Ема Чейс
Свързани (8)

Глава 7

Барбекюто край басейна е само за пълнолетни и вече е в разгара си. Музика, слънце, бикини — докъдето ти стига погледът.

Някои от тях не стават за гледане.

Дами, помнете: бански от две части е привилегия, а не право.

Вземаме си една кабина близо до бара и се настаняваме под големия чадър. Бирата ни пристига, докато чакаме да ни дойде редът за волейболния турнир.

За мъжете колективните спортове имат силата да вдъхновяват. Сякаш всички тръгваме на война. Ние срещу тях. Това е като да прекараш със съотборниците си нощта в лисича дупка — изживяване, което сближава. Дори ако не можете да се понасяте, пак ще застанете един до друг, подреждате редиците и сте готови за атака.

Вие сте един взвод. И който не е с вас, е срещу вас. Те са врагът.

Защо ти казвам това ли? Скоро ще разбереш.

Засега отпивам от бирата си и се фокусирам върху киселото лице на Стивън.

— Какво става между теб и сестра ми?

Той не се изненадва от въпроса ми, но няма и желание да говори.

— Не искам да говоря за това.

— Не искаш да говориш за това? Моля? Да не би по пътя за Вегас да ти е пораснала вагина? Предполагам следващото, което ще ми кажеш, е „Нищо ми няма, добре съм“. Не бъди кучка. Говори, Стивън. Какво става?

Той прокарва ръка през лицето си и се заглежда в басейна. И мисли. Колебае се.

После се обръща към нас, навежда се напред и обляга лакти на масата.

— Добре. Започна се преди две седмици. Около два дни Александра беше в супер лошо настроение. Но не се притесних — често се случва. И после намерих нещо в банята, в кофата за боклук… тест за бременност. Съчувствие. Звучим като тъжна мексиканска вълна на кофти футболен мача.

— Сега вече никога няма да те пусне да излезеш от къщата.

— Трябва да й оставяш по малко разстояние между децата, Стивън. Ако ги правиш прекалено често, някое може да изпадне от корема й много преди да е време.

— Сега ще станете трима срещу двама. Прецакан си.

Стивън вдига ръка.

— Не, не е бременна. Тестът беше отрицателен. — Отпива от бирата си и продължава: — Но когато я попитах за теста, тя направо откачи. Крещеше ми как не я разбирам. Как не трябвало да се притеснявам за други деца, понеже съм щял да мога да ги правя, докато стана на седемдесет. И как мъжете са пълни лайна. И оттогава е непоносима. Просто използва всеки повод да ми се сърди и да ми вика.

— Може би има нужда от почивка — предлага Матю. — Да излезе някъде, да се почувства жена, а не само майка?

Стивън клати глава.

Резервирах една нощ в „Хамптънс“, накарах баща ми да зареже всичко и да дойде да гледа децата, но когато й казах, тя ми заяви, че не иска да участва в такова нещо. Направо ме застреля. И след това ми крещя, че съм правил планове, без да се консултирам с нея.

— Мога ли да кажа, че не съм изненадан? — пъшка недоволно Джак. — Не се обиждай, но Александра винаги е била студенокръвно животно.

Не се намесвам след коментара му, защото знам така.

Гласът на Стивън омеква, става замислен, изпълнен с копнеж.

— Но… тя не е точно такава. Това е само фасадата й. Истинската Александра е топла… и забавна… и би отишла до края на света за хората, които обича. Така беше допреди две седмици. Аз бях един от тези хора. Но напоследък… не е така. И не знам защо.

Започвам да пощипвам носа си:

— Стивън, трябва да оправиш причините за това, не и сега.

Той не приема думите ми особено добре.

— На теб ли? Какво общо има всичко това с теб?

Насочвам обвинително пръст към него.

— Ти и Александра сте моят златен стандарт. Вие сте единствената причина да вярвам, че бракът може да просъществува и заради вас не се посирам от страх, че другата седмица се женя. Вие сте моето доказателство, че бракът е работеща институция.

