Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (13)

11.

Вторник, 14 март, 7:45 вечерта

Тес огледа залепения с индустриални лепенки таван на камарото и се помоли да издържи, тъй като отново валеше. Но не каза и дума, притеснена, че Ейдън пак ще я помисли за сноб. Някоя жена го беше наранила, помисли си тя. Вероятно заради парични проблеми. Беше го накарала да се чувства непълноценен. Тя прехапа устни. Въпреки железния си самоконтрол Ейдън бе успял да я обърка. Но беше прав, разбира се. За нея не беше разумно да се втурва да прави секс с него или с някой друг. Поне не днес. Но бе имала нужда от него, за да й докаже, че е желана. Досега не бе осъзнавала колко силно се нуждаеше от това.

Зачуди се коя ли бе жената, която го бе наранила. Жената, която бе предпочела парите пред него. Не й беше удобно да го попита. Не още. Но тишината я потискаше.

— Харесах майка ти — каза накрая тя.

Ейдън я погледна, после отново насочи очи пътя.

— Всички харесват майка ми — усмихна се той. — Благодаря ти. Тя страшно се зарадва, че хареса всичките й покупки.

Тес докосна мекия пуловер, с който беше облечена.

— Избрала е неща, които и аз бих си купила. Благодаря ти, задето си я помолил да купи пуловер с висока яка.

— Няма за какво.

Тес въздъхна.

— Също така ти благодаря, задето се овладя. Обикновено не се нахвърлям на мъжете по този начин.

Ейдън не отговори, но Тес забеляза как мускулите по челюстта му заиграха. Той въздъхна.

— Тес, ако се извиняваш, не го прави. И не мисли, че и следващия път ще спра.

Тя трепна.

— Следващия път?

Погледът му беше кратък, но прям.

— Ще има следващ път, Тес.

Тя се облегна на седалката и се усмихна доволно.

— Добре.

След минута Ейдън паркира в подземния паркинг на службата й. Тес изскочи от колата и се намръщи.

— Колата на Харисън е още тук. Той никога не работи до толкова късно — отбеляза тя и стомахът й се сви. — О, не!

Втурна се нагоре по стълбите. Рейгън тичаше след нея. Откриха Джак пред вратата на офиса й.

Рейгън взе ключовете от треперещата й ръка, отвори вратата и запали лампата. После веднага блокира пътя й с тялото си.

— Не влизай.

Тес надникна през рамото му и застина.

— О, господи!

В кабинета на Дениз цареше пълна бъркотия. Компютърът й бе разбит на парчета. Съдрани книги и списания лежаха по пода, а дървената врата към хранилището бе увиснала на пантите. Самото хранилище беше затворено.

Рейгън и Джак влязоха предпазливо в офиса, извадили пистолетите си.

— Полиция! — извика Рейгън.

Гласът му отекна в стените, после настъпи тишина.

Тес посочи към открехнатата врата на Харисън.

— Ейдън, моля те, провери кабинета на Харисън.

Той отвори вратата широко.

— Тук няма никой, Тес. Но е имало страхотна борба.

Шкафовете на Харисън бяха разбити, канапето му — разкъсано. Мониторът лежеше на пода. Екранът бе разбит.

Джак отвори вратата на нейния кабинет.

— В твоя кабинет е същото, Тес. Някой е търсил нещо.

Тя преглътна мъчително.

— Камерите?

Джак поклати глава.

— Вероятно не. Това тук е пълна свинщина. А човекът, монтирал камерите, действа безукорно. Казваш, че не държите картоните в кабинетите си?

— Не. Само в хранилището.

Рейгън оглеждаше вратата на хранилището напрегнато.

— Джак, ела тук — каза той, като посочи едната панта.

Кръвта на Тес застина.

Ръбът на пантата бе тъмнокафяв. Засъхнала кръв. Джак я погледна бързо.

— Ела и го отвори. Но внимавай. Навсякъде има счупени стъкла.

Тя кимна, набра комбинацията с треперещи ръце и дръпна дръжката. Отвори вратата и ахна. Всички картони бяха свалени от рафтовете, папките изпразнени, кутиите — преобърнати. Подът бе покрит с хартии. Под един от рафтовете хартиите покриваха някаква издутина. В човешка форма.

— Харисън — изстена Тес, като се отпусна на колене и започна да разчиства хартиите.

След миг се разкри бяла коса, изцапана с кръв. Тес притисна пръсти до каротидната артерия на Харисън. Затаи дъх, за да усети пулса му. Беше неравен, но все пак дишаше.

Рейгън коленичи до нея.

— Жив ли е?

Тя кимна.

— Едва. Помогни ми да разкараме листата. Трябва да проверя дали е ранен и някъде другаде. Внимавай! Не го мести!

Тя чу пращенето от радиостанцията на Джак, който викаше линейка. Рейгън бутна хартиите настрани.

— Главата му още кърви — отбеляза Тес. — Трябва ми нещо, с което да спра кръвта.

— Имаш ли аптечка? — попита Рейгън.

— В килера.

Тя зарови в джоба си за ключовете, после си спомни, че те още бяха у Рейгън.

— Ключът е номер шестдесет — каза тя. — Благодаря ти.

Рейгън я стисна за рамото и забърза към килера.

