Бека и Рейчъл седяха до кухненската маса. Майка му изрязваше купони от вестника, а Рейчъл учеше по химия. Ейдън остави равиолите на кухненския плот и целуна майка си по бузата.

— Тес приготви вечеря.

Бека се усмихна на Тес.

— Много мило, че си помислила за нас, Тес.

Тес й подаде кутия, опакована в лъскава хартия и украсена с панделка.

— Това е за вас, госпожо Рейгън. Благодаря ви, че ми помогнахте снощи.

— Нямаше нужда — каза Бека, но пръстите й сръчно разопаковаха хартията. — Господи! — ахна тя възхитена, като извади мек кашмирен пуловер от кутията. — Ужасно е скъп — добави тя, като го прибра обратно. — Не мога да го приема.

— Разбира се, че можете — отвърна Тес с усмивка. — Купих го на разпродажба. И е точно вашият цвят, госпожо Рейгън — намигна й тя. — Отидете да го пробвате. Ако не ви стане, касовата бележка е у мен.

Бека забърза да изпробва пуловера. Ейдън гледаше изненадано.

— Не знаех, че харесва кашмир.

Тес изцъка с език.

— Обзалагам се, че й подаряваш тенджери и тигани за деня на майката, нали? — поклати глава тя. — Засрами се, Ейдън!

Мобифонът й иззвъня и тя настръхна.

— Не отново — промърмори Тес. — Още един репортер и… — Тя погледна изписания номер и се отпусна облекчено. — Вито е. Сигурно се е събудил и е открил, че ни няма. Извинете ме.

Тя влезе в пералното помещение.

Рейчъл изгледа брат си любопитно.

— Тес е готвила в кухнята ти?

— Направи и каноли. Истински.

— Каноли? Къде са? — Рейчъл се въодушеви.

— У дома. Да не мислиш, че ще ти ги донеса?

Тя му се намръщи.

— Прасе! А ти да не мислиш, че този пуловер е на цената на пуловер от „Уолмарт“?

Ейдън поклати глава.

— Не, разбира се, но не го казвай на мама. Беше ужасно щастлива.

После седна до Рейчъл и се вгледа в лицето й. Изглеждаше изморена.

— Тежък ден ли? — попита Ейдън.

— Да. Непрекъснато си представях как някой съобщава, че аз съм издала случилото се, но никой не каза и дума. Ченгетата дойдоха през петия час и отведоха трима от спортистите.

— Значи Мари е съобщила кой я е изнасилил?

Тя затвори очи.

— Предполагам. Тя пак не беше на училище, но се пусна слух, че баща й дошъл след първия час и вдигнал страхотен скандал в директорския кабинет. А това означава, че и родителите й вече знаят. — Рейчъл погледна умолително брат си. — Правилно ли постъпих, Ейдън?

Той я прегърна.

— Да, скъпа. Съвсем правилно — отговори той, като се надяваше това да е истината.

Тес се върна в кухнята и му подаде мобифона си.

— Вито иска да говори с теб.

— Кой е Вито? — попита Рейчъл, когато Тес седна до нея.

— Моят по-голям брат — отговори Тес, като потупа учебника. — Какво е това?

— Уравнения за изравняване — намръщи се Рейчъл. — Не мога да ги разбера.

Тес се наведе над учебника.

— Преди дълго време в една отдалечена галактика знаех как се решават. Да видим дали още мога да…

Ейдън затвори вратата към пералното помещение.

— Да, Вито. Какво става?

— Хлапето на съседите ти ме събуди.

— Дванадесетгодишно момче с лунички? Той разхожда кучето, когато не съм си у дома.

— Е, сега не дойде да разхожда кучето. И едва не се обади в полицията, когато му отворих. Не вярваше, че съм ти на гости.

— Той си мечтае да бъде ченге — обясни Ейдън с обич в гласа. — Готино хлапе е.

— Да — засмя се Вито саркастично. — Към теб. Съгласи се да говори с мен едва след като му показах значката си и всичките си документи. Каза, че цял следобед непозната кола била паркирана няколко къщи по-надолу по улицата. Едър тип с бръсната глава.

Ейдън настръхна. Клейбърн!

— Мамка му! Откъде знае, че Тес е в дома ми? Как е научил адреса ми?

