Ема Чейс
Свързани (17)

Епилог

И така, какво научихме от тази история?

Първото и най-важното — ергенските купони?

Ужасна идея.

Когато вече имаш връзка с отговорности, когато си се обвързал с приятелката си или съпругата си, ходенето по барове или стриптийз клубове навлича куп неприятности. Който е измислил тази традиция с ергенските партита, трябва да бъде заровен жив с най-некадърния певец в караоке бара… Щях да кажа Били Уорън. Но… мисля, че вече мога да го оставя на мира. Преодолях неприязънта към него. Човекът е безобиден. И е малоумен, дразни и е… честен… и… момчето знае как да стои изправено с вдигната глава.

Добър приятел.

Предполагам вече си знаел тези неща.

Никога няма да бъдем най-добри приятели, но от сега нататък, когато се налага да го виждам един или два пъти в годината? Нямам нищо против. Какво друго?

Трябва да вярваш в себе си — напълно е възможно да научиш много от грешките си.

Точно това направих аз. И този път, когато бях с единия крак в лайната, не се издъних. Вярвах в Кейт, в нас, в това, което имаме, и направих правилния избор.

Мамка му, крайно време беше.

Сега да се върнем на онази част, която очакваш с най-голямо нетърпение.

Сватбата.

 

 

Аз, Матю, Стивън, родителите ми и Джеймс пристигаме в катедралата „Свети Патрик“ точно навреме.

Макар че тази катедрала много рядко се затваря за посетители, заради нашето събитие и за да съберем над хиляда гости, които вече са заели местата си, се наложи да я затворим. Щедрото дарение, което дадох, също помогна, убеден съм.

Държа сина си под око, докато търчи между редиците. От време на време спира и чака някой от гостите да му обърне внимание.

Здрависвам се с отец Доуърти, който ще води церемонията днес.

— Как се чувстваш днес, Андрю? Готов ли си?

— Винаги готов. Роден съм готов, отче.

— Хубаво е да се чуват такива неща. Лимузината на булката току-що пристигна, така че можеш да застанеш до олтара.

Няма притеснения, няма тревога, няма нерви, няма страх и съмнения. Изпитвам само… вълнение. И нетърпение. Колкото и клиширано да звучи, нямам търпение Кейт Брукс да стане моя съпруга.

Майка ми взема Джеймс и го повежда към вестибюла. С баща ми тръгваме по алеята към олтара. Някъде по средата той спира и слага ръка на рамото ми. Сините му очи са точно като моите. Но неговите са пълни с…

— Никога преди не съм ти го казвал, но искам да съм сигурен, че го знаеш — гордея се с теб, синко. Ти си добър и честен човек. Прекрасен баща. Повече от сигурен съм, че ще бъдеш изключителен съпруг. Много се гордея с теб, Дрю.

И ме прегръща. Силно, сякаш да ме пази, да ме брани. И ми казва, че макар че съм вече баща и скоро ще бъда женен, за него аз съм неговото дете и той винаги ще ме обича така, както ме е обичал от мига, в който съм се родил.

— Това означава много за мен, татко — казвам с леко разтреперан глас. — Благодаря ти, че беше най-добрият пример, че ми показа как да бъда истински мъж, баща и достоен съпруг.

Потупваме се по гърбовете и той казва:

— Хайде, отивай преди Кейт да е променила решението си.

— Напълно невъзможно — усмихвам се самодоволно.

— По-добре да си сигурен, отколкото да съжаляваш. И на мен не ми се вярваше, че майка ти ще се откаже в последния момент.

Това е новина!

— Майка ми се разколебала?

Той ме потупва по рамото:

— Тази случка ще я оставим за някой друг път. Сега отивай да се жениш и се наслаждавай на всяка секунда. — И тръгва в посоката, в която изчезна майка ми.

Матю и Стивън ме чакат пред олтара.

— В теб ли са пръстените? — питам Матю.

— На сигурно място — отговаря и потупва джоба си.

Пианистът започва да свири прелюдията „Ангелите гледат“ на О’Нийл Брадърс и Стивън казва:

— Това е нашият сигнал.

Матю ми се хили и казва прословутата реплика от „Терминатор“: „Ще се върна“. След което и двамата изчезват по алеята.

Оставам сам. Чакам.

Кимам към гостите. Едната ми ръка е отпусната надолу, а другата прибрана леко зад гърба.

Поемам дълбоко въздух и издишам.

И тогава оркестърът започва да свири Канона на Йохан Пахелбел в До мажор.

Време е.

Първи на вратата се появяват родителите ни.

Баща ми изглежда много красив между майка ми и майката на Кейт. Майка ми е облечена в дълга официална рокля с цвят на слива, а майката на Кейт в тъмносиня рокля. И тримата са ухилени до ушите. Преди майка ми да седне на мястото си, ми праща въздушна целувка. Така правеше, когато бях дете и бягах към нея след училище. После пораснах и й казах да спре да го прави.

Усмихвам й се многозначително.

След тях влизат сестра ми и Стивън. Александра изглежда великолепна в тъмночервената си рокля, която Кейт й избра. През голите й рамене е преметнат прозрачен шал в цвят на слонова кост. Русата й коса е навита и вдигната високо. Всеки кичур на мястото си. Дланите й са удобно и уверено увити около ръката на Стивън. Споглеждат се и знам, че в този миг си спомнят сватбата си. Когато стигат до олтара, Стивън я целува сладко, разделят се и всеки застава на определеното си място.

