Ема Чейс
Свързани (13)

Глава 12

На този етап считам, че е редно да се спрем и да се върнем малко назад, за да обърнем внимание колко алкохол вече сме погълнали към момента.

Първо шотовете и бирите на плажа, уискито във вилата и в казиното, виното на вечеря, брендитата след това и сега водката, която си подаваме като алкохолици, свити около някоя запалена кофа за боклук.

Не съм слаб, но както и да го погледнеш си е много пиене. Не сме спрели да поркаме и макар че алкохолът някак се размива в рамките на часовете, все някога започва да те хваща.

До един момент всичко е под контрол и след това пиеш онзи последен шот. Везните на кантара се обръщат и си на пода. Не можеш да вървиш или да образуваш разбираемо изречение, без да ти капят лигите.

Помни този факт. Помни добре.

Имам усещането, че той ще изиграе огромна роля в това, което предстои.

 

 

Поглеждам през прозореца в мрачната пустош и казвам:

— Я някой да ми припомни пак къде отиваме?

Матю и Джак се споглеждат и се хилят един на друг. Джак казва:

— Отиваме в рая, братко. Няма лъжа. Това място е като оазис. Най-страхотните момичета, които знаят какво да правят с един мъж. Няма ограничения. Цици и задници навсякъде. — Тук целува артистично пръстите си.

— Като манна небесна.

Свивам рамене — не съм впечатлен. Но Уорън очевидно няма търпение и се обръща към шофьора.

— Момче, какво става с тая кола? Ако сляза, ще вървя по-бързо.

Шофьорът ни поглежда в огледалото за обратно виждане.

— Извинявайте, момчета. Има един грамаден „Линкълн“ пред мен и карат с двадесет километра под ограничението. Не ме пускат да ги изпреваря.

Подавам глава през прозореца.

Да, пенсионер. Не, грешка — цяла кола с белокоси пенсионери. Помниш ли какво е мнението ми за възрастните хора зад волана? В случай че си забравил: заплаха за обществото, това са те.

Стивън вдига бутилката и отпива. Не знам дали говори на нас или на себе си.

— Скоро ще умра.

Всички очи се обръщат към него.

— За какво, по дяволите, говориш? — пита Матю.

— Говоря за това, че животът ми наполовина си отива. Има толкова много неща, които не съм направил, а искам да направя. Няма да се въздържам повече от нищо. От сега нататък — carpe diem^[1]. Ще карпвам диема всеки божи ден.

— Напил си се. Не изпадай в депресия точно сега. Ако ми се разревеш, ще те изхвърля от шибаната кола, докато е в движение — заплашвам не на шега.

Стивън не обръща внимание на предупреждението ми. Навежда се към прозорчето, което ни разделя от шофьора, и казва:

— Ще ти дам сто кинта, ако успееш да застанеш до тях — заваля с обилна слюнка в устата.

Насреща няма никакво движение и шофьорът успява да изравни нашата кола с другата лимузина.

— Да зачеркнем номер едно от списъка. — Думите на Стивън излизат като една слята дълга дума.

След това разкопчава колана си, хваща панталона и рязко го събува до под коленете. Заедно с белите боксерки.

Всички в колата вдигаме ръце пред очите си, за да не гледаме. Всеки недоволства и ръмжи.

— Очите ми! Помощ, изгоряха.

— Сложи боата в килията.

— Това не е задникът, който се надявах да видя тази вечер.

Но Стивън остава глух за молбите ни. Той е човек с мисия.

Без да каже и дума, подава през прозореца белия си като водна лилия задник и като луна грейва пред очите на давещите се от ужас възрастни жени в колата до нас.

Обзалагам се, че си мислиш, че такива неща стават само по филмите.

Стивън е ухилен до ушите. Задникът му се вее около минута и половина. Застанал е така, че да предостави на дамите максимално добра гледка. После придърпва панталоните си, подава глава от прозореца и се смее:

— Наслаждавате ли се на пълнолунието, дами?

Какво да кажа?

Стивън не е от хората, които биха обидили по-възрастен човек.

И тогава лудият му смях секва и след минутка гробовно мълчание казва:

— Бабо?

И потъва в седалката с изпепелено от ужас лице, напълно изтрезнял и с поглед забит в пода.

— Не, това не се случва, не е възможно.

Матю и аз ще си счупим главите да надничаме през прозореца.

И… няма лъжа, няма измама. Зад волана на грамадната кола седи не кой да е, а Лорета Р. Рейнхарт. Майката на Джордж. И баба на Стивън.

Какви са шансовете да се случи такова нещо?

