Джесика Таунсенд
Изпитанията на Мориган Врана (18)

17.
Битката навръх Коледа

Зимата на Първа година

Декември беше най-натовареният месец за хотела. Фоайето непрестанно бе изпълнено с шумотевицата на настаняващи се гости от целия Свободен щат, дошли да празнуват Коледа в големия град.

Една мразовита утрин в началото на зимата Мориган се събуди и откри, че през нощта новият й дом се е превърнал в коледна земя на чудесата. Стените бяха украсени с панделки и елхови клончета, фоайето бе озарено от грейнали искрящи елхи, накичени със сребърни топки. Пушалнята бълваше изумруденозелени вълни дим с боров аромат сутрин, червено-бял ивичест дим с дъх на захарни пръчки следобед и топъл, уханен джинджифилов дим вечер.

Даже полилеят беше в тон със сезона. Беше раснал бавно цяла година и ето че най-сетне отново бе в истинската си големина, но през последните два месеца се беше променял на всеки няколко дни, сякаш „Девкалион“ още не можеше да реши каква да е окончателната му форма. От началото на месеца той бе минал през блестящо бяла полярна мечка, грамаден зелен коледен венец, искряща синя топка, а сега се бе превърнал в златна шейна.

В Джакалфакс Коледа означаваше украсяване на скромна елха и понякога окачане на гирлянда с лампички (ако баба беше в особено празнично настроение, а тя обикновено не беше). От време на време Корвус вземаше Мориган със себе си на годишния коледен бал в канцлерството, където скучни политици и скучните им семейства я одумваха шепнешком.

Но в Невърмур Коледа беше цял месец неспирни празненства, всяка вечер имаше празнични партита и тематични угощения, на които можеше да присъстваш. Хорове и оркестри изпълняваха песни в станциите на чудметрото из целия град. Река Джуро замръзна изцяло и се превърна в празна ледена магистрала, виеща се през града, и десетки хора започнаха да ходят с кънки по нея на училище и на работа.

Цареше повсеместно добродушно настроение, но сезонът също така вдъхваше съревнователен дух у приятелите и съседите, много от които полагаха всевъзможни усилия да надминат другите в коледната украса. Във всички квартали грейваха къщи, всяка по-ярка от предишните, всяка улица бе екстравагантно натруфена и прахоснически огряна с Чудна енергия, която грееше, блещукаше и заслепяваше всички в радиус от цял километър. Беше крещящо и абсурдно. Мориган го обожаваше.

Но най-яростното съперничество бе между двете обществени фигури на невърмурския празничен сезон.

— Не разбирам — каза Мориган един следобед, докато двамата с Хоторн седяха и нижеха пуканки и боровинки на рибарска корда. — Как може той да обиколи целия свят за една нощ? Това е невъзможно.

Хоторн я бе поканил у тях, за да й покаже как се прави традиционна коледна украса. Навън беше студен и влажен декемврийски ден, но тук, в хола на семейство Бързолет, имаше мляко с какао, коледни песни по радиото и цял тиган царевични зърна на печката, които пукаха весело.

— Не е невъзможно… ох! — изписка Хоторн и засмука кръвта от пръста, който току-що бе убол с иглата. — Чудно е.

— Ама сериозно, летяща шейна? Теглена от сърни?

— Елени — поправи я Хоторн.

— Извинявай, елени. Как изобщо могат елените да летят? Те нямат криле. Да не би той да ги е омагьосал?

— Де да знам. Какво се тормозиш толкова?

Мориган направи гримаса, докато се мъчеше да определи кое точно е странното в цялата работа.

— Ами, просто е… ненормално, затова. Ами онзи със светещия червен нос? Какво му се е случило. — Тя довърши четвъртата си гирлянда и посегна към макарата с рибарска корда, за да започне нова. — Някакъв експеримент ли е било? Това е извратено.

— Мисля, че си е роден така.

— Ами тази кралица Юл? Дори не съм чувала за нея. Свети Николай поне го има по всички реклами на безалкохолни напитки и шоколади.

Хоторн лапна още една пуканка. Беше свършил с гирляндите си и сега ги разваляше, хапка по хапка.

— Татко смята, че хората наистина подценяват кралица Юл, защото нея я няма в никоя коледна пиеска. Но Коледа няма да е никаква Коледа без сняг, а откъде мислиш, че идва снегът? Да не би сам да пада от небето?

