Лекси Блейк
Отмъщение (18)

18.

Шелби се взираше в компютърния екран пред себе си. Тъпаци. Изминала беше една седмица и интернет все още бе обсебен от семейство Лолес и тяхната вражда. Гледаше как една от новите онлайн новинарски агенции демонстрираше своята версия на събитията, разиграли се преди двадесет години. Използваха триизмерна компютърна анимация, но на потребителя не можеше да убегне колко точно бяха изобразили героя на Дрю.

Стомахът й се преобърна, когато триизмерният Дрю застреля баща си.

Всичко беше пълна глупост и не отговаряше на основните факти. Защо му е било нужно на Дрю да застрелва невинна жена? За да я уцели, би трябвало да гледа Франсин в лицето, докато натиска спусъка. Би трябвало да е знаел, че жената пред него не е майка му. После е трябвало мигновено да се извърне и ловко да простреля баща си в главата.

Фасулска работа за един убиец. Но не чак толкова за един четиринадесет годишен хлапак, който никога дотогава не е държал огнестрелно оръжие.

И все пак някои хора се връзваха.

Шелби затвори лаптопа и въздъхна. Извърна се и зарея поглед през прозореца към гледката навън. Сградата на „Маккей-Тагарт“ се намираше в сърцето на градския център, така че тя бе заобиколена от небостъргачи.

Липсваше й гледката на реката в Остин.

Липсваше й той.

Нощем гледаше новините, жадна поне за миг да го зърне. Останалата част от семейство Лолес се бе заловила здравата за работа. Ели и Райли бяха дали интервю, излъчено предишната нощ, а Мия и Бран бяха разговаряли с един разследващ журналист и надълго и нашироко бяха обяснили колко много обичат брат си, и бяха разказали всичко, което си спомняха от онази нощ.

Тя бе гледала и двете изяви с бодигарда си.

Реми Гуйдри беше огромен, великолепен каджун^[1], чаровник, по когото тя неминуемо би си паднала само допреди няколко месеца. Шелби преди Дрю щеше да бъде на седмото небе, но сега можеше да оцени само визуалните качества на мъжа, докато душата й копнееше за някого другиго.

За съжаление, това не важеше за ответната страна.

Тя не бе чула нищо от Дрю. Беше му изпратила есемес и няколко имейла, но не бе получила никакъв отговор от него.

Всичко бе приключило и тя се чувстваше напълно съкрушена.

На вратата й се почука. Младата жена погледна часовника на бюрото. Беше почти време за обяд. Реми бе подранил, но той винаги идваше и я питаше какво да й донесе за обяд или дали иска да излезе да хапне навън. Тя никога не желаеше да излезе. Ядеше на бюрото, докато преглеждаше файл след файл и четеше всяко интервю, дадено от Айрис. Майката на Дрю живееше в Далас и позволяваше на папараците да я снимат при всеки повод.

Междувременно Шелби съставяше списък с престъпленията й.

— Не съм гладна, Реми — извика тя и отново отвори лаптопа. Колкото по-бързо събереше всичките данни, толкова по-бързо щеше да ги изпрати и да продължи с живота си. Накрая трябваше да се увери, че Айрис Лолес е зад решетките, в противен случай целият й труд беше на вятъра.

— Не е Реми — заяви женски глас. — Извинявай, че те безпокоя. Опитвам се да приключа с всички важни задачи, преди да замина за Остин за големия прием. Нося ти файловете, за които ме помоли.

Шарлот Тагарт влезе, сякаш бе господарка на мястото. Каквато всъщност беше. Високата, прекрасна жена с ягодово руса коса държеше в ръце куп папки. Беше облечена в елегантен делови костюм, който не можеше да скрие женствеността й.

Навярно щеше да изглежда зашеметяващо в дизайнерския тоалет, който щеше да носи на приема тази вечер. Изумруденозелената коктейлна рокля „Прада“, която Дрю беше купил на Шелби, висеше в гардероба. Би трябвало да му я изпрати обратно и да му спести абсурдната цена, но някак си все още не можеше да събере сили.

Шелби беше изненадана, че семейство Лолес не бе отменило приема.

— Мислех, че Дрю ще отмени приема.

Шарлот остави документите на бюрото пред нея.