— Не знам. Хлапето каза, че те чакало да се прибереш у дома, за да ти съобщи новината, но се заплеснало с някаква видеоигра.

— Предполагам, че колата вече не е там, нали?

— Обиколих махалата два пъти, но не видях нищо. Слушай, трябва да свърша някои неща. Ще задържиш ли Тес при теб?

— Няма да я изпускам от погледа си. Не се тревожи.

— Хванахте ли лекето, което й изпрати диска?

— Може да се каже. Мъртъв е. Прилича на самоубийство.

Вито замълча за момент.

— Прилича?

— Засега. Но имам някои въпроси. Къде ще си довечера?

— В хотела — отговори Вито и внезапно тонът му стана враждебен. — Кажи на Тес, че ще я взема след няколко часа. Наех й стая в хотела, така че може да остане с мен.

Ейдън трепна при едва прикритото предупреждение да си държи ръцете далеч от малката сестричка на Вито.

— Ще й кажа.

А дали тя щеше да се подчини на нареждането на брат си, бе друг въпрос.

Той се върна в кухнята, където Тес и Рейчъл бяха потънали в задълбочен разговор. Тес държеше молива на сестра му и й помагаше с домашното.

Майка му влезе при тях, като опипваше щастливо яката на кашмирения пуловер.

— Е?

Ейдън й се усмихна.

— Тес е права. Това е твоят цвят, мамо.

Чу се затръшване на врата на кола.

— Баща ти се прибира — каза Бека и се намръщи.

Ейдън улови погледа, който майка му хвърли на Тес, когато баща му влизаше. Беше едър като Ейдън. Черната му коса бе посивяла, но сините му очи бяха напрегнати като тези на Ейдън. Внезапно атмосферата в кухнята се наелектризира.

— Татко — каза Ейдън. — Това е Тес Чикотели. Тес, това е баща ми, Кайл Рейгън.

Кайл Рейгън, пенсионираният полицай. Кайл Рейгън, който в момента й се мръщеше изпод дебелите си сиви вежди. Тес си пое дъх.

— Приятно ми е да се запознаем, господине.

Той остана неподвижен за момент, после се обърна към сина си.

— Какво прави тя тук?

— Кайл! — сгълча го Бека. — Достатъчно.

Той изсумтя и тръгна към всекидневната.

— Не се притеснявай — усмихна се Рейчъл. — Отначало не беше луд и по Кристен — обясни тя на Тес, като повдигна вежди към брат си. — И ти не беше.

Ейдън не отговори. Лицето му беше зачервено, а челюстите — стиснати.

— Ще се върна след минута — каза той.

Тес скочи и сложи ръка на гърдите му да го спре.

— Недей, Ейдън. Всичко е наред. Няма да застана между теб и баща ти.

— Не, не е наред — отвърна той и влезе във всекидневната.

— О, боже — промърмори Бека. — Сядай, Рейчъл — добави тя, когато Рейчъл пристъпи към вратата, за да може да подслушва.

Рейчъл завъртя очи, но се подчини. Мъжете говореха тихо, но от време на време Тес долавяше по някоя дума. И разбираше повече от чутото.

Най-важното, което разбра, бе, че Ейдън и баща му се караха заради нея. И колкото и да я вълнуваше Рейгън, не възнамеряваше да създава проблеми. Предостатъчна й бе мисълта, че бе причинила проблеми в собственото си семейство. Тя тихо облече палтото си.

— Благодаря ви за всичко, госпожо Рейгън — каза Тес и стисна Рейчъл за рамото. — Брат ти страхотно се гордее с теб — промърмори тя. — Постъпи чудесно, хлапе.

След тези думи Тес влезе във всекидневната. Бащата на Ейдън седеше в старо кресло, скръстил ръце пред гърдите си и изкривил лице в гневна гримаса. Ейдън стоеше пред него с ръце на кръста. Израженията им си приличаха, ядосаните им гласове звучаха еднакво.

Тес се прокашля.

— Господа.

Мъжете замълчаха и се обърнаха към нея.

— Господин Рейгън, не знам какво си мислите, че знаете за мен. Не съм човекът, за когото ме смятате, и ако ми дадете шанс, ще разберете това. Но няма да стана причина за разправии в семейството ви. Отгледали сте чудесни и почтени деца и вярвам, че те са се научили на това от вас. Повярвай ми, Ейдън, не си заслужава. Ще те чакам, когато си готов да тръгнеш.