— Четиридесет години — отбелязва той.

— Да, но те са стари и не се броят. Не се разделят, понеже никой няма да ги вземе.

— Ами аз и Ди? — намесва се Матю.

— Давам ви максимум още една година.

Матю свива рамене, защото на него изобщо не му пука какво си мислят другите. Дори не му пука какво мисля аз.

Сега, Александра може да ми е сестра, но Стивън е повече от мъж на сестра ми. Той ми е приятел от детство. Ето защо ми е трудно да заема позиция. Така че ако все пак се наложи да взема нечия страна? Аз ще бъда на страната на Маккензи и Томас.

— И няма начин да позволя племенницата ми и племенникът ми да растат в разбито семейство. Трябва да говориш с нея, Стивън. Да се потрудиш малко.

Той бута гневно стола си назад.

— Опитах се. Нали не мислиш, че не съм се опитал? Че не съм й целувал задника две седмици?

Затварям очи и вдигам ръка.

— Моля те, леко, че си го представих и ми се повдига.

— Опитах всичко, за което мога да се сетя… но повече няма да правя никакви опити. Ако тя иска да оправи нещата, когато реши да говори, ще се наложи да дойде при мен. Това е. Имам мъжко достойнство все пак.

Изглежда трябва да поема нещата в ръцете си.

— Когато се върнем, ще седна да говоря със сестра си и ще разбера за какво става дума.

Стивън откача:

— Не, Дрю. Това е между мен и жена ми. Стой настрана. Не се бъркай.

— Добре. Спокойно, без сърдечни удари днес.

Въпреки това ще говоря с Александра. Ако искаш една работа да бъде свършена, свърши си я сам. Знаеш защо на вълка му е дебел вратът.

Всички мълчим. И тогава Стивън казва:

— Вижте, не искам това да разваля настроението на всички. Просто забравете. Искам само да си мисля как ще се напия и ще се забавлявам. ПМ до дупка.

Матю се смее, защото за две букви през последните години. А тези две букви думи връщат страхотни спомени.

— Мамка му, ПМ да е. До дупка.

— Какво е ПМ? — пита Уорън.

Усмихвам се.

— Това беше нашият монограм. В добрите стари времена.

— Какво значи?

— Палавите момчета — казвам и мърдам закачливо вежди.

 

 

По-късно влизаме да се състезаваме по воден волейбол. И печелим. Ритаме им задниците, те ни обиждат, ние ги псуваме.

Има само три мача до финала. И е забавно. Физически забавно. Самите мачове изтощават, но между тях имаме време да изпием по една бира и да приказваме.

В момента Стивън е на дансинга и танцува. Виждаш ли го? Как е изпружил пръсти в стил Джон Траволта и движи бедра в такт с музиката? Не танцува добре, но въпреки истински мъжкар. Пляска с ръце, върти таз, а момичетата, които са го наобиколили, се смеят и мамка му, харесват го!

От другата страна на басейна има голямо парти — празнуват нечий развод. Джак се самопокани и в крайна сметка успя да се заиграе доста горещо със самата почетна дама на събитието.

Сега вече се е върнал на масата при мен и Матю. Караме го бавно и спокойно. Имаше няколко оферти, които включваха събуване на бельо, но ние обяснихме мило и вежливо, че искаме да се забавляваме, но това не включва такъв вид забавление.

За моя огромна изненада, най-тежкият стрелец в групата ни се оказа Уорън.

След втората ни победа, той изчезна с едно момиче в закритата кабина и след половин час, когато излязоха оттам, си завързваха банските.

Преди петнадесет минути се гмурна пак в кабината. С друго момиче.

Причината да не съм впечатлен от този развой е… как да го кажа, без да си навлека гнева на женската публика, която предполагам след това ще иска да ми отреже топките с градинарска ножица? Но все пак съм длъжен да поясня.

Момиче номер едно беше… с размери на ротонда. От онези момичета, които навсякъде тръбят за страхотните си личностни качества, просто защото нямат никакви физически.