— Казваш, че кралица Юл прави снега?

— Разбира се, че не. Не говори глупости. — Хоторн й говореше като на малоумна. — Снегохрътката прави снега. Само че нямаше да си дава зор, ако кралица Юл не я караше.

Мориган съвсем се обърка.

— Значи… тези двамата, свети Ник и кралица Юл, трябва да се убият взаимно?

— Какво? Не. Толкова си мрачна. — Той се засмя. — Те се бият всяка Коледа, за да видят кой има по-добър коледен дух. Ако победи кралица Юл, обещанието й е за снежна пелена в коледната сутрин и благословия на всяка къща.

— А ако победи свети Ник?

— Подарък във всеки чорап и огън във всяко огнище. По-добре си избери страна. Нашето домакинство е за Ник, освен татко, който си пада малко по кралица Юл. Съседите Кембъл са големи поддръжници на Юл, както можеш да видиш от всичкото това зелено. — Той посочи през прозореца. Съседната къща беше украсена изцяло със зелени знамена, виещ се бръшлян и блещукащи зелени лампички.

— За какво е зеленото?

— Поддръжниците на кралица Юл носят зелено, а тези на свети Ник — червено. Ето, вземи това. — Той извади нещо от кутията с украса и го хвърли на Мориган, която го улови непохватно.

— За какво служи?

— За да можеш да подкрепяш Ник, като мен — обясни той и сви рамене. — Подаръци и огън — какво да не му харесваш?

Предметът беше алена панделка. Мориган я пъхна в джоба си.

— Ще си помисля.

 

 

— Ти кого подкрепяш? — попита Мориган Юпитер същата вечер на вечеря. — Свети Николай или кралица Юл?

— Кралица Юл — обади се Джак, докато сипваше картофено пюре в чинията си. — Очевидно.

Морган се намръщи.

— Не питах теб.

Джак си беше дошъл преди няколко дни за коледните празници и от самото начало всячески се стараеше да дразни Мориган.

— Не, ти питаше чичо Юпи, но си малоумна, ако не можеш да видиш, че той е за Юл. Да не си пълна идиотка?

— По-полека, Джак — предупреди го Юпитер и го стрелна с поглед.

— Защо? — сопна се Мориган. — Той не носи зелено. Тази седмица изобщо не е носил зелено. Да не си кьорав и с двете очи?

— Невъзпитано, Мог — скастри я Юпитер и Мориган бе жилната от разочарованието и изненадата в гласа му.

Вътрешностите й се загърчиха от чувство за вина и тя отвори уста да се извини на Джак, но преди да успее да каже нещо, той продължи, явно незасегнат от грубостта й.

— Очевидно не може да го видят да носи зелено — заяви Джак. — Важните обществени личности трябва да изглеждат неутрални на Коледа, въпрос на добри маниери. Но ако имаше капка мозък, щеше да осъзнаеш, че ние с чичо Юпи предпочитаме елегантността и финеса пред лъскавите прояви на консуматорство. Свети Ник е просто тлъст капиталистически котак с добра рекламна агенция. Докато кралица Юл има стил.

Мориган нямаше представа за какво говори той, но в този момент разбра кого ще подкрепя. Извади от джоба си червената панделка и я върза стегнато на плитката си, взирайки се предизвикателно в Джак.

— Това да не би да трябва да ме сплаши? — попита със смях момчето. — Да не ме извикаш на дуел на масата за вечеря? С лъжички за десерт на разсъмване?

— Стига, вие двамата…

Мориган се замисли дали да не запрати лъжичката за десерт право в самодоволната му ухилена физиономия.

— Щом кралица Юл е толкова велика, къде са пантомимите за нея? И защо я няма на никакви реклами? Свети Ник е рекламно лице на карамели „Холи Джоли“, празничното шампанско на д-р Бринкли и зимната колекция от кашмирени чорапи на Тристан Льофевр. А кралица Юл никога не съм я виждала на билборд. Няма да я позная, дори да се спъна в нея.

Юпитер се отпусна в стола си.

— Защо не можем всички просто да се погаждаме?

— Това е, защото тя има достойнство — заяви Джак, насочил вилицата си към Мориган, без да обръща никакво внимание на чичо си. — То пък е нещо, което твоят свръхгабаритен приятел и бандата му от летящи въшкарници няма да познаят, дори те да се спънат в него.

