Лекси Блейк
Отмъщение (19)

19.

Шелби се извърна и погледна през задния прозорец, когато лимузината потегли надолу по алеята. Взираше се в къщата и жадуваше вратата да се отвори и Дрю да спре колата. Не откъсваше очи от вратата и се молеше, докато не завиха и къщата изчезна от поглед.

— Знам, че не искаш да чуеш това, но мисля, че той се нуждае от време — рече Мия.

Тя щеше да му го даде. Знаеше, че след като отново се появи в живота му, това не означаваше, че той тутакси ще се предаде. Това беше едва началният й ход и играта, която предстоеше, навярно щеше да е дълга.

— Какво ще правя, ако той заключи къщата?

Кейс тихо изсумтя.

— Реми ще влезе. Кажи му, че в хладилника го очаква стек с шест бири и за Реми ще е детска игра да проникне вътре.

— Той е супер спец с охранителите системи. Нито една не може да му се опре — съгласи се Иън Тагарт. — Едно от многото му умения. — Иън се обърна и погледна към Мия. — Вярно ли е това, което каза Луди очи? Братята ти ще си сменят ли фамилиите?

Сега пък беше Луди очи?

Мия се усмихна, докато колата приближаваше към портата.

— Да, напълно вярно. Това е нещо, което обсъдихме. Аз също ще сменя моята. Мия Лолес-Тагарт. Мисля, че това ме прави най-яката от всички Тагарт.

— Когато убиеш човек с пистолет за пирони, тогава ще говорим — обади се Шарлот, зареяла поглед през прозореца. — Мисля, че идеята е супер. Това ще помогне на Дрю да се почувства член на семейството, вместо да е само негов защитник. Няма да се чувства толкова самотен. И, Шелби, ти беше жестока. Дъхът му направо секна. Изненадана съм, че вече не търчи след колата.

— Той ще го дава спокойно и сдържано. — Тагарт изглеждаше изненадващо удобно в смокинга си. — Но подозирам, че по някое време тази вечер Шелби ще се окаже напъхана в килера с метлите. Не се шокирай, ако той не може да се сдържи, а после се ядоса на себе си. Това е начинът, по който ние, мъжете, се оправяме с подобни бъркотии. Губим контрол и вземаме това, от което се нуждаем, после изпускаме парата с някой гневен изблик, ала това означава, че просто ни е нужно време, за да осмислим нещата.

Кейс поклати глава.

— Това е начинът, по който ти се справяш. Аз тутакси се извинявам и умолявам моето бебче да се върне.

Устата на Мия увисна.

— Майтапиш ли се?

Шарлот поклати глава.

— Той е научил този номер от брат си. Те пренаписват историята. Според Иън той ме посрещнал с разтворени обятия, когато след петгодишно отсъствие се прибрах у дома.

— Точно това си спомням, че се случи. Толкова ми липсваше, бебче. — Тагарт смигна на съпругата си.

— Дрю ще бъде по-умен от вас двамата — заяви Шелби. Някак си дълбоко в сърцето си тя беше убедена, че всичко щеше да бъде наред. — Той е много логичен. Мога да ви уверя, че сега седи в онази къща и пресмята какви са шансовете да издържи на обсадата ми. И ще стигне до разумното заключение, че са нулеви, и ще се предаде.

Поне така се надяваше.

Беше почувствала копнежа му. Доловила го бе в начина, по който я държеше, в устните му, жадно търсещи нейните. Тя му бе липсвала. Очите му светнаха в мига, в който я видя, и той не бе успял да прикрие реакцията си.

Само да се бе качил в колата с нея.

Проклетите федерални агенти. Ако не бяха цъфнали с онази абсурдна ограничителна заповед, сега Дрю можеше да седи до нея. Медийният интерес бе започнал да стихва. Днес дори нямаше репортери край портите. Беше сигурна, че ще има цяла орда на приема, но бяха престанали да лагеруват наоколо с надеждата да щракнат някоя и друга снимка на загадъчния Дрю Лолес.

Шелби се бе надявала, че след като отразяването на скандала вече не беше водеща новина, той щеше да бъде малко по-сговорчив, но първото, с което се бе сблъскала, бяха двамата федерални агенти, носещи му още лоши новини.

Той се бе отпуснал за миг. Докато я целуваше, цялото му тяло се бе обвило около нея, сякаш не можеше да понесе нещо да ги разделя. В онзи момент той не мислеше, че може да я нарани. Единствената му мисъл беше за нея.

