Ема Чейс
Свързани (6)

Глава 5

Не съм голям фен на пътуването със самолет. Причините са няколко.

Първо, има пилот и никога не можеш да си сигурен, че знае какво прави. Може да си е взел разрешителното ей така, на шега. Или баща му да е дал щедро дарение на училището за пилоти? Ако искам да рискувам ми дали е напълняла.

И ето и другата причина: независимо колко души минават през охранителите на летището, независимо колко ги опипват, независимо колко чанти преглеждат тези бивши служители от „Макдоналдс“, ако някой иска да направи някоя беля, ще намери начин.

Просто аеролиниите трябва да бъдат откровени с пътниците си. Да вземат пример от табелите на плажа „Плувате за собствен риск“. И когато ти подават бордната карта, трябва да ти казват: Я чакай малко, само да те предупредя да се молиш през целия път някой идиот да не вземе, че да взриви самолета. Сега, от името на компанията — приятно пътуване.

Няма да е много зле, не мислиш ли?

И най-накрая печалната и напълно обезкуражаваща истина — ако не дай си боже се случи нещо, авария или друго, си мъртвец.

Нали знаеш как все повтарят, че според статистиките в автомобилни катастрофи, отколкото в самолетни, бла, бла, бла. Но ето точно тук е работата — много хора претърпяват катастрофи, стават и излизат от колите си без драскотина, нали?

А сега ми кажи колко оцелели от разбит самолет познаваш.

Именно! Николко.

Въпреки това, не позволявам на тези тревоги да помрачават живота ми. Не ми пречат. Никак.

Защото страхът не прави от човека страхливец — действията му го правят такъв.

За мен могат да се кажат много лоши неща, но страхливец не е едно от тях.

Трябва да призная, че колкото и да мразя да летя, има известни предимства. Имам предвид огромното количество прилично изглеждащи свободни жени по летищата и в самолетите. Има о-колко-съм-самотна домакиня, има бизнес дама, която не е виждала пенис от месец, студентка, която си търси забавление, и да не забравяме стюардесите.

През последните години качественият контрол по отношение на последната група спадна рязко. Навремето в длъжностната характеристика на стюардесите беше включено задължително условие: сексапил.

Уви, нещата вече не стоят така. Но все още аеролиниите назначават поне една, която става за чукане. Когато бях млад и необвързан, тези момичета бяха най-отзивчивите. Винаги готови и нетърпеливи да те обслужат.

Навремето, при едно пътуване до Сингапур, в самолета имаше три изумителни момичета, които умираха от желание да ми покажат всички забележителности.

В хотелската си стая.

Ето това наричам полет в прегръдката на небето. Дружелюбно небе.

И като стана дума за това, ето една се задава и върви право към нас. Привлекателна е — елегантно слаба, висока, тъмна дълга коса, прибрана назад и тъмносини очи с някакъв екзотичен нюанс. Има перфектен маникюр и ръцете й са точно необходимата големина, за една свястна ръчна.

Да, мъжете забелязват такива неща.

— Извинете, сър, но се налага да закопчеете колана и да не го откопчавате, докато капитанът не изключи знака, който виждате тук горе.

Поглеждам към въпросния колан и пак към лицето й.

— Да. Защото ако самолетът тръгне да пада от двадесет хиляди километра, точно това безценно парче плат ще ме спаси от сигурна смърт?

Както вече ти казах, тези хора са такива лицемери!

Тя се смее и знакът изгасва.

— Мисля, че капитанът ме чу.

— И аз така мисля — плътните й розови устни се усмихват.

Синеоката се оглежда из кабината първа класа и казва:

— Едно малко птиченце ми каза, че всички тук заминавате на предсватбен купон. И че вие сте младоженецът.

— Така е.

— Поздравления. — Подава ми подава една мимоза^[1].

— Благодаря.

После подава една чаша и на Кейт и пак се обръща към мен.

— Къде… сте отседнали?

— „Белажио“ — отговарям и отпивам от коктейла си.

— Много хубаво.

И тогава се навежда достатъчно близо до мен, за да усетя евтиния й и прекалено сладникав парфюм, и мята бомбата:

— Свободна съм от мига, в който кацнем в Невада. Ще отседна при приятели… но може да минем към казиното в „Белажио“ тази вечер? Приличате ми на хора, които играят на ролетките с високи залагания.

