Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (23)

12

Лейни предполага, че Ричард би набедил за разхищение на време тайното й разглеждане на забележителности — и ще е прав. Разсейва вината си с изумени възклицания. Могъщи небостъргачи, грамадни билбордове, бензоколонки с форма на роботи, трамваи с цвят на пита чедър! Тя има чувството, че възелът в гърдите й се разхлабва, все едно редом с автобуса влачат ножчето за кашони. Автобусът бърза покрай табели, които светят и през светлите часове на деня: „Инсталираме заглушители“, „Магазин за 1 долар“, „Спортни стоки“, „Ела във Военновъздушните сили“. Лейни натиска звънеца за спирка, слиза в търговската зона на „Западна 36 улица“, която местните наричат „Авенюто“, и оставя магазините да се борят за нейния долар.

Старае се да поздравява хората, с които се разминава, особено жените. Не би ли било страхотно да изучава града с приятелка, която знае всичките му тайни? Двете да си разменят саркастични забележки за потресаващата алчност на магазинерите и какви ги върши морският вятър с прическата ти и тъй нататък? Която би се вслушвала в Лейни и ще оцени специалната, тайна жизненост, която е вкусила през онези седемнайсет месеца самостоятелност? Но жените в Балтимор се стряскат от поздравите на непознатата и едва смогват да се усмихнат. След час обиколки Лейни се чувства самотна и обречена да бъде вечен аутсайдер. Качва се на автобуса. Непознат мъж минава между седалките, бърка я с туристка и се опитва да й продаде пътеводител. Възелът в гърдите й се стяга отново. Дали е заради прическата? Във Флорида кошерите са писъкът на модата, но тук явно не е така. Внезапно се чувства ужасно нещастна. Вероятно има нужда от пътеводител. Така че си купува.

Балтимор, убеждава я книжката, има всичко необходимо, за да задоволи едно американско семейство. Какъв тогава й е проблемът? Тами би се влюбила в Музея на изкуството. Тими ще си падне по Историческия музей. На запад от града се намира „Омагьосаният лес“ — увеселителен парк с приказни мотиви. На снимките се виждат дворци и герои, принцеси и вещици. Това лято децата могат да отпразнуват там рождените дни. Идеално място, като изключим онази част от парка, наречена „Светът на джунглата“. Достатъчно е само да чуе Ричард тази думичка, веднага оставя вестника и превключва канала. Просто ще трябва да внимават къде ходят с децата, това е всичко…

Една от предишните разходки на Лейни я е превела по пристанището до Фелс Пойнт. Опитала се е да забрави тази разходка, но всяка сутрин „Спрей ен Стийм“ с пот изцежда истината от нея и тя се пита дали Амазонка не е сварила Ричард чак до най-вътрешния му пласт. Беше ленив следобед, ритмуван от плисъка на водата между корабите и кея. Тя бе пристъпила до ръба на река Патапско, вдигнала яката си чак до брадичката. За да стигне дотам, беше слязла на автобусна спирка, узурпирана от парцалив бездомник и бе вървяла между изпочупени бутилки в най-ужасния квартал, попадал й някога пред очите. Там имаше и кино, и Лейни за малко да си купи билет, просто за да се спаси от подозрителните погледи на минувачите. Но във фоайето липсваха прекалено много крушки, за да се чувства спокойна, а и филмът не й се стори никак приятен — „Цирк на душите“ или нещо подобно^[1].

На кея беше сам-самичка. Нямаше кой да я чуе, ако заговори. Така че тя сподели със студената плискаща се вода всичките си лъжи, докато не остана нито една за казване: че е щастлива, понеже съпругът й се е завърнал. Че е доволна. Че гледа оптимистично на бъдещето. Че вярва на всички статистики в брошурата за град Балтимор, която Ричард й даде. Само двайсет процента от домакинствата в града, хвалеха се в нея, притежавали кола и мъжът й се закле, че в някой недалечен ден ще притежават две. Писнало му било тъндърбърдът им да се разваля постоянно и нямал намерение жена му да се вози в градския транспорт, докато той е на мисии да спасява света.

На връщане към автобусната спирка в неприятния квартал, Лейни беше подминала работник, който пръскаше тротоара с маркуч. Колко мило, беше си казала, ето нагледен пример как общината старателно се грижи за добруването на града. Беше се престорила, че единствен резултат от измиването не е усилилата се смрад на кучешка урина, развалена риба, гниещи листа, задръстени канали, застояли локви, изгоряло масло и телесни секрети.

Една последна лъжа, преди Лейни да тръгне към дома и още една гънка за изглаждане с ютията.