Ема Чейс
Свързани (14)

Глава 13

След като светлините на сцената угасват и ме развързват от стола, буквално ще си счупя краката да бягам под права линия към моето щастливо място, известно иначе като „бара“.

Момчетата ме наобикалят, тупат ме по гърба и се смеят като шимпанзета в зоопарк.

— Беше върховно!

— Започвам да се замислям за брака. Ако жена ми прави такова шоу всяка вечер, може и да опитам.

— Не би ми омръзнало да ми го прави всеки ден… Тая брюнетка нямаше никакъв дефект!

В мозъка ми се блъскат около хиляда и една мисли, повечето с въпросителен знак, но слагам каменното лице.

— Да, страхотно шоу.

Разговорът бързо се укротява и решаваме да се върнем на масата за покер.

Докато другите си проправят път натам, Матю се обръща и ме гледа в очите. Аз съм все още на бара.

— Добре ли си?

Облизвам сухите си устни:

— Да, добре съм. Ще си довърша питието и идвам.

Той кима с разбиране и тръгва.

Трябва да призная, че в момента съм леко поразтресен. Каква беше тая ерекция по никое време? Дали защото жената приличаше толкова много на Кейт? И най-важното: дали е редно да кажа на Кейт? Исусе!

Изпивам питието си за пет секунди. Не, няма начин да кажа на Кейт.

Изобщо не ме гледай така. Този, който е казал, че честността е правилната политика, никога не е живял с жена. Понякога е най-добре да си държиш устата затворена. Има неща, които жените не бива да знаят. Неща като това. Защото с едно такова признание няма да постигнеш нищо. Само ще я ядосаш.

Изпитвам пълно задоволство от решението си, докато… някой ме потупва по рамото.

Обръщам се и виждам две големи кафяви очи. Гледат ме и ми се усмихват. Ако пенисът ми имаше лакът, би ме сръчкал в ребрата.

Преоблякла се е след шоуто. Или май е по-добре да кажа — поприкрила се е. Облечена е в кървавочервено неглиже и ботуши в същия цвят. Всъщност ми се струва доста консервативно облечена за такова място. Сега забелязвам, че кожата й е млечнобяла, много чиста и не е сложила никакъв грим. Косата й е все още пусната — лъскава и мека.

— Здрасти — чурулика весело.

— Здрасти.

— Аз съм Лили.

Кимам.

— Забавляваш ли се тази вечер? — пита Лили.

— Разбира се — отговарям и давам знак на барманката да ми сипе още едно.

Лили сяда непоканена на стола до мен.

— Радвам се. Исках да се уверя, че шоуто ти е доставило удоволствие, защото съм нова тук. Започнах преди няколко седмици.

Откровението й ме изненадва.

— Никога не бих предположил. Беше съвсем професионално.

Тя се усмихва още по-широко.

— Уау, много мило от твоя страна. — След което добавя шепнешком, сякаш ми съобщава някаква свръхсекретна тайна: — Но не съм стриптийзьорка, нали знаеш?

Оглеждам я от главата до пръстите на краката:

— Това някаква игра ли е? Със сценарий?

Тя се смее.

— Всъщност съм студентка. Последна година в университета Невада.

— Студентка, която си проправя път през университета по голи цици? Колко стереотипно.

Тя върти очи. Както прави Кейт понякога.

— Бях сервитьорка в „Хутърс“, но при сегашните икономически условия трябваше да съкратят част от персонала. Уволниха ме миналия месец.

— Винаги съм мислил, че циците и задникът са защитени от рецесията.

— Всички така мислехме. — Свива рамене и отпива от питието си.

Въртя една салфетка между пръстите си и усещам, че Лили ме гледа.

— Какво? — питам накрая.

— Ти си… просто си много различен от останалите младоженци, които съм виждала тук. Всички се държаха, сякаш бях последното им пиршество преди екзекуцията. Но ти си различен. И това е хубаво.

Макар че ми се струва откровена, изпитвам известни подозрения. Едва ли е просто едно мило момиче, което иска да си поприказва с някого. Стриптийзьорките се събличат за пари. И после получават повече пари, ако клиентите ги харесат, ако успеят да накарат клиента да се почувства по-специален. Различен. Не го правя за всеки… Така ти говорят и докато се усетиш, парите ти излизат от джоба.