Лорета винаги е била суха заядлива кучка. Никакво чувство за хумор. Мразеше ме още когато бях дете. Мислеше, че оказвам лошо влияние върху скъпоценния й внук. Не знам как е могла да си внуши подобно нещо. Премести се в Аризона преди години. И като всяка жена на нейната възраст обича да залага на ротативките. Ето сега вече е ясно защо толкова често идва в Града на Греха. А ние сме уцелили една от тези екскурзии.

С Матю се усмихваме и махаме и като четвъртокласници изпяваме:

— Здравейте, госпожо Рейнхарт.

Тя размахва юмрук към нас, а подпухналата й приятелка от задната седалка ни размахва среден. Убеден съм, че това е възможно най-смешното нещо, на което някога съм бил свидетел.

Двамата колабираме от истеричен смях на задната седалка.

Тя крещи на шофьора:

— За бога, човече, натисни тоя педал.

Отпрашваме в нощта и се дерем. Всички приличаме на Шапкаря от „Алиса в страната на чудесата“. Само че на анестетичен газ.

Всички, освен Стивън.

Нали знаеш тази поговорка „Каквото стане във Вегас, си остава във Вегас“?

Не съм убеден, че Стивън ще има този късмет.

 

 

„Рай“. Боядисана в пясъчно двуетажна сграда, сред големи красиви дървета, каменни статуи, езеро и няколко фонтана.

Атмосферата наистина напомня на оазис, особено в сравнение с голата пустиня около нас. Макар че светлините са модерни — неон и всичко, почти очаквам да видя жени в тоги, които ни посрещат с палмови клони, за да ни правят вятър и ни подават грозде, за да утолим жаждата си.

Влизаме. Сега може би ще трябва да притаиш дъх за истината. Не искам да припаднеш от шок или нещо такова. Защото трябва да разбереш, че мъжете по същество са свине. В дрехи. Признавам го с готовност. Нямат край фетишите и фантазиите ни, а перверзиите, за които мечтаем, са необятни. И това място се грижи за всяка една от тях.

На вратата ни чака червенокоса жена, която изглежда на около четиридесет. Облечена е в тъмнозелено боди и обувки в същия цвят. Има аристократична фигура — бяла кожа, плътни устни, леко подчертани с помощта на скъпа пластична хирургическа намеса.

— Добре дошли в „Рая“, господа. Очаквахме ви.

Фоайето изглежда уютно, сякаш с всеки детайл ти казват, че си добре дошъл и си си почти като у дома — кремави стени, мраморни плочки, запалена камина. През затворената врата в другия край на фоайето се чува страстна бавна музика.

— Казвам се Карла. Ще бъда вашата хостеса тази вечер. Ако мога да направя нещо за вас, ако пожелаете нещо, каквото и да е, искам да кажа наистина каквото и да е, не се колебайте да се обърнете към мен.

Устата на Уорън е отворена. Като риба, която току-що е видяла лицето на Бог. Матю и Джак нямат търпение, а Стивън все още изглежда зашеметен от „лунната соната“, която изпълни на баба си.

Обзалагам се, че съвсем скоро ще забрави.

Влизаме в залата. Осветлението е приглушено. Винаги е такова в заведения от този вид, но помещението е огромно за стриптийз клуб.

Има една централна сцена и две по-малки странични. На всяка има по един пилон.

До едната стена се намира барът — направен е от стъкло, а в двата му края танцуват две момичета по бикини.

Има мъже на всякаква възраст. Седнали са по масите или в сепаретата, или на бара. И около всеки от тях се въртят поне по две момичета.

С крайчето на окото си забелязвам прошарен мъж, който масажира циците на момиче, облечено в ученическа католическа униформа и с коса, вързана на плитки. На масата зад тях една азиатка пъха близалка във влагалището си, после се навежда и я изважда със зъби и я слага в устата на някакво колежанче с потекли лиги.

Напомня ми за Содом и Гомор, нали?

И всички знаем как са завършили?

Опитах се да те предупредя.

Карла обяснява:

— Вляво е залата за хазарт. Там съм ви резервирала масата за покер, както пожелахте, Матю. Имаме дартс и билярд. В дъното са сепаретата за индивидуални танцьорки, а на втория етаж имаме стаи за още по-интимно преживяване, ако решите да се възползвате от тази наша услуга. Първото питие е за сметка на заведението. Това е Джейн. — Карла посочва към тъмнокосо момиче, облечено в сако и… нищо друго. Искам да кажа наистина нищо друго. — Тя лично ще ви обслужва.

Главата на Уорън се върти след задника на една блондинка, облечена в панталони, изрязани между кръста до бедрата.

— Мислех, че не е законно да има алкохол и голи момичета в едно и също заведение или част от заведение.

— Само в Ню Йорк и Джързи — клати глава Матю. — Това е страната на легализираната проституция.