— Свети Ник е въплъщение на щедростта, благотворителността и… и веселието!

— Само повтаряш като папагал каквото си чула по радиото — промърмори Джак. (Беше почти прав — всъщност го беше прочела в една реклама на захаросани овесени ядки във вестника, с рисунка на свети Ник на кутията.) — Предполагам, сега ще ми кажеш, че извратените му експерименти с изкуствена биолуминесценция само правят елените по-вълшебни.

Мориган удари с ръка по масата.

— Елените са вълшебни. Даже онзи с носа. — Тя избута с дрънчене чинията си и излезе ядосана, подхвърляйки през рамо: — Пък и той си е роден такъв!

От коридора чу как Юпитер въздъхна.

— Ама наистина, Джак, защо двамата с Мог все се дърлите? Мразя да ми се налага да влизам в ролята на арбитър. Кара ме да се чувствам възрастен. — Изрече последната дума така, като че ли беше гадна на вкус. — Защо не можете да сте просто приятели?

— П-приятели ли? — изфъфли Джак. Прозвуча сякаш се е задавил с вечерята си, което Мориган намери за доста приятна представа. — С нея? Не, дори и пари да ми даваш.

Гласът на Юпитер стана много тих.

— Тя е много далеч от дома си, Джак. Това чувство ти е познато.

Мориган се намръщи. Откъде всъщност беше Джак, запита се тя. Къде бяха родителите му? Никога не й бе хрумвало да зададе тези въпроси… но пък, от друга страна, Джак не обичаше любопитковците.

— Ама тя е вбесяваща, чичо Юпи. И не знам защо си въобразява, че ще влезе в Чудното общество, честно. Искам да кажа, тя дори няма…

Мориган не чака да чуе повече. Запуши уши и се втурна по коридора, нагоре и нагоре по спиралното стълбище до спалнята си, където се тръшна на леглото (тази седмица грамаден креват с четири подпори, увит в гирлянди от сребърно фолио) и навря глава под възглавниците.

 

 

Мориган се събуди със сепване. Беше сънувала пак Показното изпитание. Този път стоеше пред старейшините и се опитваше да пее, но от устата и излизаше само папагалско крякане. Публиката я замеряше с картофено пюре.

Тя остана да лежи будна, вслушвайки се в звуците на „Девкалион“. Можеше да чуе тихото хъркане на Франк от горния етаж, мъркането на Фенестра от другия край на коридора и стенанието на тръбите долу. В камината пращеше огън; сигурно Марта го бе запалила, след като Мориган е заспала.

Смайваше се как е започнала да разчита на тези неща, колко нормален й се виждаше този живот сега. Само като си помислеше за възможността да се провали на Показното изпитание, да бъде принудена да напусне Невърмур само след няколко кратки седмици, чувстваше изненадваща болка в гърдите.

Но по-лошо от това да бъде унижена, по-лошо от напускането на хотел „Девкалион“, по-лошо от всичко бе мисълта какво може да я чака в републиката. Дали ловците от дим и сенки още бяха там? Дали семейството й щеше да я посрещне с радост, като разбере, че е още жива? Можеха ли те да я защитят, ако ловците се върнат да я довършат?

Шум от коридора изтръгна Мориган от размислите й. Глухият удар на човек, спънал се в последното стъпало на стълбището. Звук от нещо разплискано. Прошепната ругатня. Тя отметна завивките и отиде на пръсти да отвори вратата.

В слабата светлина на лампите в коридора видя празна чаша и локва разляно мляко на пода. Джак стоеше на четири крака и напразно се мъчеше да го избърше с края на нощната си риза. Без да обели и дума, Мориган взе една кърпа от банята си, излезе и коленичи до него да му помогне.

— Няма нищо — изломоти той. — Мога да се оправя. Ще си изцапаш кърпата.

— Ти пък ще си изцапаш ризата — възрази тя и бутна ръцете му настрани. Той се отпусна на пети и я остави да довърши работата. — Готово — каза тя, щом млякото бе почистено. — Можеш да сложиш това за пране… какво? Какво зяпаш?

Изражението на лицето на Джак й бе познато. Цял живот я бяха гледали така навремето в Джакалфакс. Със страх и недоверие, примесени с неохотно любопитство и мъничко ужас. Както и да е, това не бе най-обезпокоителното нещо, което забеляза на лицето му.