Харисън изстена и отвори очи.

— Тес.

Тя погледна лицето му, като продължи да го опипва за други рани.

— Тихо, Харисън. Тук съм. Ще се погрижим за теб.

— Тес — сграбчи я той за ръкава.

Тя не откри други рани и се наведе към лицето му.

— Кой те нарани?

Харисън се намръщи.

— Пациент. Твой. Хвана ме при колата ми. Имаше нож.

Сърцето й се сви.

— Съжалявам — промълви тя.

— Млъкни, Тес. Той си взе картона. После каза… — Той отново се намръщи. — Каза, че не искал да издадеш тайните му. Зарече се, че първо ще те убие.

Ръцете й започнаха да разкопчават палтото му. Тя стисна челюсти.

— Ще внимавам, Харисън. Обещавам.

Рейгън коленичи до нея, отвори аптечката и й подаде марля.

— Кой пациент беше, доктор Ърнст? — попита той.

Устните на Харисън се изкривиха в мъчителна усмивка.

— Един от лудите… предполагам — отвърна той и се намръщи. — Не съм го виждал наскоро. Млад. Късо подстриган. Големи уши — добави Харисън и се изкашля дрезгаво. — Боли, мамка му.

— Къде? — попита Тес, като се съсредоточи върху разкопчаването на палтото, а после и на ризата му.

Грозни синини покриваха гръдния кош на Харисън. Тя се намръщи.

— Къде точно те боли?

Той се опита да се усмихне.

— Къде ли не ме боли?

Харисън затвори очи и изстена.

— Ребра. Гръб. Не исках да отворя хранилището и той ме наби. Накрая му казах… — Харисън си пое дъх и от гърдите му се чу зловещо свистене. — Кажи на Фло… кажи й…

Гърлото на Тес се сви.

— Ще й кажа, Харисън. Тя ще ни чака в болницата.

— Кажи й, че я обичам.

Очите й се насълзиха, докато притискаше марлята към кървящата рана на главата му.

— Не бъди глупак, Харисън! Ти ще й го кажеш лично. Имаш просто порезна рана на главата.

Той я погледна замислено и Тес разбра, че не бе повярвал на лъжата й. Тъмните синини говореха за масивен вътрешен кръвоизлив, който беше нещо сериозно.

— Коя е Фло? — тихо попита Рейгън.

— Жена му. Би ли й се обадил? Мобифонът ми е в джоба на якето ми. Там е домашният телефон на Харисън. Кажи й да дойде в болницата. Тук няма сигнал.

Ейдън кимна, погали я по рамото и взе мобифона й.

Дробовете на Харисън свистяха.

— Хубав дявол е… твоето ченге.

Тес примигна и избърса мокрото си от сълзи лице.

— Тихо.

— Видях го заедно с теб по новините. Красив е като мен — добави той и Тес се засмя тъжно.

— Тихо, старче — нареди му тя с пресилено небрежен глас. — Запази чара си за Фло.

Харисън отвори измъчените си от болка очи и я погледна настойчиво.

— Кажи й, Тес. Моля те.

Тя го погали по бузата.

— Ще й кажа. Обещавам.

Харисън се успокои. Дишането му звучеше като шумолене на хартия. Лош знак.

Рейгън се върна и я вдигна на крака.

— „Бърза помощ“ е тук, Тес. Да ги оставим да си свършат работата.

Тя загледа замаяно как отнасяха Харисън. Рейгън стоя зад нея през цялото време, сложил ръце на раменете й. Обърна я към себе си и сините очи, които доскоро я бяха гледали обвинително, сега й помогнаха да не се разпадне.

— Не си виновна за това — промълви той тихо.

— Белият му дроб е пробит — промърмори тя, без да му обръща внимание. — Казах ли им го?

Той я раздруса нежно.

— Да, каза им. А сега се стегни. Трябва да помислиш… — каза той, после я стисна за рамената. — Тес!

Тя примигна.

— Какво?

— За кого говореше Харисън? Млад, късо подстриган. Големи уши. Не го е виждал наскоро.

Тес затвори очи и си представи лицето на мъжа. Можеше да е толкова лесно. Трябваше само да каже името му и щяха да го заключат. Да го накажат. Но това не беше редно.

— Не мога да ти кажа — отвърна тя.

— Как така не можеш да ми кажеш?

Тя отвори очи и видя невярващото изражение на Ейдън.

— Ако греша, ще разкрия самоличността на пациент без нужда.

Ейдън отпусна ръце и отстъпи назад.

— Шегуваш се.

Коленете й се подкосиха и тя се огледа наоколо, но нямаше къде да седне.

— Иска ми се да се шегувах.

— Чу какво каза приятелят ти. Който и да е направил това, е заплашил да те убие.

Тя изморено отиде до стената и се облегна на нея.

— Чух го.

Беше почти сигурна за кого бе говорил Харисън. Едър, млад, зъл, един от малкото пациенти, от които наистина се бе страхувала. „Ще ме очисти, без да му мигне окото“, помисли си тя. В гърлото й се надигна хлип и тя преглътна с усилие.

— Страх ме е — прошепна тя. — Ясно ли е?

Рейгън се приближи до нея й повдигна брадичката й.

