Метаданни
Данни
- Серия
- Невърмур (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nevermoor: The Trials of Morrigan Crow, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Иванов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Silverkata (2018 г.)
Издание:
Автор: Джесика Таунсенд
Заглавие: Изпитанията на Мориган Врана
Преводач: Иван Иванов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 26.03.2018
Редактор: Мария Василева
Художник: Jim Madsen
ISBN: 978-954-655-829-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6657
История
- — Добавяне
24.
Улица „Сражение“
Юпитер прати да повикат Фенестра, която неохотно ги посрещна на входа на станцията на Чудметрото на улица „Сражение“. Тя трябваше да придружи Мориган, Джак и Хоторн обратно до „Девкалион“, докато Юпитер се погрижи за загадъчната работа с гаранционния договор, каквото и да бе това.
— Не ги изпускай от очи — заръча той на Фен за не знам си кой път, докато се връщаха от гишето за билети. — Никакви отклонения, никакви разсейвания — прибирате се право в хотела, без обикаляне и без забавяне, ясно?
Фен завъртя очи.
— О, тъкмо мислех да спрем да си купим сладолед и кученца.
— Фенестра… — изръмжа той предупредително.
— Добре де, не се нервирай.
После Юпитер се обърна към Мориган, Хоторн и Джак.
— Така, вие тримата, слушайте. Там долу ще е претъпкано. Стойте близо до Фен и не се отделяйте. Фен, по-добре хвани Експресната линия до портата Лилит, а после се прехвърли на Стогодишната линия. Така ще стигнете Острова насред реката; оттам можете да хванете чадърожелезницата право до улица „Ручейник“… Носите ли си чадърите?
Децата кимнаха.
— Но Викингската линия отива право до Острова насред реката — посочи Фен.
Юпитер поклати глава.
— Човекът на гишето каза, че има закъснение поради нападение на викингска орда в един от тунелите. Ще минат часове, докато оправят тази бъркотия.
— Добре, нека е Експресната линия — съгласи се котката. — Хайде, вие тримата.
Те се спуснаха в оживената станция и минаха през турникетите. Фен, която бе прекалено едра, за да мине по нормалния начин, ги прескочи. Един възмутен контрольор понечи да я смъмри, но тя изфуча срещу него и той моментално се съсредоточи върху работата си.
Докато вървяха по тунели и стълбища, Хоторн все се озърташе през рамо към Мориган, горейки от желание да попита за изпитанието й, но бе прекалено шумно. Мориган улови погледа му, сви рамене и изрече само с устни: „Не знам“.
Когато най-после стигнаха до перона, Фен си проби път през тълпата до жълтата линия отпред. Пътниците се разделяха пред нея като житни класове в полето. Хоторн, Мориган и Джак сграбчиха по една шепа от козината й и се помъчиха да не изостават, силейки извинения към хората, които разблъскваха.
— По-бавно, Фен — помоли Джак. — Ще стъпчеш някого.
— Ако някой ми се пречка на пътя, заслужава да бъде стъпкан — изръмжа суперкотката. — Само това ми липсва след днешния абсурден ден — да ви дундуркам тримата в претъпкано Чудметро. В „Девкалион“ от сутринта цари хаос, хора идват и си отиват, вдигат шум. Докарахме електротехниците да оправят инсталацията на южното крило, а Кеджъри за пореден път извика онези смешни ловци на духове.
— Ловци на духове! — възкликна развълнувано Хоторн.
— Мислех, че вече са прогонили призрака — обади се Мориган. — През лятото, помниш ли? Когато извършиха онзи екзорсизъм.
— И въпреки тяхното наистина първокласно размахване на стръкове градински чай — отбеляза сухо Фенестра — нашият сив мъж още се мотае из южното крило и плаши хората. Минава през стени и изчезва зад ъгли. Персоналът дори вече му е измислил някакво смешно име — ох, как беше?
— Не съм виждала никакъв сив мъж — каза Мориган.
— И не би трябвало, нямаш причина да ходиш в южното крило, докато трае този проклет ремонт. — Мориган се спогледа гузно с Хоторн и Джак, но си замълча. Още не бяха казали на никого къде са били в нощта, когато сянката избяга. — Строителите са тези, които все се оплакват от него. Казват, че го чуват от съседната стая, а като изтичат да видят кой е там, той просто изчезва в Паяжината.
— Какво го чуват да прави? — попита Джак.
— Да пее… не, да си тананика. Така го наричат. Тананикащия човек. Абсурдно.
Мориган изведнъж залитна, като че ли бе пропуснала някое стъпало. Сивият мъж. Тананикащия човек. Минавал през стените в южното крило, изчезвал в Паяжината. Като призрак.
Моментално разбра как Езра Шквал се вмъква в Невърмур. Все едно в главата й светна някаква лампа и най-после можеше да вижда ясно.
— Паяжинната линия! — извика тя.
— Какво? — попита Хоторн.
— Паяжинната линия — ето как го прави, ето как влиза в Невърмур — обясни Мориган.
— Кой как влиза в Невърмур? — намеси се Джак. — За какво говориш?
— Господин Джоунс — Езра Шквал, — той е сивият мъж, човекът, който си тананика! Ето защо хората го смятат за призрак — той пътува дотук по Паяжинната линия и може да минава през стени!