Ред е на Матю и Ди — кумът и кумата. Облечена е в същата рокля като тази на сестра ми, а не в обичайните си странни и грозни дрехи. Трябва да призная, че изглежда доста добре. Хванала е Матю за ръката, поклаща бедра в ритъм с музиката и го разсмива.

Когато стигат до олтара, тя ме оглежда от горе до долу и вдига палци.

Кимам леко изненадан от мълчаливия й комплимент.

Делорес застава до сестра ми, а Матю вляво от мен.

Още една двойка преди Кейт да се появи. И това е двойката, която ще обере овациите и ще ни открадне нашето лично шоу.

Маккензи и Джеймс.

Това е златната мина за абсолютно всеки фотограф.

Роклята на Маккензи е бяла с голи ръце и широки презрамки през раменете. Косата й е сплетена на плитки, прибрани нагоре като корона. В нея са вплетени ситни маргарити.

Маккензи е достатъчно голяма, за да се каже, че е красива, но е все още дете, за което може да се каже, че е божествено сладко и мило. Сините й очи греят. Маха ми и аз й помахвам.

Маккензи хваща ръката на сина ми и двамата тръгват към мен.

Джеймс е толкова красив в миникостюма „Армани“. И за изненада на всички, се държи много прилично — върви в крачка с Маккензи, старателно носи възглавничката за пръстените изправена и се усмихва към всички камери, които се надпреварват да го снимат.

Когато стига до олтара, той пуска ръката на Маккензи, мята възглавницата настрани и се втурва към мен.

— Тати!

Вдигам го, гушвам го и поглеждам в големите му кафяви очи.

— Аз добре ходил?

— Да, страхотно, приятелче. Сега бягай да седнеш при баба и дядо. Става ли?

— Да.

Пускам го и родителите ми го прибират при тях.

Първите ноти на Сватбения марш огласяват катедралата. Изправям рамене. Всички гости стават и се обръщат към затворените врати. Дървената врата се отваря и дъхът ми секва.

Защото тя изглежда умопомрачително. По-красива отколкото някога съм си я представял. А аз има доста богато въображение.

Кейт е като видение в бяло. Роклята й е без ръкави, на гърдите й има голямо бяло сърце, което подчертава талията й. По ханша и бедрата й се спуска дантела, която на гърба избухва във величествен шлейф. На главата си носи воал от ирландска дантела, който подчертава тъмните кичури лъскава коса и безупречната й кожа, плътните устни и големите тъмни очи, които ме плениха в мига, в който ги видях за първи път.

Тя преглъща притеснено, оглежда се, очите й попиват гледката — катедралата е претъпкана. Изглежда… сконфузена, изплашена.

И тогава ме вижда. Пред олтара.

Чакам нея.

Задържа погледа си върху мен и после бавно, но сигурно се усмихва.

И това е велик момент.

Представата ми за света е напълно замъглена. Не ми пука, че звуча сантиментално като разциврена жена. Това е самата истина. И аз съм си заслужил тази реалност.

Гърдите ми се свиват от нежността и светостта на този миг.

Маршът звучи силно, оглушително. Кейт стиска ръката на Джордж и върви по алеята.

Не мога да откъсна очи от нея. И нейният поглед остава закован в моя.

Когато най-сетне се приближават до мен, с Джордж се здрависваме и той заема мястото си до Карол.

Кейт ми подава ръка. Като първия път, когато се видяхме. И аз я вдигам до устните си и целувам пръстите й. Един по един.

— Изумителна си — казвам нежно. — Аз… нямам думи.

— За всяко нещо си има първи път — отговаря. Усмивката й остава все така искряща. Щастлива.

Всички изведнъж изчезват, лицата край нас избледняват. И сме само ние двамата. Слагам длан на бузата й и леко прокарвам палец по устната й. Навеждам се и я целувам. Нежно и бавно, треперещ от… любов.

След няколко секунди отец Доуърти се покашля. Силно.

— Тази част е малко по-късно, синко.

Откъсвам устни от нейните и се обръщам към него. Цялата зала избухва във възторжен смях. Кейт се изчервява.

— Извинете ме, отче. Търпението никога не е било сред силните ми качества.

— Е, в такъв случай, не те виня — казва и се обръща към Кейт: — Изглеждате прелестна.

— Благодаря, отче.

После подава на Делорес букета си от маргарити и рози.

— Ще започваме ли? — пита отчето.

Точно тук синът ми решава да се намеси:

— Готови! Старт!

За пореден път смях разтърсва залата.

— Ще го приема, за да — усмихва се отец Доуърти.

Никакви инциденти. Молитвите, четенето, запалването на свещите за брачен съюз, всичко минава гладко и идва мигът, който всички очакваме.

— Андрю, обещаваш ли да бъдеш верен на Катрин в добри и лоши времена, в болест и здраве? Обещаваш ли да я обичаш, да я почиташ, да се грижиш за нея, докато смъртта ви раздели.

— Да, разбира се — казвам с ясен непоклатим глас.