В случая в нечие влагалище.

Лили слага ръка на крака ми и го потърква леко. Пръстите й се качват все по-нагоре и по-нагоре.

— Какво ще кажеш да отидем в някоя от задните стаички и да ти потанцувам. Специално за теб. Не искам да ми плащаш.

Какво ти казах? Добре ли ги познавам? Или ги познавам много добре.

Спирам ръката й.

— Не мога.

Тя се навежда напред и пак опитва:

— Разбира се, че можеш.

— Да, бих могъл, но не искам.

Тя най-сетне се отказва, очевидно разбрала какво се опитвам да й обясня.

— Да не би годеницата ти да е някоя от онези контролиращи кучки? Които те карат да обещаеш да не се докосваш до момиче дори на ергенското си парти?

— Не. — Клатя глава. — Не е такава. Изобщо не е такава. И не мисля, че ще се ядоса. Знам обаче, че така ще я засегна.

Ето това не ти казва никой за любовта. Разбира се, всичко е страхотно, фантастично, дяволски романтично. Но има и стрес. Задължения. Отговорности. Защото знаеш, че нечие друго щастие, щастието на човек, който означава толкова много за теб, може да пострада чрез решенията, които вземаш. Чрез нещата, които правиш.

Или не правиш в моя случай.

— Правил съм го преди. Грешна стъпка към неподходящата жена. Засегнах я дълбоко. И оттогава реших никога повече да не го правя.

Очите на Лили се насълзяват, гледа ме с обожание. Вероятно не е свикнала да говори с мъже, които мислят с главния мозък, а не с пишката си. Предполагам, че се чувства като онези учени през шестдесетте на миналия век, когато открили, че могат да общуват чрез знаци. Какво велико откритие е било за тях! И сега за нея!

— Надявам се годеницата ти да знае каква е късметлийка, Дрю.

— Напомням й го всеки ден — усмихвам се.

Тя се усмихва с копнеж и после забелязва скъп костюм в другия край на салона. Костюмът стои съвсем сам. Изглежда ужасно самотен. Всички състояния на самотата са на лицето му.

Лили подскача от стола си.

— Дългът ме зове — казва и развява и отдалечава от погледа ми. Очите ми я проследяват и слава богу, пенисът ми не помръдва и на милиметър. Но тогава изведнъж ми хрумва нещо. Практиката прави чудеса с мъжа, а няма по-добра практика от една свежа, хрупкава стриптийзьорка.

Викам я:

— Ще платя за танца.

— Добре — казва с блеснали от щастие очи.

— Но не за мен.

Повеждам я към стаята, където Уорън играе покер (много зле) със Стивън, Джак и Матю.

— Хей, някога танцували ли са ти между краката?

Лицето му се изопва подозрително. Вероятно си мисли, че сме му нагласили някой номер или ще му разказвам виц с главен герой Били Уорън. Не че има нужда от помощ в сферата с вицовете.

— Не, не са ми танцували. Защо?

Усмихвам се и ги представям един на друг:

— Лили, това е Били. Били, това е Лили.

Хващат го под ръка.

— За първи път ти е, а? Ще се погрижа за теб, не се притеснявай.

Днес просто съм много щедър и изпълнен с добрина. Потупвам го по раменете и казвам:

— Хайде, деца, забавлявайте се.

Докато се отдалечават заедно, чувам как Уорън обяснява:

— Чувала ли си онзи виц за пастора и равина в бара?

Затварям очи и поклащам глава.

Няма надежда.

 

 

Казвам на дилъра да ме включи в играта, слагам парите си на масата и подреждам зелените чипове от другата. Без дори да се налага да казвам, едно нисичко момиче се приближава и оставя питието ми пред мен. Точно това, което пих досега. Оставям й бакшиш.

Това заведение не е типичен стрип бар, в който гледат да завъртят милионите. Тук се отнасят с клиентите като с божества. Разбират желанията им и ги изпълняват, без да им се казва.

Джак сменя двете си карти и размишлява на глас:

— Дрю Еванс отказва да му танцуват в задната стаичка. Това вече сериозно ме натъжава.

— Отказах, защото уважавам Кейт. Така както тя отказа масажа от уважение към мен.

Стивън се усмихва и ме поздравява:

— Това е голямо постижение, Скакалецо.

