Ема Чейс
Свързани (7)

Глава 6

Когато става дума за луксозни хотелски стаи, може да си помислиш, че пентхаусът е самият връх. И в повечето случаи ще си прав.

Но „Белажио“ предлага нещо по-добро.

Вилата.

Това е мястото, където отсядат само кралски особи, президенти, министри и известни звезди.

Пет спални, официална трапезария, офис, библиотека и кухня — всичко от дърво и мрамор. Оборудвано е с възможно най-скъпите и модерни уреди и аксесоари и италиански материи за пердета, дамаски и завивки.

Вилата върви с прислуга и иконом на пълно работно време, денонощно.

Парите не могат да купят щастие, но дяволски много помагат, ако искаш да останеш щастлив.

Като официалните лица на това събитие, ние вземаме голямата спалня. Банята към спалната ни има душкабина и джакузи, което мисля да вкарам в доста добра употреба. Малко по-късно Стивън и Александра, Делорес и Матю се настаняват по стаите си. Във всяка има камина и огромно легло.

Ерин заема една от по-малките стаи — леглото е малко по-малко, но все пак огромно за сам човек, дори за трима.

Джак и Уорън се набутват в последната стая.

Добре че има поне една стая с две легла, защото единственото нещо, което един мъж няма да направи никога и при никакви обстоятелства, е да легне в едно легло с друг.

В такива случаи всеки мъж би предпочел да спи гол върху остри камъни, отколкото да се събуди със заредена кожена пушка опряна в задника му.

Икономът, когото всички наричаме господин Белведере, ни разхожда из къщата и ни показва с какво разполагаме, прислугата се заема да оправи багажа ни, а ние сядаме да си прегледаме програмата за деня.

Матю е седнал на големия двоен кожен фотьойл. Делорес се е настанила в него.

— Има турнир по воден волейбол на двадесет минути от тук. Може да отидем и да започнем оттам. Да ни хване малко слънцето. После да отидем да ядем барбекю. Знаеш колко си падам по една добре изпечена свинска пържола.

Всички мъже кимаме в съгласие.

Ди Ди започва с програмата на жените.

— Партито на Богините започва в пет…

Партито на Богините… за мъжете това е като сън… нещо мистично. Като мита за гърнето със злато в края на дъгата. Като бой с възглавница между съблечени до кръста момичета, които са се събрали да спят в някоя приятелка.

Това си е баш като женска секс оргия, само че няма истински секс.

Според легендите има много голям избор играчки — вибратори, специално бельо, всякакви приспособления за инструкторка, която го обучава в най-различни умения, като например поемане на пениса дълбоко в гърлото, мастурбация, танци на пилон.

— … но преди това, дами, имаме запазен час в спа салона, за да се направим красиви за тази вечер.

Прокарвам ръка през тъмната коса на Кейт, която е седнала до мен на дивана.

— Това е загуба на време. Не можеш да подобриш нещо, което вече е съвършено.

Тя се изчервява. Господи, колко е изумителна.

Ди Ди веднага ме контрира.

— Само чакай да ни видиш после. Ще бъдем епилирани, оскубани до последния косъм и масажирани. Кълна се, Кейт, когато почувстваш ръцете на Рикардо, все едно те докосва оргазъм.

Любопитството ми надделява.

— Рикардо? Не е ли малко странно име за жена?

Делорес върти очи.

— Да, би било, но Рикардо не е жена. Той си е истински мъж. Отвсякъде. Има тяло на гръцки бог. Като Арнолд Шварценегер в това, да ползва това тяло. Особено ръцете.

Има мъже, които биха били ОК в такава ситуация. Мъже, които биха останали спокойни. Като Матю. Мъже, които биха проявили разбиране. Като Стивън. Такива мъже биха целунали момичето си по бузата й и биха казали: Не забравяй да се забавляваш, скъпа.

Но въпреки емоционалното ми израстване през последните няколко години, това просто не е начинът, по който работи съзнанието ми.

Така че аз просто казвам:

— Да, само че няма да се случи.

Кейт слага ръка на крака ми.

— Дрю, това е само масаж.

— Това вече го знам. Две думи и един предлог — с щастлив край. И още две думи — няма начин.

Александра се опитва да помогне:

— Спокойно, брат ми. Няма от какво да ревнуваш.