Тя се завъртя на пети и излезе от всекидневната. Трепереше, но бе твърдо решена да не се поддаде на чувствата си. Махна на Бека, после мина през пералното помещение и излезе навън, където студеният вятър развя косата й. Колата на Ейдън беше паркирана до бордюра. Още няколко стъпки и…

Здрава ръка я сграбчи за косата и я изправи на пръсти секунди преди другата ръка да запуши устата й. Усети как до главата й се допря дулото на пистолет.

— Не казвай и дума, докторе.

Клейбърн. Мамка му! През последните два дни вече за втори път опираха пистолет в главата й. Нещо отчаяно избухна в нея. Тя издра лицето му и рязко се издърпа от хватката му. От силната болка в скалпа в очите й се появиха сълзи, но тя примигна и понечи да побегне. Клейбърн изсумтя изненадано и я сграбчи за рамото. Тес започна да действа на автопилот. Халоса го с всичката си сила в носа и преди той да успее да извика от болка, го изрита жестоко с коляно в слабините.

Видя го да пада на земята. Клейбърн протегна лявата си ръка към слабините си. Дясната все още стискаше пистолета. Тес скочи и стовари с все сила тока на новия си ботуш върху китката му.

Успя да вземе пистолета от ръката му, но се спъна и падна по задник. Студената влажна земя под нея я накара да се раздвижи. Тес запълзя назад, като забиваше токове в земята, за да запази равновесие. Ледените й пръсти стискаха дръжката на пистолета. Тя скочи на крака и отстъпи назад.

Клейбърн се надигна на колене. От носа му шуртеше кръв и се стичаше по якето му. Той се изплю на влажната земя.

— Шибана кучка! — изръмжа Клейбърн. — Разби ми носа. Ще те убия заради това!

„Дишай, Тес“, заповяда си тя. После се помъчи да овладее треперенето на ръцете си. Хвана пистолета с две ръце, както я бе учил Вито преди години. Гласът й бе хладен и спокоен, макар че кръвта в ушите й пулсираше бясно.

— Ако пристъпиш и сантиметър напред, кълна се в бога, че ще ти пръсна черепа — каза тя, като отметна косата от очите си и го погледна решително. — От друга страна, давай, направи го. Ще те очистя на място, копеле мръсно. Заради Харисън. Хайде, ела! Наистина ми се иска да те убия.

— Няма да го направиш — отвърна Клейбърн, като присви очи. Той избърса кръвта от лицето си, но тя продължаваше да шурти от носа му. — Не можеш да го направиш.

Той плю отново, изправи се на крака и Тес натисна спусъка.

Клейбърн замръзна, вторачен в земята, където куршумът се бе забил на сантиметър от крака му.

— Мислиш, че няма да го направя? — попита тя и усети как сърцето й напираше да изскочи от гърдите й. — Готов ли си да заложиш живота си на това? Изкарах кошмарен ден, господин Клейбърн. Така че, ако искаш да опиташ, давай! Но те предупреждавам, че ще загубиш.

— Тес? О, господи! Татко!

Ейдън излетя от къщата и след миг застана до нея, стиснал пистолета си в ръка. След секунда Клейбърн беше на колене, с извити зад гърба ръце, оковани с белезници. Свирепият му поглед накара Тес да изстине. Не се съмняваше, че ако бе свободен, тя щеше да е мъртва. Беше пределно ясно.

— Тес — нежно каза Ейдън. — Пусни пистолета!

Тя се вторачи в оръжието, после обратно в Клейбърн.

— Той уби Харисън.

— Знам, скъпа. И ти го хвана. Вече не може да те нарани.

— Той уби Харисън — повтори тя, като все още стискаше пистолета, насочен към главата на коленичилия Клейбърн.

Вратата се отвори отново и тя чу строг глас, който нареждаше на Бека да звънне на 911. След минута една нежна ръка издърпа пистолета от ръката й и я прегърна.

— Влез вътре — тихо каза Кайл Рейгън. — Всичко е наред вече.

Тес погледна към Ейдън.

— Обади се на Ейб и Мия. Кажи им, че сме намерили Клейбърн.

— Ще го направя.