Дрю щеше да се осъзнае. Нужно беше само търпение.

И разследване. Можеше да ускори този процес, като изобличи Айрис Лолес. Трябваше да докаже, че Айрис бе убила двама от съпрузите си. Тя бе възложила на няколко детективи да проучат тази следа, както и финансовата страна на нещата. Разковничето бе в подробностите. В правните формуляри и финансовите отчети. Трябваше да прегледа всички банкови извлечения и завещания. Трансакциите.

Завещанията.

Шелби погледна към Мия.

— Дрю спомена завещанието на баща ви. Федералните са открили нещо за него.

— Говорих с Хач, докато ти се оправяше с големия брат — отвърна Мия. — От ФБР са открили, че татко е променил завещанието си две седмици преди да бъде убит. Хач ще вземе копие от него, за да го проучим, но смятам, че това е доказателство, че татко е подозирал, че нещо се мъти. Фактът, че не е посочил Хач като наш настойник, означава, че е знаел и за отношенията му с Айрис.

Това обясняваше няколко неща, но предизвикваше други въпроси. При все това въпросът със завещанията не спираше да я човърка.

— Мога да потвърдя, че през последните двадесет години Хач не е сторил нищо нередно — заговори Кейс. — Проучих го основно в мига, в който получих разрешение. Иън дори използва контактите си, за да се увери, че сме разровили достатъчно надълбоко.

— Хач е правил точно това, което твърди — потвърди Иън. — Съдейки по фактите, той навярно е бил забъркан в заговора за убийството, защото Айрис му е казала, че парите са за развода. Той е имал уговорена среща с адвокат седмица след като Бен е бил убит. Очевидно не е могъл да се яви на нея.

Мия се облегна назад.

— Хач е направил нещо глупаво преди много време. Откакто Дрю го е открил, той винаги ни е бил като семейство. Не ми е приятно, че е имал любовна връзка с майка ни, но не мога с лека ръка да изтрия това, което оттогава е направил за нас.

Шелби предполагаше, че Хач се бе държал повече като брат, отколкото като баща. Мисълта извика в съзнанието й образа на собствения й брат. Джони. Той беше толкова добър, винаги я бе закрилял. Брат й й бе оставил всичко в завещанието си. Бил е достатъчно умен и предвидлив, за да го направи. Беше й оставил всичките си разследвания и всичко, което бе притежавал. Беше отишъл при адвокат в Ел Ей. Когато се бе срещнала с него, той й се бе сторил доста неприятен и мизерен, навярно обикаляше пътните произшествия, за да си търси клиенти, но много бързо и лесно бе уредил прехвърлянето.

Лимузината излезе на шосето.

Дали Айрис бе променила плана си, когато е разбрала, че завещанието ще бъде обект на разследване? Дали първоначално е възнамерявала да убие и Франсин? Или е смятала, че ще прибере парите? Дали бе сменила стратегията си, когато е осъзнала как ще й се отрази моралната клауза в договора на Бен?

Толкова е било просто да си смени името. В един момент Айрис е имала света в краката си, а в следващия е била с празни ръце, защото Бенедикт е променил един документ.

Чуваше Иън и Кейс да говорят за нещо, но мислите й препускаха надалеч.

Завещанието трябва да е било важно. Винаги бе смятала, че може да спипа Айрис с малките детайли. Повечето хора гледаха голямата картина, но понякога истината се криеше в наглед незначителните следи.

Затова винаги изискваше ежедневните сведения за живота на даден обект. Джони й се бе присмял веднъж, когато тя бе прекарала прекалено дълго време да проучва графика в органайзера на един човек, когото разследваше.

Понякога разследващият журналист трябваше да събере всички данни и внимателно да прегледа всичко, което изглеждаше незначително, за да открие истината. Малките улики, които ти се струваха маловажни…

— Шарлот, ти каза, че си проучила всички контакти, които са били откраднати при хакерската атака в „4Л“ преди няколко месеца, нали?

Жената насочи вниманието си към Шелби.

— Да. Беше доста досадно и навярно не бе от значение, но мислех, че би било интересно да се провери дали някои от откраднатите контакти са били… ами, хакнати.

— И били ли са?

Шарлот кимна.

— О, да. Два от тях. Макар че не знам дали инцидентите са свързани.

— Адвокатът на Дрю беше ли сред тях?

Всички сякаш се изправиха в седалките си и отправиха погледи към тях.

