Ема Чейс
Свързани (16)

Глава 15

Виждаш ли го онзи там на леглото?

Със сивата кожа? Облян в пот? С намачканите дрехи?

Не, не е труп.

Това съм аз. Дрю Еванс.

Не съм в най-добрата си форма, признавам. Но все пак е утрото след ергенското ми парти и това е времето, когато трябва да платиш за музиката, да застанеш лице в лице с последствията и да се опиташ да оживееш.

Някой трябва да ми направи снимка — ще излезе страхотен билборд за агитация против алкохола. — Ето деца, така изглежда Глупостта в човешка форма.

Като се замислиш, махмурлукът е интересно нещо. Това е начинът, по който тялото ти казва, че си задник. Или Аз нали ти казах?

Знаеш как се чувствам. Всички сме минали през това. Стомахът ми се обръща. Главата ми пулсира, устата ми е суха и мирише сякаш току-що съм изял сандвич с кучешко лайно.

Алармата до леглото ми звъни. Сто процента съм сигурен, че черепът ми току-що се разцепи на две. Обръщам се настрани и пъшкам.

Не ти е кофти за мен, нали? Разбирам. Ако искаш игрички, трябват и парички. И така нататък и така нататък…

Натискам бутона на алармата. Леко отварям очи и веднага забелязвам, че Кейт не е до мен, не е там, където й е мястото, където трябваше да бъде. Опипвам чаршафите — хладни са. Това означава, че или е станала отдавна, или изобщо не е лягала.

Сядам много бавно, хващам краката си и ги пускам на пода. Стомахът ми се обръща като океан по време на буря. Потърквам слепоочията си, за да успокоя ударния прилив на болката. В главата ми има барабан. Или може би се опитвам да наместя мозъка си и да се опитам да си спомня нещо.

Защото не знам за теб, но аз не помня нищо от снощи. Просто е… не е мъгла, а черна дупка.

Като мокра гъба върху ученическа дъска — изтрито.

Странно.

Обикновено когато пия, не ми се губят моменти. Единственото изключение е онази седмица, когато Кейт ме остави и се изнесе в Охайо, без да ми каже, че е бременна. Но нека не говорим за това.

Предполагам… не трябва да се изненадвам. Мъжете обичаме да се съревноваваме. Сложи няколко коча в една стая и ще обърнем всяко едно нещо в състезание: кой може да се оригва най-дълго, кой има най-голям пенис, кой може да удря най-силно.

Кой може да пие най-много.

Това ли е станало?

Ставам и сковано правя няколко крачки към банята ни. Отварям вратата.

Отвътре излиза облак пара. Банята е голяма, почти колкото спалнята — италиански мрамор на пода и по стените. Шумът от падаща вода се удря в мозъка ми.

Зад матираното стъкло забелязвам силует на жена. Мие дългата си тъмна коса. Дребничка. Красива кожа и страхотен задник.

Кейт!

Официално съм католик, но ако още не си разбрал, моето божество е Кейт. Тялото й е моята свещена земя, думите й са моята библия, пичето й е моят олтар, до който бих лазил по корем по нажежени въглища, за да я боготворя.

Очите ми са залепени за ръцете на Кейт, които галят косата й за едно последно изплакване. Облизвам устни мокър. Ванилия и лавандула. И това е достатъчно, за да вдигне на крак южните батальони… или по-точно казано да изправи дулото на танка.

Готови! За стрелба!

Съзнанието побеждава материята. Или в този случай желанието за секс надделява над махмурлука. Изглежда, въпреки деликатното ми физическо състояние, онзи малкият… големият долу е готов за атака.

Както и да е. Та правя аз няколко крачки към душа с намерението да се присъединя към годеницата си, но в този момент водата спира, вратата на душа се отваря и тъмнокосата красавица излиза.

И сърцето ми пада на пода като атомна бомба през Втората световна война. Чуваш ли как свисти?

Големите кафяви очи ме гледат, а ръката й се пресяга за кърпата.

