Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Мой Шикарны босс, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Татяна Веденска

Заглавие: Моят готин шеф

Преводач: Стефана Кръстева

Година на превод: 2016 (не е указана)

Език, от който е преведено: руски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Art Plus (Арт Етърнал Дистрибушън)

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман (не е указано)

Националност: руска (не е указана)

Редактор: Стефана Кръстева

Коректор: Мария Жекова; Боряна Робертова

ISBN: 978-619-191-295-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11974

История

  1. — Добавяне

Епилог

След всички тези събития животът се успокои и влезе в обичайното си русло. Някои неща, разбира се, се промениха, при това съществено. Аз работех на новата си длъжност и вече никой не смееше да ми оспорва правото да говоря с приятелките си по телефона или да си седя в собствения си кабинет и да си чатя с целия свят. Само майка ми продължаваше да чака кога ще ме изгонят позорно. След като се изморих от постоянните й натяквания, й напомних, че няма да ме уволнят, защото съм любовница на шефа. Както можете да разберете, тя остана доволна, като чу това, но не защото най-накрая съм срещнала нормален мъж. Зарадва се, че продължавам да бъда същата малка глупачка, която трябва постоянно да бъде възпитавана.

Сега ми се обаждаше вечер и ми изнасяше лекции:

— Имай предвид, че ако забременееш, веднага ще те зареже. Всички мъже са еднакви.

Не забравяй да си пиеш хапчетата. Само това остава, пак да забременееш неясно от кого. Един път ни стига.

— Мамо, Леонид, за когото толкова страдаш, ме заряза, след като ти го принуди — опитвах се да се защитя аз. Майка ми не желаеше да ме слуша и затова не бързах да я запознавам с Шувалов. Альона Епифанцева, разбира се, я уволниха. Всъщност, водеше се по нейно желание, което съвпадна с нашето. В заявлението си за напускане беше написала, че са й предложили по-добро място, което отговаря на таланта й. Трябва да й се признае, че напусна с високо вдигната глава. Повечето хора в офиса не бяха разбрали какво точно е станало, а и аз не влизах в подробности. Нямаше никакво значение. Ако искаше, можеше да твърди, че напуска, защото са й предложили място в Майкрософт. Важното беше да си тръгне. Защото срещите с нея бяха като да настъпиш кучешко изпражнение — не е фатално, но е крайно неприятно. Грухкина отново я направиха мениджър продажби и тя ми се усмихваше мазно, когато се засичахме в асансьора. Мислеше си, че е моя заслуга, но аз нямах нищо общо. Добрите мениджъри не бяха много, а тя действително беше добър специалист. Много хора започнаха да се отнасят с уважение към мен, след като приключи историята с компютрите и клиентът получи всички възможни компенсации, а в замяна обеща да не ни съди. Всичко това беше много приятно, разбира се, но аз все пак се чувствах неловко. Защото изобщо не бях свикнала. Не бях свикнала да ме наричат с двете ми имена и да любезничат с мен.

Освен това слухът, че съм любовница на боса, продължаваше упорито да се носи в службата. А и трябваше да си призная, че не беше само слух.

Да. През онази нощ Стас не ме остави изобщо да заспя. И не само заради страстния секс, макар че и него го имаше, да имаше го. Някъде на сутринта, когато вече задрямвах с глава на гърдите му, той изведнъж реши да ми разкаже живота си.

Спомних си, че наистина не ми е разказвал нищо за себе си, а само слушаше моите безкрайни откровения. А тогава, сякаш някой му беше включил копчето. Интересно, всички мъже ли са такива мълчаливци. Аз щях да полудея, ако трябваше да държа всичко в себе си. Оказва се, че й той е имало какво да разкаже, но винаги си е мълчал и не се е доверявал на никого. Горкият! На нас, жените, ни е лесно — вдигаме телефона, разплакваме се, казваме „Представяш ли си какъв подлец!“ за шефа, съпруга, любовника, детето, учителя по география, контрольора в автобуса… В живота има толкова много стрес, не трябва да го държим в себе си!

И колкото повече го слушах, толкова повече разбирах, че двамата сме много еднакви. И той беше обичал, беше страдал, беше решил, че любовта не съществува и се беше оженил само заради обществения си статус. Трябвало е да има с кого да ходи по приеми. Жена му е била красива, глупава и вманиачена по собствената си персона.

— Знаеш ли, тя прилича страшно на Альона. Когато дойде при мен и започна да ме моли за отпуска с репликите и номерата на жена ми, побеснях. После ми беше страшно неудобно. Трябваше да й дам отпуска.

— Да, така е — кимнах аз. Между другото, всичко започна заради това, заради отпуската.

— Какво е започнало? — учуди се той.

— Альонка не можа да ти го прости. Добре, няма значение. Това е друга история — махнах с ръка аз.

Стас ми разказа, че след раждането на сина му животът му се е превърнал в ад. Веднага, след като довел жена си и Алексей от родилния дом вкъщи, станал робът от лампата на Аладин. Съпругата му я разтърквала, а той хуквал да й изпълнява желанията. В противен случай от крясъците й се разтрисали стъклата на прозорците, а синът му се криел под масата. Адът продължил шестнайсет години, докато в един прекрасен ден някакъв негов колега не се влюбил в жена му. Бил собственик на фирма, където Стас вече не работи. Жена му решила, че този джин е с повече възможности и отишла при него. Шувалов изтрил студената пот от челото си. Много се страхувал, че бракът им ще продължи вечно. Защото той нямало да я зареже пръв. Възпитанието му не би му позволило. Той винаги спазвал правилата (на това място едвам се сдържах да не се изсмея). В общи линии, на всяка цена му е трябвал повод. И ето че жена му го напуснала и му дала развод. Разбира се, с определени условия и с издръжка. Той бил съгласен на всичко. Взела извънградската им къща и следяла внимателно издръжката на сина им да бъде достойна. Но най-важното е, че Стас останал сам и това страшно му харесвало. Никой не му пилил на главата. Не искал екскурзии в чужбина и процедури за подмладяване. Работа, работа и само работа. Свободни, празни уикенди в студения му дом, обзаведен по вкуса на жена му. И така до безкрай. Виждал се със сина си, давал пари на жена си, седял си в празния апартамент, потривайки ръце. Бил надхитрил всички. Всичко в живота му го устройвало. Удобна ледена пустиня, спокойствие и тишина. Често будувал нощем, заслушан в тишината на дома си. Веднъж обаче съвършено случайно се озовал в жилището на една странна персона. Там, в кухнята, миришело вкусно, а от тавана висели гъби. Там не се подмладявали, не обръщали внимание на дрехите, разхвърляли си обувките в коридора, смеели се много и пиели хубав чай със сладкиши. Там било толкова хубаво, че на Шувалов изведнъж му се приискало нещо, което преди никога не бил пожелавал. Отначало си помислил, че трябва да си вземе бултериер. Той щял да седи вечер срещу него и да го гледа в очите. Кучето щяло да го посреща след работа и заедно да се разхождат. Щели да ходят в гората за гъби. И още много неща, които не бил правил от сто години. Например да си поговори с някого от сърце. Това май не го бил правил никога. Мислел си, че може да си говори с бултериера и няма никаква опасност той да го напусне заради някой негов колега. Той нямало да има нужда и от процедури за подмладяване. Бил готов вече да го купи. Но веднъж, когато не можел да заспи заради някаква аларма, пищяща под прозорците му, в апартамента му се раздал телефонен звън. Било два часа през нощта.

Да. Добре че хората са изобретили телефона!

Край