Разтварям широко ръце:

— Кой ревнува? Аз ли? Не, не ревнувам, защото няма да се случи.

Обръщам се към Кейт и й обяснявам най-спокойно.

— Наистина ли си мислиш, че съм в състояние да седя тук и да оживея, ако знам, че си гола, че всичките неща, с които те е дарил бог, са покрити само с една хавлиена кърпа, докато оня шибаняк Рикардо Монталбан^[1] те пипа къде ли не и те кара да стенеш? Остави тая работа. Всички твои стонове принадлежат на мен. И са платени с цената на този камък на ръката ти.

Ди Ди подава изпъната длан към Матю.

— Знаех си, че няма да го понесе. Плащай.

Той вади портфейла си и слага двадесетачка в ръката й. Аз клатя разочаровано глава и го гледам потресен.

— Как си могъл да си помислиш, че ще се съглася на такова нещо? — Той вдига рамене, а аз присвивам очи. — Не мога да те позная, човече, честно.

— Рикардо е страхотен мъж. Ръцете му са истинска магия. Ако бях гей, определено бих се омъжил за него или бих сключил някакво друго законно партньорство.

Стивън се включва в дискусията:

— Ти пък как си позволил на този Рикардо да те гали и пипа къде ли не? Мислил ли си за вероятността вече да си гей?

— Да го духаш — отвръща Матю.

Стивън се смее:

— Ето, видя ли какво имам предвид. Тези сюблимни реплики удрят по моя гей радар. Стелката е към червено. — След което вдига пръст и сочи към всеки от мъжете в стаята. — Бип. Бип. Бип… — Стига до Матю. — Бииииииииииииииип.

Били и Джак се попикават от смях, а Матю му показва среден, което не му помага много в конкретната ситуация.

Кейт засяга отново обсъжданата тема:

— Наистина ли е проблем за теб?

— Да, абсолютно. Това може да сложи черно петно върху спомена за целия уикенд.

Тя въздъхва и казва на Делорес:

— Отмени моя час за масажа.

Ди Ди е буквално отвратена.

— Не го казваш сериозно, нали? — крещи и мята ръце във въздуха. — Ето че се почва. Още дори не сте женени и вече те контролира? Налага ти какво да правиш и какво да не правиш?

Скачам в защита на Кейт:

— Тя просто уважава чувствата ми. Това е здрава и зряла връзка и те съветвам някога да опиташ. Не е никак зле.

— Аз никога не наранявам чувствата на Матю.

Кейт скача.

— Тук сме, за да се забавляваме, а не да тормозим годеника ми.

Ди Ди се цупи:

— Моята представа за забавление е именно тази — да тормозя годеника ти. Всичко развали!

Все пак грабва слушалката и се обажда в спа салона. Кейт се сгушва до мен и обляга глава на рамото ми. Целувам я по главата.

— Благодаря ти.

— Пак заповядай.

— Когато се върнеш от разкрасяването, може ли да получа моето „време с Кейт“, което ми дължиш?

— А това случайно включва ли да довършим това, което започнахме в самолета?

— Да — кимам бавно. — И ти гарантирам, че ще бъде незабравимо „довършване“.

— Винаги е така — казва и ме целува закачливо по устните. Езикът й леко докосва моя.

Когато Кейт се отдръпва назад, облизвам долната си устна, за да усетя вкуса й.

— Преди да се разделим, някой иска ли да дръпне по един джойнт?

 

 

Не съм привърженик на каквито и да е наркотици. Дори и на тези, които се употребяват с цел възстановяване на нервната система. Това можеш да го постигнеш и с алкохола — пийни едно-две, после намаляваш темпото и се наслаждаваш на лекото опиянение.

Или ако искаш, можеш да започнеш ударно с пет бързи шота.

И в двата случая обаче имаш контрол и знаеш колко искаш да се напиеш. Ако не искаш да си пиян като свиня, спираш, ако искаш обратното — не спираш. Но контролираш положението.

Наркотиците обаче са като влак без машинист. Качиш ли се, край — няма никакъв шанс да намалиш, когато пожелаеш. Не можеш и да се откажеш и да слезеш, когато поискаш.

Ди Ди не споделя моите възгледи.

Предполагам никой не се учудва.

Тя веднага се настанява до братовчед си.

