Ема Чейс
Свързани (15)

Глава 14

Способността на тялото да поема алкохол и да продължава да функционира зависи от няколко фактора: тегло, състояние на черния дроб, придобит опит и видове алкохол, които тялото е консумирало. Повечето хора на зряла възраст вече знаят тези неща, но за тези, които не знаят, нека ви запозная с петте фази на напиването.

Първа фаза: топло приятно усещане, близо до щастието, което всеки средностатистически човек изпитва след едно-две питиета. Повечето хора могат да карат без никакъв риск, освен ако не си крайно слаботелесен. Възможно е да духнеш в балона и да не отчете нищо. Това състояние се нарича развеселен.

Следва диапазона три до пет питиета. Тогава някои хора започват да се държат глупаво. Приказват прекалено много и най-вероятно дразнят всички. Но на този етап си повече от щастлив и дори най-обикновените неща ти се струват ужасно смешни. Това състояние се нарича подпийнал.

Следва състоянието, когато вече си пиян. На този етап си спрял да броиш колко питиета си изпил. Можеш да пробиеш дупка в езика си със зъби и да не усетиш болка. Заваляш думите, клатушкаш се. С две думи това е състоянието, когато си се направил на лайно.

Последният етап от пиянството е, когато лентата ти е напълно изтрита. Тотално разрушение. Не можеш да зародиш нито една смислена мисъл (за произнасяне не може да става дума). Координацията? Няма такава. Преценката за това кой си и какво става е равна на преценката, която има мухата за същността на битието си.

Около час след като отворих тапата на Пандора, аз съм изтрил лентата. Тежка последна фаза. Движенията се оказват голямо предизвикателство. Сякаш сънувам как някой ме преследва с брадва да ме заколи, а аз не мога да накарам краката си да помръднат. Имам чувството, че цялото ми тяло е увито в дебели пластове желе и всяко движение е бавно и много тромаво. Времето не съществува като понятие. Мозъчните клетки очевидно умират прекалено бързо, защото до съзнанието ми се докопват само някои от образите пред очите ми, като снимки, направени с фотоапарат „Полароид“.

Доколкото мога да преценя, повечето от клиентите са си тръгнали и моето ергенско парти е единственото, което се вихри в клуба.

Ето го Джак — лицето му е на сантиметри от моето и крещи:

— К’воо стааааааааааа?

Ето ги Матю и Стивън зад бара и мятат бутилки като Том Круз в „Коктейл“. Не знам защо обаче ги мятат един към друг.

Ето го и Уорън, който взема уроци по стриптийз от една танцьорка — завърта се около пилона и се пльосва по лице. Не че има нужда от повече набиване на канчето.

Ето ни и всички на сцената. Ръката ми е преметната през рамото на Уорън. Като истински братя. И пеем с мощен глас „Да направиш любов от нищо“ на Еър Съплай. Стивън, Матю и Джак пеят втори глас.

Милостиви боже.

Следващия път, когато мъглата леко се вдига, бузата ми е отпусната в дланта. До мен е седнало тъмнокосото момиче, което ме язди на сцената. Знам, че по правило би трябвало да знам името й, но не мога да се сетя как беше.

Тя говори оживено, ръцете й се движат по-бързо от устата, а от пет думи аз чувам само една.

Поглеждам бутилката до мен. Останала е само една трета. Свивам рамене и я доближавам до устните си. Успявам да отпия. Течността излиза от устата ми и капе по ризата.

Това е ужасно конфузно. Никога не съм бил пияница, никога не съм се напивал така, че да ми текат лигите. Но… предполагам за всяко нещо си има първи път.

— … Значи нямаш нищо против, така ли Дрю?

Когато чувам името си започвам да обръщам внимание. Като куче.

— А?

— Обикновено не го правя, но вие сте супер забавни — усмихва се тя.

— Аха… тва сссссме ние. Ддддда.

Тя ми се усмихва състрадателно и скача от стола.

— И леко с тая напитка, красавецо.

Опитвам се да вдигна два палеца — международния сигнал, че всичко е наред, но палците ми отказват да се подчинят и вдигам десет пръста.

Тя се смее и се отдалечава. Оставам седнал.

Само за минутка.

И след това, понеже съм истински гений, решавам да поиграя на дартс. Успявам да се свлека от стола и тръгвам да търся къде ми е играта.

Това няма да завърши добре.

По някое време — може да са минали три часа или тридесет минути, не знам, осъзнавам, че седя на някакъв стол. На масата за покер. В ръката си държа пет карти и пред мен има наредени чипове. Не чувствам лицето си и за секунда изпадам в паника, че е паднало някъде. Потупвам се по бузата.

Ох, тук, е. Слава богу.

Срещу мен Матю държи своите карти. Зад него е застанала блондинка, облечена в мрежа или нещо такова, и масажира раменете му. До него е Стивън, който също държи картите си, но в скута му е седнала красива азиатка. И двамата са едно ниво под мен. Искам да кажа, че са на предната фаза, когато си пиян като лайно.

Били Уорън е на сцената и свири на китара, която явно е извадил от задника си, и пее „Манди“ на Бари Манилоу.

Телефонът ми вибрира и докато го вадя от джоба, той се изхлъзва от ръцете ми и пада под масата. Навеждам се да го търся, той се изплъзва за втори път и когато най-сетне хващам хлъзгавото копеле и вдигам глава, погледът ми попада на най-прелестната гледка, която съм виждал в живота си.

Кейт.

В джинси и тениска. Обърната е с гръб към мен, но съм сигурен, знам, че е тя.

И съм толкова облекчен. Не знам защо. Толкова съм щастлив, че чак се просълзявам. Имам чувството, че са минали векове откакто я видях за последно.

Толкова много неща се случиха.

Липсваше ми. И сега вече е при мен.

Вероятно са дошли да ни изненадат. Каква хубава изненада!

Успявам да се надигна, препъвам се, вървя към нея. Хващам я изотзад и я притискам към себе си. Заравям лице във врата й, в косата й. Вдишвам я и съм щастлив, че мога да се потопя нея.

Някъде в маринования ми от Пандората мозък, светва една лампичка, че Кейт мирише по друг начин.

Но аз веднага изгасвам предупредителната лампичка.

Грешка.

Защо ли? Защото съм прекалено щастлив, оглупял като селски идиот, за да обръщам внимание на такива тривиални неща.

Облизвам устни и се концентрирам да не фъфля, докато шепна в ухото й.

— Толкова съм щастлив, че си тук. Хайде да си тръгваме. Само ти и аз. Никой няма да забележи, че ни няма. Не ми пука за тези неща тук. Искам да съм само с теб. Искам да се върнем в хотела и да посветя цялата останала нощ да изнамирам нови начини да те накарам да свършиш.

Затварям очи и потърквам нос по бузата й. Ръката ми е на брадичката й и бавно обръщам главата й да я целуна, да я вкуся, да притисна устни към нейните и да й покажа колко силно се нуждая от нея.

Но преди устните ни да се срещнат…

В далечината се чуват резки шумове от нещо счупено. Раздвижване. И един истеричен женски крясък.

— По дяволите, не…

Очите ми са все още затворени и без никакво предупреждение равновесието ми се върти на сто и осемдесет градуса.

Падам.

В пълен мрак.