Сряда, 15 март, 10:45 вечерта

Сърцето на Ейдън все още биеше ускорено, когато вкара камарото в гаража. Макар че Тес седеше в безопасност до него, продължаваше да я вижда в предния двор на родителите си, насочила към главата на копелето пистолета, който държеше. Припомни си ледената решителност, изписана на лицето й.

Когато по-късно Ейб и Мия пристигнаха да отведат Клейбърн, Тес отговори на въпросите им лаконично и почти грубо, което бе нетипично за нея. Беше вбесена. Както и в момента. Не каза и дума по пътя към вкъщи, но той все още долавяше яростта й.

Ейдън спря двигателя. Тес изскочи от колата и се втурна в къщата. Той въздъхна леко и я последва. Настигна я в спалнята, където стоеше до леглото с гръб към него и разкопчаваше джинсите си. Пуловерът й вече беше на пода. Гърбът й бе гол, с изключение на дантеления сутиен, който той беше свалил сутринта. Ейдън потисна похотта си и вдигна пуловера й от пода. Потръпна, когато усети засъхналата кръв по ръкава. Кръвта на Клейбърн. За втори път в рамките само на два дни Тес бе изцапана с нечия кръв. Която съвсем лесно можеше да е и нейната собствена.

Тя срита калните джинси и тръгна към банята. Спря рязко, сведе глава към гърдите си и въздъхна тежко.

— Знам, че трябва да ти благодаря, задето ме спря. Щях да го убия, ако не ме беше спрял.

Разбираше я.

— Нямаше да го убиеш, Тес. Не и хладнокръвно.

Тя повдигна глава и се засмя горчиво.

— Иска ми се да мисля, че си прав. Дразнех го. Предизвиквах го да се опита да ме хване. Исках да го убия.

Кръвта му изстина при мисълта, че Тес бе дразнила смахнат убиец, но той успя да запази гласа си спокоен и пусна пуловера й върху джинсите.

— Но не го направи. Тес, не мислиш ли, че знам как се чувстваш? Има случаи, в които едва се сдържам да не откъсна главата на престъпника, когото арестувам. И точно заради това съм добро ченге. А фактът, че искам да го направя, просто говори, че съм нормален човек. Ти се изправи срещу убиеца на приятеля ти. Ако не беше ядосана, нямаше да си нормална.

— Звучиш като психиатър — каза тя и поклати глава. — Стоях там… и внезапно разбрах, че не беше само заради Харисън. Беше… беше заради всички тях. Синтия и Ейвъри. Малкълм и Гуен. — Гласът й прекъсна за момент. — Господин Хюз — прошепна тя. — Господи, Ейдън, и той си отиде. Заради…

Той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Престани. Не смей да казваш, че е заради теб.

Очите й проблеснаха.

— Но е заради мен — изсъска тя.

Той я стисна още по-силно.

— По дяволите, можеше да умреш тази вечер, Тес.

Яростта в очите й изчезна, заменена от уязвимост.

— Да не мислиш, че не го знам? — прошепна тя.

— Жива си — промърмори той. — Това е важното.

После й го доказа по най-добрия начин, който знаеше, притискайки устни в нейните. Тес не се отдръпна и той задълбочи целувката. Сърцето му заби лудо, когато Тес обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти, за да се притисне към него. Ръцете му се плъзнаха по гладката кожа на гърба й, под дантелата, която покриваше гърдите й. Хвана я за задника и я повдигна по-високо, а тя се загърчи и изстена. Тес се отдръпна, за да види лицето му. В очите й се четеше отчаяно желание.

— Тази вечер, Ейдън. Моля те.

Той не се престори, че не я разбира.

— Не мисля…

Устата му пресъхна, а мислите от главата му се изпариха, когато Тес отстъпи назад, свали сръчно сутиена си и смъкна бикините си. Застана пред него напълно гола и дъхът му спря. Златиста кожа и безумно красиви извивки. Навсякъде. Той преглътна шумно.

— Господи, Тес.

Без да сваля очи от неговите, тя издърпа ризата му от панталона и започна да я разкопчава бавно. Внезапно в гърдите му се надигна буря. С треперещи ръце той успя да свали колана, панталона, боксерките и обувките си. После дръпна последното копче на ризата си и падна на леглото заедно с Тес. Обърна я по гръб и се настани между краката й.

— Искам да си напълно сигурна — прошепна той дрезгаво.

— Замълчи! — отвърна тя, като се надигна към него, зарови ръце в косата му и го придърпа за най-страстната целувка, която някога бе получавал.