— Да, Кейт и аз имаме връзка, основана на уважение.

И това като цяло е вярно, макар че понякога проявата на неуважение може да доведе до големи забавления.

Нека да разгледаме моята теория по-обстойно.

След около една вечност и половина забрана за секс след раждането на Джеймс, в един миг обявиха, че ветото пада. Моите щедри родители, които тази вечер уважавам и обичам особено много, дойдоха да гледат детето за няколко часа. Пенисът ми имаше милион идеи за тези няколко часа. Безумни, фантастични идеи.

Въпреки неговите намерения, не отидохме веднага в хотелската стая, която бях наел за вечерта.

Защо не, ще попиташ? Най-краткият отговор е — защото Кейт ме притежава. Аз съм като количка — където ме бутне, там отивам. И съм идиот.

А по-дългият отговор е, че Кейт вложи прекалено много усилия за тази вечер — лакира си ноктите, нави си косата и се облече в малка черна рокличка, в която изглеждаше фантастично.

Всичко това означава, че иска да прекара поне част от вечерта сред хора. Сред големи хора, а не бебета, да води разговор, който да стимулира мозъка й така, както езикът ми по-късно ще стимулира клитора й.

И така… вечеряме в супер изискан френски ресторант на една пресечка от хотела ни. Разговорът по време на вечеря е интересен и забавен, както винаги. Говорим за Джеймс, за работа, за връщането на Кейт на работа и предстоящия разговор с баща ми да мина на намалена работна седмица.

Храната е страхотна. Но като цяло, не мога й се насладя.

Тялото ми е напрегнато от очакване. Всяко нейно движение ме кара да я искам все повече и повече. Начинът, по който хваща чашата, как облизва устните си, как слага вилицата в устата си.

Исусе.

Трябва да знаеш, че Бог наистина ни е пощадил. Защото не можеш да умреш от надървен пенис. Ако не беше така, досега да съм изстинал.

Кейт много внимава с какво се храни. От една страна, защото кърми, но в същото време иска да влезе в тесните си джинси. Въпреки това успявам да я убедя да си вземе десерт.

Това не е една от гениалните ми идеи.

— Мммммм… — стене след всяка хапка шоколадова торта.

А пенисът ми е като див бик, който всеки миг ще разкърти оградата и ще хукне на свобода.

Изпивам остатъка от виното си и си казвам, че остават само няколко минути, преди да я имам само за себе си за няколко блажени часа. Гола. И никой няма да ни безпокои.

Кейт избутва чинията си назад и елегантно избърсва устата си със салфетката. После ме гледа замислено.

— Питах се нещо.

— Какво си се питала? — Учудвам се, че гласът ми звучи толкова равно, като се има предвид ужасната болка в топките ми.

— Спомняш ли си вечерта, когато се запознахме? В РЕМ?

Навеждам се към нея и прокарвам пръст по кожата на ръката й.

— Помня всеки провокативен детайл.

Отговорът ми й харесва. Усмихва се.

— Какво мислиш щеше да се случи, ако си бях тръгнала с теб тази нощ?

С мъка откъсвам очи от впечатляващия размер на гърдите й, за да я погледна в очите.

— Щях да направя точно това, което обещах — щях да дам едно съвсем различно значение на думата „удоволствие“.

— И след това?

Това е един от онези въпроси-капани, които жените обичат да поставят навсякъде. С единствената цел да разбъркват мозъка на мъжа. Ами ако първо се беше запознал със сестра ми?; Щеше ли да ме уважаваш, ако бях легнала с теб още на първата среща?; Ако можеше да върнеш времето назад, пак ли би се оженил за мен?

И обратно на популярното схващане, определено има правилен и неправилен начин да се отговори.

За беда, честният отговор обикновено е й неправилният.

Но тъй като съм се клел пред Кейт, че винаги ще бъда честен… и тя разбира се, веднага ще надуши, ако лъжа, решавам да кажа истината.

— След това щях да ти платя таксито или да си взема такси и да се прибера сексуално задоволен със заключението, че това е била най-хубавата нощ в живота ми. Досега.

Кейт не се цупи, не се мръщи, но усещам потенциалната опасност. Очите й издават разочарование, а ъгълчетата на устата й съвсем леко изкривяват усмивката й надолу.