Не ме разбирай грешно — едрите момичета имат своето място в обществото. Има песни, посветени на тях. Освен това, всеки мъж си има нещо като тип, идеал. За някой една жена може да е като дива свиня, но за друг да е адски секспилна.

Лично аз предпочитам дребнички жени. По-лесно е да ги премяташ, да маневрираш и насочваш в правилната поза.

Но не мисля, че Уорън си пада по пълни жени. Десет години от живота си, една декада, е бил с Кейт, а тя никога не е била пълна — виждал съм снимки.

Освен това, второто момиче беше на другия полюс — прекалено слаба, гърдите й бяха като сърф, и имаше остър нос, който издаваше не съвсем далечна роднинска връзка с плешивия орел.

Пенисът Ми е Като Моливче излиза от кабината ухилен като ряпа. И доволен. Сяда на масата и отпива голяма глътка от бирата си. Матю, Джак и аз го гледаме.

— Какво? — пита той. Вдигам брадичка към момиче номер две, което се връща при приятелките си — също толкова зле като нея. Грозничките момичета се поддържат.

— Каква е тая работа с дует Грозните Сестри?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че в сравнение с първата, Снуки^[1] е Мис Америка, а втората най-вероятно е близка родственица на Злата вещица от Запада от „Магьосникът от Оз“.

Той се смее отбранително.

— Не беше чак толкова зле. Матю и Джак се покашлят.

— Ски. Вали… Ски. Вали.

Тикво.

— Какво значи ски-вали тикво?

Въртя очи — трябва да му обяснявам такива елементарни неща.

— Означава, че всичко й е наред, но Скива. Ли. Ти. К’во.

Лице има? Разбра ли? И все пак ще кажа, че дори и това е доста меко казано. Жена, която има таз, колкото на десетгодишно момче не си заслужава ерекцията.

— Може би е нещо като фетиш? — разсъждава Джак. — Може би обичаш да чукаш грознички?

— Не, нямам фетиш към грозни.

Тук не мога да се съглася, но все пак решавам да му дам възможност да обясни.

— Тогава защо само такива придърпваш зад онези перденца?

Уорън се размърдва неудобно:

— Те са… лесни. И сигурни. Матю решава да се намеси:

— За какво говориш? Преди шест месеца всички билети за концерта ти на Джайът Стейдиъм бяха продадени. Значи ли това, че всички са били… сигурни?

Уорън не вдига поглед и започва да бели етикета на биреното шише.

— Не знам. Просто бях прекалено дълго с Кейт и нямах време да… упражня… уменията си.

Мислиш ли, че съм забравил тази подробност, а?

— А момичета в Лос Анджелис… те са кучки, човече.

Секси са и го знаят. И затова ми е по-спокойно, ако се придържам към лесните мишени.

Има една притча в Библията за един зъл мъж. Гадно копеле.

Един ден си вървял по пътя и Бог го съборил на земята. По задник. И от небето се появила онази ослепителна светлина и се разнесъл гръмотевичен глас, който му казал какво да прави и как да си оправи живота.

Ето точно такъв е този миг за мен. Прозрение. Божия намеса. Ако мога да намеря на Уорън негово собствено момиче… ако мога да го науча какви са тайните на успешната свалка на качествено парче… може да успея да отвлека вниманието му и ще престане да души около Кейт.

И може би… макар и малко вероятно… ще се отърва от него. Завинаги.

Дами и господа, току-що видях светлината към пътя, който ще ме отведе в Обещаната земя.

И този път е осеян с пички. Изпълнен с енергия от мисълта за едно съществуване без Уорън, бързам да предложа:

— Мога да ти помогна.

— С кое? Как да свалям момичета?

— Не какви да е момичета, а красиви момичета. Най-доброто в полезрението. Като онези женски екземпляри, които си виждал на кориците на списанията и в мокрите си сънища. Мога да те науча как да превърнеш мокрия сън в реалност. И когато вкусиш качествено приготвена храна, никога няма да посегнеш към замразената пица.