Тес обви крака около кръста му. Той изстена и проникна дълбоко в нея. Тя извика и се притисна към него.

Ейдън застина.

— Нараних ли те?

— Не — въздъхна тя със затворени очи. — Просто мина много време от последния път.

Тя се раздвижи под него и го привлече още по-дълбоко.

— Дори не си помисляй да спреш — нареди му тя.

Тези думи го накараха да потръпне, а надигането на бедрата й — да се раздвижи. Наблюдаваше лицето й, зачервено от удоволствие, главата й, която се мяташе на възглавницата. Тес прехапа долната си устна. Господи, никога не беше виждал по-красива и съблазнителна жена. После тя отвори очи. Ейдън видя в тях желание и дива наслада.

— Ейдън — изстена тя.

Той плъзна ръце под бедрата й, разтвори краката й по-широко и проникна в нея изцяло. Единствената му цел бе да й достави удоволствие. Но не можеше повече да отлага края. Прехапа устни и се опита да се сдържи. Когато вече си мислеше, че не може да издържи и миг повече, тя се надигна и свърши със силен вик. Той изстена името й и падна върху нея.

Сряда, 15 март, 11:35 вечерта

Тес се събуди, усетила устните му върху гърдата си. Изви гръб като котка и се протегна към него. Ейдън лежеше между краката й и това й се стори чудесно. Е, не толкова, както когато беше в нея, но все пак хубаво. И определено по-приятно от съня, от който я бе измъкнал.

— Имах кошмар — прошепна тя.

Ейдън повдигна глава.

— Знам. Пищеше. Изкара ми акъла. Напоследък това ти става навик.

— Съжалявам.

— Какъв беше кошмарът, Тес?

— Същият, който сънувам всяка нощ напоследък, но този път бе по-населен.

Синтия, Ейвъри Уинслоу. Семейство Сюърд. А сега Харисън и господин Хюз.

— Помниш ли „Трилър“ на Майкъл Джаксън? Всички онези зомбита. Е, зомбитата в моя кошмар не танцуваха. Започна в неделя през нощта. Видях Синтия… И теб. Тя лежеше на улицата с разкъсан гръден кош, а сърцето й биеше. Ти застана над нея, изтръгна сърцето й и ми го подаде. Заповяда ми да го взема.

Ейдън я изгледа ужасено.

— Господи!

— Да. Очевидно и тогава съм изпищяла, защото Джон ме събуди.

— Джон беше в апартамента ти?

Тес кимна.

— Той има ключ.

Ейдън се намръщи.

— Кой друг има ключ за апартамента ти?

— Ейми. Робин. Предполагам, че и Филип все още има.

Тя повдигна глава от възглавницата и се вторачи в него. Въпросът му не й хареса.

— Няма начин. Не е възможно някой от тях да има нещо общо с тази история.

— Не съм казвал, че имат.

— Но си го помисли.

— Това ми е работата, Тес. Трябва да ти осигуря безопасност. Макар че тази вечер се провалих напълно.

Тя отпусна глава на възглавницата. Не искаше да спори с него за приятелите си.

— Попречи ми да убия копелето. Предполагам, че трябва да съм ти благодарна за това.

— След време ще бъдеш. Защо толкова много хора имат ключове от апартамента ти? Не е безопасно да раздаваш ключове наляво-надясно. Някой е имал достъп до дома ти достатъчно дълго, за да нагласи всичките камери.

Сърцето й се сви.

— Дейвид Бейкън.

— Може да е инсталирал първите камери, но микрофоните в подплатите на саката ти? Откога притежаваш саката?

— Различно — отвърна тя замислено. — Зависи кога е имало разпродажби. Намерихте ли микрофон в червеното кожено сако, което носех в неделя?

— Да.

— Купих го само преди месец. Разпродажба за Свети Валентин — обясни тя и затвори очи. — Някой е бил в апартамента ми през последните няколко седмици.

— Може и да не е. Носила ли си саката на химическо чистене?

— Всички освен червеното. То е чисто ново. Господи, Ейдън.

Той я целуна между гърдите.

— Тихо. Сега няма да се тревожим за това. Разкажи ми за приятелите си.

Тя разтвори широко очи.

— Не. Не е възможно. Не мислиш ли, че щях да усетя?