Кейт ме поглежда и усмивката й е толкова ярка, толкова топла и истинска:

— Катрин, обещаваш ли да бъдеш вярна на Андрю в добри и лоши времена, в болест и здраве? Обещаваш ли да го обичаш, да го почиташ, да се грижиш за него, докато смъртта ви раздели?

Топлите й очи се пълнят със сълзи.

— Да, да. Обещавам.

Едва се стърпявам да не я грабна и да я целуна и пак да избързам с церемонията.

Матю ми подава халките и Кейт слага ръката си в моята. Гърлото ми се свива. Плъзвам халката по пръста й.

— Давам ти този пръстен като символ на предаността и любовта ми към теб. Давам ти себе си и това, което ще бъда. С този пръстен се венчая за теб и сливам живота си с твоя.

Кейт задържа ръката ми за момент. По бузите й се търкулват сълзи. Гласът й е задавен от емоция.

— Давам ти този пръстен като символ на предаността и любовта ми към теб. Давам ти себе си и това, което ще бъда. С този пръстен се венчая за теб и сливам живота си с твоя.

— С властта, която ми е дадена от Бога, ви обявявам за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката — обявява отец Доуърти.

Без никакво колебание помитам съпругата си в прегръдката си. Тя се смее и увива ръце около врата ми. Устните ни се сливат — горещи и тежки. Една дълга, дълбока и крайно неподходяща за църква целувка.

Всички ръкопляскат, свирят, дюдюкат. Камбаните на църквата бият. Оркестърът свири „Одата на радостта“. С нежелание пускам Кейт да стъпи на пода и тръгваме по алеята.

Ръка за ръка.

Съпруг и съпруга.

 

 

Правим снимки. Милион шибани снимки. На безкрайно много места и още повече пози, повечето от които стават за зачеване.

Джеймс се държи като истински боец — не се е разкиселил и за миг. А помоли да спрем да се натискаме като тийнейджъри, за да се усмихнем поне веднъж към камерата. Според него ръката ми върху задника й не е най-приемливата поза за сватбена снимка.

Но мисля, че греши по този въпрос.

Най-сетне се качваме в лимузината и Матю ми подава да отворя бутилката с шампанско. Част от пяната пръска лицето ми и Кейт го облизва. Делорес свири с уста.

— Мммм… Шампанското има страхотен вкус върху лицето ви, Кейт.

— Мисля, че се сещам за няколко други места, където ще има още по-страхотен вкус.

Тя се смее.

— Кажи да донесат една бутилка в стаята ни тази вечер.

— Вече е направено.

Тялото на Кейт може да засрами Уотърфорд Кристъл^[1].

Напълвам чашите и ги подавам на всички. Стивън дава на Маккензи да си отпие от неговата чаша. Наблюдавам как нослето й се гърчи от погнуса на майка си и обляга глава на гърдите й. Тя гали косата му и казва:

— Няма да издържи дълго.

Отпивам от шампанското си:

— Нито пък аз. Изглеждаш абсолютно зашеметяваща в тази рокля.

— Мислех, че любимата ти рокля е тази, която вече съм съблякла?

— Това е изключение. Но запазвам правото си на окончателно становище за момента, в който те видя без нея. — После прошепвам в ухото й: — Ще дам оценка след търсене на истината.

Тя ме гледа нежно, лицето й грее с меко обожание.

— Толкова съм щастлива, Дрю.

Мисията е изпълнена.

— И аз.

Галя гърба на Джеймс и притискам Кейт до себе си. Тя заравя нос в шията ми и потърква бузата си по кожата ми.

И сред смеха на приятелите ни ние просто се прегръщаме.

Няма да бъда чак толкова краен и да правя женски изказвания, че е по-хубаво от секса, но мамка му… дяволски близо е до оргазъм.

 

 

Лимузината спира пред „Четири сезона“, където е сватбеното тържество.

Матю излиза пръв, помага на Ди, която взема чашата със себе си. Джеймс очевидно се е презаредил с енергия след гушкането при майка си и скача след тях. Следват Александра, Маккензи и Стивън.

Когато шофьорът предлага ръка на Кейт, аз му давам бакшиш и казвам:

— Аз ще се погрижа за това. — И помагам на съпругата си да излезе от лимузината.

Моята съпруга.

Не мисля, че някога ще ми омръзне да я наричам така.

Дори подозирам, че ще започна да си търся поводи да казвам „моята съпруга“.

От колата се отправяме към пулсиращата в малки деликатни светлинки арка, където е входът на залата, в която ще отпразнуваме нашето семейно блаженство.

Макар че и ти, и аз знаем много добре, че истинските тържества ще се състоят в апартамента за младоженци, резервиран за тази вечер.

Малката ни група влиза в луксозния апартамент срещу залата, където гостите вече пият коктейлите си и любопитно гледат към вратата в очакване да влезем. Гостите на хотела, сред които известни рок звезди мятат по едно око да ни огледат.

Лорен Лафоре ни посреща, казва, че всичко засега върви по план, след което дава няколко нареждания на миньоните си. Делорес и Александра помагат на Кейт да махне обръча и онова дългото на роклята, за да може да танцува по-свободно и да не се препъне и да си разбие носа.

Не знам какво е обръч и какво се изисква за махането му, но по концентрацията на лицата им мисля, че не искам да знам и още по-малко искам това нещо на тялото й. Отивам до бюфета и подбирам различни ордьоври. За нея.