Приятелите ми и аз не сме от хората, които обичат да демонстрират състоянието си. Повечето хора с пари не се фукат с тях. Но белезите са видими: хубави куфари, часовници „Ролекс“, стилни, но скъпи марки дрехи.

И да, това момиче току-що прекрачи позволената линия. Думите й прозвучаха като предложение, защото си беше направо такова, което е проява на грозно неуважение, особено като се има предвид, че годеницата ми седи до мен.

Не съм изненадан. Макар че е прието мъжете да бъдат смелите преследвачи на жертвата си, жените могат да бъдат много по-дръзки. Нямат срам, нямат спирачка.

Ще забият нож в гърба на конкуренцията си, без да се замислят. По-бързи са от Джейсън Ворхис^[2].

Питай Стивън, ако не ми вярваш. Когато с Александра бяха гаджета, почти всяка от така наречените й приятелки се опита да се покачи на лицето му и да го обкрачи, сякаш е кон за езда.

Защото бяха красиви. И завистливи.

И искаха да имат това, което имаше Александра.

Някой мъже, като Джак например, биха приели такива номера с отворени обятия. Но не и аз. Вече не.

Играя го грациозно, но категорично — вземам ръката на Кейт и я целувам така, че момичето да види диаманта на пръстена й.

— Тази вечер ще бъдем доста заети. Благодаря все пак.

Тя прави крачка назад, обидена е.

— Както искаш.

Не се случва за първи път и знам, че няма да е за последен. Кейт го понася добре, но знам, че дълбоко в себе си ще се пръсне. А аз, без да се замислям, се възползвам от ситуацията. Виждаш ли това дяволче на рамото ми? Да, готово е, сега запрята ръкави. Само гледай.

Навеждам се към Кейт:

— И ще я оставиш да се измъкне ей така?

Тя продължава да чете списанието си, прелиства страницата и пита:

— Да се измъкне от какво?

— С това предложение, което току-що метна в лицето ми. Иска да яде от твоята паничка. Ако някой мъж беше дошъл с такава оферта при теб, сега вече щеше да яде камъните от паважа.

— Не съм на шестнадесет, Дрю. Минаха ми дните да се скубя с някоя за косата заради мъж.

Какво ли не бих дал да видя онези времена.

— Не казвам, че трябва да я скубеш и да си късате дрехите… — смея се. — Макар че би било страхотно да се погледа. Казвам само, че трябва да я сложиш, където й е мястото. Да й покажеш на кого принадлежа.

Кейт затваря списанието и клати глава. Очите й са весели.

— Знам какво се опитваш да направиш.

— Какво?

— Опитваш се да ме накараш да правя секс с теб. В тоалетната.

Хвана ме.

— И свирка става. — Тя се смее. Така е, защото все още си мисли, че се шегувам. — Наистина си добра.

Тя пак отваря списанието.

— Никъде няма да стигнеш с ласкателства, Еванс. Най-малко до гащите ми.

— Защо не? — скимтя.

— Защото всички наши приятели са тук.

— И какво от това?

— Ще ни чуят.

— Не, няма — лъжа светкавично.

— Има голяма вероятност да ни чуят.

— Ще ти напъхам бикините в устата и няма да чуят нищичко.

Тя пъшка пренебрежително.

— Звучи романтично. Но няма да се случи.

Сега вече съм сигурен, че след малко ще я чукам в тоалетната. Но признавам, това увещаване, самият факт, че трябва да се потрудиш, за да си го извоюваш, цялото това сексуално напрежение ме възбуждат и поддържат уменията ми в изключително добра форма.

А когато знам, че накрая ще си го получа? О, тогава е още по-забавно.

Опитвам различна тактика: чувство за вина:

— Това е традиция, Кейт. Като да потупаш талисмана на отбора, преди да излезеш на стадиона. За късмет. На лош късмет е да се нарушават традициите. Може да се случи нещо лошо. Как би се почувствала, ако този самолет се запали и разбие само защото ти не се искаш да му пуснеш?

— Ще поема риска с лошия късмет.

Поглеждам напред и въздъхвам. Тоя полет е пет часа. Не, няма начин Кейт да издържи толкова дълго. Защото когато си настроил китарата добре, тя свири.

Изчаквам няколко минути и се обръщам към нея.

И започвам бавно.