— Здравей, красавецо? Как се чувстваш? Доста се беше развихрил снощи.

Усмихва се.

А аз не.

Нали знаеш как при някои хора един грам фъстък може да накара гърлото им да се подуе, да се затвори и престават да дишат?

Нямам алергия към фъстъци. Но не мога да дишам.

Казват, че когато умираш, животът ти минава като на лента за няколко секунди. Мога да ти гарантирам, че това е самата истина.

Виждам Кейт, виждам нашето прекрасно малко момче. Кадър след кадър прекрасни образи от още по-прекрасни спомени. Като нямо кино. Това са кадрите на живота, който имахме. Заедно. Един живот, който без съмнение вече загубих. Всичко е мъртво. Като златната рибка на Маккензи, която загина преди няколко години. Онази, която по настояване на племенницата ми занесохме до океана. Носеше я в джоба си. За да може рибата да види за последно всички свои приятели.

Почивай в мир, Немо.

Мир на праха ти.

Знам какво си мислиш. Какъв ти е проблемът? Защо такава драма? Защо едно голо тяло ме превръща в онзи психопат с бомбето, Александър от „Портокал с часовников механизъм“?

— Дрю. Добре ли си?

Проблемът, деца, е, че красивата мокра дама пред мен, която очевидно ме познава доста добре и знае до най-малката подробност какво се е случило снощи…

Не е Кейт Брукс.

Нали знаеш как казват хората… ощипи ме, сънувам.

Ритни ме в ташаците… това е кошмар, казвам аз.

 

 

Всичко започва да се връща. Като монтаж, но на забързана скорост.

В казиното с момчетата, вечерята, пурите, уличното сбиване, прашките в устата ми, подушване отблизо на стриптийзьорката Лили. До бара. И това е всичко. Останалото е пълно затъмнение.

Черна дупка.

Като онази, която ще остане след куршума, който възнамерявам да вкарам между очите си.

Мислех, че е тя. Исусе, повярвай ми, мислех, че е Кейт. Когато я прегръщах и се опитвах да я целуна, мислех, че е Кейт.

Но не е била Кейт.

Сядам на тоалетната чиния, а Лили се увива в кърпа. Гледа ме и забелязвам безпокойството й. Дишам тежко, сърцето ми бие толкова силно — сякаш иска да избяга далеч, далеч от тази тотална лудост.

Какво е станало? Дали момчетата се ме вдигнали и се ме докарали тук? Бих дал левия си ташак стига някой да ми даде надежда, че точно това е станало.

Но ако е така, защо това момиче е в моята баня? И говори колко съм бил див снощи?

Пресвета…

За първи път в живота си не мога да се сетя за подходящо възклицание. Няма псувня или проклятие, което да притежава силата да опише ситуацията, в която съм се нахендрил.

Дали съм излязъл от бара? С нея? Да съм отвлякъл лимузината и да съм я довел тук? Да, това ми звучи в мой стил.

Дали Кейт…? О, боже! Дали Кейт ни е видяла тук?

Шибаната пресвета дева!

Сърцето ми набира още скорост и мисля, че наистина преживявам сърдечен удар. Тридесет и две не е ли малко рано?

Дано не е рано. Надявам се да не е.

Защото тя никога, никога няма да ми прости.

Не и този път. Всички алтернативи да се измъкна и оправдая вече са ползвани. Многократно.

Започвам да прехвърлям всевъзможни сценарии за целуване на задника й, всички познати на човечеството методи за подмазване и лазене на колене.

Няма цвете, няма жест, който да оправи това. „Холмарк“ не произвеждат картички с извинение: Съжалявам, че чуках друга жена.

Дори и да се опитам да обясня, Кейт няма да ме изслуша. Никога няма да забрави. Никога няма да ме погледне със същите очи, никога няма да изпитва същото към мен.

И не я виня.

Затварям очи и отпускам глава в дланите си.