Трябва да се храни, за да не се изтощи, да има сили за по-късно.

Докато двете жени се борят с роклята, аз я храна в устата. Предполагам не е яла нищо от сутринта, защото при всяка хапка стене от удоволствие. Или просто обича да смуче пръстите ми.

— Харесва ти, нали? — пита тя с усмивка.

Моят полунадървен пенис кима.

— Дори нямаш представа. — Пъхам едно парче бекон между устните й и езикът й се завърта около пръста ми.

— И на мен.

Нали ти казах?

— Смучи по-силно. — Не се шегувам. Не съвсем.

Тя изпълнява.

Когато се пресягам за още едно парченце, Кейт пита:

— Не мога да се сетя къде съм го чувала преди?

— Свиквай. Ще го чуваш доста често. Има много голяма вероятност това да е мантрата ми през следващите три седмици.

— Алооо — обажда се Александра зад гърба на Кейт. — Нали се сещате, че имаме слух все пак. И… да, ужасно е противно.

— Да, но ти никога няма да преживееш травмата, която ми беше нанесена от това, което чух от стаята ви в Лас Вегас. Пероксидът не свърши работа. Понякога късно през нощта скачам в леглото и я чувам.

Обмислям терапия. Или хипноза.

— Това беше страхотна сутрин — усмихва се лукаво тя.

— Кога е била тази страхотна сутрин? — пита Стивън, който влиза с коктейла й.

Тя гледа Стивън така, както някоя дванадесетгодишна девойка гледа плакат на Джъстин Бийбър.

— Всяка сутрин с теб.

Той я целува по устните. Улавям погледа на Маккензи от другия край на стаята, намигам й и наклякам глава към родителите й. Тя ми се усмихва и разбирам, че у дома всичко е наред. После Маккензи казва само с устни: Толкова е гадно.

Кимам.

 

 

След храната, най-важната част от едно сватбено тържество е музиката. Наехме група от дванадесет души и дисководещ за песните, които звучат глупаво, ако не са в оригинал.

Певицата на групата — сексапилна червенокоса с невероятен глас, ни представя като господин и госпожа Еванс. За първи път.

Гостите стават и аплодират, а аз повеждам Кейт към дансинга за традиционния първи танц. Песента е „Кълна се“ на Джордж Стрейт. И не я пее момичето, а партньорът й — мъж с посивяла коса, но много красив глас. Кейт избра песента, понеже е по-музикална от мен, но аз трябваше да дам окончателното си одобрение.

Песента е може би най-подходящата за нас. И думите и ритъмът — това сме ние.

И точно както в църквата, докато танцуваме, целият свят край нас избледнява и сме само ние двамата. Уловени в този миг.

Поглеждам в очите на съпругата си. Греят в меко кафяво. И й изпявам думите, които означават толкова много:

— Ти винаги ще бъдеш чудото, което прави живота ми пълен.

Кей изпява следващата строфа:

— Докато в гърдите ми има дъх, ще вливам сладост в твоето дихание.

Това е от онези моменти, с които бих се подигравал, ако го гледам по телевизията или в някой филм. Да, бих се смял. Това е от онези прекалено сладникави любовни сцени, които никога не се случват в истинския живот.

Но понеже с нас се случва, понеже за нас е реалност… мамка му, това е самото съвършенство.

После Кейт танцува с баща ми на The Way You Look Tonight на Франк Синатра.

Старчето е много добър танцьор и кара Кейт да се усмихва, да се смее с глас. После той й казва нещо на ушле и очите й се пълнят с щастливи сълзи. Отбелязвам си да го попитам какво й е казал.

След това на дансинга излизаме аз и майка ми. Кени Роджърс „През годините“. Майка ми ме поглежда и се просълзява.

— Не плачи, мамо.

— Не мога — опитва се да се засмее. — Ти си моето малко момче, Дрю. И съм толкова щастлива за теб.

Майката е първата жена, първата голяма любов на всеки мъж. Говоря за добрите майки. Те ти показват как да се държиш с една дама, как не бива да постъпваш, и ти поставят летвата за всяка жена, която дойде след тях. Извадих невероятен късмет, че намерих дама, която да отговаря на стандарта, поставен от майка ми.

— Тя ти подхожда във всичко. Направи най-добрия избор в живота си.

Поглеждам към Кейт, която стои до майка си и Джордж. Дяволски красива. Чак сърцето да те заболи.

— Да, наистина. Успях, нали? — Целувам майка ми по бузата. — Благодаря, мамо. Ако не беше ти, ако не ме беше отгледала такъв, никога нямаше да мога да спечеля сърцето на жена като Кейт.

Тя ме прегръща и танцуваме. Не са нужни повече думи.

 

 

След това започва истинският купон. Осветлението е намалено. Светлините падат предимно върху централната част, където всички танцуват. Пием, смеем се и ядем изумителни кулинарни чудеса.

С Кейт успяваме да се видим с всеки един от гостите ни и да им благодарим, че са дошли да отпразнуват с нас най-специалния ни ден. Точно тогава към нас се приближава една двойка.

Били Уорън и съпругата му, облечена в почти несъществуваща рокля и качена на токове с една каишка.

Да, все още са женени. Цяла седмица мина и бракът укрепва. Това е много повече от очакваното време. Бях готова да се обзаложа, че до два дни ще го напусне.

