Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (120)

24

Двамата с Джайлс се залюляват на горното стъпало на пожарния изход, претоварени от създанието помежду си. Елайза носи най-бързото за обличане нещо, окъсания си розов хавлиен халат и първите обувки, попаднали й пред очите — от Джулия, инкрустираните със сребърно ламе, които е грабнала като талисмани и, естествено, се подхлъзва и за малко да се прекатури през перилата. Съществото — увито в одеяло, едва способно да го скрие — я издърпва от ръба. Под тях Елайза вижда Мопса. И малко по-нататък — катастрофирала кола, чудовищно огромна и зелена, заклещена между стените на уличката. Блокира единствения изход за Мопса. Точно под тях се чува как разбиват невидимата оттук врата на „Аркейд Апартмънтс“, след това шумни удари на ритници по нея и накрая толкова силен трясък, че дъждовните капки за момент застиват на място, а червената светлина от изстрела преобразува всяка капка в изтичаща кръв на умиращ свят.

Стъпките на нашественика изтрополяват нагоре. Джайлс издърпва на свой ред Елайза през пожарния изход. Слизането им е пълна противоположност на бавното изкачване със създанието преди седмица — трескаво драпане с подхлъзващи се крака и сблъскващи се тела. Елайза успява само да пъхне глава в свивката на врата на създанието и да се държи за прогизналия пуловер на Джайлс. Той ги води напред, бързо и непохватно. Новата му коса е залепнала за главата и четката в джоба му кърви зелено през ризата. Сърцето на Елайза, ако го пронижат, също ще кърви в зелено, мисли си тя.

Стигат до уличката с разбити сърца, но без нито една строшена кост.

— Ще трябва да продължим пеша! — надвиква пороя Джайлс. — Само няколко пресечки! Можем да го направим! Без възражения! Давай, давай!

Уличката е същинско минно поле от канализационни шахти. На Елайза това не й е правило впечатление досега, сигурно защото преди не е затъвала до глезен в мазна вода на всяка втора крачка. Няма време да си сваля сребърните обувки. Напредват като повредени бутала, едно нагоре, едно надолу. Отнема им прекалено дълго време. Най-накрая стигат катастрофиралата кола. Фаровете й ги заслепяват. Елайза се прехвърля през смачкания капак, след това помага на Джайлс да издърпа създанието. Художникът е последен, взима падналото одеяло и отново увива с него госта им и бута и двамата напред. Елайза хвърля поглед на мистър Арзъниън, който ги зяпа от тротоара, притиснал длан към строшения си нос — може би вярва, че е оживял най-странният филм, който някога е прожектирал.