— Кажи ми тогава — прошепна той. — Няма да го споделя с никого. Обещавам.

Тес поклати глава. Изкушаваше се да му каже. Изкушаваше се да потъне в прегръдката му и да не помръдне оттам.

— Не мога. Днес ме обвиниха, че съм нарушила лекарската тайна, но това не беше вярно. Ако ти кажа, вече ще бъде вярно.

— Тес, никой няма да узнае.

— Аз ще знам.

„И ти също“, добави тя наум.

Екипът на Джак пристигна и той вкара хората си в хранилището.

— Джак не може да получи картоните без съдебна заповед, Ейдън — каза тя.

Рейгън кимна и стисна челюсти.

— Не пипайте хартиите, докато не получим съдебна заповед, Джак — извика той.

Джак надникна от хранилището.

— Не възнамерявах да го правим — заяви той. — Ще проверим за отпечатъци всички повърхности, рафтовете и стените. Ако само трима души са имали достъп, лесно ще ги елиминираме.

— Да, ако престъпникът не е носил ръкавици — изсумтя Рейгън.

Джак сви рамене.

— Аз съм оптимист.

Рейгън се облегна на стената, после се обърна към Тес.

— Можеш ли поне да ме насочиш в правилната посока?

Тя се поколеба, после кимна.

— Ако откриете отпечатъци, ще го намерите в системата.

— Значи има криминално досие?

Тес се усмихна тъжно.

— По-дълго от ръката ти. Ако е човекът, за когото си мисля — каза тя и погледна часовника си. — Трябва да отида в болницата. Колко време ще е нужно на Джак за отпечатъците? Трябва да затворя хранилището, преди да тръгна.

Очите на Рейгън потъмняха.

— Не ни се доверяваш, че нямаме да пипнем стоката, а?

Тес стисна юмруци и отвърна със снишен глас:

— Иска ми се да те шамаросам заради тези думи. Мамка му, това няма нищо общо с доверието. Просто е свързано със закона. Всеки лист хартия тук е защитен от закона, детектив. Ако ви го дам без съдебна заповед, ще наруша шибания закон. Въобще ли не те интересува това?

Ейдън стисна зъби.

— Интересува ме факта, че някакъв откачалник с криминално досие, по-дълго от ръката ми, планира да те очисти. Да, това определено ме интересува — рязко каза той, после въздъхна. — Ще побързаме и ще те оставим да заключиш.

Гневът й се изпари.

— Пак не съм готова да сътруднича, а?

— Да. Но те разбирам. Не ми харесва, но разбирам — кимна Рейгън, като извади мобифона й от джоба си. — Забелязах, че имаш пропуснати обаждания, когато звънях на госпожа Ърнст.

Тес погледна неразбиращо телефона, после си спомни.

— Днес следобед го сложих на вибрация, тъй като имах сеанс — обясни тя, като отвори телефона и ахна. — Пропуснала съм тридесет обаждания.

— Вероятно повечето са репортери.

— Откъде са взели номера на мобифона ми?

— Откъде въобще се сдобиват с цялата си информация?

— Да, има логика — намръщи се тя. — Възможно ли е да е подслушван?

Ейдън я погледна изненадано.

— Нямам представа. Не пипай телефоните тук, но ако искаш да си провериш гласовата поща, можеш да използваш моя.

Той плъзна ръка под косата й и я погали по врата, като безпогрешно откри мястото, където мускулите й бяха най-напрегнати. По гърба й пробяга тръпка.

— Опитай се да не се тревожиш за приятеля си — промърмори Ейдън. — Нали?

Той й подаде мобифона си и се залови за работа.

— Тридесет обаждания — изсумтя Тес и набра номера на гласовата си поща.

Надяваше се, че изслушването на съобщенията ще я разсее от тревогата й по Харисън, докато Джак си свършеше работата.

 

 

Вторник, 14 март, 8:50 вечерта

Ейдън се настани в колата на Мърфи и се закашля от дима.

— По дяволите, Мърфи, наведнъж ли изпуши цялата кутия?

— Съжалявам — отвърна Мърфи, като отвори прозореца, дръпна за последен път от цигарата и я загаси в препълнения пепелник. — Какво ти отне толкова време?

Беше изпуснал първото обаждане на Мърфи, защото Тес използваше мобифона му.

— Видя ли я? — попита той.

Ставаше дума за Никол Ривера, талантливата имитаторка.

— Не, но работи тук. — Мърфи посочи ресторанта на отсрещната страна на улицата.

— Скъпо място.

Ейдън го знаеше от собствен опит. В устата му се появи горчив вкус само от вида на проклетото заведение.

— Смокинги и вечерни тоалети — съгласи се Мърфи. — Управителят потвърди, че Никол работи тук, макар да не беше доволен, че му се налага да говори с мен. А сега ще се зарадва още повече. Никол закъснява с двадесет минути за смяната си.

— Да не би някой да я е предупредил, че я издирваме?

— Възможно е. Бях тук преди два часа. Тогава говорих с управителя за първи път. Той ми даде адреса, който Никол вписала в молбата си за работа.

— Фалшив?

— Стар. Жената, която ми отвори вратата, каза, че Никол се преместила преди около два месеца, защото не можела да си плаща наема.