— Очевидно се е вслушал в съветите на Райли и Бран. Те не желаят да се крият. Смятат, че е по-добре да направят публична цялата история, отколкото да чакат поредната изява на Айрис.

Шелби беше съгласна, но дори не й бе минавала мисълта, че Дрю би приел.

— Не разбирам. Дрю беше против да се въвлича някой друг в това, но сега позволява на Райли да се появява всеки ден по телевизията. Мия също даде интервю. Изненадана съм, че ги е оставил да го направят.

Шарлот сви рамене.

— О, не мисля, че е имал избор.

Това не беше начинът на действие на Дрю.

— Дрю взема всички решения. Не би постъпил другояче.

Шарлот се отпусна на стола срещу бюрото. Сериозните й сини очи се взряха изпитателно в Шелби.

— Майтапиш се, нали?

— Защо смяташ така? — Може би не биваше да започва този разговор. Все още беше прекалено жадна за новини за него и дали това не я правеше жалка? — Извинявай. Бях изненадана, защото Дрю, когото познавах, управлява „4Л“ с железен юмрук.

Той управляваше всичко. Крал Дрю.

— О, Дрю Лолес, с когото се запознах, наистина беше такъв, но през последните седмици нещо го промени и той наистина живна. Беше забавно да го наблюдава човек. А сетне ти се появи тук и стана тъжно. Мислех, че ти ще си жената, която ще свали и опитоми този мъж.

Да, Шелби вече съжаляваше, че изобщо бе започнала този разговор. Шарлот, изглежда, се бе нагласила да побъбри надълго и нашироко, но тя нямаше намерение да се впуска в тази неудобна тема. Шарлот можеше да бъде не по-малко саркастична от съпруга си. Шелби се протегна към документите.

— Не съм аз. Беше забавно, докато траеше, но двамата с Дрю не си подхождаме. Тук включени ли са докладите на охраната за последните няколко месеца?

Шарлот кимна, но не понечи да си тръгне.

— Да, екипът на „4Л“ ми ги изпрати. Има ли някаква конкретна причина да се интересуваш дали някой не е хакнал непатентованите компютърни системи? Има няколко компютърни флага на системите от ниско ниво в сградата, но това не е голяма изненада. Някой винаги тества системи като „4Л“. Може да са хакери, опитващи се да пробият защитната система на Дрю, за да докажат на конкуренцията, че е уязвима.

Шелби отвори папката и прегледа данните. Шарлот беше права и тя едва ли щеше да открие нещо, но все пак трябваше да провери.

— Довечера подробно ще ги проуча. Открили ли са нещо интересно?

— Не съвсем. Повечето от опитите са целили да се доберат до банкови сметки чрез онлайн системите за пазаруване или до данни на хора, регистрирали свой софтуер. Единственото отклонение е фактът, че системата на администрацията е била хакната. Според мен това е малко странно. Само отделни хора имат достъп, но защитата не е толкова непробиваема, защото няма никаква поверителна информация и на администраторите е позволено да работят извън офисите.

— До каква информация са се добрали?

— Някой е изтеглил пълния списък на доставчиците. — Шарлот се намръщи. — Всичко, до което са се добрали, е списък на компании и хора, които работят за „4Л“, но почти всички телефонни номера са публично достояние. Не го разбирам, освен ако не е било някаква тренировка. Моята сестра ме увери, че понякога хакерите се упражняват върху големи мишени.

— Кога се е случило?

— Това е била една от по-ранните атаки. Станало е преди четири месеца.

Значи, е станало, преди Ноа да бъде осведомен кой е баща му. Шелби не беше сигурна дали това имаше нещо общо с настоящите събития, но поне разполагаше със списък на информацията, която хакерът е смятал за толкова важна. Като например кетъринг компании и агенции за наемане на временна работна ръка. Фигурираше и личната адвокатска фирма на Дрю, както и номерът на икономката му. Супер! Можеха да почистят домовете си като този на Дрю. — Много ти благодаря за помощта.

— Не сме получили никакви откази от „4Л“. Очевидно им е наредено, ако Шелби Гейтс поиска нещо, тутакси да й бъде предоставено. Това също не е типично за Дрю, когото досега познавах. Той беше супер секретен. Дори след като ни нае, той с голяма неохота и доста бавно ни предоставяше информацията, която ни беше необходима.

