Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (21)

Глава 20

Бележки по църквата и изоставянето

— Стъписани ахвания от зрителите гостите, събрани в катедралата. Уестминстърското абатство (само за кралски особи?) „Сейнт Пол“.

— престарял свещеник потупва треперещата ръка на Флора.

— С високо вдигната глава тя прихваща подгъва на булчинската си рокля.

— Заслепена ли е от сълзи? „Зацапана от сълзи, тя…“ Не знам за „зацапана“. Не съм сигурна какво точно значи.

— Тя излиза тичешком през (страничната врата — кораба?), неспособна да срещне любопитните погледи/родителите на Фредерик? През целия път от Германия?

— Втурва се през задната врата на църквата и излиза навън, на ярката слънчева светлина. Булото се развява зад нея.

— Втурва се да бяга като подгонено животно: единствената й мисъл е да се скрие.

— един добросърдечен човек с каруца я закарва чак до (някъде извън Лондон) и я оставя с две корички хляб.

Миа усети как на врата й избиват алени петна от притеснение. Съпругът й едва я погледна, а ето че стените, които бе издигнала да скрие любовта си, се бяха пропукали.

— Не съм те целунала — отсече категорично тя.

Смехът в очите на Вандър едновременно я раздразни и възбуди.

— Който и мъж да целунеш, ще забрави целувките на всяка друга жена — увери я той, обхвана лицето й с длани и наклони главата й, докато накрая я постави точно в тази поза, която искаше.

Това беше опасно. Всички копнежи от детството й нахлуха обратно в сърцето й така, сякаш изобщо не се бяха стопявали. Така, сякаш Вандър бе единственият мъж, когото бе обичала или желала.

Той отново наведе глава и в същото време едната му ръка се плъзна над ключицата й.

Миа се отдръпна.

— Какво правиш?

— Нищо — отговори невинно той.

— Докосваш моите… — започна тя, поколеба се и прочисти гърлото си. Щом щяха да консумират брака си — а тя не беше толкова глупава да храни заблуди по въпроса, — трябваше да установят някои основни правила за поведение.

Този брак може и да я бе съсипал, да я бе разбил на парчета. Но поне можеше да избегне повторно унижение като това, което я бе белязало, след като Вандър се подигра на поезията й… и на гърдите й.

Той можеше да овладее тялото й. Но не и тази част. Не и частта, която я изпълваше с отвращение.

— Не можеш да ме докосваш там.

— Какво?

— Предпочитам да не ме докосваш там — повтори тя.

Отговорът му долетя мигновено и тихо:

— Някой да не е опипвал против волята ти?

— Не! — извика Миа, стресната. — Никой никога. И никой няма да го стори. Включително и ти.

Лицето му се отпусна, но пламенната нежност в очите му изчезна. Миа съжали затова, но беше много важно да се изрази ясно. От другите жени бе подразбрала, че мъжете обичат да опипват гърдите на жените.

— Защо не? — попита Вандър.

Тя се опита да обясни:

— Всички ние имаме по някоя част от тялото си, която не харесваме.

Той вдигна вежда.

— Така ли?

Мъжете, изглежда, харесваха всичко у себе си. Това ни най-малко не я изненада.

— Поне жените имат. Някои жени не харесват коленете си, ходилата си или косата си.

— Твоят бюст е възхитителен. Косата също. Не мога да кажа нищо за коленете или ходилата ти, но ако ми дадеш шанс, мога да те успокоя и за тях.

Миа не можеше да повярва, че Евандър Септимъс Броуди, най-красивият херцог в цяла Англия, се взира в безличната Емилия Карингтън с желание в погледа.

Но това беше истината.

Дори със страст. Страст към някоя като нея? Едно тихо гласче й напомни, че мъжете са като котараци: не подбираха коя желаят.

Но една друга част от нея си помисли, че очите му са променили цвета си, след като я целуна. Заради нея.

Не заради която и да било жена.

Заради нея.

— Миа?

Той се наведе и я целуна бързо и страстно.

— Можем ли да се съгласим за косата ти и да преминем по-надолу?

— Мислех, че мразиш косата ми.

— Защо, за бога, ти е хрумнало подобно нещо?

— Каза, че е като тази на баща ми. Всъщност го нарече „проклетия ми баща“ — уточни тя.