— Ако работи тук, изкарва добри пари. Оставила ли е нов адрес на старото място?

— Да. Проверих го, но не си беше у дома, а аз все още не разполагах със съдебна заповед. Но вече е у мен.

— Доста работа си свършил.

Мърфи кимна.

— Не ми каза защо се забави толкова, докато дойдеш дотук.

— Трябваше да оставя Тес в болницата.

Вече бе разказал на колегата си подробностите от взлома в офиса, нападението над Ърнст и заплахата към Тес.

— Уведоми ли болничната охрана? — попита Мърфи разтревожено.

— Да — намръщено отговори Ейдън. — Едър тип, войнишка подстрижка, големи уши. Издрани кокалчета на пръстите, тъй като пребил до смърт нещастен старец. Но не знам шибаното му име.

Тес бе категорична по въпроса и макар да я разбираше, му се искаше да срита нещо или някого. Надяваше се да е в участъка, когато Джак откриеше името на кретена в системата.

— Ърнст ще оживее ли?

— Да. Тес свърши чудесна работа и спря кръвта му преди появата на „Бърза помощ“. Прояви страхотно хладнокръвие — каза Ейдън и огледа собствените си кокалчета, като си припомни как Тес ги бе превързала предишната нощ. — Вечно забравям, че е истинска лекарка.

Мърфи се усмихна.

— Не бих го споделил с нея, ако съм на твое място.

Ейдън се засмя.

— Не възнамерявам да го правя. Слушай, скоро ресторантът ще се напълни. Ако искаме да говорим с управителя, трябва да го направим сега.

Излязоха от колата. Ейдън вдиша чистия въздух с благодарност. Мърфи го изгледа мрачно.

— Извиних ти се.

— Не съм казал и дума.

— Мамка му — изсумтя Мърфи. — Откъде знаеш, че ресторантът скоро ще се напълни?

— Бившата ми приятелка ме влачеше тук. След симфоничен концерт.

Мърфи подсвирна и отвори вратата.

— Скъпа приятелка.

„Не е лъжа“, помисли си Ейдън мрачно. Видът на колосаните покривки го върна в спомените му. Мястото бе едно от любимите на Шели. Вечеря с коктейли и вино струваше колкото заплатата му за два дни, докато беше в униформа. Затова бе спрял да я води тук. И Шели се бе нацупила.

Всъщност Шели можеше да си изкарва хляба с даване на уроци по цупене. Но вече нямаше нужда от това. Беше постигнала целта си — брак с мъж, който можеше да й осигури живот, какъвто баща й й бе осигурявал. Бедното копеле. Бъдещият й съпруг, разбира се, а не баща й. Бащата на Шели беше богато копеле. Е, Шели вече бе нечий друг проблем.

Ейдън никога не се бе чувствал удобно на подобни места. Вечно се страхуваше, че ще използва погрешната вилица. А да си плаща за тази привилегия му се струваше безумно. Но Тес щеше да се чувства удобно тук, помисли си той и незабавно си пожела да не го бе правил. Беше казала, че може сама да се грижи за себе си, но пък Ейдън никога не би оставил жена да плати сметката.

Ама че си шовинист, обади се съвестта му.

— Стара история — изсумтя Ейдън, като огледа лицата на бързащите келнери. — Извинете — каза той към издокарания в смокинг оберкелнер, който го погледна отвисоко. — Търсим Никол Ривера.

— Запишете се в клуба — захили се оберкелнерът. — И ако я намерите, съобщете й, че е уволнена.

— Защото е закъсняла с двадесет минути? — меко попита Мърфи.

— Не, защото пропуска смяната си за трети път през последните две седмици.

— В кои дни пропусна смяната си? — заинтересува се Ейдън.

Оберкелнерът въздъхна нетърпеливо.

— Не помня.

— Опитайте — посъветва го Мърфи. — Или ще останем тук по-дълго.

Мъжът завъртя очи.

— Вчера и в събота вечер. А сега, моля да ме извините.

Той им показа вратата с презрителен жест. Ейдън изпита желание да го фрасне в носа, но вместо това му подаде визитната си картичка.

— Ако Никол се появи, моля ви, обадете ни се.

Оберкелнерът стисна картичката с крайчеца на пръстите си.

— Разбира се.

Излязоха на улицата и Мърфи поклати глава.

— Колко струва една вечеря тук? Стотина кинта?

— На човек — отговори Ейдън и се засмя на втрещения поглед на колегата си. — Три пъти повече, ако си поръчате вино.

— Значи затова приятелката е бивша.

— Хайде да отидем да проверим апартамента на Никол отново. Може да си е била у дома и просто да не е отворила вратата.

 

 

Вторник, 14 март, 9:40 вечерта

— Мамка му — промърмори Мърфи. — Закъсняхме.

Абсолютно вярно. Никол Ривера наистина си беше у дома, помисли си Ейдън, като огледа щетите. Но си имаше основателна причина да не отвори вратата.

Бяха я намерили коленичила до леглото си, облечена в черен панталон и риза, която някога е била бяла — работната й униформа. Ръцете й бяха заключени с белезници зад гърба й. Тялото й беше облегнато на кувертюрата на леглото, покрита с деликатни сини цветчета. Сега и бялата риза, и синята кувертюра бяха оплискани с кръв.