Джак казва на Уорън:

— Копеле, приеми офертата.

Ще се научиш от самия майстор.

Преди да се ожени, трябва да направят бронзова статуя на оная му работа. Както направиха с обувките на Ди Маджио^[2].

Възхвалата на Джак ме ласкае.

И леко притеснява.

Уорън обаче ме гледа с недоверие.

— И защо искаш да го направиш?

— Падам си по изгубени каузи.

Свети Апостол Тадей^[3] ми е любимецът. Освен това, ти си малкото приятелче на Кейт. Ако ти помогна, ще спечеля някоя точка пред нея. А това никога не вреди.

Той изглежда удовлетворен от отговора ми, така че започвам с Основни положения.

— Как действаш?

— Как действам за кое?

— Какъв е планът ти, когато тръгваш към някоя хубава мацка от Лос Анджелис? Какво казваш?

Той се чеше по главата.

Понеже е тъпа маймуна.

— Ами… понякога отивам и я гледам изненадано и питам „Добре ли си? Нарани ли се? Това приземяване от рая беше доста отвисоко“.

Момчетата и аз избухваме в смях.

Но той не се смее.

И ние веднага млъкваме, а аз питам:

— Извинявай, това сериозно ли го каза?

Той извръща поглед и ми се струва, че е леко ядосан.

— Забрави.

— Не, не, няма да се смеем повече. Искам да ти помогна — умолявам аз. — Какво друго?

— Ами понякога казвам виц. Матю е объркан.

— Виц?

— Да, знаеш… виц. „Един мъж влязъл в бара…“ Такива неща. Кимам бавно:

— Ясно. Сега разбирам защо си решил, че това ще проработи.

Защото всяка жена иска да чука клоуна Бозо.

И пак започваме да се смеем.

— Майната ви! Махам се оттук.

— Чакай — спирам го веднага. — Само леко те ритаме по ташаците. Не разбираш ли от майтап?

Уорън сяда без особено желание и аз започвам лекцията:

— Първата ти грешка е, че полагаш много голямо старание.

Жените надушват отчаяния мъж така, както кучета надушват страха. В ухото на жената думите на един отчаяно нуждаеш се от секс мъж са като звук от цопване на лайно. Трябва да си спокоен. Уверен. Като… Когато бяхме деца чичото на Матю ни водеше на къмпинг. Там имаше едно езеро с много риба и момчетата се надпреварваха кой ще хване най-много. И имаше едно нагло копеле, което реши да обере овациите и донесе мрежа. Пускаше мрежата във водата и не хващаше нищо. Само плашеше рибата. Аз обаче имах друг подход — вземах малко хляб и пусках трохички. Съвсем дребни, колкото да вкусят. После сядах и чаках. След една-две минути рибата идваше при мен. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Момчето Маймуна кима:

— Да… Не, всъщност не.

Това май ще се окаже по-трудно, отколкото мислех.

И знаеш ли кое е най-страшното?

Ако Кейт и аз загинем едновременно в катастрофа, тоя тъпанар е третият в редицата от хора, които ще имат права да отгледат детето ми. Забрави за глобалното затопляне. Това е мисълта, която не ми позволява да затворя очи. По цели нощи.

— Прекалено много мислиш. — Отпивам от бирата си. — Забрави заучените реплики. Забрави за вицове. Жените не са чак толкова сложно устроени. Просто трябва да разбереш какво искат да чуят. И после им го кажи. Ако успееш да го направиш, и най-сексапилните бедра на света ще се разтворят като Червено море пред Исус. Той обмисля думите ми.

— Значи трябва да кажа, че ще изслушам демо записа й и ще успея да я вкарам в студио? Клатя глава.