— Системата на нашия адвокат е била хакната? В „4Л“? — удиви се Мия. — Ние имаме правен отдел, но ползваме и външни консултанти.

Дрю имаше купища адвокати, но тя се интересуваше само от един.

— Питам за личния му адвокат. Дрю направил ли е завещание?

Щеше силно да се изненада, ако не бе направил. Дрю беше внимателен. В минутата, в която се е сдобил с някакви пари, той навярно се е погрижил да ги защити.

Но той беше повече от внимателен и трябваше да защити нещо много по-ценно от парите, обаче Айрис беше толкова добра в проучването на детайлите. В това отношение беше изключително умна. Щеше да използва всеки възможен източник, до който можеше да се докопа.

Включително децата си.

Мия се наклони напред, когато мелодичният звън на нечий мобилен телефон разцепи въздуха.

— Направил е. Оставя всичко на мен, Райли и Бран. На братята и сестра си.

— Посочил ви е поименно? Той доста време се е ужасявал от мисълта, че някой може да свърже фамилията Лолес с вас. — Една идея се въртеше в главата й, при това неособено приятна.

Дрю бе помолил Райли и Бран законно да променят фамилиите си. Мия бе взела фамилията на осиновителите си. Дрю беше последният Лолес. Дали щеше да ги назове поименно в правен документ? Или щеше да прояви повече хитрост?

Мия кръстоса крака и се облегна назад.

— Той беше много противен в това отношение. Много се радвам, че ще сложим край на това криене. Вече започнах да подготвям документите.

Иън Тагарт говореше по телефона си, но брат му внимателно слушаше. Кейс се намръщи, явно досетил се за обезпокоителната идея, която й бе хрумнала.

— Той посочил ли е имената ви в завещанието? На всекиго поотделно?

Мия леко пребледня.

— Не. Той оставя цялото си имущество на пълнокръвните си братя и сестра. Ние сме длъжни да направим кръвни тестове, за да докажем роднинството си. Тестът на Ноа го потвърди. Според онова завещание, ако Дрю умре, Ноа ще получи една четвърт от всичко, което той притежава. О, мили Боже! Тя знае. Тя е хакнала компютъра на адвоката му и знае съдържанието на завещанието.

Сърцето на Шелби запрепуска.

— Сега вече сме наясно как ще го атакува тя. Дрю се нуждае от двадесет и четири часова охрана. Знам, той заяви, че няма нужда от бодигард, но ще го получи.

Мия погледна към Кейс.

— Колко бързо можем да изпратим един в имението? Или двама, или трима?

Иън затвори телефона и масивната му ръка натисна бутона, който го свързваше с шофьора.

— Трябва да обърнем и да се върнем обратно в къщата. Веднага. Ако не можеш да направиш обратен завий, спри, за да сляза. Ще тичам.

Той протегна ръка към глезена си и когато я вдигна, в ръката му проблясваше пистолет.

Кейс мигом се наведе и повтори действието на брат си, измъквайки своя пистолет от кобура на глезена. Очевидно мъжете Тагарт не желаеха да развалят елегантната линия на смокингите си.

— Неприятности?

— Беше Хач — отвърна Тагарт. — Айрис държи Ноа в къщата край басейна, а Дрю се е отправил натам. Каза, че не е успял да го разубеди. Ноа е в беда и Дрю не желае да чака.

Шелби сподави вика си. Разбира се, че нямаше да чака. Ноа беше негов брат и той никога нямаше да позволи младежа да пострада, ако можеше да помогне.

— Но Ноа вероятно е в заговор с Айрис — изтъкна Кейс, докато лимузината правеше обратен завой. Наложи се да опре ръка отстрани, за да не политне. — Кой друг би могъл да я снабдява с информация? Аз вече говорих с Дрю за това.

— Той знае — рече Мия. — Или най-малкото подозира, че Айрис изнудва с нещо Ноа, но Дрю смята, че ако го изключи от семейството, това ще е само от полза за Айрис. Той възнамеряваше да се опита да спечели Ноа на наша страна. Предполагам, че чакахме прекалено дълго.

— Или поради някаква причина тя се е задействала по-рано — изтъкна Шарлот. Също като двамата мъже Тагарт и тя държеше пистолет в ръка.

— Хач вече се обажда в полицията, но те ще се забавят, ако няма патрулка в района — каза Иън. — Всичко трябва да свърши бързо. Това е важна част от плана й. Ние не можем да се втурнем с гърмящи пистолети. Двамата с Кейс ще заобиколим отзад и ще се опитаме да проникнем оттам. Има ли охранителни камери?