Вандър поднесе част от косата й напред с шепа, заровил в нея силните си загорели пръсти.

— Никога няма да обикна баща ти. Но… Шишо ми разказа някои неща тази вечер, които аз… във всеки случай трябва да помисля за тях. Косата ти е като слънце. А гърдите ти са наистина удивителни.

Тя се скова.

— Не искам да говоря за тях.

Тогава, когато Оукънрот ги нарече зелки, те бяха много големи за възрастта й, но сега бяха пораснали още повече. „Удивителни“ беше наистина подходящо описание.

Той обаче настоя и отново попита:

— Защо?

— Просто не желая. Мисля, че трябва да почакаме — продължи Миа. Започваше да дърдори. — Една младоженка трябва… Една младоженка трябва да изглежда съвсем различна, когато… когато интимното.

Гласът й секна, защото устните на Вандър се плъзгаха по бузата й и се доближаваха още повече до устата й.

— Хайде — подкани я той, — разкажи ми още за това, което според теб трябва да се случи.

Но вместо да изчака за отговор, той отново я целуна. Целувката му беше груба и сладка, а жаждата му я накара отново да се разтопи насреща му.

По някое време Миа отвори очи. Сега двамата отново бяха легнали и ръцете на Вандър се плъзгаха нагоре по краката й. Очите му бяха приковани в нейните в очакване да видят дали тя ще одобри.

— Караш ме да изпитвам такава скапана жажда! — изръмжа той.

Миа бе дочувала тази дума от устата на уличните чистачи, а в един паметен случай и изръмжана от баща си, но никой досега не я бе адресирал към нея.

— Наистина ли каза тази дума?

— Да.

— Ти… ти не можеш да говориш такива неща!

— И защо не?

— Защото си херцог, а аз съм…

— Ти си моята херцогиня.

Ръката му премина по-нагоре, плъзна се по бедрото й. Миа потръпна под допира му. Краката й се разтвориха, защото тази част от нея пламтеше.

Вандър нададе стон.

— Аз не съм образцов херцог, Миа. Досега трябваше да си го разбрала. Когато отидох в „Итън“, майка ми вече беше известна като курва надлъж и нашир в Англия. През целия си престой в училище трябваше да се бия с някого. Единственият ми приятел беше копеле.

Миа застина ужасена.

— Момчетата са ти говорили за поведението на майка ти?

Той се ухили, сякаш му бе задала най-глупавия въпрос на света.

— Обикновено не говореха — просто ме наричаха с разни прозвища. А аз им отговарях с юмруци.

— Оукънрот — промълви отвратено Миа. — Онзи противен малък жабок!

— Ти откъде… — започна Вандър и млъкна. — Бях забравил, че знаеш точно какъв е Ротър.

Ръката му бе стигнала до най-закръглената част на бедрата на Миа и тя се бореше с порива да изстене. Да направи всичко, за да го подкани да премести ръката си по-високо, към онова място между краката й, което очакваше допира му.

Той се усмихна, сякаш знаеше какво точно си мисли, и пръстите му се плъзнаха право между краката й. Миа стисна очи и се съсредоточи върху болезнения мрак зад клепачите си, както и върху факта, че ръцете й стискаха мишци, корави от мускули.

За секунда се зачуди дали подобен допир е позволен между дама и господин, но прогони тази мисъл от главата си. Нямаше кого да попита. Освен това не искаше Вандър да спира.

Всъщност си помисли да остави краката си да се разтворят и да придърпа едрото му тяло отгоре си. Тази идея беше толкова шокираща, че Миа остана абсолютно неподвижна, без да помръдне нито един мускул.

— Обичам да те докосвам, Миа — изръмжа Вандър. Гласът му беше нисък, гърлен, но изпълнен с нежност. — Смятам и там да те целуна.

Тя рязко отвори очи.

— Не, няма!

Той се разсмя и пръстите му се завъртяха и натиснаха. Главата на Миа отново се отметна назад и тя издаде звук, който нито една дама не би позволила да излезе от устните й.

Вандър се премести отгоре й. Тежестта му я приковаваше на място и усещането беше вълшебно. Той започна да я целува толкова пламенно, че жаждата му се просмука в тялото й, помете всичките й ограничения, помете претенциите й да бъде дама.