— Не. Правило номер едно — никога не обещавай нещо, което не можеш да изпълниш или просто нямаш намерение да изпълниш. Бъди откровен. Всичко останало е грешен подход и към него прибягват само задници. А и това е най-лесният начин да превърнеш едно сравнително нормално момиче във фанатизирана кучка, която ще те следва навсякъде. След сключване на сделката, след като топнеш пръсти в мармалада, но мармаладът се е полепил по теб и не можеш да излезеш, тогава ти трябва бърз изход. Поискай й телефонния номер, но никога не казвай, че ще се обадиш. Тя ще предположи, че затова го искаш, но реално ти не й обещаваш нищо. — Пак отпивам и продължавам. — Става дума за мига, за сега. Майната му на утре. Разкодирай какво иска да чуе и действай. Някои момичета си падат по кретени и се възбуждат, когато някой се държи с тях зле.

Дори не се опитвай да ми възразяваш. Откъде според тебе се е взела поговорката „Добрите момчета свършват последни“?

Защото дълбоко в себе си някои жени живеят заради драмата.

— Някои просто искат да си поплачат на нечие рамо. Или да си прекарат добре. Слушай какво ти се казва, и им го дай.

За една нощ. Покажи им, че ти си точно това, което търсят. Те няма да знаят, че е за кратко.

— Дрю, момчето изглежда малко объркано. Може би е редно да направиш кратка демонстрация?

— Идеята е добра.

Оглеждам басейна и забелязвам една сервитьорка, която бяга между масите. Има тъмна къдрава коса, бледа кожа и съвсем ситни, почти незабележими лунички. Изпълва добре униформата си — бяла блуза, завързана на възел над пъпа, тесни къси панталонки, като откраднати от „Хутърс“^[4], и високи черни обувки.

Бинго.

— Какво мислиш за това момиче? — питам.

— Аз бих я чукал — коментира Джак.

— Да, сладка е — съгласява се Уорън.

Вдигам ръка и викам момичето. Тя се приближава с кочана с ордерите и химикал, готова да запише поръчката ни.

— Здравейте, момчета. Какво мога да направя за вас?

Никога няма да проумея защо жените подхождат с тази реплика. Опитайте се да мислите като мъж, по дяволите.

Когато един мъж, в чиито вени тече червена кръв, чуе този въпрос? Той веднага си представя поне осем различни неща, които жената може „да направи за него“. В около десет различни пози.

Пускам най-съблазнителната си усмивка:

— Захарче, дали ще е проблем да ни донесеш една бутилка „Йегермайстер“? И пет чаши за шотове. Няма нужда да се притесняваш и да бързаш, изглеждаш претрупана с работа, а ние имаме време.

— Няма проблем, връщам се веднага.

Тя се обръща и бърза към бара. Джак гледа в задника й.

— Мразя, когато си отиват, но обичам да ги гледам в гърба. Уорън също гледа задника й. И затова го плясвам през лицето.

Пляс.

Да привлека вниманието му.

И… защото е забавно.

— Фокусирай се. Погледни я.

— Нали това правех.

— Не само задника, бе. Гледай целия пакет.

Той ме изглежда лошо, пипа бузата си, където го зашлевих, и пак се обръща към сервитьорката.

— Виж как потърква кръста си. И бърше потта от челото си. Премества тежестта от крак на крак. От какво според теб се нуждае в момента? — питам.

Лицето му се изопва, концентрира се. След минута не мога да се въздържа.

— Не се напрягай, ще ти се пукне някой мозъчен капиляр.

— Не знам. Мисля, че една следобедна дрямка би й дошла добре.

Усмихвам се.

— Има надежда. Дрямката е идеално разрешение, но ти не можеш да й дадеш такова нещо. Какво би направил, за да се почувства значима? Оценена? Покажи й, че я цениш като жена, а не само като сервитьорка. Момичетата кълват такива неща.

Момичето тръгва към нас понесла на таблата бутилката с петте чаши.

Преди да се е доближила прекалено близко, изсъсквам в ухото на Уорън. Ей така, за всеки случай:

— И да не ти е минало през ума да разправяш на Кейт приказки от хиляда и една нощ, че се закачам с момичета. Това е само с цел демонстрация и не означава нищо за мен.