— Радвам се да те видя. — Здрависвам се с него. После се обръщам към жена му: — И теб, с дрехи на тялото? Още по-добре?

Бях казал на Кейт за срещата ми в банята в мрачните мигове на умопомрачителен махмурлук. Тя реши, че никога не е чувала нещо по-смешно.

— Може ли да взема съпругата ти за един танц? — пита Били. Нямам против, но само защото я нарече „съпругата ми“.

— Ако обещаеш да ми я върнеш.

Кейт ме целува по бузата и тръгва с господин Безнадежден Случай.

Съпругата му се изчервява и тръгва към бара. Оставам сам и наблюдавам танцуващите двойки. След малко Матю застава до мен, скръства ръце, гледа към развихрилата се тълпа и сочи с брадичка към Кейт и Уорън:

— Имаш ли проблем с това?

— Колкото и да е странно, не поради значимостта на събитието, изпадам в сантименталност.

— Някога благодарил ли съм ти, че си моят най-добър приятел?

— Няма защо да ми благодариш — усмихва се той. — Нашето е като взаимна облага с щипка емоционалност.

— Да… но все пак, благодаря, че ми извади задника от огъня.

И че го риташе всеки път, когато е имало нужда. И за това, че когато не си успявал да ме нариташ сам, си карал Александра да го направи. Не знам какво бих бил без теб, човече.

— Чувствата ни са взаимни. — Разпервам ръце. — Дай да се прегърнем, стара кучко.

Смея се и се прегръщаме и се потупваме по гърбовете.

Докато…

Делорес се появява отнякъде, буквално лети към нас с ножа, с който трябва да режем тортата след малко.

— Мръсен, долен кучи син!

Защо ли имам усещането, че не говори на Матю?

— Ще ти забия ножа в ануса.

Матю се опитва да укроти жена си, а аз спокойно питам:

— Има ли причина за този порив за сексуално насилие?

— Хелга ми се обади — обяснява Ди на мъжа си. — В нас са пристигнали някакви документи, които е получила срещу разписка. Законни документи. Матю, сменил си името на сина ни!

Мамка му. Трябваше да пристигнат чак когато с Кейт излетим за медения си месец.

Когато ще сме далеч, далеч, на Средиземно море за три прекрасни голи седмици.

Матю ме поглежда:

— Вярно ли е?

Вдигам ръце във въздуха.

— Един ден ще сте ми благодарни. И Майкъл също ще ми благодари.

Делорес вдига ножа.

— Не, няма, защото ще те убия. Прекрачи всякакви ограничения. Това е върхът!

— Ако не ви обичах, ако не обичах детето ви, нямаше да се занимавам — казвам и ги оставям да обмислят думите ми. — А точно ти не можеш да ми говориш за прекрачване на ограничения. Какво ще кажеш за онова съобщение, което изпрати на Били със снимките? Ако през последните няколко години не бях израснал в емоционално и духовно отношение, щеше да съсипеш всичко между мен и най-добрата си приятелка. И мислиш ли, че от това не ме заболя?

Дали наистина ме е заболяло?

Не. Но играеш, с каквито карти имаш.

Думите ми я укротяват. Имам чувството, че Матю вече й е опъвал ушите за постъпката й.

— Беше шега, Дрю. Ако наистина те мразех… нямаше да се занимавам да те тормозя. Защо да хабя усилия? Бих те игнорирала напълно.

Матю се намесва:

— Ще му върнем името. Кофти опит за мил жест, но ще го сменим.

Съмнявам се, че ще го направят. А ако сменят името му на Рейн… ще трябва да направя по-изпипан втори опит.

Кейт идва към нас и ни гледа леко загрижено.

— Ди Ди, нали помниш какво се разбрахме — без кръвопролития на сватбата? Не е на късмет.

Ди въздъхва:

— Искам да пия нещо.

— И аз идвам — следва я Матю.

След като се отдалечават, Кейт се обръща към мен:

— Документите са пристигнали по-рано, нали?

— Да.

— Казах ти, че идеята не е добра.

Прегръщам я… защото е прелестна, когато е права.

— Трябваше да те послушам.

— И трябваше пред олтара да ми обещаеш, че ще ме слушаш.

Има право.

 

 

Танцуваме. Бавно и сладко. Мръсни танци, потни танци. По някое време, докато се потърквам в задника на Кейт, Джеймс се втурва на дансинга със сестра Беатрис. Вдигам го и единствената монахиня, по която съм изпитвал неподправена похот, се усмихва с одобрение.

— Наслаждаваш ли се на празника си, Катрин?

— Да, сестро. Много.

— Ще се моля и за двама ви. За един дълъг и плодовит съюз.

Започвам да подскачам, а Джеймс пищи от кеф.

— Бог отговори на всички наши молби, сестро. Запази молбите си за някой, който истински се нуждае от тях.

— Всички младоженци се нуждаят от божията благосклонност, Андрю — казва с леко неодобрение тя и цъка с език.

Недоволен, че не е център на вниманието, Джеймс решава да обърне нещата в своя полза:

— Пииииче — крещи и се смее като маниак. — Пииииче!

Замръзвам, а Кейт стиска очи. Сестра Б се смее.

— А това мъничко съкровище май има нрава на татко си.

Кейт отваря очи.

— Да, напълно сте права.