Той не отговори и Тес се раздразни от чувството за безпомощност, което я обзе.

— Познавам Джон от медицинската академия. Също и Робин. А двете с Ейми сме приятелки от гимназията, за бога.

— Може някой да е взел един от техните ключове и да си е направил дубликат.

Тес се замисли.

— Възможно е.

— Е, защо всички те имат ключове?

— Филип им ги даде, когато бях болна.

— Имаш предвид след нападението миналата година?

Тя поклати глава. Мразеше този спомен.

— Не, след затворника с веригата. Бях в болницата няколко дни. Филип бе вън от града на конференция, но се прибра по-рано. Заведе ме у дома и ме сложи в леглото. Стоеше и ме гледаше, сякаш очакваше, че ще избухна или нещо подобно. Филип не се справяше добре с болни хора.

— С какво се занимава той? Какво работи.

— И той е лекар. Запознах се с него в университета, също както и с Джон.

Ейдън се намръщи.

— Но не го бива с болни? Това не му ли пречи в професията?

— Точно по тази причина се захвана с проучвания.

— От какво беше болна? За това ли говореше Вито, когато каза, че си адски кльощава?

— Вито винаги смята, че съм кльощава.

— Избягваш въпроса, Тес.

Тя въздъхна.

— Лежа тук гола, а ти искаш да говорим за болести? Това не е нормално, Ейдън.

Той я целуна по гърдата и захапа леко зърното й.

— Кажи ми каквото искам да чуя и ще пристъпим към следващата задача.

Тес се засмя.

— Това да не е нов метод за разпит?

— Тес — предупреди я той. — Говоря сериозно.

Тя отново въздъхна.

— Срам ме е, разбираш ли? Не обичам да говоря за това, защото се срамувам. След като Филип ме доведе у дома от болницата, се предполагаше, че ще се съвзема за около седмица, а после планирах да се върна на работа. Но не можех дори да стана от леглото. Чувствах се слаба и замаяна. Едва отивах на работа и повръщах неспирно.

— Какво не беше наред?

Тес го изгледа мрачно.

— Нищо. Минах през безброй тестове, но никой не откри физическа причина за заболяването ми.

— Значи е било психосоматично.

Тя завъртя очи.

— Накрая докторът реши, че е разстройство, причинено от посттравматичен стрес. Унизителна история. Аз съм психиатър, а не можех да реша собствените си проблеми. Бях прекалено уплашена, за да работя — сви рамене тя. — Три седмици по-късно прокуратурата прекрати договора ми. И вече не се налагаше да се тревожа, че някой психопат с верига може да ме нападне.

— Подобри ли се?

Тя вдигна очи към тавана.

— Всъщност положението се влоши. Филип започна да проявява нетърпение. Искаше да съм добре. Искаше секс. А аз не можех. Нямах енергия и не ядях. Едва успявах да се облека, така че креватната гимнастика не бе на дневен ред. Филип пътуваше често, затова даде ключове от апартамента на Джон и Робин. Ейми вече имаше. Идваха при мен, когато се чувствах прекалено слаба, за да отида на работа. Проверяваха ме — намръщи се тя. — Хранеха ме със супа. Наистина мразя супа. Робин поне може да готви, но супата на Ейми беше кошмарна.

— Няма да забравя това. Никаква супа за теб. Е, какво стана с доктор „проклет да е“?

— След няколко месеца принудително въздържание реши да потърси секс другаде.

Болката се върна, но не така силна като преди.

— Спа с нея в леглото ми.

— Твърде долно!

Тес се засмя леко.

— Да. Но нейната беше още по-долна. Остави обица под възглавницата ми и бикини под смачканите завивки. Направили го, докато съм била на лекар. Когато се прибрах у дома, Филип беше изчезнал. Но миризмата на парфюма й не беше.

— Говори ли с него за това?

— Да. Не го отрече. Просто си събра нещата и си тръгна същата вечер. Не каза и дума. И оттогава не съм говорила с него. Това е всичко.

— Кога започна да се чувстваш по-добре?

— След сватбеното пътешествие.

Ейдън повдигна вежди изненадано.

— Моля?