— И това ли е? Значи не мислиш, че сега щяхме да сме заедно?

Вземам дланта й в моята, разглеждам я и бавно целувам всяко кокалче.

— Не съм казал такова нещо. Както е при повечето гении, моите проблясъци идват малко по-късно от необходимото. Щях да прекарам съботата в спомени, а в неделя вече щях да търся начин да те намеря.

И разочарованието се стопява.

— Щеше да искаш втори път?

— Втори, трети, четвърти… А когато те видях в компанията в понеделник сутринта? Мога да се закълна в прекрасния ти задник, че пенисът ми бе изпаднал в нервна криза много преди това.

Кейт се навежда напред и знам, че нарочно ме дразни с тази прелестна гледка в деколтето й.

— Ами твоето правило — Дрю Еванс никога не се качва на една и съща въртележка?

Наслаждавам се на гледката.

— Вече съм доказал, че когато става дума за теб, всички мои златни правила заминават по дяволите. Ако ти беше въртележка, щях да купя целия увеселителен парк и да се возя върху теб, докато грохнеш.

Ръката на Кейт се плъзва по крака ми и бавно се приближава към свещената обител. Гласът й е възбуждащ.

— Господин Еванс, опитвате се да флиртувате с мен?

— След като питаш, значи не съм във форма. — Решавам да вдигна малко адреналина на играта. — Събуй си бикините и ми ги дай. Сега, тук, на масата.

Така добре ли е? Майсторски флирт, нали?

Ръката й прекратява изследователска си работа.

— Страхувам се, че не мога да направя това.

Не звучи притеснена, срамежлива или шокирана. Ето защо съм сигурен, че ми отказва, просто защото не иска.

И тогава лампичката в главата ми светва:

— Нямаш бельо, нали?

Кейт ме поглежда в очите:

— Да, нямам.

Ръката ми вече е във въздуха:

— Сметката, моля.

Сервитьорът бързо носи сметката, а аз светкавично мятам няколко банкноти на масата, веднага след което ставам. Кейт се смее.

— Ще си помислят, че не си харесал храната, Дрю.

Помагам й да стане от стола си и прошепвам в ухото й.

— Изобщо не ме интересува какво ще си помислят. Ако не изляза веднага оттук, ще те просна на тая маса и ще направя такова шоу пред клиентите им, че никога няма да ме забравят.

Тя ме поглежда предизвикателно:

— И аз ще ти позволя?

Забравила за погледите на гостите в ресторанта и на целия персонал, тя увива ръце около врата ми и ме целува. Когато настоятелният й език погалва моя, усещането се стича право в топките ми. Увивам ръка под кръста й и казвам тихо:

— Облече се толкова официално и положи такова старание — реших, че искаш да седнем да вечеряме някъде.

— Дрю, не съм изживявала оргазъм от шест седмици. Единственото, което искам, е пенисът ти. Дълбоко в мен, че да мога да го усетя през влагалището чак в гърлото.

Нямам спомени от излизането от ресторанта. Предполагам изумителното откровение в мръсното признание на Кейт са ми изпържили мозъка.

Следващото, което помня, е как сме на тротоара, а аз я влача към страничната стена на сградата — малка алейка, по която изкарват контейнера за боклук, който е обърнат към улицата. Имам някоя и друга функционираща мозъчна клетка, за да се сетя да я заведа в далечния ъгъл, да не се виждаме от улицата. Оглеждам се да се уверя, че никой не гледа към нас. Няма никой. Сега е време да се посветя на Кейт, да се реванширам за загубата на време в тоя шибан ресторант.

Ръката ми се заравя в косата й и леко подръпвам меките й къдрици. Държа главата й неподвижна, докато плъзгам език в устата й. Тя се гърчи и трие тялото си в моето, разкопчава ризата и колана ми.

В такива моменти ми се иска Бог да беше малко по-прозорлив и да бе дал на човека нещо от структурата на октоподите. Още шест ръце щяха да ми дойдат съвсем добре.

Изгладнели един за друг, късаме, дърпаме дрехите, които само пречат. Искаме да докоснем всяка ерогенна зона, която познаваме в другия. Ако е възможно всичките наведнъж.

Това ми напомня на първата ни целувка, онази нощ в моя офис преди толкова много време. И сега се чувствам точно така. Бях мечтал за нея с месеци, бях си я представял как ли не. Разликата е, че сега много добре знам какво съм изпускал през тези месеци.