— Слава богу! Мислех, че никога няма да попиташ.

Уорън бърка в джоба си и изважда прозрачна торбичка, в която има марихуана, няколко свити цигари, и ярко оцветен бонг.

— Откъде купи тревата? — пита Ерин.

— От Ню Йорк. — После се замисля и отговаря: — На практика я купих по пътя от Калифорния за Ню Йорк и после взех още. Качествена е — с високи лечебни качества. Чистачът в музикалното ми студио има глаукома.

— Да, но как я прекара през охраната на летището? — пита сестра ми.

— Слагам я в боксерките си — обяснява гордо Уорън. Когато минавам през скенера, изглежда сякаш имам повечко косми по долните етажи.

Повдигам вежди.

— Ето ти един резервен вариант. Ако музикалната ти кариера претърпи срив, винаги можеш да се преквалифицираш в дистрибутор.

Докато му предлагам тази опция, си мисля, че дистрибуторите на дрога умират рано, така че мен специално ме устройва.

Уорън подава един джойнт на Ди и тя го пали. Матю тръгва към тях.

— Мога и аз да опитам от билката.

Ерин се колебае.

— Никога не съм пушила марихуана — казва.

— Тогава си дошла на подходящото място — уверява я Уорън. — В това шоу всички сме приятели.

Тя все още се колебае и изглежда притеснена.

— Просто откажи, Ерин. Само загубеняците се друсат — казвам и соча с палец към Уорън. — Наистина ли искаш да свършиш така?

Делорес вдига ръце и свива нокти като хищно животно, готово да нападне.

— Не притискай колегите си! Хайде, Ерин. Трябва да опиташ поне веднъж. Отпусни се малко, момиче.

— А това е екземпляр номер две.

Ерин ме гледа с широко отворени очи и ме моли за разрешение.

— Мисля, че ще опитам. Искам да кажа… Понякога трябва да умееш да си казваш „какво толкова“, нали Дрю?

Не може да се спори с цитат от „Рискован бизнес“, затова само свивам рамене, а тя се присъединява към другите.

Джак не се интересува:

— Благодаря, пич, но напоследък гледам да държа отровите далеч от тялото си.

Александра също отказва — просто маха с ръка.

Стивън обаче изненадва всички:

— Защо пък не. Ще изживея отново похабената си младост.

Александра веднага го смазва:

— Какво искаш да кажеш с мъж, ти все още живееш похабената си младост.

Стивън подава ръка към Уорън и казва:

— Моята я направи двойна.

Уорън му подава пълен бонг и запалката, след което подава една цигара на Кейт.

— Може би по-късно — отказва тя.

Прекосявам стаята и отварям широко прозореца и пускам вентилатора.

— Еванс, ти не искаш ли?

— Приличам ли ти на човек, който ще сложи в устата си нещо, което е било в близост до изпотените ти ташаци? По-скоро бих целунал задника на слон в джунглата.

Уорън дърпа яко и после бавно изпуска дима.

— Звучиш като някой от отдела за борба с наркотиците.

Гледам го безизразно.

— Да, за тях бачкам. Почивните си дни прекарвам с Джони Деп на Джъмпстрийт^[2].

Матю, който най-вероятно вече е отлетял из облаците, започва да се киска и съобщава пред всички.

— Не, бе копеле. Андрю е печен. Но с Мери Джейн^[3] не се разбират добре. Опита веднъж в колежа и нещата между тях не тръгнаха добре.

Кейт се обляга напред и наостря слух.

— Тази история не я знам.

— Не е един от великите ми моменти — пояснявам.

Матю вече се смее с глас.

— Дръпна четири пъти и след това започна да бяга из къщата и да заключва всички врати и прозорци. Мислеше, че баща му ще се появи или че цялото ЦРУ получи паник атака. — После ме поглежда и казва: — Копеле, мислех да те карам в спешното. Изглеждаше сякаш всеки миг ще получиш сърдечен удар.

Всички се смеят. За моя сметка.

Дори Кейт.

Уорън клати щастливо глава.

— На Еванс тревата не му понася. Хубаво е да се знаят такива неща. Сега ако някога реша да си правя ташак с теб, знам какво да направя.

Приятелите са за това — да ти се подиграват. Това е едно от предимствата да знаеш всичко постижения, всички конфузни моменти, мръсни малки тайни. Но това е нож с две остриета.