Една ръка на бедрото й. Рисувам лениви кръгчета. След малко и другата ми ръка е вече в действие — галя ръката й, масажирам рамото й, помагам й да се отпусне. Завладявам сетивата й.

Забележи, че вече не ме бута. Защото макар че горните устни казват не, има втори чифт и те с готовност казват да. Те са винаги с вдигната ръка, когато става дума за веселба.

Навеждам се към нея и устните ми нежно галят бузата й. После минават леко по брадичката. Ръката ми се промъква нагоре и нежно стиска гърдата й. Разтърквам я. Плъзгам я, дразня я.

Кейт диша учестено. И списанието пада от ръцете й.

— Дрю… — казва с леко предупредителен тон.

— Само ме целуни — прошепвам в ухото й. — Това е всичко, за което те моля, бебо. Една целувка.

Великите заклинания на всеки един тийнейджър на задната седалка на колата на баща си. Ако някое младо момиче чете тези страници — внимавай, никога не е само една целувка. Преди да се усетиш, от първа база наглецът бързо ще скочи на втора и ще усетиш голът на няколко инча.

Кейт притиска уста до моята, позволява ми да я съблазня с езика си.

Толкова топла, толкова влажна.

Горещо, тежко желание се разлива в стомаха ми и според всички очаквания, панталонът ми се издува.

Залавям се с мекото на ухото й. Смуча и хапя. Говоря мръсни неща, думи, изпълнени с копнеж и потребност, думи, които не ти и трябва да чуваш. Колко я желая, колко е красива, какви следва подробно описание на всяка поза, в която искам да ги правя.

Бедрата и тазът й отскачат напред и търси пръстите ми, които вече са разположени между краката й. И когато е готова, докарана до желаното състояние, задъхана и нуждаеща се, аз издърпвам ръката си и казвам:

— Да го довършим в другата стая.

Кейт захапва долната си устна. Леко размътените й очи се стрелват настрани да се увери, че никой не ни гледа. И точно е на ръба да се огъне…

Когато нечие чуждо тяло се цопва между нас, половината върху мен, половината върху нея. И миризмата на лак за коса напълва устата ми.

Мамка му.

— Надявам се да си се наспала добре, Кейт, защото това, което съм планирала за тази вечер изисква доста енергия.

Делорес, кой друг?!

Размърдва си задника, така че да може да се настани между нас. И успява! Кейт се съвзема много бързо.

— Трябва да съм отпочинала преди такива мероприятия.

Тялото ми пука от неизразходвана сексуална енергия.

— Мамка му, как може да се намърдваш така. Бяхме започнали нещо.

Ди Ди се обръща към мен и ме гледа с открито презрение. И много добре знае какво е прекъснала.

— Разбира се, че мога и аз лично нямам нищо против. Ти можеш да се разкараш. С Кейт имаме да си говорим за наши си неща.

— Не се приема.

— Ало! Това е ергенско парти. И започва сега. Ти не си поканен на нашето. Ходи да си мериш пишката с момчетата и да им разкажеш какво голямо лайно си пуснал снощи или там каквото правите, когато ни няма край вас.

Стискам зъби. Челюстта ми пука, хапя език, за да не й кажа, че се държи като вмирисана суха дърта пичка.

О, извинявай, ако ти се е сторило прекалено силно казано. Извинявам се, аз съм виновен. И доктор Сюс. Ние го четем в нашата къща.

Поемам дълбоко въздух и затварям очи. Облягам глава назад. Ще я чакам. Все някога ще си иде. Или мога да използвам възглавничката, върху която има петно от сперма от някой друг гост на авиокомпанията, за да я удуша.

Мисълта ме кара да се усмихна.

Ди Ди и Кейт говорят.

И говорят.

След няколко минути звуците се сливат в моето мъжко ухо и напомнят на звуците, които Чарли Браун^[3].

— Уа уа уа уа уаааа… подаръкът за рождения ден на Матю… уа уааа уа уаааа уааааа уа уа уа… не бях сигурна… Уа уа уа уа уа уаааа уа… пристигна в последната минута… уа уа уауа уаааааа… толкова изненадан… Уа уа уаааа уа…

Подаръците са нещо много важно за жените. Но наскоро разбрах, че не е толкова важно какъв е подаръкът. Не е важно и колко пари си се изръсил за него. Ставало думата за „усилието“. Символиката на подаръка. Подаръкът показвал колко мислиш за тях и за това, с което искаш да ги зарадваш.