Тя заслужава повече от това. Много повече. Тя заслужава мъж, който няма да забива телбод в сърцето й всеки две години.

Някой по-добър от мен.

— Дрю, добре ли си? Да извикам ли някого?

Преди да успея да изпелтеча въпроса, чийто отговор не искам да чуя, вратата на банята се отваря. И главата на Били Уорън се подава.

— Всичко наред ли е тук?

— Не, Бобо — отговаря тя. — Мисля, че Дрю е болен.

Да, точно така. Болен в мозъка. Това съм аз. Нещо не е наред в главата ми. И ти вероятно си го разбрал отдавна. Продължавам да…

Чакай малко.

Как го нарече тя? Бобо?

Уорън влиза в банята и тръгва към нея. После слага ръка на рамото ми:

— Трябва да повърнеш, човече. Ще се почувстваш много по-добре. Казах ти снощи да не пиеш онова нещо.

Гледам лицето на Уорън, сякаш ще го изпия. И се спомня. Слаба искрица надежда пламва в гърдите ми.

— Вие… двамата… да не сте се чукали снощи?

И Задникът автоматично се изпикава върху пламъчето надежда:

— Ние не се чукаме.

Мамка му.

Но тогава Лили вдига лявата си ръка и съобщава триумфално.

— Оженихме се.

Вдигам глава толкова рязко, че главоболието ми се завръща с отмъстителност и свирепа жестокост.

Уорън прегръща Лили през раменете. И двамата са ухилени като репи.

— Вие… двамата… сте се оженили?

Той кима и веднага пояснява:

— Реших, че щом Лас Вегас е достатъчно добро място за брак за братовчедка ми, защо да не е добро и за мен. — После поглежда Лили с обожание и продължава да разяснява: — Когато срещнеш такава изумителна жена, когато си сигурен, че това е истинската любов, не й позволяваш да те подмине.

— Женени? — продължавам да цикля.

Сега Лили започва да кима ентусиазирано.

— Да, в олтара за коли. Дори не се наложи да ставаме. Направихме много снимки. И сега вече съм госпожа Били Уорън.

Не, все още не мога да осъзная.

— Женени? Като… истински женени? Като съпруг и съпруга?

Уорън започва да се дразни.

— Да, женени. На мегафон ли да ти го кажа, или да изтичам до някоя църква да бия камбаната? Какъв ти е проблемът?

И най-сетне проумявам. Магарешкият Чеп се е оженил за Момичето Под Душа ми. Но най-важното е:

Аз. Не. Съм. Я. Чукал.

И ангелският хор запява; Алелуя, Алелуя, Алелуя, Алелуя.

Не съм омазал всичко. Не съм предал Кейт, не съм предал сина си, не съм унищожил всичко, което имаме.

Разтърсен от емоция, мисля, че се просълзявам и хлипам от облекчение.

Но не плача. Напротив, ставам и правя нещо много по-лошо.

Прегръщам Били Уорън.

— Обичам те, човече.

Да, стресът от последните няколко минути най-сетне е успял да ме доведе до пълна лудост. Прегръщаме се една секунда и той ме бута назад и ме гледа объркано.

— Копеле, недей така — казва с отвращение.

Съвземам се и разтърсвам размътената си глава.

— Извинявай… Просто бях завладян от емоцията, така да се каже. Толкова съм щастлив за вас двамата.

В превод? Толкова съм щастлив за себе си. Мамка му, в екстаз съм. А това, че се е оженил за момиче, което е идентично копие на Кейт?

Не, не ми пука.

Потупвам го по рамото:

— Ти и… Вие двамата… Поздравления.

И сега се сещам, че все още нямам представа къде е Кейт.

— Трябва да тръгвам — казвам и соча вратата на банята.

Побягвам навън.

 

 

Излизам от спалнята в коридора и вървя към хола. Чувствам се така, както вероятно се е чувствала Дороти, когато от порутената си къща се озовава в Оз. Всичко е прекалено ярко, прекалено цветно и прекалено шумно.