— Но всички правила са в сила и тук — казвам с вдигнат пръст. — Което означава никой не пипа нищо, освен ако не го помолят.

Устата му е все още отворена и се принуждавам да я затворя. Не много деликатно.

— Стегни се. Изглеждаш, сякаш всеки миг ще припаднеш или ще свършиш в гащите. Не ни излагай тук или ще те сложа да чакаш в колата.

Уорън се опитва да се отпусне. Разкършва врат и рамене и казва:

— Не, добре съм. Съвсем съм… Мили боже, видя ли онова момиче с близалката?

Няма надежда за този човек. Отказвам се.

— Джейн, едно уиски с много лед.

Обслужване с усмивка.

— Веднага, господин Еванс.

Карла се кани да ни остави, но преди да тръгне казва:

— В случай че имате нужда от помощта ми, аз съм наблизо. Насладете се на тази вечер, господа.

В мига, в който Карла изчезва, пет момичета се втурват към нас. Една от друга по-красиви. Отпивам от уискито си, когато погледът ми попада на една синеока стриптийзьорка.

— Значи това е ергенско парти? — пита тя.

— Да, и аз съм младоженецът — усмихвам се.

— Обичам младоженци.

Малко празни приказки със стриптийзьорките не е… точно в реда на нещата. Обикновено това е прелюдия, размяна на някой и друг сигнал. Но това не е типичен стрип бар. А и аз съм дружелюбно и възпитано момче.

— Как така?

— Обикновено те са най-диви.

— Не и аз. Тази вечер е за приятелите ми. Аз съм невинен наблюдател.

Тя се смее и ме пощипва по бузата.

— Не ми изглеждаш невинен. — Перва ме леко през лицето. — Изглеждаш като много непослушно момче.

— Виновен — признавам.

Къдрокосото момиче с едър таз и розови бикини, което стои до Джак, се опитва да привлече вниманието ми:

— Искаш ли да видиш един фокус?

— Разбира се.

Не знам откъде вади една краставица. Голяма краставица.

— Ще накарам тази краставица да изчезне. Гледай внимателно.

После бавно сваля бикините си, разтваря крака и вкарва края на краставицата във влагалището си. След това вдига ръце над главата си. Стомашните й мускули се свиват и краставицата се плъзга нагоре и полека изчезва в нея.

Сега вече всички гледаме с широко отворени усти. Като Уорън.

След това краставицата се подава и започва леко да се плъзга надолу. Тя я взема и се усмихва сладко:

— Та-даааам!

— Ти си много талантливо момиче — пляскам с ръце.

Да, знам, че ще ида в ада, но поне ще съм в добра компания.

Джак вдига ръце и разперва пръсти:

— Давам десет точки за креативност.

Матю добавя:

— Гарантирам ти, че ще спечелиш Х-Фактор.

Момичето с краставицата пак ми се усмихва:

— Какво ще кажеш за един индивидуален танц? Мога да ти покажа и останалите си таланти?

— Може би по-късно — разкарвам я деликатно.

 

 

Един час, няколко питиета и сто долара по-късно, Карла се присъединява към групата ни.

— Забавлявате ли се?

Докато гледам как две момичета си пускат език пред един мъж на средна възраст, Матю отговаря:

— Да, благодарим за всичко. Обслужването е безупречно. — Това е целта ни — да задоволяваме клиента. А сега е време да посрещнем подобава нашия почетен гост — казва тя и ме хваща за ръката. — Дрю, ще ме придружиш ли?

Думите й ме карат да откъсна очи от двете момичета.

— И тук ми е добре, благодаря.

— Страхувам се, че не можете да откажете. Приятелите ви настояха.

Поглеждам ги намръщено:

— Какво сте направили, задници?

Матю се смее зловещо:

— Нищо, което не си очаквал.

— Последната ти свободна нощ, копеле. Наслади й се — добавя Джак.

Идват още две момичета и трите ме измъкват от стола и ме повличат към сцената.

— Ще боли само минутка — крещи Стивън.

Решавам да играя. Беше прекалено нереалистично да се надявам, че момчетата не са намислили нещо гадно и извратено, така че да се почва и да се свършва по-бързо.

В средата на сцената има само един стол. Трите жени ме натискат да седна и осветлението става още по-слабо. Няколко прожектора обхождат помещението и когато започва „Още една нощ“ на Марун 5, всички започват да ликуват.

Две жени изскачат на сцената зад гърба ми. И двете са по черни прашки и лъскави черни ризи. Завъртат задник за удоволствие на публиката и после насочват вниманието си към мен.

Едната пада на колене и лази между краката ми. Като покорно и много съблазнително котенце. Ръката й се плъзва по глезените ми и грубо раздалечава коленете ми. След това завързва краката ми към краката на стола с нещо, което изглежда като панделка, но всъщност се оказва доста яко.