Например, ако Кейт си беше изпуснала кърпичката на първата ни среща и аз я бях намерил по тази кърпичка и ако я бях сложил в рамка и й я бях подарил за някоя годишнина, щеше да ме чука, докато изпадна в кома, за да ми покаже колко ми е благодарна.

Което не означава, че кърпичката не си е само кърпичка. Но за Кейт би означавала много повече.

Миналата година, за да изработят с восък инициалите ми върху четката й за коса. Бях трогнат.

И като се заприказвахме за хубави подаръци, да се върнем на Ди и Матю. Отварям око с известна доза любопитство.

— Какво ще му подариш за рождения ден?

Тя се усмихва самодоволно:

— Ще е най-великият подарък, който една жена може да подари на мъжа, когото обича.

— Анален секс? — опитвам да отгатна.

Кейт покрива очи с ръце. Усмивката на Ди Ди изчезва.

— Не, свиня такава. Подарявам му здраве. Моята специалистка по акупунктура си разчисти цялата програма, за да работи върху него цял ден.

Смея се, защото това вече обяснява много неща.

— И това ти е подаръкът? Наистина? Значи идва рождения ден на пича и ти го пращаш да му забиват игли в лицето? Цял ден? А за Коледа какво си му предвидила? Колоноскопия?

Кейт решава да поясни:

— Дрю, това се прави с цел Матю да се откаже от цигарите.

Да, Матю е пушач. Статистически, ако не пропушиш до седемнадесет, никога няма да пропушиш. Но моят приятел е изключение от правилото. Започна да пуши в колежа по време на доста стресиращ футболен мач от Националната футболна лига.

Матю обаче държи лошия си навик в пълна тайна. Защото Франк думка по две кутии на ден и като всеки пушач, е готов да накълца пръстите на детето си, ако разбере, че пуши.

Вдигам ръце и се предавам.

— Вземам си думите назад, Ди. Това е страхотен подарък. Подкрепям те за всичко, което ще откаже Матю от това да си докара рак. Това е нещо хубаво.

Тя буквално се потупва по рамото.

— Благодаря, Дрю.

— Пак заповядай. Сега, след като уточнихме това… и го казвам по възможно най-милия начин… би ли се разкарала оттук?

— Не. — Усмивката я няма. — Казах ти, че това е моето време. Моето време с Кейт.

Кейт се пресяга и ме докосва по крака:

— Дрю, защо не искаш да отидеш при момчетата до края на полета?

Тропам с крак.

— Как така тя има „време с Кейт“? Къде е моето време с Кейт? И аз искам време с Кейт.

Ди Ди ми отговаря вместо Кейт:

— Ще имаш много време с Кейт другата седмица. Нарича се меден месец, задник прост.

— Да го духаш — казвам със злост в погледа.

— Да, това го правя. Доста често. Матю не се е оплакал.

— Повдига ми се. Кейт, ще ми погалиш ли коремчето?

Кейт се усмихва и започва да ми говори с онзи майчински глас, с който говори на Джеймс, когато му обяснява, че трябва да се държи добре.

— Да, Дрю. Ще ти погаля коремчето. Ще ти погаля и останалите части от тялото, които копнеят да бъдат погалени, но когато стигнем до хотела.

Въздъхвам и се предавам. Никой няма да ме чука.

Точно започвам да изпадам в дълбока депресия, чувам гласа на Джак. Кънти из цялата кабина.

— Копеле, имам порно в канала за филми.

Когато някой извика „порно“ в затворено пространство, ситуацията много напомня на алармата в пожарната, когато известяват пожарникарите, че трябва да тръгват към горящ обект.

Четири чифта крака се запътват към Джак. В това число и моите.

Може би няма да е толкова зле да прекарам малко време с момчетата.

 

 

Знам какво си мислиш — Престани да ни губиш времето, карай направо към забавната част.

Кълна се, работя по въпроса. Освен това, не е зле да се насладиш на добрите времена, докато ги има. Аз поне им се насладих.

Имам чувството, че нещата ще излязат от контрол. Много бързо. От този миг натам.

Защото следващата ми спирка е Лас Вегас.

Ненапразно го наричат Град на Греха.