догади. Избърса потта от ръката си в черния панталон и извади пистолета. Насочи го към изрода и изрева:

— Назад, откачалке!

— Ама играчка си имаме! — И докато жената разбере, Инквизитора реагира мълниеносно. Скочи напред и с дървения фалос нанесе жесток удар по китката на жената — пистолетът изхвърча надалече.

Болката я принуди да се наведе инстинктивно, което я спаси от другата ръка на човекоподобното. Въпреки ужасната болка, тя отскочи и спечели секунда. След тази секунда, тялото на чудовището я затисна, а ръцете му я сграбчиха. Хвана я за лицето, тя го ухапа по дланта. Той измуча и я удари кърваво през устата. Тя се изплю в лицето му и то се обагри в червени петна. Хвана я, вдигна я, дрехите започнаха да хвърчат под грубите му ръце. Жената остана чисто гола. Съпротивляваше се, но нямаше никакъв шанс срещу якото туловище. Вдигна я и я занесе до уред, представляващ метална плоскост с ширина около половин метър, а на дължина — един. В единия край на плоскостта имаше тръба и две вертикални квадратни железа, върху които през 15—20 см бяха заварени дъгообразни железни елементи. В тях се поставяше тръбата според желанието и целите на Инквизитора. В другия край на металната плоскост имаше друга тръба. И двете можеха да се регулират във височина. От тръбите висяха по две гривни, като на белезници. Инквизитора тръшна Айше върху металната плоскост. Тя се опита да го ритне, но той хвана краката й, вдигна ги към тръбата и щракна гривните около глезените. Мина от другата страна, хвана ръцете й, стисна ги силно и ги закопча с гривните. Така позата на жената представляваше като обърнато „П“. Дългите й крака бяха широко разтворени. По средата на своеобразната лежанка имаше колан, с който се притягаше жертвата към самата плоскост. Инквизитора не го закопча и така младата жена дишаше свободно. Дългата й коса стигаше до пода. Инквизитора отиде да вземе изпуснатия дървен фалос. Наведе се, хвана го с едната си ръка, а с другата започна да го гали:

— Хайде, виж какво сладурче ще ти дам сега. Много е свежа. Искам да бъдеш много напорист и да стигнеш до дъното, нали? — Извърна глава към Айше и изпод вежди спокойно изрече: — Готова ли си, сладуранке?

— Полицията и специалните служби са тук, във вилата, така че е по-добре да не ме докосваш, защото ще те изкормят — каза жената и се опита да събере краката си.

— Не ме мисли ти мене. Те докато дойдат, ти вече ще си се насладила на моя хубавец.

Жената мълча известно време и изрева гневно. Усети, че огромният фалос се докосва до интимните й части. Тя потръпна, после усети как той грубо бръкна с пръст в нея.

— Малко да я разтворя, че да може да нахлуе. Виж го колко е голям и хубав, нали? Пускай сокче, че на сухо ще те стърже много. За мен ще бъде огромно удоволствие. Щом измеря вагината и ануса ти, ще включим и лютия пипер. Знаеш ли как ще врещиш тогава, кукло! — и той бръкна с още един пръст. Хвана с двата пръста клитора, дръпна го силно, тя изпищя. Инквизитора се засмя доволен.

Симаргал гледаше безпомощно и нищо не можеше да направи. Устата продължаваше да му бъде запушена. Видя как изродът насочва дървения фалос към вагината на жената и се приготвя да го напъха. Начинът, по който боравеше с инструмента, даде да се разбере, че не му е за първи път.

Зловещото лице на инквизитора се сбръчка в усмивка — изкара езика си навън и леко го затисна със зъби. След това обилно облиза едната си ръка и бръкна в гащите си. Ще й го назлобя хубаво навътре — тази мисъл го караше да потръпва от удоволствие, дори засили ръката си. Изстрел профуча и рикошира в ъгъла до бетонобъркачката. Инквизитора се разпадна върху голото женско тяло, фалосът се хлъзна покрай окосмените устни на Айше и тупна на сивия под.