Ето защо съм още по-гладен и освирепял. И да искам, ще ми е ужасно трудно да се контролирам.

Ръката ми се плъзга под роклята й и се насочва към сутиена. Опъвам материята. Обгръщам гърдите й с длани и мачкам, и галя, и попивам всеки стон от устните й. Пръстите ми дразнят всяко зърно, правят ги по-твърди, съвършени. Кейт откъсва устни от моите и ги притиска към врата ми. Коленете ми се подкосяват от възбуда. Плъзгам ръка по бедрата й и вдигам роклята нагоре, клякам и спирам само за миг да се насладя на гледката. Гладка и мека.

Кейт диша задъхано и тежко, но веднага се опитва да прикрие корема си с ръце.

— Знам, че не съм…

— Дори не се опитвай да довършваш проклетото изречение! — Хващам я за китките и дърпам ръцете й настрани.

Бременността е странно преживяване за жената. Толкова много и толкова резки промени — емоционални и физически, промени във възгледите. И да, наистина Кейт не изглежда точно както преди бременността. Но само пълен задник би очаквал такова нещо от жена си. И само на пълен изрод би му пукало за леките промени.

— Променила си се, Кейт. Станала си истинска, изумителна жена. Прекрасна си. — Поглеждам нагоре в очите й и казвам съвсем честно: — За мен никога не си била по-красива.

Червените й подпухнали устни се обтягат в усмивка. Пускам китките, навеждам се меката кожа между краката й.

Здравей, стара приятелко. Липсваше ми.

Разтварям я с пръсти и се заравям в нея. Усещам горещината й върху езика си. Вече е мокра и по-сладка от шоколадова торта. Слагам ръце на дупето й и я притискам към себе си. Ноктите на Кейт се забиват в раменете ми:

— Моля те, Дрю… Искам те в мен. Трябва да те почувствам в мен.

Не мога и не искам да й отказвам. Прокарвам език за последен път, изправям се, покривам устните й с моите и я притискам към стената на сградата. Започвам да галя гърдите й, а тя вече разкопчава панталона ми и събува боксерките ми. Хваща изтормозения ми от чакане пенис и започва да помпи. Бавно.

Простенвам в устата й.

После я повдигам, слагам ръка зад главата й като възглавничка, за да не се удря в тухлената стена. Другата ми ръка е под задника й и я държа. Насочва пениса ми.

Най-сетне у дома!

Не чакам. Просто не е възможно да чакам повече. Гмуркам се в нея. Грубо и дълбоко.

— Дрю… — стонът се изтръгва като въздишка на безкрайно облекчение.

Влажните стени на влагалището й се разтварят и разпъват около мен. Блажена наслада! Да бъда в нея, да съм заобиколен и прегърнат от такова съвършенство.

Прошепвам единствените думи, които имат значение:

— Кейт, ти си самият рай.

Краката й ме придърпват по-близо, коленете й ме стискат. И аз правя това, за което и двамата копнеем.

Движа се.

Тазът ми бавно се отдръпва назад. Тя засмуква пениса ми с мускулите си, не иска да го пусне. И после тласкам напред. Силно. И търкам клитора й. Искам да чувства същото ослепяващо удоволствие, което изпитвам и аз. Поддържам темпото — бавно, с груби тласъци. Очите й се затварят и устата й намира моята.

Стенем, пулсираме, давим се във фантастичното изживяване. Тя е притиснала буза до моята:

— Господи… Дрю… Господи, ще свърша.

Движа се по-бързо. Искам, нуждая се да усетя конвулсиите й около мен. И тази потребност е по-голяма от потребността да дишам.

— Мамка му. Да, бебо, искам да те усетя. Искам да свършиш. Силно.

И тя веднага изпълнява. Ръцете й са около врата ми, краката й се свиват около кръста ми, мускулите на влагалището й ме стискат в див неконтролируем ритъм. Тласкам един последен път и излитам в стратосферата. С нея.

През следващите секунди единственият шум, който чувам, е този на екстаза, течащ във вените ми и пулсиращ в ушите ми.

Няколко минути по-късно, все още съм с лице, заровено във врата й. Дишам тежко, а тя продължава да трепери. Все още съм в нея. Повдигам глава и прибирам косата от лицето й.