Матю и Делорес са седнали на дивана завити под едно одеяло и ядат корнфлейкс от една купа и гледат „Островът на Гилиган“. Матю се смее, а тя го храни в устата. Той ме забелязва пръв:

— Жив си, а?

Делорес е разочарована.

— По дяволите. Така се надявах да се наложи да ти правят стомашна промивка.

Матю я хваща за ягодоворозовата коса, дърпа я и й казва твърдо:

— Казах ти да бъдеш мила от този момент нататък. Престани с тези глупости.

Когато Матю обръща поглед към мен, тя тайно му се плези.

Адреналинът от екстаза, че всъщност не съм топнал оръжието си в дупка, която не принадлежи на Кейт, започва да се поизносва. Гаденето и нечовешка сила. Никога не съм имал такъв махмурлук.

Потърквам слепоочията си и питам:

— Знаете ли, че Били се е оженил снощи?

— Да — отговарят двамата в унисон и с досада.

— За стриптийзьорка, която познава от по-малко от двадесет и четири часа?

— Да.

Макар че вече знам отговора, задавам трети тъп въпрос:

— Накара ли я да подпише предбрачен договор?

Делорес пъшка недоволно:

— Не съм сигурна, че братовчед ми може да напише правилно „предбрачен договор.“

Туп.

Туп.

Защо изглеждат толкова спокойни?

— Защо не го спря?

Сега вече Делорес е бясна.

— Ти шегуваш ли се?

— Дрю, идеята беше твоя — обяснява Матю.

— Моя? — усещам как лицето ми се свлича надолу.

— Да, твоя. След като се съвзе от падането си по нос до бара, взе да обясняваш колко велико нещо е бракът, как всички трябва да се оженят. Как любовта е нещо скъпоценно, безценно. Красиво цвете. И как бракът е водата и слънцето, които му помагат да расте.

Кълна се, никога повече няма да пия. Никога.

— Аз ли съм го казал?

— Да — кима Матю. — Истински поет.

— Мамка му. Трябва да се обадим на Уилсън. Той е най-добрият адвокат в Ню Йорк по бракоразводни дела. Може да успее да измисли някакъв документ. И е приятел на майка ми от колежа. Нещо със стара дата.

— Вече му оставих съобщение — казва Матю и продължава да яде.

Туп.

Туп.

Пръстите ми се придвижват от слепоочията към челото и продължават да масажират.

— Какво още не знам?

— Кое е последното, което помниш? — пита Матю.

— Ами… играехме покер с теб и Стивън. Уорън пееше нещо на Бари Манилоу на сцената.

Матю се смее:

— Много не помниш. — Оставя купата на масата и пояснява. — Кейт, Ди, Лекси и Ерин решиха да дойдат на нашето парти и така се появиха в „Рая“. След като излязохме от полицейския участък…

— Защо сме били в полицията?

— Защото там те водят, когато те арестуват.

— Арестували са ни?

— О, не — усмихва се Матю. — Не арестуваха нас.

— А нас — казва Ди и вдига ръка.

— Кейт е била в затвора? — очите ми ще изхвръкнат.

Матю маха спокойно с ръка.

— Само за около двадесет минути. Пуснаха момичетата под наш надзор. Нямаше повдигнати обвинения. И успях да изгладя нещата със стрип клуба.

Обръщам се към единствения човек, който може да е забъркал такава каша:

— Какво, по дяволите, си направила, че да се стигне дотам, че да арестуват Кейт?

— Можеш да благодариш за това на сестра си — смее се тя. — На Александра не й хареса, че мъжът й получава прекалено много внимание от една от стриптийзьорките и когато едно от момичета се опита да й каже нещо, тя й би един тупаник. Трябва да кажа, че за фина дама, която се занимава с толкова голяма благотворителност, Кучката има яко кроше.

Това не е новост за мен.

— Исусе — въздъхвам. — Добре, майната му на това. Някой ще ми каже ли къде е Кейт.