Кейс погледна към телефона си.

— Има, но изглежда, сякаш в момента цялата система е блокирала. Имам съобщение на телефона. Някой я е изключил. Трябва да рестартираме системата, за да се включат камерите. Същата е като в твоята къща, Иън.

Иън кимна.

— Чарли, бебче, искам да се опиташ да заснемеш поне част от това, което се случва. Ако двамата Лолес вече са очистени, може би ще успеем да хванем Айрис в действие.

— Той не е мъртъв. — Ръцете на Шелби започнаха да треперят.

— Иън. — Шарлот изгледа кръвнишки съпруга си.

— Аз допускам най-лошия възможен сценарий, а последното, което Лолес би желал, е майка му да се измъкне безнаказано. — Иън отново натисна бутона към шофьора. — Спри така, че да не те видят от къщата.

Колата спря, а Шелби имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Това наистина се случваше. Дрю беше заловен в мрежа, изплетена от майка му, която възнамеряваше да го убие. Иън и Кейс Тагарт бяха единствената му надежда, а те мислеха, че се нуждаят от доказателство, така че Айрис да не се измъкне.

Защото смятаха, че той навярно вече е мъртъв.

Господи, Дрю не можеше да е мъртъв.

Кейс погледна съпругата си и отвори вратата на лимузината.

— Ти заобиколи отпред и влез вътре. Вземи Шелби и идете в безопасната стая на втория етаж. Ако забележите нещо необичайно, бягайте. Няма да се намесвате!

— Кейс — подхвана Мия.

Той поклати глава.

— Мога да се опитам да спася брат ти или да защитавам теб и нероденото ни дете. Ти избираш.

— Върви — съгласи се Мия. — Ние ще се заключим в безопасната стая. Но оттам ще се добера до охранителните камери. Мога да рестартирам охранителната система от безопасната стая.

Иън провери оръжието си.

— Отлично. Чарли, погрижи се двете безпрепятствено да стигнат дотам.

Шарлот кимна.

— Ще се погрижа, скъпи. Пази се. — Извърна се към Шелби и очите й се присвиха. — Дори не си го и помисляй.

Но тя вече го бе помислила. Обмисляше да прати всички по дяволите и да хукне към къщата край басейна. Трябваше да види Дрю. Трябваше да го прегърне, да се увери, че е жив. Трябваше отново да му каже, че го обича. Толкова много го обичаше.

Той не можеше да умре.

— Да вървим и да пуснем камерите. Всичко, което ще постигнете, ако противоречите, е да създадете хаос и да затрудните работата на Иън и Кейс — рече Шарлот и закрачи по пътеката. — Дрю има нужда всички да останем спокойни.

Шелби последва Шарлот вътре и след няколко минути бяха в безопасната стая. Мия включи камерите и активира охранителната система. Мониторите примигнаха и Шелби видя да се сбъдва най-лошият й кошмар.

* * *

Дрю пое дълбоко дъх и отвори вратата на къщата край басейна. Влезе и вдигна ръце.

— Виждам, че се чувстваш като у дома си, майко.

Той беше изненадващо спокоен. Те не го застреляха в мига, в който влезе през вратата. Това означаваше, че имаха план, а плановете изискваха време, за да се изпълнят. Айрис не знаеше, че Тагарт бяха дошли в къщата и сега щяха да обърнат колата и да се върнат за него.

Точно в тази секунда да имаш в семейството двама бивши супер командоси, изглеждаше доста обнадеждаващо.

А и не биваше да забравя Хач. Хач щеше да се обади в полицията. Хач щеше да действа разумно и да ги чака при портите. Щеше да се погрижи за нещата.

Искаше му се да не се бяха скарали. Съжаляваше, че по-рано не бе простил на Хач. Да, Хач беше извършил нещо лошо, но сега, докато бе тук, в тази стая, Дрю съжаляваше, че не е бил по-опрощаващ.

Дали някой някога бе пожелавал да е обичал по-малко? Дали някой се е изправял лице в лице срещу дулото на пистолет и си е мислил: жалко, че не съм ненавиждал малко повече?

Господи, съжаляваше, че не й бе казал думите. Никога не й ги бе казвал.

Обичам те, Шелби.

— Много мило от твоя страна, че се присъедини към нас, сине. — Майка му беше облечена в черно, дългата й коса бе прибрана назад. Приличаше на безмилостен хищник.