Преди да осъзнае какво става, Миа трепереше от главата до петите, стиснала здраво ръцете му и молеща без думи.

А после започна да се моли с думи, защото започна да гори в пламъци и Вандър бе единственият човек, който можеше да й помогне.

Но той спря. Защо спря? Миа простена и вдигна към него очи, замъглени от желание. Беше стегната по-плътно от тел, увита около макара, и вибрираше като нота, която бе толкова висока, че ухото едва я долавяше.

— Миа — изръмжа съпругът й, — помоли ме за една от твоите четири нощи.

— Ка-какво?

Ръката му възобнови онези груби ласки.

— Не спирай — прошепна тя.

— Това ще бъде ли една от твоите четири нощи?

Нещо в сърцето й се разгъна и срина последните й защити, последната капка здрав разум.

— Да! Ще бъде, ще бъде.

Това, което каза той в отговор… това, което направи… беше неприлично. Вълшебно. Миа се почувства като река, разтопена, понесена към място извън свой контрол. Вкопчи се в него и нададе вик. Тялото й се стегна около изучаващите му пръсти, а палецът му премина по меката й плът и разпали в нея пожар.

Единственото нещо, което имаше значение, беше първичната страст, която блещукаше във въздуха около тях. Вандър я подтикваше към удоволствие, по-голямо от всичко, което можеше да си представи.

Все още не беше стигнала дотам, когато той вдигна полите й над кръста и като камериерка, която я приготвя за лягане, започна бързо да я съблича. И както би постъпила с камериерката си, Миа се подчиняваше на заповедите му, без да се замисли. Дъхът й излизаше на кратки тласъци, а мозъкът й бе замъглен от желание.

— Вдигни си ръцете. Обърни се настрана. Сега на другата.

Корсетът й се озова на пода. Едва когато Вандър се опита да й съблече ризата, Миа дойде на себе си и скръсти ръце на гърдите си.

— Не.

Беше употребявала тази дума хиляди пъти, но никога при подобни обстоятелства. Прозвуча като зноен израз на интимност, който Миа никога не бе чувала от собствените си устни. Всъщност и от ничии други.

В отговор Вандър стана и изхлузи ризата си през главата. Миа се надигна на лакти и то загледа, без да се прикрива. Като момиче често седеше на оградата и го гледаше как работи с конете, тайно оставяше очите си да се опият от вида на гърдите му. Тогава той нямаше дори петнайсет.

Сега всичко бе съвсем различно.

Там, където преди имаше младежка гъвкавост и сухожилия, сега се открояваше мъжка красота, която накара Миа да се разтрепери. Чертите на лицето му изразяваха яростна нужда, а очите му обхождаха тялото й без ни най-малко отвращение. Той се наведе, смъкна панталона и застана пред нея, като се показваше без ни най-малък свян.

Очите на Миа се разшириха. Това бе съвсем различно, отколкото когато го видя по бельо — тогава, когато му предложи брак.

Вандър я погледна и се ухили с чисто мъжка гордост.

— За първи път ли виждаш мъж чисто гол? — измърка той и застана над нея на четири крака. Това наистина се случваше.

Вандър щеше да я люби.

Миа имаше смътното усещане, че от нея се очаква да изрази девически страх. Само че не изпитваше нито капка. Искаше да го докосне целия, да навие кичури от гъстата му коса между пръстите си, да привлече устата му към своята.

Разбира се, не можеше да се държи така. Трябваше да овладее тази непозната разпуснатост. Затова посегна към него, но като дама — обви ръцете си деликатно, хлабаво около врата му, плъзна ги по раменете му с надеждата, че тази ласка е уместна.

— Не трябва ли да угасим лампата?

Той вдигна рамене и под пръстите й се раздвижиха топли мускули.

— Защо?

„Защото на тъмно е по-възпитано“ — помисли си Миа. Но какво общо имаше възпитанието с интимността, когато мъжът поставяше пръстите си на толкова съкровени местенца и караше жената да издава такива умолителни звуци?

Кой можеше да бъде възпитан след такова нещо?

Вече беше много късно.

Миа ненадейно реши да се откаже от плановете си да се държи като дама, да прояви сдържаност. Поддаде се на любопитството си и плъзна ръка по гърдите му и по-надолу, за да стигне до онази част от него, която се напрягаше срещу нея.