— Очите ти са съвсем нормални! — извика тя и стана бързо, забравила да шепне. Той я последва, не толкова грациозно, и едва не падна, докато продължаваше да я зяпа с увиснало чене. Кожената му превръзка не се виждаше никъде; и двете му големи кафяви очи бяха вперени в Мориган. — Измамник. Ти изобщо не си едноок. Защо се преструваше през цялото време? Юпитер знае ли?

Джак не отговори.

— Стига си ме зяпал, Джак, кажи ми!

Изведнъж се раздадоха стъпки по стълбището и се появи съненото лице на Юпитер.

— Каква е тази гюрултия? Тук има гости, които се опитват да… — Той погледна към Джак, който още не сваляше очи от Мориган. — Джак? — повика го тихо той.

— Ти знаеше ли? — попита момичето. — Знаеше ли, че той няма нужда от превръзка на окото?

Юпитер не й отговори. Разтърси леко рамото на племенника си и Джак като че ли най-после дойде на себе си. Той посочи към Мориган с трепереща ръка, която Юпитер хвана.

— Чаша чай, мисля. Хайде. — И повлече Джак надолу по стълбите. — Връщай се в леглото, Мог.

Ченето на Мориган увисна.

— Аз ли? Защо трябва да се връщам в леглото? Той всъщност се прави на полусляп.

Юпитер вдиша рязко през носа си и на лицето му изведнъж се изписа гняв.

— Мориган! — прошепна дрезгаво. — Марш в леглото. Не искам да чувам и дума повече за това. Ясно ли е? Нито дума.

Тя трепна. Юпитер никога не й бе говорил толкова строго. Понечи да спори, да поиска обяснение за поведението на Джак, но един поглед към буреносното лице на покровителя й бе достатъчен, за да замрат думите на устните й.

Джак измина половината път надолу по стълбите, преди да се обърне назад. В очите му имаше объркване.

„И ти, и аз“, помисли си окаяно Мориган. Затвори с щракване вратата на спалнята си, хвърли напоената с мляко кърпа във ваната и се пъхна обратно в леглото.

 

 

Коледната нощ беше свежа и студена и въздухът трептеше от вълнение. Хотел „Девкалион“ сякаш вибрираше от добро настроение, докато и гости, и персонал се готвеха за битката, която щеше да се състои на площад „Кураж“ в центъра на Стария град.

— Весела Коледа, Кеджъри — поздрави Мориган на минаване покрай регистратурата и дрънна звънеца два пъти.

— Весела Коледа и на вас, госпожице Мориган. И хубав Юл.

Фоайето беше пълно с шум и топлина. Гостите нагъваха бонбони с ром и пиеха яйчени пуншове, докато чакаха сигнала на Юпитер за тръгване.

— Само панделка ли, Мориган? — попита Чанда Кали. Госпожа Чанда бе направила косата си на зелени къдрици, носеше изумрудени обици с висулки, изумрудена огърлица в тон с тях и гористозелено кадифено наметало. Тя прехапа устна, докато оглеждаше черната рокля, черното палто и черните боти на Мориган. — Имам една сладка червена шапка, която може да пасне на малката ти главица. Или рубинена огърлица? Имам дванайсет такива. Можеш да задържиш едната!

— Не, благодаря, госпожо Чанда — отказа момичето, смяташе панделката си за достатъчно празнична.

Не за първи път този ден й се прииска Хоторн да беше тук да гледа битката. Семейство Бързолет прекарваха всяка втора Коледа в планините и Хоторн бе напуснал Невърмур предния ден с едно последно обещание да си мълчи за Езра Шквал. Мориган се бе зарекла да изхвърли от главата си тревожната загадка за чиракуването при Шквал и да се наслаждава на празника. Въпреки това в дъното на ума си тя таеше надежда, че няма да налети пак на господин Джоунс преди Показното изпитание.

Докато гледаше персонала от удобната си позиция високо на стълбите, Мориган трябваше да признае, че всички имат празничен стил в излишък. Франк, вампирът джудже, беше боядисал ноктите си в червено в добавка към червената си пелерина, а Кеджъри се бе наконтил в слоеве червен кариран плат и сърма. Марта показваше пристрастията си към кралица Юл с елегантно зелено палто и шал в същия цвят. Шофьорът Чарли носеше граховозелено туидено сако и шофьорска фуражка, въпреки че имаше свободна вечер.