Едрият тип, когото бе видял през прозореца, се приближи до него.

— Не си и помисляй да вадиш оръжие.

Дрю вдигна ръце, приковал поглед в Ноа.

— Не съм въоръжен. Защо брат ми е вързан?

— Прости ми, Дрю — промълви Ноа, изглеждаше много по-млад от годините си. Според тях той вече бе пораснал, но в момента едно изплашено дете отвърна на погледа му. Дете, отчаяно копнеещо за спасител, за човек, на когото да вярва.

Някога Дрю беше онова хлапе, но никой не бе дошъл. Не можеше да обрече Ноа на същата съдба.

Айрис пристъпи напред и отпусна ръка върху рамото на Ноа.

— Ноа беше добро момче. През последните няколко дни ни оказа огромна помощ. В началото го мислех за голяма пречка. Не можеш да си представиш изненадата ми, когато осъзнах, че накрая Бен ме беше победил.

— Защото е променил завещанието си. Разбрала си го впоследствие, нали? — Колкото по-дълго я караше да говори, толкова по-добре.

Ръцете на Ноа бяха вързани пред него, краката му също бяха омотани с въжета. Нямаше да може да побегне, а и срещу тях бяха насочени поне два пистолета. Как ли щяха да се справят двамата Тагарт?

— Разбира се, че знаех. Поддържах отлични отношения с една от секретарките във фирмата. Това нямаше да ми попречи да получа акциите, но мигом осъзнах, че полицията ще ме разследва, когато открият, че е променил завещанието си. Тогава ми стана ясно, че и аз трябва да си отида — разкри плана си тя.

— Да, ако татко е умрял или се е самоубил, завещанието е щяло да излезе наяве и полицията е щяла поне да те провери. Но като си умряла, си променила ситуацията. Много те бива с медиите. — Дрю се застави да стои неподвижно, защото огромният мъжага обикаляше около него. Дрю предпазливо започна да се извръща.

Айрис вдигна ръка и насочи пистолета към него.

— Не се движи дори на сантиметър. Ще стрелям и всичко много бързо ще приключи.

Той застина. Не желаеше да свършва бързо, ала никак не му харесваше да усеща зад гърба си здравеняка с пистолета.

— Значи, си решила да станеш Франсин Уелс и да се вмъкнеш в живота на Патриша Кейн.

Майка му сви едното си рамо.

— Вече спях с нея. Тя беше тази, която убеди останалите, че Бен трябва да си отиде.

— Да, мамичка е обичала да сменя партньорите си в секса. Защо Хач?

— Те нямаше да го направят, ако и аз не вложех пари — обясни тя. — Нуждаехме се от взаимна гаранция, но аз не разполагах с петдесет хиляди долара. Баща ти щеше да забележи липсата на толкова пари. Трябваха ми парите на Хач, а и за всички ни беше ужасно добър начин да го контролираме след това. Единственият проблем беше този тук. Определено не съм имала намерение да забременявам.

— Изненадан съм, че си решила да задържиш Ноа. — Дрю се опитваше да наблюдава горилата на майка му с крайчеца на окото си.

— Мислех, че мога да го използвам срещу Хач, ако планът на Патриша се провалеше. Всички бебета са еднакви. По онова време той щеше да повярва на всичко, което му кажех. Но се оказа, че не се наложи, защото двете с Пати изградихме нещо наистина хубаво. За известно време беше добре, а когато поотрасна, Ноа ми осигуряваше достъп до някои богати джентълмени. Той изпълни задачата си, а сега ще получа и бонус благодарение на него.

Дрю видя как една сълза се търкулна от окото на Ноа. Стисна челюсти. Мамка му. Ноа също щеше да се нуждае от шибан терапевт след всичко това. Изглежда, никой не можеше да се измъкне от семейството му, без да бъде яко увреден.

— А аз изпълних ли своята, майко? — Все още болеше. Толкова дяволски болеше, защото тя беше негова майка, а с леко сърце бе готова да го пожертва. Заради какво? Пари? Власт?

Дишай дълбоко. Бандитът, когото майка му бе довела със себе си, стоеше зад него. Не го виждаше, но знаеше, че има пистолет.

През цялото време той беше готов да рискува живота си, за да постигне отмъщението, за което винаги бе копнял.