Шелби обаче знаеше, че не съществуваше специална причина Дрю с готовност да й предоставя информацията.

— Той ме смята за служител. Това е всичко. Иска да напиша книгата колкото може по-скоро, затова ми дава сведенията, от които се нуждая. Това е цялото обяснение.

Шарлот изпъшка.

— Леле, ама ти изобщо не си забавна. Мислех те за по-умна и много по-смела, отколкото се оказа. Загубих голям бас.

— Моля?

Шарлот подмина без внимание ледения й тон.

— Тук това ни е хоби. Обзалагаме се за всичко. Когато те срещнах, се обзаложих, че ти ще свалиш Дрю Лолес. Имах основание да го вярвам, защото Мия ми разказа цялата история.

Добре бе да знае, че е предмет на клюки.

— Е, явно си сгрешила.

— Не съм. Ти наистина го свали. Остави го проснат, макар че това ми се струва жестоко. Когато свалиш такъв мъж, той се превръща в твоя отговорност, а ти си тръгна, оставяйки го, облян в кръв.

Какви, по дяволите, ги плещеше тази жена?

— Сигурна съм, че е облян в кръв. Дрю е такава лесна плячка. Виж, това не е твоя работа.

Шарлот кимна, все едно я окуражаваше.

— Ха, ето каква си!

Шарлот искаше да види гаднярската й страна? О, щеше да й достави това удоволствие.

— Да, такава съм. Ако ползването на този офис и работата ми в тази сграда означава да ме разкостваш за свое собствено забавление, тогава определено ще си тръгна.

— Ето че пак го направи. — Шарлот се надигна с въздишка от стола и приглади сакото си. — Извинявай. Ти си добре дошла тук. Моля те, уведоми ме, ако има още нещо, което можем да направим за теб. Дрю е важен за нас, а той иска да се чувстваш удобно тук.

Жената го изрече с усмивка на лице, но за Шелби беше съвсем ясно, че е разочаровала Шарлот Тагарт, а това не беше без значение. Шарлот бе най-влиятелната жена в „Маккей-Тагарт“. Ако тя не я приемеше, никой нямаше да го стори.

Не че това имаше значение. Тя не беше тук, за да създава приятелства.

— Знаеш ли, не ми харесва това, което се опитваш да направиш, независимо какво е то. Разбирам, че си в лагера на Дрю, но помисляла ли си за факта, че може би не знаеш цялата история? Че ме съдиш, без изобщо да ме познаваш?

Шарлот се извърна и вместо гняв върху лицето й бе изписано облекчение.

— Точно това се опитвам да кажа. Не мога да знам цялата история, освен ако ти не ми я разкажеш, а ти внезапно си се затворила като мида, а това не ти отива, момиче. — Тя се върна и отново седна на стола. — Хайде, светни ме. Какво е направил той? А после аз ще ти кажа как си се издънила, защото наистина всичко зависи от теб. И не е нужно да чувам цялата история, за да го знам.

— Сериозно? Искаш да припишеш всичко на мен? Леле, ти също не си това, за което те смятах. — Каквото повикало, такова се обадило. И за своя изненада, Шелби установи, че гневът я караше да се чувства по-добре. Определено беше за предпочитане пред ужасното вцепенение, обзело я през последната седмица. От мига, в който бе осъзнала, че Дрю действително я отпраща, тя бе заровила болката дълбоко в душата си и се бе отдала на работа и сън, опитвайки се да забрави факта, че обичаше един мъж, който не даваше и пет пари за нея. Така че да бъде бясна на Шарлот Тагарт, на която всичко й беше наред и имаше любящ, макар и саркастичен съпруг, три прекрасни деца и успешен бизнес, беше страхотно чувство. — Мия постоянно приказва как ти си върла защитничка на женската мощ и независимост, но това са пълни глупости.

Шарлот се ухили.

— О, не. Аз съм изцяло за женската мощ и независимост. Продължавай. Кажи ми къде греша.

Някъде в едно далечно кътче на съзнанието си Шелби знаеше, че това е някакъв капан, но беше толкова хубаво да нападне свирепо някого. Откакто се бе разделила с Дрю, тя беше прекалено внимателна към всички. Целият й гняв бе смачкан и натикан в прекалено тясно пространство и сега имаше чувството, че всеки миг ще експлодира.