Ейдън прибра мобифона в джоба си.

— Съдебният лекар идва насам — съобщи той, като клекна до трупа и огледа дупката от куршум на тила. — Екзекуция. Бърза и милостива. За разлика от Адамс, Уинслоу и семейство Сюърд. Прилича на двадесет и втори калибър. Няма изходна рана, значи куршумът е още в главата й.

Мърфи оглеждаше гардероба.

— Студена ли е?

Ейдън надяна чифт гумени ръкавици и докосна врата й.

— Топла е. Мъртва е отскоро.

Той започна да отваря чекмеджетата на скрина.

— Чорапи, ризи. Бельо. Още бельо. Аха, какво има тук?

Той измъкна купчина разписки от чашката на дантелен сутиен, сгънат заедно с още четири сутиена.

— Копия. От „Кутия за играчки“. Кукла „Бебето Линда“ — съобщи той, като продължи да рови. — Разписка от „Уолмарт“ за тиган и мече, закупени вчера сутринта. Платила в брой за всички покупки — изсумтя Ейдън, като остави разписките настрани. — Знаели са, че сме проследили кредитната карта.

— Или пък е била само за еднократна употреба — добави Мърфи, като излезе от гардероба, окачил черен сак на пръста си. — Беше свит и пъхнат в кутия за обувки. Мирише на цветя.

Ейдън сведе очи към трупа.

— Защо я е убил сега? — зачуди се той, после въздъхна раздразнено. — Наблюдавал ни е следобед. Казах на Сюърд, че имаме доказателства, че гласът на Тес е бил имитиран. Мамка му!

— Нямаше избор. Сюърд бе опрял пистолет в главата й. Постъпи правилно, Ейдън.

— Но мъртвата няма да си признае, че е имитирала Тес.

Мърфи сви рамене философски.

— Надявам се, че сакът и разписките ще са достатъчни да зарадват Патрик. Ще звънна на Спинели. Ти се обади на Джак.

 

 

Вторник, 14 март, 10:55 вечерта

Ейдън знаеше колко камери бяха намерили хората на Джак в апартамента на Тес, но когато ги видя подредени на масата в конферентната зала на Спинели, му призля. След дългия ден, изпълнен с лични и професионални вълнения и бурен прилив на адреналин, самоконтролът му бе доста поразклатен. Не трябваше да дърпа Рик настрани и да го пита къде точно бяха намерили всяка камера в апартамента, офиса, колата и дрехите й, но нещо го подтикна да го направи.

Освен това, ако не беше попитал, щеше да си проличи, че е замесен прекалено лично, а това бе нещо, за което внимаваше цяла вечер. Ако Спинели узнаеше за чувствата му, щеше да възложи грижите по Тес на някой друг.

„Наистина съм прекалено замесен“, помисли си той. Защото най-важното сега бе да защити Тес. И точно по тази причина не можеше да свали очи от камерите, особено от модела, който се отличаваше от останалите. Водонепроницаема камера, по чиито ръбове имаше следи от мухъл. Копелето я беше инсталирало във вентилатора на тавана на банята и я бе насочило към душа. Видеото бе идеално.

Стомахът му се сви от отвращение при мисълта за убиеца, вперил очи в Тес. И колко ли други чекиджии също я бяха наблюдавали! Ейдън не успяваше да контролира нито мислите си, нито биенето на сърцето си.

Тес бе станала жертва на гнусен извратен тип и копелето заслужаваше да умре дори и само заради това.

Спинели се надигна от стола си и поклати глава.

— Мили боже! Имаме по-богат инвентар от „Радио шак“.

Вярно беше. Ейдън се съсредоточи и овладя яростта си. Джак и Рик бяха подредили камерите и микрофоните, намерени през последните два дни, в седем купчини. Първите три бяха от апартаментите на трите жертви — Адамс, Уинслоу и Сюърд. Четвъртата и най-голяма купчина бяха камерите от апартамента на Тес. Петата, наполовина по-малка, бе от офиса й. Шестата беше още по-малка и съдържаше микрофоните, иззети от колата й през първото петминутно претърсване. Вероятно имаше и други. Седмата беше най-малка — микрофони с размер на игла, които Рик бе открил зашити в подплатата на всяко сако на Тес. Дори в червеното кожено сако, с което бе облечена в неделя.

„В деня, когато я обвиних в убийство“, помисли си Ейдън мрачно.

— Е, започвай, Рик — нареди Спинели. — Какво знаем за всички тези гадости?

Рик се изправи.

— Не толкова, колкото бихме искали. Първо, засега нямам успех в проследяването на предаванията и имейлите от апартамента на Адамс. Оставих по една камера във всеки апартамент, в случай че отново започнат да предават, но вече са вън от играта. Престъпникът трябва да знае, че сме ги намерили.

— Значи се предаваме? — настръхна Спинели.

— Още в самото начало не хранехме големи надежди — отвърна Рик спокойно. — Но имам известна информация за тези бебчета — посочи той първите две купчини. — Устройствата, които намерих у Адамс и Уинслоу, са един и същ модел, с последователни серийни номера.

Спинели кимна.

— Значи са купени по едно и също време.