Другото момиче прокарва яркочервените си нокти по гърдите ми и спира точно над опасната зона. И тогава рязко хваща двете ми ръце и ги връзва зад гърба ми. Не е никак приятно.

Някои мъже обичат доминантни жени, но както вече историята доказа, аз не съм от тях.

И тогава… интересът ми рязко се покачва.

Публиката полудява от екстаз, когато забелязвам, че в средата на сцената се появява друга жена и се завърта грациозно около пилона. Очевидно това е звездата на шоу програмата.

Тя е дребна, но неблагоразумно високия ток на ботушите, които стигат до средата на бедрата я правят значително по-висока. Косата й е прибрана под черна кожена шапка. Червилото й е кървавочервено. Тъмните очила прикриват по-голямата част от лицето й. Останалата част от тялото й е напълно голо. Е, да има прашки-невидимки и на зърната й висят два пискюла, но всичко останало е голо.

Обърната с гръб към мен, тя сваля шапката си и я мята в публиката. Косата й пада като водопад — кестенява, начупена. Завърта се още няколко пъти на пилона и тръгва към мен. И тогава, кълна се, бях убеден, че това е Кейт.

Лицето и тялото й. Изумителна прилика.

Но когато я поглеждам по-отблизо, забелязвам разликите. Като оставим настрана факта, че Кейт Брукс не би излязла да си клати задника на сцената (освен ако не държи да извадя очите на всички тук с трошачка за лед. И да, ако се чудиш, това включва и онези задници, които ме доведоха тук), кожата на това момиче е много по-бяла от тази на годеницата ми. Освен това носът й е тънък и косата й е малко по-светла — не е същият махагонов цвят. Като се изключи това, приликата ме плаши.

Тя се завърта и се обляга на мен. С гръб върху гърдите ми. Косата й пада върху лицето ми и гъделичка носа ми. Мирише… страхотно. На мед и жасмин. Има и някакво ухание на похот. Като затворена стая след часове прекрасен секс.

Не, не мирише така хубаво като Кейт, но ако не познавах така добре божествения аромат на момичето си, бих казал, че точно това е божествен аромат.

Ръцете й се увиват около врата ми и задникът й се настанява перфектно добре върху пениса ми. После се плъзга между отворените ми крака и извива тялото си напред. Задникът й е повдигнат в лицето ми. После изправя крака в коленете плъзва прашката по краката си и плясва дупето си така, както всеки нормален мъж на света би искал да го плесне.

След това се изправя и се обръща с лице към мен и вдига единия си крак така, че да мога да видя перфектната цепнатина между краката й. Да я разгледам в детайл.

Кълна се, опитвам се да не гледам.

Опитвам се.

Но гледам.

За бога, остави ме на мира — аз съм сгоден, а не мъртъв.

Момичето се покатерва в скута ми с лице към мен и набутва прашката в устата ми. Крясъците на тълпата стигат до кресчендо.

А, аз си мисля, че влакът излезе от коловоза. Искам да сляза. Искам това мъчение да свърши. Не, нямам предвид онова щастливо свършване, за което си мислиш. Много е забавно, докато усещаш на езика си соковете на друга жена, но Кейт никога няма да ме разбере, никога няма да ми прости. Напомни ми да се изжабуря с малко „Листерин“, когато се прибера в стаята.

Червените й устни се усмихват, докато разкопчава ризата ми, а аз успявам да изплюя прашките й. Тя най-спокойно мята вратовръзката през раменете ми и я опъва от двете страни, сякаш държи юзди на кон. Увива ръце по веднъж около краищата на вратовръзката, за да пази равновесие и размърдва бедра. Като истинска професионалистка — било то танцьорка или курва. Кой знае.

И тогава за мой ужас, пенисът ми се втвърдява. Застава на позиция — готов, насочил артилерията.

От деня, в който Кейт ми позволи да я чукам, аз и моят пенис не сме дали шанс на друга жена. Няма значение, че съм имал възможност да чукам много привлекателни, свободни или лесни жени. Никога не сме се интересували. Аз и той сме тандем. Никога не сме искали друга. Никога не сме се възбуждали от друга.

Нито веднъж.

Не, това е грешно. Много, много грешно. Ако използвам думите на Кейт, сега компасът сочи на Юг. И ако това се случи, значи вселената е разбалансирана, нещо не е наред, това е краят на света. И почти ми се струва, че този край настъпва сега.

Под формата на предателство.

Може би духовниците все пак са прави. Пенисите са зли същества със собствен мозък и решения. Различни от твоите.

Гледам гневно между краката си.

Предател.