— Мамка му, това беше жестоко.

— Умопомрачително — усмихва се тя.

Пускам я да стъпи на земята и й помагам да приглади роклята си. Оправям ризата и панталона си и вдигам ципа.

— Стаята тепърва ни чака.

Кейт подава ръка:

— Заведи ме там.

— Няма по-голямо удоволствие за мен.

Буквално.

Връщаме се на тротоара и похотта леко се е вдигнала. Тя покрива очите си със свободната си ръка:

— Не мога да повярвам, че правихме секс в някаква задънена улица.

— Не мога да повярвам, че ни отне толкова време да го направим на такова място. Какво, за бога, съм си мислил?

Тази дейност задължително влиза в списъка на нещата, които трябва да се направят пак.

Има ли нещо почтено в чукането на обществени места? Като цяло… не. Но в нашия случай това беше абсолютно задължително.

Сега да се върнем към покера.

Джак пита Стивън:

— Какво ще кажеш, Рейнхарт — ти и аз, и две от най-пластичните дами в клуба?

— Александра ще ми откъсне главата, ако направя такова нещо. Даже може би и ако гледам — жалва се Стивън.

Матю се усмихва:

— Делорес ще е с две ръце за. Но само ако може да гледа.

Стивън клати глава:

— Това са поводи на жена ми да ми се сърди.

Матю се смее:

— Човече, не си ли разбрал, че връзките са устроени точно на този принцип. Ди Ди е толкова щастлива, когато направя някой гаф — давам й повод да ми крещи. Това я кара да се чувства ценена, потребна и така и аз разбирам колко много означавам за нея и че съм истински късметлия да я имам. За мъжете й жените това е кръговратът на живота.

Стивън се замисля, но все пак отказва с аргумента, че на женените мъже не им е мястото в задните стаички. За танц или не, с пипане или не.

— Ако искам стриптийз, ще купя на жена си пилон и ще я пратя на уроци по танци на пилон. — И тук лицето му грейва.

— О, да, точно това ще й подаря за Деня на майката. Готово, отметнахме една задача от списъка.

В началото идеята ми се струва гнусна, понеже веднага си представям сестра ми, но после някак го преодолявам и… се усмихвам — вече знам какво да подаря на Кейт за моя рожден ден.

 

 

Уорън излиза от задната стаичка — замаян и удовлетворен. Върви доста сковано, защото най-вероятно е свършил в гащите. Всички сме седнали на предни позиции пред голямата сцена и гледаме следващото шоу. Този път без мое участие.

Шоуто е на феминистична тематика. С други думи три момичета и цял арсенал играчки, които се зареждат с батерии. Едно такова шоу задължително кара всеки мъж да се надява на повторение.

Ставам на крака и ръкопляскам.

После петимата се връщаме в залата за игри и решаваме да поиграем дартс.

Виждаш ли ни там? Джак точно се кани да мята, а Стивън гледа как едно друго момиче от Гилдията на стриптийзьорките с близалка си играе на криеница с близалката си. Матю, Уорън и аз сме се облегнали на стената и пием.

Телефонът на Уорън вибрира. Отваря го, заглежда се в съобщението и се смее. И ей така, без никаква причина питам:

— Какво смешно има?

И тогава той реагира по начин, който наистина подпалва интереса ми. Веднага отпуска ръката с телефона си надолу и дори леко назад към гърба и лицето му изведнъж става крайно сериозно.

— Нищо.

Оттласквам се от стената и заставам пред него.

— Дай да ти видя телефона.

— Глупаво е. Не е нищо особено и не те засяга.

— Е сега вече наистина ме засяга.

Уорън вече се оглежда като притеснен плъх и вика на Стивън:

— Рейнхарт, мисли бързо. — И мята телефона във въздуха.

Стивън го хваща, защото винаги е бил добър на народна топка, но когато се приближавам към него, той го мята към Матю, а когато заставам пред Матю, той вкарва в играта и Джак.

Правя три крачки към Уорън, така че съм точно пред него, когато успява да си хване телефона. Удрям го в корема. Съвсем лекичко, наистина, но той се свива на две и телефонът пада от ръката му. Вдигам го и отключвам екрана.

— Еванс, казвам ти като приятел, не мисля, че е добра идея да гледаш тези снимки.