Това е самата истина.

Прилича на… актьорска игра.

Да, от мен би излязъл страхотен актьор. От тези, които играят на Бродуей. Защото каквито и чувства, симпатии или антипатии да имат към дамата, която им партнира, когато завесата се вдигне, те играят. Убедително.

— Заповядайте, момчета — казва момичето, слага бутилката на масата и нарежда чашите.

— Винаги ли има толкова много народ тук? — питам.

— Невинаги. Но този уикенд има някаква конференция по подология^[5] и е лудница. — Прибира косата от лицето си. — Но бакшишите са добри, така че не бива да се оплаквам.

— Разбира се, че бива да се оплачеш. Всеки човек има право да си поплаче от време на време. А аз съм целият в слух. Тя се усмихва и налива питиетата ни, а аз добавям: — Даже… ето ти прекрасна идея. Защо не седнеш за няколко минути да си починеш и да изпиеш по една ледена напитка с нас?

Тя се изкушава, но после поглежда към оплешивяващия барман.

— Много сладко предложение наистина. Благодаря за поканата, но не мога. Никак няма да се хареса на шефа ми.

— Сладък е фамилното ми име.

Оня там ли е шефът ти? — соча с палец към бара.

— Той е, да. Хари ни плющи с камшика по гърбовете.

Ставам, вдигам пръст и казвам:

— Стой тук.

Хуквам към Хари.

— Здрасти, пич. С приятелите ми искаме да изпием по едно питие с нашата сервитьорка. Той поглежда към масата ни.

— С Фелисия?

— Да, с Фелисия… — Или както и е там името. — И сме склонни да платим за времето й. Колко ще ми струва десетминутна почивка?

— Петдесет кинта.

— Става.

Слагам парите на бара и бягам към масата, преди оня да е качил цената.

По пътя пак слагам сексапилната си маска.

Издърпвам един стол и я каня да седне.

— Всичко е уредено.

Тя изглежда крайно изненадана.

— Сериозно ли? — Поглежда към Хари, който й кима, и после сяда при нас. Очите й гледат с благодарност.

— Уау! Убедил си Хари да ми даде почивка? Явно си много добър.

— Нямаш представа, колко съм добър, бейби — смея се като истински дявол.

Сядам и вдигам чашата си, всички вземат питиетата си и обръщаме шотовете до дъно.

След това сипвам още едно за момичето и започваме разговор. Тя ми разказва как мечтата й била да участва в някое шоу, но се наложило да зареже амбициите си засега заради майка си, която страдала от емфизем.

Слушам. О-колко-интересно. О-колко-тъжно. И кимам на необходимите места. След това бъркам малко по-навътре.

— Това е непосилно бреме.

Съпругът ти помага ли ти?

Тя изпива втория си шот.

— Не, няма съпруг.

— Приятел тогава.

— Не, няма. Кой има време за такива неща?

И тогава стрелям право в целта:

— Ти си страхотно момиче. Как така нямаш приятел? Това е срамота. Но според мен трябва да намериш начин да се разтоварваш от напрежението, да се отпуснеш. С подходящия мъж, разбира се.

Тя облизва алкохола от устните си.

— Намирам пролука за малко изпускане на напрежението, но само когато си заслужава.

Виждаш ли предизвикателната усмивка?

Поканата в големите й бадемови очи? Това е нейният начин да ми каже, че аз си заслужавам. Че ако й предложа да изпусне малко пара по всички възможни начини, за които се сещам, тя е готова.

С което приключва и презентацията ми за деня. Поглеждам си часовника.

— Десет минути минаха. Не искам да имаш неприятности с шефа си.

— Ами… добре — премигва тя. После става, но не тръгва веднага. — Свършвам след няколко часа. Вие тук ли ще бъдете?

Въпросът е към всички, но тя гледа мен.

Разкарвам я, но много деликатно, защото съм джентълмен.

— За огромно съжаление, не.