— Вероятно. Допреди две седмици този модел бил бестселърът на компанията. А преди две седмици пуснали този модел — посочи той към купчината от апартамента на Сюърд. — Това е новият бестселър. Не е сигурно, че камерата в апартамента на Сюърд е била купена по-късно, но е твърде вероятно.

— Значи Сюърд не е бил част от първоначалния план — отбеляза Ейдън.

„Съсредоточи се, Рейгън“, заповяда си той. Видът на камерите го влудяваше.

— Шефът на Адамс каза, че тя не била на себе си от седмици. Тес пък ни съобщи, че пропуснала часа си при нея преди три седмици. Такъв вид камери като в апартамента на Сюърд още не е бил на пазара, когато всичко това е започнало.

— Възможно е — кимна Спинели, като седна и кръстоса ръце пред гърдите си. — Но искам да знам как нашият човек е инсталирал камери на всички тези места? Апартаменти, офиси, коли? — запита той, като вдигна плика с миниатюрните микрофони. — В подплатите? Кой може да е имал достъп до всички тези места?

— Най-доброто решение е да прегледаме записите от охранителните камери в кооперацията на Сюърд от последните два дни и да ги сравним с тези от дома на Уинслоу от онзи ден — каза Джак. — Ако приемем, че един и същи човек ги е инсталирал и на двете места. При Уинслоу разполагаме поне с приблизителен час. Куклата не бе седяла във фурната повече от три часа, така че трябва да проверим между единадесет и един.

— Как някой е успял да пъхне куклата във фурната, без Уинслоу да разбере за това? — полюбопитства Спинели. — Господи, това май е най-извратеното от всичко.

Ейдън категорично не бе съгласен с него. Най-извратеното бе водонепроницаемата камера, но сега дори не искаше да мисли за нея, за да може да запази хладнокръвие.

— Ако Уинслоу е спял упоен, може да не е чул, че някой се движи в кухнята. Но сега, след като вече сме наясно с часа, можем да разпитаме отново съседите му. Ами камерите от апартамента на Тес?

— По-стари модели — отговори Рик. — Трима различни производители.

— Колко стари? — попита Ейдън.

— Това не означава, че са били там толкова дълго — предупреди го Рик. — Били са бестселъри преди половин година — обясни той, после се поколеба за миг. — Освен тази — посочи той водонепроницаемата камера. — Тя е на около четири години. Но не изглежда да е била там по-дълго от останалите — бързо добави той. — Според мен я е наблюдавал не повече от шест месеца.

Стомахът на Ейдън се преобърна.

— Шест месеца? Някакъв извратеняк я е наблюдавал шест шибани месеца?

Спинели повдигна вежди.

— Откъде знаем, че е извратеняк?

Побеснял и готов да избухне, Ейдън се протегна и взе водонепроницаемата камера.

— Защото тази беше насочена към душа й, по дяволите — процеди той през зъби.

Беше достатъчно разгневен, за да нанесе щети, затова предпазливо остави камерата на масата с разтреперани ръце.

Джак се намръщи на Рик.

— Ти ли му каза?

Рик сви рамене. Явно се чувстваше неудобно.

— Той ме попита. Аз не… Няма значение.

Спинели изглеждаше разтревожен.

— Ейдън?

Ейдън поклати глава, за да си проясни мислите.

— Съжалявам. Нямаше как да видите лицето й, когато се наложи да й съобщя новината. Съжалявам — повтори той и притисна ръце към лицето си. — Денят беше прекалено дълъг.

— Не и за Никол Ривера — обади се Мърфи. — Претърсихме навсякъде, Марк, но не открихме нищо, което да сочи към човека, платил й да имитира гласа на Тес.

— Намерихте ли палтото и перуката? — попита Спинели.

Мърфи поклати глава.

— Не. Но намерихме записи с гласа на Тес, скрити зад консерви в килера. Записи от сеанси на Тес с пациентите й.

— Имала е нужда от тях, за да се упражнява — отбеляза Спинели и разтърка челото си. — Това би трябвало да е достатъчно за Патрик, за да отхвърли обжалванията. Може би пък от отдела по балистика ще открият нещо по куршума. Какво стана в офиса на Тес?

— Партньорът й каза, че бил един от пациентите й — отговори Ейдън. — Тес мислеше, че знае за кого става дума, но отказа да ни каже.

И проклет да беше, но се възхищаваше на принципите й, макар да му се искаше да я раздруса здраво заради тях.

Мърфи се обърна към Джак с мрачно лице.

— Установихте ли самоличността на задника?

— Един от хората ми проверява отпечатъците му в момента — отговори Джак. — През следващия час трябва да научим нещо.

— Искам да действаме веднага щом научим името.

Гласът на Мърфи бе нисък и овладян, но прикриваше гнева му. Ейдън знаеше идеално как се чувства колегата му.

— Ще изпратя някой друг — реши Спинели, като погледна двамата партньори предупредително. — Вие двамата трябва да се съсредоточите върху шпионина. Ясно ли е?

Ейдън кимна бързо.