— Билетите не можеха да бъдат върнати, затова двете с Ейми пиянствахме, плавайки по западното крайбрежие на Мексико. По време на пътешествието прилошаванията ми престанаха, а когато се прибрахме в града, се върнах на работа. Всичките ни приятели знаеха какво е станало. Не можеш да отмениш огромна сватба две седмици преди датата, без да дадеш обяснение. Филип стана персона нон грата в компанията. Последното, което чух за него, бе, че има нова приятелка. Богата кучка от Норт Шор.

Ейдън се усмихна.

— Тес, и ти си богата.

— Не. Просто нямам материални проблеми. Елинор беше богата. Апартаментът, в който живея, е предплатен до следващото лято, след което ще се наложи да си потърся нов в някой по-евтин квартал на града.

— Наем? — Ейдън се изненада.

— Да. Елинор обичаше да предплаща. Беше предплатила апартамента си за няколко години напред и когато почина, ми остави последните няколко месеца, както и мерцедеса си. На тридесети юни, когато часовникът удари полунощ, той ще се превърне обратно в тиква.

Учуденият поглед на Ейдън я зарадва.

— Мислеше ме за снобка. А съм по-скоро натрапница, с решителен манталитет.

Той се засмя.

— Да, тази вечер станах свидетел на решителността ти. Как успя да му разбиеш носа? Той отказа да отговори на този въпрос.

Тес му показа, като нежно натисна носа му с ръка.

— Ето така.

Ейдън я целуна по китката.

— Вито ли те научи да го правиш?

Тя се поколеба за момент.

— Не. Вито ме научи как да използвам пистолет.

Ейдън притисна устни към брадичката й.

— Пак избягваш въпроса.

— Баща ми ме научи — каза тя, раздразнена от упоритостта му. — Живеехме в опасен квартал. Татко не ми позволи да излизам на срещи, докато не научих всичко за самозащитата. Макар че никое момче не би било толкова глупаво да се опита да ми направи нещо, тъй като имах четирима по-големи братя.

— Всичките ли са едри като Вито?

— Горе-долу — въздъхна тя. — Липсват ми. Много. Вито иска да се прибера у дома. Завинаги — добави тя и забеляза как Ейдън се намръщи. — Баща ми е сериозно болен. Не бих искала това да има значение за мен, но има. А като видях родителите ти тази вечер… не съм виждала семейството си от адски дълго време.

— Колко дълго?

— Пет години.

— Защо?

— Отчуждихме се.

— Тес…

— Баща ми винаги е бил ужасно изряден. Католик. Ходехме на църква всяка неделя. С изключение на лъжата за Дядо Коледа, наистина не съм мислела, че татко някога може да ме излъже.

— Но го направи.

— Той… излъга майка ми.

— Изневери ли й?

— Да. Двамата с мама ми дойдоха на гости в Чикаго. Тогава още не живеех в апартамента на Елинор. С Ейми деляхме малко студио, близо до болницата, където стажувах, затова родителите ми отседнаха в хотел. Мама и аз тръгнахме по магазините — тъжно си припомни тя. — Обичахме да го правим. Бяхме стигнали вече до магазина, когато мама видя, че е забравила кредитната си карта. Върнах се в хотела, за да я взема.

— И баща ти беше с друга жена?

— Кльощаво курве, достатъчно младо, за да му бъде дъщеря — потвърди тя горчиво. — Мисля, че в този ден приключи детството ми. Преди винаги се бях чувствала като любимката на татко. А вече имах чувството, че не познавам този човек. Той отрече да е извършил нещо нередно. Каза, че било грешка.

— Възможно ли е да е казвал истината.

Тес стисна челюсти.

— Тя беше гола и върху него. Мисля, че това говори достатъчно. Отначало не казах на майка ми, но когато най-после го направих, тя повярва на баща ми. Настъпи семейна криза. Татко побесня, че съм го издала. Започна да крещи като луд и получи инфаркт. Буквално. Мислех, че се преструва, затова не му помогнах и си тръгнах.

— А той не се е преструвал?

— Не. Получи инфаркт. Не беше опасен, но достатъчен да промени живота му. Както и моя. Той отказа да ми проговори. Дъщеря му, лекарката, го бе оставила да умре.

— Драматично.

Тя кимна.

— Така е. Както и да е, Вито каза, че сега положението било наистина лошо. Татко ще продаде бизнеса и инструментите си. Той е майстор на шкафове. Един от последните във Филаделфия. Правеше мебели за тузарите в града. Наричаше ги „хора със синя кръв“. Струваше му се смешно, че му плащат хиляди за една етажерка, а на улицата дори не го поглеждат. Докато растях, определено ги мразех.