Той потисна стона си, докато тя прокарваше пръсти по члена му. Миа бързо го погледна за одобрение и сви ръка около него. Членът му беше дебел, горещ и копринен на допир.

От устните на Вандър се изтръгна проклятие, тъмно и гърлено. Навярно всеки мъж си мислеше, че притежава най-големия инструмент, който са виждали жените. И понеже обществото изискваше от дамите никога да не признават за каквито и да било интимности, тези заблуди за величие си оставаха непокътнати.

И все пак Миа не можеше да си представи някой по-надарен от Вандър. Би било невъзможно. Всъщност и сега беше невъзможно.

При тази мисъл по гърба й пропълзя студена тръпка и тя изпита прилив на страх.

— Какво ще правим сега? — попита Миа и върна ръцете си обратно на раменете му. Сега лежеше по гръб, със събрани крака, а той бе подпрял колене от двете страни на хълбоците й.

Цялата ситуация беше крайно смущаваща и приятната топлина в стомаха на Миа започна да се стопява.

— Правилото да не докосвам гърдите ти още ли важи?

Миа свали ръце от шията му и ги кръстоса на гърдите си. Може би щеше да започне да носи корсет под ризата, та да ги ограничи поне малко. Когато погледна надолу, установи, че от тази перспектива гърдите й изглеждат още по-големи. Стомахът й се сгърчи от отвращение.

Вандър въздъхна.

— Никога досега не съм любил облечена жена.

Беше ред на Миа да вдигне вежда.

— Наистина ли? Мислех, че джентълмените винаги придърпват жените в тъмните улички и ги подпират на стената?

Искаше гласът й да прозвучи саркастично, но по някаква причина прозвуча леко заинтригувано.

— Точно това удоволствие не съм имал — отговори Вандър след миг многозначително мълчание. — Но ще ми е приятно да експериментирам, херцогиньо.

— Не! — изломоти тя.

Той наведе глава и устните му се плъзнаха по нейните.

— Предупреждавам те: вместо да те замъкна в някоя тъмна уличка, предлагам да те накарам да изкрещиш името ми. Омръзна ми това „Ваша светлост“.

Миа усети нов пристъп на смразяваща паника, когато Вандър раздели краката й. Той наведе глава и я целуна по вътрешната част на бедрото.

— Това е неподобаващо! — прошепна настойчиво тя.

Той вдигна глава. В очите му танцуваше самият дявол.

— Откъде знаеш?

— Аз…

Сега устните му погалиха кожата й, по-близо до най-интимната част от нея.

Прекалено интимно ставаше! Едно беше да вкара в нея онази част от себе си. Миа можеше да извърне глава или… или да измисли нещо друго. Но имаше ужасното предчувствие, че ако я целуне там, тя ще загуби и последните остатъци от самоконтрола си.

Щеше да е още по-лошо, отколкото когато я докосваше. Миа нямаше да е на себе си — щеше да е обезумяла от желание, покорена, умоляваща.

Оказа се, че не бърка.

Без предупреждение той започна да я ближе и тя изкрещя. Устата му беше влажна и жадна и разпали у Миа пожар като искра, кацнала върху купчина сухи подпалки.

Не можеше да мисли. Не можеше да направи нищо друго, освен да зарови пръсти в косата му. Дори и топлият му дъх срещу плътта й я караше да потръпва. Тя пусна косата му, защото пръстите й се свиха. Тези на краката й също. Всичко у нея се стягаше, насочваше я като лодка към някакъв далечен бряг.

А после се случи: Миа се гмурна в дълбините и усещанията я заляха от всички страни. Вандър я окуражаваше с дрезгав глас. Тя го чуваше едва-едва и чак по-късно осъзна какво й казва.

А тя… онази вълна я запрати обратно на мястото, където се намираше преди години: влюбена. Влюбена в Евандър Септимъс Броуди.

Полудяла от любов дотолкова, че му посвети поема, мечтаеше той да влезе в обляната й в лунна светлина стая.

Той се надигаше над нея, разтваряше краката й още повече, шепнеше нещо… извинение? Нахлуваше в нея.