Сестра Б потупва ръката на Кейт със съчувствие:

— В такъв случай, ще се моля по-силно и по-често. Искаш ли сода, Джеймс?

Очите на сина ми се разширяват и кима бързо с глава. Хваща я за ръката и тръгва с нея.

Следващата песен е бавна. Без да каже и дума, Кейт слага ръце на раменете ми, прегръщам я през кръста и се полюшваме бавно в ритъма на песента.

Точно тогава недалеч от нас забелязвам една доста необичайна двойка. Не са чак така притиснати, както сме ние с Кейт, но все пак съм шокиран.

Защото това са Маккензи и Шибаният Джони Фицджералд.

Едната му ръка е на рамото й, другата през кръста й. Дланите им са преплетени като при класическите бални танци.

Веднага изпитвам истински съжаление към момчето.

Защото Маккензи може и да не е зла с мен, но е родена да разбива сърца.

Докато ги гледам мълчаливо, Джони прави първата стъпка — хваща я съвсем неподготвена и… малкото копеле… притиска устните си към нейните. Открадва целувка! Предполагам, че й е първата. Толкова чиста и толкова кратка.

Джони се отдръпва. Изглежда ограбен от всички надежди. Но Маккензи… да, изглежда объркана… докато… вече не е объркана, а решена.

Виж как за секунда вдига брадичка, как откъсва ръка от неговата.

И забива юмрук в корема му.

— Ооооо — проплаква Джони, превива се и се държи за стомаха.

Маккензи се обръща и се отдалечава с достойнство.

Казвам на Кейт, че се налага да я оставя за минутка, и отивам да помогна на момчето.

— Трябва да се научиш да разчиташ сигналите на момичетата. В противен случай ще те ритат доста често, Казанова.

— Кензи се бие доста яко за момиче — едва проговаря горкото момче.

— А ако знаеш как рита! Извади късмет, че отнесе само един юмрук.

Помагам му да седне на стола и му казвам:

— Това, което не те убива, те прави по-силен. Желая ти повече късмет следващия път.

После се връщам в чакащите ръце на съпругата си.

 

 

След час е време за речи. Матю се изправя спокойно и почуква по чашата си, за да привлече вниманието на всички и да ги накара да млъкнат.

— В качеството си на кум, мога да се изправя пред вас и да ви разказвам какви ли не истории за Кейт и Дрю. Как се запознаха, за постиженията и битките си в компанията, какви изключителни родители са, колко са предани и отдадени на семейството и приятелите си. Но ще отнеме много време, а скоро ще сервират десерта. — Хората се смеят. — Затова ще обобщя нещата по следния начин: Дрю е единствен по рода си и го казвам в най-хубавия смисъл. Велик и уникален в почти всяко отношение. Когато Бог го е създавал, шаблонът му се е счупил. Но Бог не е искал Дрю да бъде съвсем сам на този свят. Така че решил да му направи Кейт, но счупил и нейното шаблонче. — Вдига чашата си и всички се приготвят за тоста. — Ако има мъж и жена напълно съвършени и в същото време съвършени един за друг, които напълно да си подхождат и заслужават, които предизвикват само най-добрите качества в другия, това сте вие двамата. Поздравления за брака ви. Нека гледате така, както се гледате днес. За Дрю и Кейт.

Не мога да не му го призная — знае как да изнесе дяволски добра реч.

След тоста, гостите искат целувка. Изпълнявам с пълна готовност.

По-късно Делорес се напива и завлича Били на сцената да пее „Ето за какво са приятелите“. После режем тортата и аз облизвам глазурата от устните на Кейт и тя мята букета си, който попада в отворените чакащи ръцете на Ерин, а жартиера й.

И след това последен танц. Дансингът е претъпкан. Цялото семейство е там. Всички наши приятели. И ние сме в центъра.

Джеймс спи в ръцете ми, главата му е облегната на рамото ми. Другата ми ръка е около кръста на Кейт и я притискам към себе си. Устните ми са в косата й.

Ако бях на твое място и имах камера, бих я извадил точно в този миг — защото това е снимка за милиони.

Това е снимката, която трябва да запомниш.

 

 

Родителите ми вземат Джеймс в стаята си. С Кейт летим утре сутринта. Докато ни няма, Джеймс ще остане една седмица при сестра ми и Стивън и една седмица при Матю и Ди. След това родителите ми ще го доведат в Амалфи в Италия. После ще се насладят на тяхната си романтична почивка, а аз, Кейт и Джеймс ще прекараме заедно.

Асансьорът се отваря на последния етаж. Преди Кейт да излезе, аз я вдигам на ръце и я гушкам като дете и я понасям към стаята ни.

— Трябва да ме носиш през прага на стаята, а не през целия хотел, Дрю.

— Винаги съм си падал по високи цели и още по-високи постижения.

Отварям вратата и влизам с нея.

Леглото е страхотно. Огромно. С големи червени възглавнички и червени сатенени чаршафи. Завивки по-меки от захарен памук. Навсякъде са нахвърлени листенца от рози. Ароматът е мек и много приятен.

Пускам Кейт по тялото си. Очите й танцуват щастливо и палаво.

— Ще ми трябва помощ да изляза от тази рокля.

Пукам пръстите на ръцете си:

— Имаш на разположение най-подходящия за тази работа човек.