Трябва да тръгваме скоро и тази вечер имаме доста напрегната програма. Но беше огромно удоволствие да си поговорим. Преди години, бих целунал ръката й, но сега устните ми са само за Кейт и за никоя друга. Раменете й се отпускат жално.

— Добре… Е… благодаря за питието.

— За теб винаги. И не работи толкова много.

Тя се отдалечава от масата, но мята последен поглед към нас.

Поглеждам Уорън, разтварям ръце и казвам:

— И ето как се прави.

Обръщам един шот. Гласът ми е задавен от напитката, която гори гърлото ми.

— Ако имах интерес, бих останал още малко. И ако не се появеше някоя друга възможност, бих я завел в тях, бих я чукал няколко часа и бих я оставил с усмивка на лицето.

В гласа на Уорън има нотка адмирация:

— Или би я завел в стаята си да я изчукаш набързо?

Джак, Матю и аз възкликваме в един глас:

Аз обаче правя усилие, за да му обясня:

— С първокласни момичета, каквито искаш да сваляш, трябва да караш внимателно и бавно. И второ правило — трябва да имаш резервен изход. Никога не води момиче у дома си, защото после може да ти трябва кран да я разкараш.

Джак потреперва:

— Веднъж се наложи да викам ченгетата. И дори когато дойдоха и я влачеха навън, тя не искаше да пусне чаршафите ми.

Това е грешка, която се допуска.

— Всичко изглежда така лесно — казва Уорън.

— В повечето случи да намериш нещо за чукане е лесно. Никой от нас нямаше да е тук, ако не беше така. Бог е дал на мъжа инстинкти. Отпусни се и ги използвай. Позволи им да те водят.

Потупвам го по гърба. Малко по-силно от необходимото.

— Е, млади Скайуокър, обучението ти е завършено. Тази нощ ставаш джедай.

Той се усмихва.

— Страхотно. Благодаря, пич.

Сега трябва да ида да пикая. Джак става:

— А аз виждам още една потенциално щастлива дама.

Връщаме се скоро.

След като двамата заминават в различни посоки, очите на Матю се опитват да пробият дупка в лицето ми.

— Какво?

— Преди няколко часа не можеше да го понасяш, едва издържаше да си в една стая с него, а сега му даваш съвети как да забива пички. Защо му помагаш, Дрю? Истината, ако може.

— Обичам да помагам.

Той продължава да ме гледа и чака да обясня.

— Освен това си мисля, че ако е зает с някоя… ще стои далеч от Кейт.

Матю отпуска глава назад и тежко пъшка.

— Все още ли се държиш за това? Пусни вече, забрави, минало е.

— Нали чу песента, която й пя? Или не сме слушали една и съща песен?

— И какво от това! Мамка му! — почти вика. — Кейт се жени за теб, имате син. — Слага ръце около устата си като мегафон. — Забрави!

Почесвам се по врата.

— Забравил съм… Но когато го видя… когато ги видя заедно…

Полудявам.

— Защо?

— Защото мисля, че все още има чувства към нея.

— Още веднъж защо?

Стискам зъби. И юмруци. И когато отварям уста, цялата истина се изсипва:

— Защото аз никога не бих я пуснал. Никога. Независимо какво ще се случи, независимо какво трябва да направя, бих продължил да се надявам. Да се моля. Докато се върне при мен. Матю кима състрадателно.

— Ето защо точно ти се жениш за нея, а не той. Защото той я пусна. Тяхната връзка не би издържала и без теб. Било е временно. И той вече е преживял загубата. Същото важи и за Кейт. Престани да се тормозиш и да тероризираш и нас. Просто се наслади на победата си. Кейт е твоя.

Замислям се над думите му.

— И така да е, не е станало нищо лошо. Аз ще се успокоя, Уорън мина през качествен ъпгрейд, Кейт ще бъде приятно изненадана, че не се хващам за всяка възможност да го закопая два метра под земята. Всички печелят, нали?

Матю кима замислено и обръща шота си.

По високоговорителите съобщават, че е наш ред. Готови сме да спечелим турнира.