— Защото са били сноби — отбеляза Ейдън.

— Не е особено трудно да ме разгадае човек, детектив.

— По-трудно е, отколкото си мислех — тихо отвърна Ейдън.

— Но си заслужава — целуна я той нежно. — По-рано бързах и пропуснах някои места.

Тя се изви инстинктивно и го накара да се усмихне.

— Нямах нищо против.

— Мисля, че можем да се справим и по-добре.

Той притисна устни към белега й и тя се отдръпна.

— Не го прави, Тес! — нареди й той нежно. — Не се крий от мен!

Филип бе отвратен от белега й. Всъщност повечето от половината шалове, които притежаваше, й бяха подарък от него през месеца, когато я бе прибрал вкъщи от болницата и преди да доведе любовницата си.

— Грозен е — оправда се тя.

— Ти си красива — целуна я той по врата. — А някои места са още по-красиви от другите — добави Ейдън, като се плъзна надолу и захапа леко зърното й. — Позволи ми да ти покажа.

Показа й. И беше по-хубаво отпреди. Ейдън обърна внимание на всяка част от тялото й с очи, с ръце и уста. Тес затвори очи и се отдаде на удоволствието. Остави го да засмуче първо едното й зърно, а после и другото, да разтвори краката й и да й покаже, че е изпълнена с дива страст и желание. Той плъзна ръце под задника й и я повдигна, за да може да вкара езика си по-дълбоко и да я подлуди. Докара я до оргазъм с език, после, преди сърцето й да се успокои, сръчните му пръсти я възбудиха отново и тя стигна до върха за втори път.

Накрая проникна в нея бавно и тя изстена от удоволствие. За първи път след всичките месеци самота. Ейдън я изпълваше по-силно и дълбоко, отколкото който и да било друг преди него. Тя примигна и по слепоочията й се плъзнаха сълзи.

Ейдън застина.

— Наранявам ли те? — попита той дрезгаво.

— Не, не. Не спирай.

Тя обви крака около кръста му и го вкара още по-дълбоко в себе си.

— Просто се чувствам толкова добре — усмихна се Тес.

Ейдън не спря. Продължи, докато я усети да потръпва и чу вика й. После се раздвижи за последен път и свърши.

Отпусна се върху нея и вдъхна аромата на косата й. Беше потен и тежък, но когато се опита да се надигне, тя го прегърна и задържа.

— Не още. Остани.

— Прекалено съм тежък за теб — прошепна той дрезгаво.

В коридора Доли заръмжа и Ейдън повдигна глава.

След минута на вратата се позвъни и кучето яростно залая.

— Рейгън! Отвори!

Тес се ококори.

— Това е Вито. Какво прави тук?

Ейдън се изтърколи от нея и се просна по гръб.

— Вероятно иска да се увери, че няма да направя това, което току-що направих. Нямам енергия да стана.

Но Вито продължи да чука по вратата, а Доли побесня.

— Ще събуди целия квартал — изсъска Тес.

Тя скочи от леглото, намъкна чифт джинси и анцуга на Рейгън и отиде да отвори вратата.

Вито стоеше отпред и гледаше гневно. Понечи да влезе в къщата, но Доли заръмжа и оголи зъби.

— Долу, Доли — тихо й заповяда Ейдън. — Не обича да вижда мъже нощем — обясни той на Вито.

Вито не му обърна внимание, а прегърна сестра си.

— Нарани ли те?

Тя примигна учудено.

— Ейдън ли?

— Не — нервно отвърна Вито. — Уолъс Клейбърн. Опитах се да звънна на мобифона ти, но ти не вдигна. Уплаших се до смърт — обясни той и се вгледа в лицето й. — Зачервена си — отбеляза Вито и я докосна нежно по бузата, после огледа лицето на Ейдън и очите му потъмняха.

Ейдън дори не мигна.

Тес потупа брат си по ръката.

— Влизай. Ще ти разкажа всичко за Клейбърн. Можеш да се гордееш с мен.

Към следващата част или към съдържанието

Карън Роуз Не можеш да се скриеш (17)

Метаданни

Данни

Не можеш да се скриеш

Информация

История

Сваляне / Връзки

15.

Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (17)