Не му обръщам никакво внимание. Много ясно!

Натискам бутона и снимката излиза в цялата си мултимегапикселова прелест придружена от ярки цветове и резолюция.

Това е исторически ден. Отбележи го в календара.

Защото за първи път в историята на живота си Уорън се оказа прав.

Наистина не биваше да гледам.

Всички се нареждат около мен и гледат… не една, а много снимки. Очевидно от тази вечер. Първата: Кейт качена на раменете на някакъв безименен обезкосмен копелдак, наобиколена от още такива като него. Всички приличат на Тарзан.

Не ми харесва, но мога да го преживея.

На втората снимка някакъв мускулест безпишковец по прашка е понесъл Кейт на ръце. Дланите й са на раменете му и полата й се е вдигнала толкова нагоре, че ако погледнеш по-отблизо, ще видиш онези розови бикини, за които направих такъв проблем. Сега вече знам, че първата ми работа е да ги изгоря. Ако бях Батман или Супермен, вече щяха да са на пепел.

Стискам телефона, но успявам да запазя самообладание.

Стивън се обажда зад гърба ми:

— Стегни се, боецо, не са чак толкова зле.

И после отварям последната снимка.

— О, тази е зле, наистина е зле — коментира Джак.

Зле? Зле? Зле се чувства дете, което е паднало от колелото и си е обелило коляното. Зле е, когато Дерек Джетър излиза от играта заради травма.

Тази снимка не е зле. Тази снимка е истински профанизъм. Богохулство.

Кейт полулегнала на тъмно канапе. И отгоре й се е изтегнал някакъв по черна лъскава прашка — точно удобната позиция да я чука на сухо. Ако беше сложил краката й на раменете си, щяха да бъдат в любимата й поза. И тя се усмихва! Не гледа към камерата, но устата й е отворена. Запечатана на снимка в процеса на див писък и смях.

Не е точно снимка на вярна и предана годеница, нали?

Всеки мускул в тялото ми пищи да пъхна ръка в екрана и да изскубна копелето от нея. Но най-големият удар идва от надписа под снимката. Съобщението, което Ди с радост е написала.

Погледни:

Дрю? Кой по дяволите е Дрю?

Помниш ли какво ти казах преди? За изборите, които правиш, и за решенията, които вземаш? Как могат да съсипят човека, когото обичаш? Е, тогава не говорех само за себе си, а и за решенията на Кейт.

И нещо в мен се пука. Чупи се. Матю е единственият, който разбира, че съм на ръба да си изгубя ума и се опитва да ме издърпа нагоре.

— Това е само танц, Дрю. Това е нейното парти. Утре всичко ще бъде постарому.

Смея се, но усещам горчивия вкус в устата си. Движенията ми са опасно отчаяни. Бутам ръката на Матю и мятам телефона към Уорън.

— Прав си, Матю. Нищо не означава. Това не е истина, това е някаква несъществуваща реалност. Това е шибаният диван на Пепеляшка, една мигновена слабост. И утре? Все едно нищо не е станало.

— Дрю… — започва Матю, но Уорън го прекъсва:

— Как може да си такъв лицемер? — Размахва ръце и сочи край нас. — Виждаш ли къде сме ние?

Не ме интересува, че пак е прав. Не мисля за всички грешки, които съм допуснал. За всички обещания, които съм дал.

Защото когато човекът е живеел в пещерите, не са имали време да мислят, когато някоя кръвожадна муцуна се разтвори пред тях. Имали са време само да действат.

И в момента ме бутат същите първични инстинкти. Да направя нещо, каквото и да е, за да се отърва от горящата болка в гърдите ми.

Имало едно време един невероятен мъж. Той живеел живот, за който всеки си мечтае — бил красив, страхотна работа, пари бол, а жените се изпотрепвали коя да го чука по-напред. Бил истински ас. Номер едно. Господин Не Съжалявам За Нищо, знаел точно какво иска и го получавал, и ако някой не бил на негова страна, бил негов враг. Качвай се на палубата или се разкарай.