А сега искаше единствено да види Шелби за последен път. По дяволите. Това не беше всичко, което искаше. Искаше живот с нея. Искаше завинаги да бъде с Шелби. Тя беше негова и той не можеше да умре сега, когато най-сетне бе разбрал какво означава истински да живееш. Означаваше да погледнеш отвъд болката към нещо, което може да те излекува. Шелби беше неговото бъдеще и той внезапно се изпълни с неистово желание да има такова.

Но трябваше да бъде достоен за нея, а това означаваше да се опита да спаси брат си.

— Ти винаги си бил трудно дете — подхвана майка му. Очите й се зареяха някъде зад него, сякаш се опитваше да внуши желанието си на мъжа, стоящ там.

Дали щяха да го застрелят в гръб?

— Е, генетично ми е заложено. Какво използва срещу Ноа, за да го привлечеш на своя страна?

Да продължи да говори. Той трябваше да я накара да продължи да говори. Оставаше му единствено да се моли, че няма всеки миг да го убият. Само още малко време. Нуждаеше се само от още малко време.

— Прости ми, Дрю — пророни Ноа с обляно в сълзите лице. Приличаше на малко дете.

— Ноа се е забъркал с някои противни типове. Хора, с които понякога и аз може би съм имала вземане-даване. Те са доста лоялни, когато им плащаш добре, и бяха повече от желаещи да ми помогнат да обясня на най-малкото си дете как е устроен светът. Понякога нещата, които изглеждат случайни, са много добре планирани. Ноа повярва, че се е натъкнал на Джейс, но случаят не беше такъв. Той стори това, което аз исках да направи.

Аха, значи, хакерът е работил с мамичка. Бедният Ноа. Дрю си спомняше момента, когато бе открил колко гаден е светът, и въпреки това беше много по-ужасно да открие какъв боклук бе майка му.

— Значи, си събрала всичко, което той е направил, за да оцелее, и си го използвала срещу него. — Дрю не откъсваше поглед от Ноа, опитвайки се да го накара да види, че най-големият му брат го разбира. Някога той също беше отчаян.

И сега бе отчаян, но не толкова, колкото смятаха неговите обични хора. Имаше нещо могъщо в това да знае, че те го обичаха. Сестра му и братята му го обичаха. Това беше много по-ценно, отколкото да бъде необходим.

Шелби го обичаше. Тя го обичаше толкова много, че бе готова да пожертва кариерата си заради него. Той беше много по-важен от амбицията й и това го изпълваше с желание да бъде достоен за любовта й. А това означаваше, че не биваше да изоставя Ноа. Той беше постъпил като пълен глупак, но беше негов брат. Ноа заслужаваше да бъде спасен.

— Толкова съжалявам, Дрю. Опитах. — Ноа беше пребледнял като тебешир, сякаш знаеше какво ще се случи. — В началото не знаех, че е тя, но тя е действала заедно с Джейс. Може би съм направил нещо повече, не само да му напиша програма. Прости ми, че излъгах, но исках да ме харесаш. После тя се обади и ми каза, че ще отида в затвора, ако не напиша онези имейли. Знаех, че ти ще разбереш, но исках да остана по-дълго тук. Толкова много съжалявам. Нямам нищо общо с този план. Казах й, че няма да направя нищо друго.

Значи, Ноа се беше опитал да се отдръпне, беше заплашил, че ще си тръгне, и Айрис е осъзнала, че е изгубила власт над най-малкото си дете. Това обясняваше тазвечерния отчаян ход. Ноа щеше да избере страна и тя нямаше да е нейната. Шелби е била права. Той бе показал на Ноа какво означава да имаш истинско семейство, и Ноа беше готов да зареже майка им. Тя щеше да изгуби своя шпионин и единствения си помагач.

— Всичко е наред, Ноа. — Дрю отмести поглед към майка си. — Защо сега? Може би ще успееш да ме убиеш, което, подозирам, че е целта ти. Очевидно твоят приятел зад гърба ми ще застреля брат ми и ти се надяваш полицията да помисли, че съм бил аз. И после какво? Аз ще се самоубия? Трябва да знаеш, че Хач вече се обади на ченгетата. Той беше в къщата с мен.

За пръв път майка му сякаш изгуби самообладание. За миг пребледня, но после желязната й воля се възвърна.

— Лъжа, Дрю. При това не особено добра. Да не мислиш, че моят човек не ви е наблюдавал? Той е видял Хач да излиза и лимузината да потегля. Ние знаем, че сме сами.

О, не беше ли страхотно? Нейният „човек“ бе видял федералните да излизат и е помислил, че един от тях е бил Хач. Това беше превъзходно. Нямаше да се лиши от предимството на изненадата. Не и сега.