Часовникът заби и Юпитер подкани всички да излязат през предната врата на двора, където редици от накичени каляски чакаха да ги откарат на голямото събитие. Той намигна на Мориган и я ръгна приятелски, докато минаваше покрай него. Бяха минали три дни от случката с Джак и Юпитер още не бе споменал за нея. Мориган следваше неговия пример, макар че си умираше да попита за превръзката на Джак.

Не тази вечер обаче. Не искаше да си разваля Коледата.

 

 

Мориган бе очаквала площад „Кураж“ да е кипящо море от червено и зелено, но вместо това имаше големи сектори от всеки цвят, където привържениците на Ник и Юл се събираха на групи, крещяха лозунги и се опитваха да се надпеят. Когато от някое червено петно зазвучеше хор на „Ода за веселия дебелак“ или „Прекарай весело Коледата“, от някое близко зелено петно се надигаше „Химн за Юл“ или „Зелена е душата ми“. Юпитер си намери местенце между двете групи, така че Мориган да може да стои при червените, а Джак при зелените, а самият той да е между тях, за да попречи на всякакъв юмручен бой.

— Приличаш на броколи — подхвърли Мориган на Джак и сбърчи носле към натруфената зелена шапка, която стърчеше на главата му като малка, артистична експлозия. После, просто за по-голяма яснота, добави: — Много тъпо броколи.

— Поне подкрепата ми за кралица Юл е очевидна — не й остана длъжен Джак и намести превръзката, която отново покриваше лявото му око. Мориган трябваше да си прехапе езика, за да не го попита защо изобщо я носи, след като явно има две съвсем здрави очи. Почти не го беше виждала след случката в коридора. Трудно бе да се каже дали той я избягва, или Юпитер умишлено ги държи разделени. — А забелязвам, че ти носиш само тази жалка малка панделка. Може би защото се смущаваш да те видят, че подкрепяш неприлично затлъстял взломаджия и поробител на елфи?

— Единственото, с което бих се смущавала да ме видят, е тази отвратителна шапка.

— Дзън-дзън-дзън — обади се Юпитер и разпери ръце. Изгледа многозначително Джак. — Стига толкова, моля, в името на… Ооо! Започва.

Тълпата притихна. Хората сочеха северното небе, където една едра фигура изплуваше от мрака. Мориган затаи дъх и въодушевлението най-после я обзе с пълна сила. От червените сектори се надигнаха викове, докато свети Николай се спускаше на площад „Кураж“. Деветте му летящи елена изпълниха впечатляващ лупинг и кацнаха на един подиум в центъра. Чифт елфи скочиха от шейната и заразмахваха трескаво ръце към тълпата, подканвайки ги като конферансиета на тролски боеве да крещят все по-силно за белобрадия веселяк, докато той се надигаше от шейната от полиран махагон и червено кадифе.

Мориган се ухили. Трябваше да признае, че е доволна от решението си да подкрепи свети Николай. Великолепните му елени тъпчеха на място и тръскаха големите си рога, а от ноздрите им излитаха облаци леден въздух. Елфите подскачаха нагоре-надолу, докато тълпата крещеше в подкрепа на Ник, който им махаше и сочеше към случайни хора в множеството, сякаш са му стари приятели, които току-що е зърнал. Един мъж даже припадна от тази чест. Свети Ник, реши Мориган, беше рокзвезда.

Тя се обърна към Джак, чувствайки се доволна от себе си, но момчето само сви рамене.

— Почакай — каза, подсмихна се и обърна взор към южния край на площада.

Не й се наложи да чака дълго. Секунди по-късно морето от хора се раздели, за да пропусне нещо, което на пръв поглед приличаше на малка заскрежена планина, но всъщност бе триметрова снегохрътка, проправяща си път през омагьосаната публика. На гърба й седеше гордо изправена красива жена и се взираше в притихналия площад.

Мориган трябваше да се пребори с желанието да каже „Оооо“. Всичко, което бе разправял Джак за кралица Юл, се оказа вярно. Тя бе най-елегантната жена, която Мориган някога бе виждала. Имаше стил.