— Абсолютно. Патрик няма да е доволен — каза той, като смени темата, за да могат двамата с Мърфи да се успокоят. — Може да изиска съдебна заповед за картоните, но ще минат дни, докато се подредят документите. Картоните в хранилището сигурно са трупани през последните двадесет години, а всичко бе разпиляно по пода. Най-доброто, което Патрик може да направи, е да изиска списък на пациентите, но той няма да ни каже кой е най-податлив на манипулации, докарващи до самоубийство — внезапно Ейдън замълча. — Освен ако…

Спинели се обърна към него.

— Освен ако какво? Казвай, Ейдън.

Ейдън извади ключовете на Тес от джоба си. Бяха останали у него, след като отвори вратата на офиса й, и бе забравил да й ги върне. На ключодържателя й висеше малък флашдрайв.

— Всички картони на Тес са вкарани тук — обясни той.

Мърфи присви очи.

— Какво, по дяволите, е това?

— Флашдрайв — отговори Ейдън. — Като диск, но може да побере информация колкото… петдесет диска. Всъщност не съм сигурен. Използвах такъв по време на курса по компютърна графика. Вкарваш го направо в компютъра.

Мърфи поклати глава.

— Петдесет диска, записани на това миниатюрно нещо?

Рик го огледа набързо.

— На този? Опитай по-скоро с хиляда диска.

— Уха! — възхити се Спинели и протегна ръка към него, но Ейдън поклати глава.

— Не. Това е различно от влизането в офиса й и прибирането на картоните. Не можеш да го направиш.

Лицето на Спинели потъмня.

— Петимата мъртъвци в моргата казват, че мога.

— И аз искам списъка. Но искам, когато пипнем копелето, да не го освободят, защото сме допуснали техническа грешка. Освен това искам Тес да си запази лиценза и практиката. Ако разгледаме флашдрайва, тя със сигурност ще изгуби лиценза си. Ще изглежда така, сякаш тя ни го е дала. Просто изчакай до утре. Патрик ще ни връчи съдебната заповед и тогава ще се сдобием с информацията.

— Утре може да е прекалено късно — изръмжа Спинели, после въздъхна. — По дяволите, Рейгън, прав си. Кога пък стана толкова разумен? — изсумтя той и без да чака отговор, подаде сгънат лист хартия на Ейдън. — Пълният токсикологичен доклад за Адамс.

Ейдън го прочете, после го връчи на Мърфи.

— Силоцибин? Какво е това?

— Обадих се на Джулия — отговори Спинели. — Тя ми обясни, че ставало дума за халюциноген. Нивото му в кръвта на Адамс било около десет процента по-високо, отколкото на страстен наркоман. Изглежда го е вземала доста време. Освен това Джулия го открила и в капсула от едно от шишетата с предписани лекарства, които взехте от шкафа в банята на Адамс.

— Защо тогава и ПСП? — зачуди се Ейдън, но внезапно се сети за отговора и въздъхна. — Била е годишнината от смъртта на сестра й. Шпионинът е проявил нетърпение, тъй като халюциногенът не е свършил достатъчно добра работа. Искал е да подлуди Адамс напълно на годишнината.

— А Уинслоу бездруго е бил на ръба — добави Спинели. — Джулия ще трябва да потърси същото и при него.

Ейдън се сети за Сюърд и налудничавия поглед в очите му.

— Ами Сюърд?

Спинели поклати глава.

— Джулия каза, че не открили нищо при началния преглед. Обеща да побърза с токсикологичния резултат, но ще трябва да почакаме до утре — обясни Спинели, а после се обърна към Рик. — Рик, трябва да поговоря с тези тримата насаме.

Рик се изправи.

— Няма нужда да ми го повтаряш. Лека нощ.

Вратата се затвори зад гърба му и Спинели затвори очи изморено.

— ВР се намесиха.

Инициалите накараха Ейдън да трепне. „Вътрешни разследвания“.

— Защо?

Спинели примигна.

— Защото взехме пет различни отпечатъка от заплашителните писма до Тес след делото на Грийн. Три от тях са на ченгета. Приятели на Престън Тайлър.

— Ами служителката от архива? — попита Мърфи. — Успя ли да идентифицира някой от тях?

— Не. Настоява, че не може да си спомни, но ВР смятат, че крие нещо.

— Млада е — замислено каза Мърфи. — Страхува се да проговори.

— Ако някой от тях е замесен в тая гадост, жената има право да се страхува — отбеляза Ейдън мрачно.

— Е, кои са те, Марк? — попита Джак.

— Том Войт, Джеймс Мейсън и Блейн Конъл — отговори Спинели, като се облегна на стола си и разкърши врат. — Всичките са с идеални досиета. Нито едно петънце върху тях.

Ейдън поклати глава. Не можеше да повярва на ушите си.

— Няма начин. Познавам Блейн Конъл. Не би могъл да го направи.

— Не би могъл? — намръщи се Спинели. — Знам — въздъхна той тежко. — Знам.

Мърфи започна да потупва запалката си.

— Ако един от тях е в дъното на тази история, това означава, че са направили много повече от устройването на самоубийствата. Някой е екзекутирал Никол Ривера хладнокръвно. Трудно ми е да повярвам, че е ченге, но ако е…

— Ченгето би знаело как да накисне някого за убийство — отбеляза Джак.

Ейдън погледна Спинели.

— И какво ще правим сега?

Леко почукване накара и четиримата да вперят очи във вратата. Рик надникна в залата.