— Е, трябваше да опитам. При все това аз съм запленен от този твой план. И как по-точно се вписва Джейс в картинката?

— Джейс е мой партньор. Симпатичен млад мъж с невероятни умения. След като разбрах, че си натрупал огромно богатство, знаех, че ще го използваш, за да преследваш Филип, Стивън и Патриша. Те бяха толкова глупави. Нито един от тях не повярва, че ще разбереш какво са направили. Тогава ми стана ясно, че се налага да изчезна. Затова инсценирах автомобилна катастрофа, след като намерих една скитница, която да заеме мястото ми зад волана. Имах малко пари, но това, от което наистина се нуждаех, беше уличаващата документация, с която разполагаха Стратън, Касталано и Кейн за мен. Ние знаехме, че трябва да имаме доказателство за престъпленията ни, за да се контролираме взаимно и да сме сигурни, че никой няма да издаде съучастниците си, но те не желаеха да повярват, че ще ни преследваш, така че се наложи да ги отстраня.

— Значи, си намерила хакер? Защо ти е бил нужен хакер?

— Никога не ме е бивало с техниката — изсумтя тя презрително. — Джейс ми осигури нови документи за самоличност, а когато настана времето, ми помогна да ги унищожа един по един. Филип беше лесен. Той вече умираше. Пазеше писмата ни в сейф. Разбрах, че бе оставил нещо за дъщеря си, но аз се погрижих да не откриеш истинското доказателство.

Дрю почувства ръка върху рамото си, последвана от силно ръгване на метал в гърба му. Това беше добре. Врагът му беше близо. Той щеше да се опита да остави следи от барут върху Дрю, но трябваше да измести пистолета настрани, за да стреля. Дрю си припомни всички часове на тренировки с Кейс. В началото на отношенията им двамата бяха прекарали половин година да се налагат един друг. Кейс се опитваше да си върне Мия и част от усилията му беше да обучава братята й. Кейс беше търпелив, учеше ги на бойни тактики и как да се вслушват в инстинктите си. Той го бе научил как да използва тялото на врага срещу самия него, къде да удари, как да се предпази от удар.

Как да изчака най-подходящия момент.

— Значи, Касталано умря от инфаркт, а Патриша — от свръхдоза?

Майка му отпусна ръка върху главата на Ноа и приглади косата му назад. Господи, сметките за терапевт на хлапето щяха да сложат в малкото си джобче тези на Бран.

— Всичко свършихме двамата с Джейс. Аз уредих срещата между Джейс и Ноа, след като той завърши училище. Знаех, че още може да е полезен. Исках да го държа наблизо и когато открих какво съдържа завещанието ти, вече знаех как трябва да действам. Мислех играта да продължи малко по-дълго, но Джейс се обърна срещу мен. Накрая ще го унищожа, но засега той все още е в силна позиция, така да се каже, държи всички карти, и си иска парите по-скоро. Боя се, че се налага да променя програмата си. Реших, че тази вечер е идеалният момент, след като останалите от клана са навън, за да празнуват. Полицията знае колко се тревожа за сина си. Някой се опитва да го нарани.

Завещанието му. Мамка му. Той оставяше всичко на най-близките си, без да цитира имената им, защото толкова отчаяно искаше да запази в тайна роднинството помежду им. Ала то никога не е било тайна. Майка му е знаела. Тя навярно е знаела за всички тях, наблюдавала ги е.

— Предполагам, смяташ, че ще наследиш дела на Ноа, след като го убиеш.

— Аз няма да го убия, скъпо момче. Ноа няма да умре. Вече съм уредила наблизо да чака един лекар, който да свидетелства, че след като едва не е бил убит от брат си, Ноа се намира в медикаментозна кома. Всъщност не мога да позволя той да умре. Още не. Няма да допусна някой друг да ми попречи да взема това, което ми се полага. Ще организирам пресконференция от болницата и ще информирам света какви велики неща възнамерявам да направя с твоето богатство. Всички хора ще ми помогнат. Като негова майка, аз ще управлявам имуществото му. Накрая, разбира се, той ще изгуби битката за живота си. Изборът беше негов. Исках той да бъде редом с мен, но вече не мога да му вярвам. — Тя кимна към него.

Не към него. Кимна към партньора си.

Дрю го усети да се движи отзад, ръката му все още беше на рамото му, а другата се завъртя и насочи дулото на пистолета към Ноа. Дрю стъпи здраво, вдигна лакът и с все сила замахна назад.