Прозирната бледозелена мантия на кралицата пърхаше леко зад нея, стелеше се като коприна под вода. Косата й падаше на меки, блестящи вълни и стигаше до под кръста, и подобно на козината на великолепната хрътка, бе с цвета на току-що навалял сняг. Устните й бяха бледи и безкръвни, усмивката й — сияние от бели зъби и искрящи очи, които светеха така ярко, че потапяха в сянка всичко около нея. Множеството, събрало се на площад „Кураж“, изпусна колективна въздишка на наслада, когато тя сякаш се понесе към подиума.

Нямаше нужда Мориган да поглежда към Джак. Усещаше самодоволството, излъчващо се от него.

Кралица Юл стъпи на подиума и кимна на свети Николай, който й се поклони в отговор. За момент не се случи нищо. После кралицата вдигна лице към небето и замря.

— Започва се — прошепна Юпитер.

Отначало звукът беше съвсем тих, просто далечно звънтене, като от вятър в стъкло. Мориган гледаше смаяно как всяка от ярките звезди над Невърмур заблестя още по-ярко, промени формата си и се раздвижи, докато по някакъв невъзможен начин всички те заприличаха на безброй малки сребърни камбанки, отразяващи светлините на града. Сложна симфония от камбанен звън изпълни въздуха. Мориган се взря в звездите камбанки, затаила дъх и очарована, докато всяка от тях иззвънтя за последно и се превърна пак в далечна звезда.

Това невероятно представление бе последвано от три секунди благоговейно мълчание, а после всеки зелен поддръжник на площада изригна в бурни аплодисменти. Дори някои от червените ръкопляскаха, макар и неохотно. На Мориган също й се прииска да се включи, толкова очарована бе от магията на кралица Юл, но за нищо на света не би доставила на Джак това удоволствие. Затова запази тишина.

Сега всички очи бяха вперени в свети Ник, докато той потриваше ръце, въртейки се в кръг, за да огледа площад „Кураж“. Взе да сочи наслуки и отначало Мориган си помисли, че ще започне пак със звездните си изпълнения, но после групички от публиката закрещяха и се заблъскаха един в друг. На всяко от тези места гигантска елха растеше бързо от земята, изтиквайки хората от пътя си — два метра, четири метра, шест метра, дванайсет метра, докато накрая на площада се издигаха десетина осемнайсетметрови елхи.

Мориган се ухили и заръкопляска, но свети Ник не беше свършил. Щракна с дебелите си пръсти и на клоните изникнаха големи лъскави топки в червено и златно, и хиляди светлинки заблещукаха сред игличките. Червените поддръжници пощуряха.

Джак не показа никаква реакция. Очите му бяха вперени в кралица Юл и той чакаше да види отговора й.

Кралицата се усмихна ведро на делото на свети Ник, а после махна подред към всяка от елхите. По нейна заповед десетки бели гълъби излетяха от клоните и се събраха в огромно ято от пърхащи криле. Понесоха се в чудна формация, заемайки първо формата на снежинка, после на звезда, камбанка, елха и накрая изобразиха знака на мира, преди да отлетят към далечината сред гръмотевични аплодисменти.

Свети Ник даде знак на елфите си и те скочиха на шейната, където две големи, опасни на вид оръдия бяха насочени към тълпата от двете й страни. Мориган вдигна очи към Юпитер, чудейки се дали това е законно, но той не изглеждаше ни най-малко смутен. Даже по-скоро отегчен.

— Това не го ли направи и миналата година? — попита, като побутна племенника си.

Джак изпръхтя.

— Предсказуемо. Угажда на алчните маси.

— Шшшт — обади се Мориган и ръгна с лакът Джак в ребрата. Те може и да го бяха виждали преди, но тя не искаше да пропусне и една секунда.

Оръдията изгърмяха мощно, и пак, и пак, докато елфите изстрелваха залп след залп пъстроцветни, увити във фолио бонбони над площад „Кураж“. И деца, и възрастни шареха по земята или подскачаха да ги уловят във въздуха и скоро всички крещяха одобрително с усти, пълни с карамел, включително и Мориган.

Кралицата се обърна към снегохрътката, която пристъпваше царствено към подиума, вдигнала глава и вперила яркосините си очи в своята господарка. Когато посегна да почеше животното зад ушите, то отметна глава и зави срещу луната. Беше протяжен и зловещ вой, който скоро бе подхванат от всяко куче в Невърмур. Беше неземен вълчи хор. Мориган усети нещо да се сипе по косата й.