Тялото й приветства това завладяване, макар че беше неудобно. Може би повече от неудобно. Изведнъж умът й отново се проясни и тя го спря, като подпря ръце на гърдите му.

— Не!

Тревогата й бе изместила всяко друго чувство. Нещо не беше наред. Той беше прекалено голям, като тапа, която не се побира в бутилката.

Думите излязоха от гърлото му задавени:

— Херцогиньо, сега не можеш да ме спреш.

— Не се побира — каза тя, внимателно подбирайки думите си. — Не сме съвместими. Ще трябва да… — и го бутна със сила по раменете. — Да го извадиш. Не се получава.

Вандър си пое въздух, без да помръдва.

Миа изпита първичен прилив на страх.

— Махни се от мен! — извика тя. — Не ме ли чу? Не се побира.

Обзе я ярост, когато в очите на Вандър просветна развеселена искрица.

— Сигурна ли си? — попита той с копринен глас. — Защото на мен ми се струва адски идеално.

— Недей да ругаеш! — извика Миа вън от себе си. А после осъзна какво прави той: полюшваше се леко, докато говореше, и навлизаше още по-навътре. И още по-навътре. — Спри това! — процеди тя през стиснати зъби.

Вандър се бе подпрял на ръце, наведен над нея. Миа усети в ноздрите си някакъв упойващ аромат: мъжка пот, съчетана с почти недоловим мирис на кожа и чист въздух. Очите на Вандър се бяха превърнали в изпълнени с напрежение сини процепи и Миа проумя, че той упражнява неимоверен самоконтрол, за да не тласне още по-навътре.

Тя прочисти гърло.

— Хайде да опитаме някой друг ден — предложи Миа. „Например никога“ — предложи услужливо умът й.

Вандър отново побутна напред.

— Боли ли? — попита, без да откъсва поглед от нейния.

Членът му й приличаше на нещо като натрапник. Всичко беше прекалено много. Той беше прекалено широк. Прекалено бърз.

— Не точно боли, но просто не е наред. Не сме съвместими. Ти си прекалено голям и твърде близо.

— Може ли да се приближа само още мъничко? — попита шепнешком Вандър. — Ти ме влудяваш, Миа. Никога не съм изпитвал нещо подобно.

Отново навлезе малко по-навътре и под погледа на Миа зениците му се разшириха, а главата му се наведе, така че кичури коса докоснаха лицето й.

И изведнъж, съвсем неочаквано, цялата онази топлина отново забълбука в нея. И пак съвсем неочаквано той вече не й се струваше нито като натрапник, нито прекалено голям, а като част от тялото й, която досега бе липсвала. Беше едновременно чужд и почти вроден у нея.

Миа колебливо изви хълбоци и макар че Вандър не помръдна, членът му навлезе още малко в нея с цялата си дебелина. Дъхът изсвистя остро между устните му.

— От теб — прошепна той. — Всичко зависи от теб, Миа.

Дива подводна вълна на желание я придърпа надолу, дразнеше я, измъчваше я. Миа стегна коленете си и бавно, много бавно се надигна нагоре. Тялото и трепереше, но съвсем не от болка.

Нейното тяло и неговото…

Две половинки на едно цяло.

Вандър отново издаде онзи нечленоразделен звук и тя зърна лицето му: красиво, ненаситно, неприкрито. Кръвта й пламна и желанието я повлече със себе си. С див вик Миа се тласна нагоре, привлече го надолу, намести го в мекотата на тялото си.

Неговият отговор беше мигновен: тялото му се впусна в действие. Миа изпъшка, опитвайки се да усвои ритъма на танца — изпълнен с нужда, суров, пулсиращ танц. Едва го овладя, а ето че вече отново фучеше по течението на същата река, вкопчена във Вандър, обвиваше ръце около врата му и крака около хълбоците му, отмяташе глава назад, а течението я носеше все по-бързо и по-бързо.

Най-накрая изкрещя и се остави във властта му, поддаде се на неимоверното удоволствие, което я заля, и пръстите й се забиха в здравите мускули на раменете на Вандър.

Смътно долови, че от устните му излиза някакъв предрезгавял звук, а после той отново тласна веднъж, два пъти, нахлу толкова навътре в нея, че вече нямаше място, на което тя да свършва, а той да започва.