Изстрелът отекна във въздуха и той усети горещината от дулото да го опарва отстрани, но трябваше да се размърда, при това веднага. Адреналинът пулсираше във вените му, изостряйки сетивата му. Чу някъде отзад рязко да се отваря врата. Когато се обърна, видя кърваво цвете да разцъфва върху гърдите на Ноа.

Сподави страха си и се извъртя с вдигнат юмрук. Подготви се за схватка, но очите на мъжа бяха празни, тялото му се скова за миг, преди да се свлече на колене.

Тогава осъзна, че Хач стоеше там. В ръката си държеше колта, който Дрю пазеше в сейфа.

— Дори не се опитвай, Айрис — рече Хач. — Свали пистолета. Веднага или ще стрелям.

Ноа се свлече настрани в стола, но Дрю виждаше, че диша. Дрю бе отклонил изстрела, когато бе изненадал с удара си нападателя, но брат му щеше да има нужда от сериозна медицинска помощ.

— Остави ме да се погрижа за Ноа и ти ще можеш да си тръгнеш оттук, Айрис — каза Дрю, опитвайки се да остане спокоен. — Върви и се махай. Планът ти се провали. Хач не е тръгвал и се обади в полицията. По-добре да побързаш и да изчезнеш веднага.

— Ще й се наложи да мине през мен — заяви Хач. — Аз няма да я оставя да се измъкне. Няма да й позволя отново да нарани децата ми.

— Твоите деца? Те са децата на Бен. Той беше велик мъж. А ти си жалък стар пияница, Бил. Толкова лесен за манипулиране. Горкият Хач. Ръцете ти треперят и винаги си бил бавен. Те са мои деца и аз решавам кога да приключа с тях. — Айрис не беше бавна. Извърна пистолета към Дрю и стреля.

Дрю усети как нещо се удари в него. Някой. Хач се хвърли върху Дрю, закривайки го с тялото си и двамата се блъснаха в стената.

Дрю протегна ръка към пистолета на мъртвия мъж. Беше подръка. Хач тежеше отгоре му като мъртвец, но той трябваше да действа. След секунда майка му отново щеше да ги нападне и нямаше да се поколебае да стреля.

— Бедният Дрю. Същият си като баща си. Толкова умен и толкова неспособен да направи това, което наистина е нужно. — Лицето й се надвеси над него.

Имаше да каже толкова много и при все това нищо нямаше значение. Сега го осъзна. Беше искал разплата, бе планирал и заговорничил с убеждението, че когато я постигне, ще изпита огромно удовлетворение.

Ала не чувстваше нищо подобно. Дрю вдигна пистолета, насочи го и стреля в майка си, улучвайки я в главата.

В далечината се чу трясък, а мъжът, все още проснат отгоре му, тихо простена. Хач. Хач бе получил куршума, предназначен за него. Господи, Хач се нуждаеше от помощ. Ноа се нуждаеше от помощ.

— По дяволите! — изруга плътен глас. — Кейс, ще ни трябва повече от една линейка. Дрю, ранен ли си?

— Не.

Хач, който лежеше отгоре му, внезапно се претърколи. Кръв. Имаше толкова много кръв. Хач кървеше. Дрю се отпусна на колене, вперил поглед в своя наставник.

— Иън, трябва да помогнеш на Ноа. Беше прострелян.

— Получил е куршум в гърдите, но дробовете не са засегнати. Боли го, но ще оживее. — Иън също падна на колене. — Но за този тук не съм толкова сигурен. Трябва да спрем кръвта.

Хач вдигна ръка и немощно отблъсна Тагарт.

— Не. Спри. — Погледна към Дрю. — Обичам те, момче. Може би не съм бил толкова добър колкото твоя баща, но ти беше най-хубавото нещо, което ми се е случило в този живот. Кажи на останалите. Кажи им, че всичките ги обичам.

— Сам им го кажи. — По дяволите, това не можеше да се случва.

Устните на Хач леко се извиха.

— Направих едно добро нещо. Тя сгреши. Ти си мой. Може би не си моя кръв, но си моето момче. — Закашля се и върху устните му изби яркочервена пяна. — Най-доброто отмъщение, което получих. Да обичам теб, Бран, Райли и Мия.

Светът се размаза и Дрю усети нещо мокро върху лицето си.

— Не си отивай.

Чу в далечината воя на сирените. Сграбчи ръката на Хач и започна да се моли.