— Сняг — прошепна тя.

Малки замръзнали бели снежинки танцуваха и се виеха във въздуха, и кацаха леко по носа и раменете й, и обърнатите й нагоре длани. Мориган никога досега не бе виждала истински сняг. Усети как щастие разцъфва в гърдите й и я изпълва като балон. За малко да се вкопчи в палтото на Юпитер, разтревожена, че може да отлети, понесена от собствената си радост.

За един дълъг миг публиката притихна, ако се изключат тихите ахкания и шепот. После площадът изригна в радостни викове и аплодисменти, червени и зелени крещяха заедно, забравили за своето съперничество.

Свети Ник също заръкопляска усмихнат и изплези език да улови една снежинка. Кралица Юл се разсмя.

— Време е за големия финал — оповести Юпитер. — Извадете свещите си.

Мориган и Джак бръкнаха в джобовете на палтата си за белите свещи, които Юпитер им бе дал по-рано. Следвайки примера на Джак, момичето вдигна свещта си високо във въздуха. Развълнувано мърморене плъзна през площада, докато всички около тях правеха същото.

Изглежда, всички знаеха какво предстои и по-малките дечица се кикотеха и се побутваха, докато свети Ник се почеса театрално по брадата, преструвайки се, че е бил победен и не знае какво да прави сега.

После сякаш му хрумна някаква идея — той плесна радостно, разпери ръце към тълпата и започна да се върти. Една по една свещите пламваха, все по-бързо, в спирала отвътре навън, непрекъснат рев на спонтанно лумващ огън, докато площад „Кураж“ не се изпълни със смях и златна светлина.

Свети Ник и кралица Юл се прегърнаха като стари приятели, усмихнаха се и се целунаха по бузите. Елените се събраха около снегохрътката и започнаха да търкат шии в нея, докато тя игриво щракаше със зъби към рогата им и ги ближеше по лицата. Елфите се хвърлиха в краката на кралица Юл.

Червените и зелените сектори в тълпата се смесиха в шарен хаос. Поддръжниците на Ник и Юл си разменяха части от облеклото — алена ръкавичка за зелен шал, червено цвете за изумрудена шапка, — докато накрая вече никой не можеше да различи едните от другите. Марта коленичи и предложи шала си на Франк, който в отговор окачи на раменете й гирлянда. Госпожа Чанда взе червената карирана папийонка на Кеджъри и той се изчерви, докато тя връзваше изумрудената си лентичка за шия около врата му.

Джак свали абсурдната си шапка и я предложи на Мориган, свивайки рамене.

— Свещите си ги биваше.

— Да — съгласи се тя. — Но снегът беше най-хубавата част. — Развърза червената панделка от косата си и я върза на фльонга около китката му. Той я погледна и се ухили.

— Я чакай — каза Мориган. — Кой победи?

— Тук няма победител и победен — отвърна Юпитер и ги поведе към края на площада. — Те обявиха примирие, както всяка година, и сега ще се заловят за работата си — да раздават подаръци и да правят сняг над целия Свободен щат. Работата си я бива. Някой да иска захаросани сливи? — Той се втурна напред към една сергия за бонбони и поръча две дузини в кафява хартиена кесия.

— Значи никой не печели? — попита Мориган. Чувстваше се малко излъгана.

— Сигурно се шегуваш. Подаръци и сняг? — каза със смях Джак и запрати снежна топка към гърба на Юпитер. — Всички печелят.

 

 

Тримата решиха да се приберат пеш, оставиха каляските и се замеряха със снежни топки, докато се умориха и намокриха целите. Юпитер носеше Мориган на раменете си през остатъка от пътя, а Джак се пързаляше щастливо по заледените павета. Излапаха всички захаросани сливи и четиресет минути по-късно пристигнаха в „Девкалион“ със замръзнали пръсти и лилави езици.

— Мислиш ли, че свети Ник вече е минал? — попита Мориган Джак, докато тъпчеха уморено нагоре по стълбите. Облиза малко лилава захар от ъгълчето на устата си.

— Не. Той идва само след като заспиш, защото е прекалено зает, за да си бъбри. Така че бързо в леглото. — Той я побутна насмешливо по коридора. — Лека нощ.

— Лека нощ, броколена главо.

Джак се засмя и изчезна в стаята си.