Пръстите ми едва докосват коприната на гърба на роклята, копчетата. Давам време на въображението на Кейт да пощурее.

Когато и последното копче е разкопчано, правя крачка към нея и с изумление гледам как вената на врата й пулсира. Бясно. С очакване. Покривам я с уста и засмуквам леко. Тя измята глава и се обляга на мен.

— Цял ден мисля за това — прошепвам в кожата й. — Да те доведа тук, да те съблека.

— И аз.

С едно леко дръпване, дантелата и сатенът се спускат по тялото й и застават като бяла локвичка в краката й. Пред очите ми се появява моята любима детска площадка за игри.

Кейт прекрачва роклята и се обръща към мен. Макар че не съм от онези мъже, които забелват очи щом видят хубаво дамско бельо, нейното е красиво. Синя коприна с дантела. Сутиенът е без презрамки, бикините са закачени с жартиери към чорапите.

— Ти си мой съпруг — казва Кейт с такова изумление, сякаш сега го осъзнава за първи път. И се усмихва дяволито. — Не е ли страхотно!

— Не е страхотно. Божествено е. — Смея се и правя още една крачка към нея. — А сега твоят съпруг иска да направите някои математически упражнения. Да започнем с числото 69.

Разхлабвам вратовръзката си, но когато започвам да разкопчавам копчетата на ризата си, тя ме спира.

— Нека аз.

Докато разкопчава копче след копче, очите й са широко отворени. Разгорещената ми кожа пулсира пред погледа й. Раменете ми заедно със сакото. Ръцете й бавно се спускат по раменете ми, по ръцете, по гърдите, по мускулите на корема.

— Обичам тялото ти, Дрю — казва с пресипнал глас. Силно, кораво. Мога да прекарам цялата нощ само да те докосвам така. Толкова е хубаво.

Сърцето ми бие лудо.

Тя разкопчава колана и копчетата на панталона. Навежда се и целува косъмчетата от пъпа до боксерките ми. Дишането ми се учестява и докато езикът й ме дразни и възбужда, тазът ми отскача напред. Искам да тласна в нея. Толкова силно искам. В устата й, в пичето й. Нямам никакви претенции.

Кейт бавно свлича панталона по тялото ми и пенисът ми буквално пищи от болка поради близостта с устата й.

Когато ме съблича напълно гол, аз сядам на леглото и я приканвам с пръст.

— Ела тук.

Тя се изправя и без да събува обувките си, тръгва към мен. Хващам я за бедрата, тя слага ме обкрачва. Ръцете ми се движат към лицето й и я целувам диво, смуча езика й, карам я да стене. Обожавам устата й и й го показвам. Устните ми се придвижват към линията на брадичката й, а тя се притиска в пениса ми.

Не искам да си представям звуците, които издавам.

Пръстите ми чевръсто разкопчават сутиена й и когато и той пада, аз се облягам назад да я погледам.

— Исусе, колко си красива!

Едната ми длан масажира гърдата й. Мачкам, стискам леко и алчно захапвам зърното й.

Кейт почти пищи, говори несвързано, пристиска главата ми към гърдите си. Отпускам се назад на леглото и я повличам със себе си. От тази позиция и двете й зърна са на разположение — целувам ги и ги смуча.

Кейт ме поглежда с големите си почернели от желание очи, а аз изгарям. Искам повече. Не мога да си спомня някога да съм я желал така отчаяно.

— Ела горе — казвам. Исках да прозвучи като заповед, но излиза точно като молба, сякаш всеки миг ще се разплача, ако не го направи. — Точно тук, мамка му.

Тя се надига и събува бикините, жартиерите, чорапите и обувките. След това се покатерва на леглото до мен и обкрачва гладната ми уста. Хващам я за бедрата и насочвам пичето й към лицето си.

Толкова е възбудена, толкова гореща — усещам топлината й още преди да съм я докоснал с език. Но когато езикът ми потъва в нея, очите ми се обръщат назад в чист екстаз.

Нейният вкус, нейният аромат — боже, всеки път е все по-хубаво. Мисля, че извиква името ми, но сърцето ми толкова силно блъска в ушите, че не мога да съм сигурен. После тя се навежда напред право по тялото ми. Усещам дъха й върху пениса си и после невероятната, влудяваща влага на устата й ме обгръща и кълна се… сърцето ми спира.

Всеки, който намира нещо лошо или гнусно в това, е лишен от мозък и чувства. Ако беше вярно, телата ни нямаше да се напасват така дяволски добре.

Пръстите ми се забиват в кожата на перфектния й задник. Държа я до устата си, движа я надясно и наляво в перфектен ритъм, гаранция, че скоро ще свърши. Искам да свърши, много искам. Да усетя как съпругата ми пулсира върху езика ми, как се гърчи от екстаз над лицето ми.

Тя също работи бързо с устата. Поема ме до края, усещам гърлото й. Смуче силно. И пак, и пак, докато краката ми започват да треперят.

Работим в тандем, даваме и получаваме най-върховното удоволствие. Усещам как бавно, но много сигурно вървя към ръба, усещам гъделичкането по гръбнака си, усещам как топките ми се стягат.

Но не искам да свършвам пръв. Все още не. Ще се възползвам от възможността да свърша в устата й, но малко по-късно. Но този първи път искам да съм заровен в нея.