— Продължавай да се разхождаш по алеята на спомените, Матю. И аз мога да извадя няколко спомена от ръкава.

Той разтваря ръце:

— Аз съм отворена книга.

— Сигурен ли си?

— Давай, вади каквото имаш да вадиш.

Обръщам се към жена му:

— Ди, Матю разказвал ли ти е правеше свирка, мъжът ти, без да иска се изпика в устата й.

Матю буквално се приземява на земята и ефектът от тревата се изпарява, а Стивън се дере от смях.

— Оле, колко гадно — изпищява Ерин.

— И ето така Матю се сдоби с прякора си Фишър Златният Душ.

Александра изглежда едновременно отвратена и развеселена.

— Гадно — коментира Джак.

Кейт покрива ушите си.

В началото Делорес се смее, но след малко се обръща към мъжа си и казва:

— Съсипана съм. Сега няма да мога да ти правя свирка, без да мисля за тази случка.

Матю ме гледа с приятелска враждебност:

— Ти си от отдела за борба с ерекцията.

А аз само се усмихвам:

— Ето защо е хубаво да имаш приятели, приятелче.

 

 

Десет минути по-късно Ерин фотьойла крака. Очите й са почти затворени. Повдига бавно едната си ръка, после другата, и казва:

— Това е страхотно. Толкова съм спокойна.

Лицето на Стивън е отпуснато и едва помръдва ръка да посочи лъскавото пиано.

— Хей, Били, защо не ни посвириш нещо?

Да, господин Подлога може да свири на пиано.

Ди веднага ръкомаха и крещи:

— Велика идея. Едно качествено надрусване върви най-добре с малко нежна музика. Дай нещо леко и нежно, братовчед ми.

Господин Имам Лайна Вместо Мозък се настанява зад пианото, пука пръсти и започва да свири.

След две инструментални парчета, започва да пее „Някой като теб“ на Адел.

Когато запява последния куплет, как нещата между него и бившата му любима не са свършили напълно, как има шанс и така нататък, моето настроение драстично се вкисва. Като прясно мляко, оставено няколко дни на слънце.

Ето защо винаги съм и ще мразя Били Уорън и в червата си.

Защото въпреки историята на Матю за приключението ми с тревата, аз не съм параноик. Аз съм наблюдателен. Интелигентен. И дяволски умен, за да знам защо от всички възможни песни на света, той избра да изпее точно тази.

И което е по-важно — знам за кого я пее.

Няма случайности. Езикът на тялото и фройдистките подхвърляния имат голямо значение. Това е нашият подсъзнателен начин да покажем как всъщност се чувстваме. Какво наистина искаме.

А някъде дълбоко в себе си, Уорън Птичият Мозък мисли съвсем неадекватно — мисля, че той все още иска Кейт.

Погледни му лицето — винаги изглежда така, когато знае, че тя го гледа как пее. Главата й е леко наклонена, а на устните й има мъничка усмивка — смес от гордост и удивление. Адмирация. И вероятно спомен по отминали чувства.

Знам, че Кейт не изпитва вече такива чувства към него, знам, че е избрала мен, знам, че обича мен повече от него, но въпреки това той ме вбесява.

Много.

Защото Кейт е единственият човек, когото аз съм гледал по начина, по който тя гледа него. В безкрайния списък от жени, които съм имал, тя е единствената, която съм гледал с чувство.

Когато изсвирва и изпява и последната нота, аз успявам да преглътна омразата си, но Матю, Ди, Стивън, Ерин и Кейт ръкопляскат. Александра дори забърсва сълза, за бога! А Джак казва:

— Дяволски добър! Покрай тоя музикален бизнес, предполагам, че жените ти се лепят като мухи. Тази вечер, Били, ти си моето дясно крило.

Уорън кима срамежливо:

— Няма проблем.

Аз ставам:

— Сега, след като получих моята доза естроген, какво ще кажете да тръгнем към онзи басейн и да видим какво става с волейбола и барбекюто? Не знам за вас, но аз съм готов за първа спирка от многото спирки, които предстоят тази вечер.

Всички се съгласяват.

Притискам Кейт към себе си и се прибираме по стаите да се преоблечем и да се подготвим да тръгнем — жените по тяхната си програма, а ние по нашата.