Но гласът й се загуби сред пронизителната свирка и съскането на пара, докато влакът им спираше на перона. Мръщейки се, Фен бутна Мориган и момчетата в първия вагон. Нямаха проблем да си намерят места, тъй като останалите пътници се струпаха в другия край, доволни да стоят надалеч от жълтооката суперкотка.
Когато се настаниха, Фен се приведе и пъхна голямата си сива глава между тях.
— Внимавайте какво приказвате на претъпкани станции в Чудметрото — изръмжа тя. — Паяжинната линия трябва да е свръхсекретна.
— Ама Езра Шквал я използва — прошепна Мориган, озъртайки се през рамо, за да се увери, че никой не ги слуша. — Трябва да кажем на Юпитер. Няма никакъв призрак, Фен, това е Езра Шквал — той е сивият мъж!
— Езра Шквал ли? — Фен понижи гласа си още повече. — Езра Шквал Чудотвореца? Глупости. Той е бил прокуден от Невърмур преди много, много епохи.
— Не са глупости! Видях го със собствените си очи. Беше във фоайето на хотела в деня, когато полилеят падна, и говорих с него в южното крило една нощ миналото лято…
— Какво си правила в южното крило? — попита Фен.
— … и дойде да гледа парада на Вси светии.
— Вярно е — подкрепи я Хоторн и закима усърдно. — Там беше, аз също го видях.
— Госпожа Чанда ми показа портрет на Шквал отпреди сто години и това е той, Фен — изглежда досущ същият, не се е състарил и с един ден! Ето как заобикаля забраната, като оставя тялото си в републиката — така нито граничарите, нито войската, нито Кралския магьоснически съвет, никой от тях не може да го усети, че се носи из Невърмур, защото, строго погледнато, той изобщо не е тук.
— Ако е вярно — каза Джак, мръщейки се силно, — ако това наистина е Чудотвореца и наистина влиза в Невърмур по Паяжинната линия, тогава… защо го прави? — Предпазливите му очи се стрелнаха към Мориган. — Какво иска?
— Може би се опитва да намери слабо място — предположи Хоторн. — Откъдето може да проникне обратно в Невърмур.
Той изгледа многозначително Мориган, подтиквайки я безмълвно да им каже за предложението за чирачество от Шквал. Той беше прав, помисли си тя. Трябваше да каже на някого, а кой знае кога щеше да се върне Юпитер?
— Фен, мисля, че знам какво… — започна тихо Мориган, но суперкотката я прекъсна.
— Това са глупости! Даже да използва Паяжинната линия, той не би могъл да навреди на никого. Не може дори да докосне никого. През Паяжината е невъзможно да осъществиш физически контакт с каквото и да било.
— Фен, слушай — настоя Мориган. — Знам какво…
— Той е Чудотвореца, Фен — прекъсна я Джак. — Сигурно може да прави сума ти неща, които другите хора не могат.
— Казвам ви, че е невъзможно.
— Фен, изслушай ме! — извика Мориган.
Изведнъж лампите във вагона замигаха, влакът забави ход и спря. Всички пътници изстенаха.
— Защо спряхме, татко? — попита едно малко момченце в другия край на вагона. — Защо вратите не се отварят?
— Просто още едно скапано забавяне, синко — отвърна мъжът и въздъхна с примирението на опитен пътник. — Мишка на релсите или нещо такова.
Лампите примигнаха пак, угаснаха, а после неохотно светнаха отново. Разнесе се електрическо пищене и един глас заговори по високоговорителя.
— Добър вечер, дами и господа. Изглежда, има някакво смущение на сигнала пред нас. Би трябвало скоро да потеглим пак. Благодаря ви за търпението.
Лампите замигаха отново. Седалките завибрираха и перилата се затресоха.
Мориган се огледа — като че ли никой друг не забелязваше. Тя чу някакъв тътен откъм тунела и отиде в задния край на вагона да притисне ухо към стената.
— Какво правиш? — попита Фен.
— Не чувате ли?
— Какво да чуваме? — учуди се Хоторн.
— Звучи като… като…
Копита. Звучеше като тътен на копита, биещи по релсите на Чудметрото, който отекваше в тунела — а после цвилене на коне, лай на хрътки. Звук от изстрел.
Мориган залитна назад и се блъсна в седалките.
— Бягайте! — извика тя. — Всички назад, те идват!
Но нямаше къде да отидат. Вагонът бе претъпкан, а влакът бе спрял по средата на тунела. Мориган се обърна да погледне към тълпата наоколо, десетки озадачени лица — включително Хоторн, Фенестра и Джак, които до един изглеждаха загрижени.
— Мориган, за какво говориш? — попита Хоторн, но гласът му звучеше толкова далечен, толкова тих в сравнение с тътена на ловците от дим и сенки. — Не чувам ни…
И изведнъж наоколо имаше само дим, гъста кипяща маса от сенки и дим, който изпълваше дробовете й. Краката й бяха откъснати от земята и някой я вдигна във въздуха. Ловците я понесоха, а триумфалното тръбене на роговете им бе оглушително. Тя се вкопчи здраво в черния си чадър, като че ли той можеше някак си да я закотви към земята.
Мориган никога не бе излизала в океана, дори не го бе виждала на живо, но тъкмо така си представяше удавянето — да те грабне една свирепа вълна и да те премята, премята, премята, докато не остане нищо, само мрак, сенки и безкрайна чернота…