Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (75)

30

Зелда коленичи, за да вдигне перфокартата си. Йоланда направо побеснява зад нея. Но Зелда чува само опяването на Брустър, че не трябва да има доверие никому. Нейничкият не познава Елайза обаче, нали? Разбира се, че не я познава. При все дългите им години на дружба, Елайза никога не е ходила в дома на Зелда, нито веднъж. Но тя я познава. Тя знае момичето. И това не е нейната приятелка.

Картата на Елайза чака в слота си, не е перфорирана въпреки бързото бягство на момичето от съблекалнята. Дребна подробност може би, докато не събереш всичко, което се случва в „Окам“ през последните дни. От Ф-1 изкарват оборудване под противопрахови покривала. Учените се ръкуват по време на сбогувания на кафе и понички. Смесено настроение, което превръща базата в гимназия в седмицата преди завършването: възбуда, но с примес на страх и щипка тъга. Зелда има чувството, че цялата сграда е затаила дъх. Днес става нещо голямо и Елайза, внезапно й се изяснява до болка, се е забъркала в това събитие. И откъде го научава Зелда? Било е пред очите й цяла нощ, скърцало е по подовете.

Обувките на Елайза. Тази нощ тя носеше грозни, сиви маратонки с гумени подметки, направени за бягане.

Зелда грабва картата си, пробива я и тогава, в жест, който кара Йоланда да плюе жлъчка, грабва картата на Елайза и перфорира и нея. В крайна сметка, перфокартите са първото доказателство, което Флеминг ще потърси, за да открие кой е тук и кой го няма, ако нещо се обърка. Зелда се завърта, бута Йоланда без извинение и бърза обратно в посока на лабораториите. Нещо да се обърка ли? Предчувствието й подсказва, че много работи ще се объркат, ама наистина много, и то доста бързо.