Ди изглежда доста объркана.

— Какво искаш да кажеш? В стаята ти е.

Преди да успея да обясня, че всъщност не е там, вратата на една от спалните се отваря. Ерин излиза по пухкав халат и с мокра коса.

— Добро утро на всички.

— Здрасти, палавнице — поздравява Ди.

Ерин влиза в кухнята.

— Кафе! Супер.

И сега се подготви за най-големия шок. Защото от същата стая, от която излезе Ерин, се появява не кой да е, а Джак О’Шей.

Само по боксерки.

Не, това не е истина.

Той протяга ръце над главата си, прозява се, почесва се по гърдите и след това по ташаците.

— Каква велика нощ, а? Честно казано съм малко тъжен, че се жениш само веднъж, Еванс. Готов съм за втори дубъл.

Моля те, погледни ме, огледай ми лицето. Да не би да са ми паднали очите? Имам чувството, че не виждам добре. Никак даже.

Поглеждам Матю, но той само помахва с ръка, сякаш да ми каже „Какво да се прави?“.

Туп.

Туп.

Когато Ерин пъха главата си в хладилника, аз заставам до Джак и тихо питам:

— Ти… това…

— Искаш да кажеш дали е това, което си мислиш? — Хили се като добре нахранен котарак.

— Да, така е и да, направих го. — После казва с много мек глас: — Ерин е дива котка, човече. В челната тройка на всички еротични сесии за живота ми. Ще ти разправям.

Ако нещата се развият така, че Ерин се наложи да не бъде повече моя секретарка, ще го убия, кълна се. И съм съвсем сериозен. Мога да си намеря приятел на негово място, но е почти невъзможно да намеря секретарка като Ерин. Та тя знае всичко! Прави всичко!

Ерин се връща в стаята и отпива от кафето си. Джак взема един вестник и обявява:

— Отивам в кенефа. — Секунда преди да излезе, се обръща към Ерин: — Хей, Ерин, искаш ли да ми донесеш едно кафе, след като изляза?

Ерин се усмихва сладко:

— Хей, Джак, искаш ли да си го вземеш сам? Не сме на работа, а дори и да бяхме, не работя за теб.

Джак се смее и влиза в спалнята… им?

Туп.

Обръщам се и я гледам с изумление.

— Ерин, шокиран съм. Не мога да повярвам, че си позволила на Джак да си поиграе с теб. Мислех, че си умно момиче.

Тя се покашля и отговаря:

— Някога да ти е хрумвала мисълта, че аз може да съм си поиграла с Джак?

Потърквам лицето си, защото… не, не се бях замислял за такава вероятност.

Туп.

— Дойдох с надеждата да се запозная с мъжа на мечтите си, но той така и не се появи. Джак е сладък, и което е по-важно — готов и свободен. Ти сам си направи останалите сметки.

— Няма ли да е странно да работите в един офис всеки ден? Той е виждал лицето ти, когато свършваш! — Спирам и се поправям: — Надявам се да е успял да види лицето ти, когато свършваш.

Ерин ми намига.

— Добре е запознат с това ми лице. Но не, няма да е странно. Ние сме големи хора. Каквото стане във Вегас, остава във Вегас. Нали?

— Предполагам.

Разбира се, ако не си Били Уорън. В неговия случай може да се окаже, че се е разделил с петдесет процента от кинтите си.

След това Ерин се връща в кухнята, сипва втора чаша кафе и се прибира в спалнята след Джак. Врата след нея се затваря.

— Уау! — клатя глава.

Каня се пак да питам къде е Кейт, но този ужасен ритмичен звук не спира. Чуваш ли го и ти?

Туп.

Туп.

Туп.

— Какво, по дяволите, е това?

Като онези крайно смущаващи близнаци от „Сиянието“, двамата отговарят в един глас.

— Стивън и Александра.

Да, май шумът идва от тяхната стая.

— Какво правят? Някой от двамата заковава другия на кръст? Или се коват един друг? — питам.