— Съжалявам, но доктор Чикотели е тук. Иска да те види, Ейдън. Не изглежда много добре.

Ейдън скочи на крака. Тревогата измести всичко друго от ума му.

— Трябваше да ми се обади, когато реши да си тръгне от болницата. Къде е?

— Тук — отговори Тес, като заобиколи Рик и влезе в залата.

Застина, когато видя камерите на масата. Лицето й си беше бледо, но сега и последната капка кръв се изцеди от него.

— Всички тези камери? — прошепна тя. — Наблюдавали са пациентите ми и мен?

Ейдън я хвана за ръка и я настани на един от столовете. Клекна до нея, хвана я за брадичката и я накара да го погледне.

— Какво стана, Тес?

Тя се отдръпна от него, а устните й потрепериха. Насочи очи обратно към масата и спря поглед върху ключодържателя си. Обърна се към Ейдън с болка в очите.

— Дал си им картоните ми? — прошепна тя огорчено.

— Аз ги поисках, Тес — бързо каза Спинели, преди Ейдън да успее да отговори. — Но Ейдън не ми позволи да ги взема.

Тя кимна и болката в очите й се замени с непосилна мъка. Ейдън разбра какво се бе случило, но все пак попита, като се надяваше да е сгрешил.

— Какво стана, Тес?

Тя въздъхна тежко.

— Харисън почина.

Мъката й го стисна за сърцето. Прииска му се да я привлече в прегръдката си и да я задържи там, докато я утеши, но не можеше да го направи. Не и пред лейтенанта, който и без това вече смяташе, че двамата с Мърфи са прекалено замесени в случая. А ако узнаеше… Той я хвана за ръката и попита:

— Кога?

Тес поклати глава отчаяно.

— Преди половин час. Оперираха го, но вътрешният кръвоизлив бе масивен. Децата му дойдоха, за да бъдат при Фло. И аз си тръгнах — каза тя, като вдигна към него тъмните си измъчени очи. — Изслушах съобщенията на гласовата си поща, докато чаках — продължи тя с глух глас. — Прекратили са лиценза ми. И още трима от пациентите ми заплашиха да ме очистят, ако издам тайните им.

Сърцето на Ейдън замря.

— Знаеш ли кои са?

— Не. Чудех се дали да не се обадя на всички и да ги уверя, че няма за какво да се тревожат, но онези, които ми вярват, бездруго не биха ме заплашвали. Все същите щети. Харисън умря, за да защити тайните им. Проклетите им тайни! Но умря напразно.

Тя отпусна глава и заплака безмълвно.

— Тес, съжалявам! Ужасно съжалявам! — каза той.

Думите му изглеждаха безсмислени, но Тес кимна и си пое дъх.

— Не, аз съжалявам. Не трябваше да нахлувам тук. Имате си работа.

Тя стана и изправи рамене.

— Ще ви оставя да си вършите работата. Предполагам, че не мога да се прибера у дома, нали?

— Не още — отговори Джак. — Може би утре. Искам да огледам апартамента ти още веднъж.

Тя настръхна, но кимна примирено.

— Благодаря ти. Ако ми върнете ключовете, веднага си тръгвам.

Ейдън сложи ръка на рамото й и я усети да потръпва под дебелия пуловер, който носеше.

— Изчакай ме. Моля те! — каза той, като погледна към Рик, който стоеше до вратата и я гледаше със съчувствие. — Можеш ли да почакаш с нея, докато свършим?

Рик кимна.

— Ела, Тес — подкани я той, като обви ръка около раменете й. — Ще те черпя едно кафе.

Вратата се затвори и Ейдън се обърна към Спинели.

— Трябва да й съобщим, че Никол Ривера е мъртва.

Спинели разтърка тила си замислено.

— Съгласен съм. Вече не можем да получим признание от Ривера, но се надявам Тес да се успокои поне малко, когато узнае, че жената няма да се обажда от нейно име повече.

— Той е искал да научим — бавно каза Мърфи. — Намерихме я прекалено лесно. Можеше да я убие някъде другаде и да минат няколко дни, преди да я открием.

Ейдън безсилно прокара пръсти през косата си.

— Знаел е, че ще я търсим. Подслушвал е, когато казах на Сюърд, че имаме доказателства, че някой е имитирал гласа на Тес. И какво ще предприеме сега? Вече си няма марионетка.

— Може да е приключил — обади се Джак.

Ейдън поклати глава.

— Не. Не е приключил. Може да е постигнал целта си обаче. Подлудил е бог знае колко пациенти. Той обича друг да върши работата, а той да си пази ръцете чисти. И сега, вместо него, върху Тес се канят да се нахвърлят ядосани, луди хора.

— Освен това е възможно той да носи полицейска значка — добави Мърфи, като изгледа Спинели мрачно. — Какво ще правим с авторите на писмата?

— Не знам още — отвърна Спинели изморено. — Просто искам да си държите очите и ушите отворени. Ако се разчуе, че ВР са замесени, нещата може да загрубеят.

Лейтенантът се надигна.

— Джак, обади ми се веднага, щом откриеш чии са отпечатъците от офиса й. Ще го приберем за убийството на доктор Ърнст. Ейдън, заведи я в хотел, за да може да поспи малко. Ще се видим тук утре сутринта.