Зареден с енергия, намирам клитора й. Засмуквам и плъзвам език в нея. И тогава тя не може да се концентрира върху пениса ми, трепери, изпуска го, за да си поеме въздух. Ето това е мигът, в който получавам отплатата за търпението си.

— Дрю — прошепва и здраво стиска краката ми, опитва се да се задържи на пода, понеже знае, че всеки миг ще излети. Стискам задника й по-силно…

И вече е там, горе. Пропада и в същото време лети. И крещи името ми.

След малко, докато дъхът й все още гъделичка бедрата ми, повдигам отпуснатото й тяло и я слагам да легне под мен.

Тя се усмихва, изглежда щастлива и в същото време изтощена от оргазма.

— Беше тоооолкова хубаво. Най-хубавото досега.

— Да, най-хубавото засега. — Усмихвам се и дори не се опитвам да прикрия гордостта си.

Тя се надига, увива ръце около врата ми, притиска колене до ребрата ми и казва:

— Люби ме, Дрю. Обичай ме. Моля те.

Прокарвам връхчето на пениса си по влагата между краката й.

— Погледни ме, Кейт.

Тя вдига поглед и… кълна се, знам, че вижда душата ми.

Влизам в нея, бавно, милиметър по милиметър, докато телата ни са плътно притиснати едно в друго.

Ние сме свързани в едно цяло, в един съюз. Свързани по всички възможни начини, включително и по тези, от които се раждат деца.

— Толкова си мокра, Кейт… Исусе… невероятно.

И наистина е така.

През последните четири години съм се питал дали сексът няма да ни омръзне, дали няма да стане по-кофти, дали няма да се превърне в рутина. Дали ще дойде време, когато да съм с нея и да нямам усещането, че кръвоносните ми съдове ще се пръснат от напрежение.

Не, не се е случило.

И доколкото съм запознат, щом не се е случило досега, ще става по-добре.

Мускулите й се свиват и стиска. И най-сетне започвам да се движа — да вкарвам и изкарвам пениса от моята райска градина. И всеки път викам и стена по-силно.

Надигам се, за да мога да гледам. За мен няма по-възбуждаща гледка от това да гледам как потъвам в нея. Ако ослепея някой ден, това е единственият кадър, който искам да взема със себе си, за да ме грее в тъмнината.

— Целуни ме, Дрю — моли Кейт.

Навеждам глава, езикът й бяга по устните ми и след секунда е в устата ми и се преплита с моя. Тазът й се движи с моя, набираме скорост.

Това е много повече от един превъзходен секс.

Повече от физическо изражение на любовта.

Това е нещо духовно.

Не знам дали наистина има рай. И дори и да има, силно се съмнявам, че ще ида там.

Но ако има рай… трябва да е нещо като това, в което сме свързани сега. Пълна хармония с другата душа, обвит в безкрайна топлина и любов.

Амин!

Тазът й се повдига да посрещне тласъка ми. По краката ми като лава се стича удоволствието, заплашва да се излее, да гръмне, но задържам. Защото няма начин да излетя сам.

— С мен… — успявам да кажа.

— Да…

Влизам в нея за последен път и изригвам като вулкан. Зад затворените ми клепачи… да, сигурен съм, че това са многоцветни звезди. И щастието наводнява дори шибания ми костен мозък. Ноктите на Кейт се забиват в рамото ми и започва да конвулсира и пулсира около мен.

Минава време. Не се движим. Мисля, че не ни е по силите.

Най-после успявам да се изтърколя на една страна, без да я пускам. И двамата дишаме тежко. И двамата сме потни, телата ни са хлъзгави. Тя събира мократа коса от лицето ми.

— Беше невероятно. Трябваше да се оженим преди години! — казвам задъхано. — Мисля, че преди малко получих сърдечен удар.

И двамата се смеем.

В живота ми има няколко най-велики момента: първата нощ с Кейт; денят, в който ми повярва, че я обичам и ми каза, че ме обича; денят, в който се роди Джеймс.

А това… този момент… мисля, че съвсем заслужено завършва списъка.

Придърпвам я по-близо до себе си и докосвам лицето й. Гласът ми е дрезгав, натежал от емоция. Сякаш думите късат дробовете ми.

— Обичам те, Кейт. Ще те обичам винаги. И каквото и да има след това винаги — и тогава ще те обичам.

Думите ми я просълзяват. Целува ме нежно и гали устните ми с пръст.

— Можеш да си напълно сигурен, че ще очаквам да го изпълниш, Дрю Еванс.

 

 

Това е. Великият край.

Мисля, че изминахме дълъг път. Какво ще кажеш? От онзи болен от грип, барикадиран в хола на апартамента си мъж, с когото се запозна преди време. Човече, не искам даже да се сещам в какво лайно се бях превърнал тогава.

Благодаря ти, че остана и не се отказа от мен. Знам, че е имало мигове, когато наистина всеки е вдигал ръце от мен. Но… беше страхотно приключение и до голяма степен това се дължи и на теб.

Ако това беше приказка, сега е времето да кажа: Три дни яли, пили и се веселили и заживели щастливо за вечни времена.

Но това е прекалено скучно за нас.

Ето защо, вместо това ще кажа:

Живеем така, както се обичаме: със страст, с нежност и смях.

И всеки ден на максимални обороти.