— Не знам за заковаването, но определено има силно начукване.

Туп.

Приближавам се до вратата им. Много бавно и предпазливо. И подслушвам.

— Кой е татенцето, бейби. Кажи го. Кажи името ми!

— Стивън. Оооооооо Стивън!

И тогава дочувам звук, който не може да се обърка с нищо. Плясване по женско дупе.

— Аааааа! — Бягам от вратата, сякаш ме е ударил ток. Покривам ушите си, но е прекалено късно.

Навеждам се и увивам ръце около коленете си. Този път вече наистина ще повърна. Надявам се във вилата да има кислороден пероксид, за да си стерилизирам ушите.

След като пристъпът на гадене преминава, успявам да се изправя и да попитам Матю и Ди:

— Майната им. Искам да знам само едно — къде е Кейт. Това е всичко, което ме интересува.

— Вече ти казах, тъпако, в стаята ти. Сложихме ви да си легнете един до друг веднага щом се прибрахме.

— Бях в стаята си. Там се събудих, мамка му. Не е там.

— Може да е решила да се откаже от сватбата. Отворила е прозореца и е хукнала да бяга от теб. — И сега вече се усмихва. — И ако го е направила, браво на нея.

Матю я опъва за косата, но казва:

— Така е Дрю. Кейт не е излизала от стаята. Щяхме да я видим. — После се обръща към жена си и предупреждава: — Ако скубането на коса не свърши работа, ще ти скъсам задника от пердах.

Тя се обляга на него и отговаря със сатанинска усмивка:

— Обещания, обещания.

И го целува. Никой не обръща внимание на проблема ми. Заравям пръсти в косата си и тръгвам гневно към спалнята.

 

 

Очите ми обхождат леглото, но Кейт не е там. Даже вдигам одеялото и проверявам под него. Нищо.

Влизам в дрешника и поглеждам зад всяка закачена дреха. Няма и следа от нея. Излизам от дрешника и минавам от другата страна на леглото…

И там, на пода, забелязвам пет красиви лакирани пръстчета към едно прелестно стъпало.

Очите ми бавно се плъзват към глезена, към бедрото, към безупречно заобления таз.

Легнала на една страна, в дрехите от снощи, дълбоко заспала с един изпружен крак и с ръка под бузата като бебе, лежи моята Кейт.

Всяка клетка в тялото ми крещи облекчено името й. Със смирена, покорна благодарност.

Стоя пред нея, вдишвам я, гледам я как се размърдва и се намества като котенце пред камината. И цялата любов, която изпитвам към нея, онази любов, която е винаги с мен, ме засмуква и я обичам с такова благоговение.

Защото за минутка си бях помислил, че съм я наранил.

Грабвам една възглавница и одеяло, падам на колене и лягам на пода до нея. Придърпвам я към себе си и я притискам лекичко. Сега гърдите ми са нейната възглавница.

Тя се размърдва и простенва:

— Дрю?

— Да, бебо, аз съм.

Без да повдига глава, пита сънливо:

— Защо си на пода?

— Защото ти беше тук — отговарям и целувам косата й.

— О!

Галя гърба й, ръката й. Изживявам всяко докосване. Просто съм щастлив да е до мен.

— Забавлява ли се снощи?

— Аха. — Кима с глава върху гърдите ми. — Нека никога не го правим пак.

— Напълно съм съгласен.

Следващите няколко мига мълчим. Гледам в тавана. Толкова искам, толкова се нуждая от още няколко часа сън. Но преди това трябва да й кажа нещо.

— Кейт? — стискам я нежно. — Хей, Кейт?

— Ммм?

— Нямам търпение да се оженя за теб. — Гласът ми е емоционален, тих и леко дрезгав.

Тя вдига глава, усмихва се с прекрасните си блеснали очи и казва:

— Аз също.

После слага глава на гърдите ми и ръка върху сърцето ми. Покривам дланта й с моята и заспиваме заедно.