Харесвах онзи мъж. Той определяше залозите и правилата. Имаше контрол над всичко. И този мъж никога не е изпитвал такава силна болка, каквато изпитвам в момента аз. И знам какво би казал, ако беше тук сега: Някой някъде може да лиже динозавърски ташаци, но Дрю е този, който трябва да си стъпи на краката. И после онзи мъж би грабнал някоя стриптийзьорка и би платил за един наистина мръсен танц върху оная му работа. Даже би платил за повече. За да изравни резултата.

Но ако си мислиш, че знаеш как се развиват нещата, грешиш.

Защото нямам намерение да правя нито едно от тези неща.

И колкото и изкривено и болно да ти звучи, колкото и да откачам от ревност, знам нещо, от което боли повече: да изгубя доверието на Кейт. Да я предам. Да плаче заради мен.

Кейт ми е прощавала всички издънки и ми има доверие, макар че невинаги й давам достатъчно поводи да ми прощава.

Милостта е дар.

Кейт е моята милост.

Проклет да съм, ако си позволя да направя някоя глупост и разруша представата й, че мога да бъда онзи мъж, когото би обожавала до края на живота си. Онзи мъж, какъвто мога да бъда и аз.

Заради нея.

Заради Джеймс.

Потърквам очи и поемам дълбоко въздух. Момчетата ме проследяват с поглед, докато вървя към бара и сядам.

— Какво ще правиш? — пита Уорън.

— Какво мислиш, че ще правя?

— Да се опиташ да се почувстваш по-добре? Да викнеш някоя стриптийзьорка? — предлага Матю.

— Правил съм такива неща. Никога не свършва добре.

Освен това, аз знам и ти знаеш, че не го е направила, защото го е искала, а защото момичетата са я накарали. Както аз не исках онези прашки в устата си. Тя просто не е искала да им откаже.

Уви, както и да се убеждавам, все е гадно. Ето защо, когато Уорън повтаря предложението на Матю, аз отговарям:

— Ще направя това, което всеки мъж на мое място би направил. Ще пия, мамка му, ще пия.

Почти голата барманка застава пред мен с усмивка:

— Какво мога да направя за вас, господин Еванс?

— Имате ли нещо, което да изтрие последните пет минути от съзнанието ми?

Казах го на шега, но тя се усмихва замислено и отговаря:

— Всъщност имаме точно това, което търсите.

Отива до края на бара и вади висока лъскава бутилка. Някой май се е попрестарал със…

— Това е Пандора. Предлагаме състезание за нашите гости. Бутилката е осемстотин долара. Ако успеете да изпиете цялата бутилка, без да припаднете, повърнете, или изпаднете в състояние, което налага медицинска намеса, печелите тениска с надпис „Аз отворих кутията на Пандора в Рая“. Слагаме ви снимката и името на Почетната стена на жребците.

Тя сочи зад гърба си, където виждам надпис „Стена на жребците“ в неонови светлини. И нито една снимка под нея.

— Ако не успеете да изпиете бутилката или ако се случи някой от гореизброените инциденти, името и снимката ви ще бъде сложени на стената на мухльовците.

Сега вече ми сочи другата стена, на която има безобразно много снимки. На всяка от тях се виждат размазани лица на мъже в състояние на вцепененост, други повръщат, трети повръщат в ступор. Един изглежда сякаш е на предсмъртен одър.

Гледам бутилката:

— Какво има в нея?

— Това е наше собствено производство, но мога да ви предупредя, че е доста силничко. Какво ще кажете, господин Еванс? Мислите ли, че такова предизвикателство е по силите ви?

Ето един малко известен факт — мъжете биха направили всичко, абсолютно всичко, за една тениска. Кой ще вкара повече коша, кой ще изяде повече хотдога. Ще се тъпчем, докато стомахът ни откаже да функционира. Ако има някаква вероятност да спечелим някой евтин парцал, който доказва нашите постижения? Няма мъж, който да устои на такова изкушение. Безпомощни сме пред силата на егото.

— Да, по дяволите, да! — казвам и удрям парите на бара.

Тя ми подава бутилката и една чаша. Отказвам чашата.

Махам корковата тапа и вдигам бутилката към приятелите си:

— Купонът продължава!

Течността е сладка и топла. Няма онзи тръпчив вкус както повечето марки и видове твърд алкохол. Наградата ми е в кърпа вързана. Може даже още сега да си облека тениската.

Поглеждам към Матю, който ми се усмихва, и казвам:

— Нищо лошо не може да се случи, нали?