— Искаш да ме съдиш? Майната ти! Ти нямаш представа какво съм преживяла, какво преживявам.

— Нямам. Защото ти не говориш с никого. Това беше доста разочароващо. Я ми кажи, споделяш ли с приятелки? Със семейството си?

Въпросът жестоко я жегна, защото за известно време тя си бе въобразявала, че може да му отговори по различен начин.

— Аз нямам семейство. Единственият ми близък роднина е мъртъв, а най-близката ми приятелка е член на семейството на Дрю, така че не желая да я натоварвам. Макар че не е твоя работа, ще ти го кажа — аз не исках да заминавам. Дрю ми нареди да се махна. Аз бях глупачката, която се влюби в него.

— И си го помолила да останеш?

Тази жена изобщо слушаше ли я?

— Да, точно това казах. Помолих го да ми позволи да остана, но той е откачен на тема контрол и никой не е способен да го накара да размисли за каквото и да било. Той прекара нощта с мен, а на следващата сутрин ме качи на хеликоптер, защото Дрю не се променя.

— Само че ти си го променила — възрази Шарлот.

— Не, не съм.

Жената насреща й поклати глава.

— Преди да те срещне, той никога не е запознавал друга жена със семейството си. Това е промяна.

— Нуждаеше се от мен, за да му свърша черната работа. — Тя не хранеше илюзии относно мотивите на Дрю за началото на връзката им.

— Наистина ли се е нуждаел? Подобни аргументи ми се струват доста слаби. Вярвам, че е убедил сам себе си, че трябва да изнамери друга причина, освен желанието си, за да те привлече в своя свят. Дрю изобщо не умее да бъде егоистичен или да мисли само за себе си, така че той на практика е манипулирал собствения си мозък, за да обоснове началото на една връзка, която смята, че не бива да има. Намирам това за очарователно.

— Действията му са много по-красноречиви от твоята психоанализа. Той пожела да замина и ми каза, че се надява в бъдеще да намеря някого, с когото да бъда щастлива. — Думите му бяха като ритник в корема, най-вече защото тя знаеше какво наистина означават. Означаваха, че той възнамеряваше да продължи напред и не желаеше тя да си въобразява, че вехне от мъка по нея.

Шарлот се облегна назад и се втренчи в нея.

— Той завлече ли те до хеликоптера? Защото щях да се изненадам, ако Кейс е позволил подобно нещо. Защото Кейс си умира да показва на хората, които Дрю се опитва да заплашва или принуждава да изпълняват волята му, че имат избор. Мисля, че това е неговият начин да се опълчи на диктатурата на големите братя.

— Нямаше да го поставя в положение да ме влачи до хеликоптера, макар че той ме заплаши, че ще го направи. — Гневът й стихваше и на негово място се настаняваше безкрайна печал. Точно заради това бе останала вцепенена. Знаеше, че под повърхността се таи тъга. — Не знам какво искате от мен, госпожо Тагарт. Не желая да бъда развлечение за офиса.

Шарлот се наведе напред, лицето й омекна.

— Като за начало искам да престанеш да ме наричаш госпожо Тагарт. А що се отнася до развлечението, повечето от нас са задомени и ни липсва драма. Не е от жестокост. Служителите се интересуват от теб, защото са загрижени за Дрю и защото започват да те чувстват близка. Мия много говори за теб.

Мия беше мила. Но Шелби все още не разбираше целта на Шарлот.

— Това няма значение. Няма да се задържа дълго тук. Ще довърша разследването и ще се опитам да реша какво ще правя оттук нататък. Обмислям идеята да замина за Сиатъл.

— А защо не останеш да се бориш? — попита Шарлот тихо.

— Няма за какво да се боря. — Дрю беше съвършено ясен.

— Не мисля, че разбираш какво те питам, Шелби. Не те попитах дали смяташ, че любовта на Дрю заслужава да се бориш за нея. Попитах те дали твоята го заслужава. Вярвам в това, което казах преди малко. Може би трябваше да го кажа по-тактично, но явно прекалено дълго съм живяла с господин Сарказъм. Това е твоя отговорност. Ти си заминала.

— Защото той ми каза.

— Майната му. Той е мъж и не е особено умен, когато се отнася до такива неща. Ти казваш, че го съдиш по действията му, но какви са тези действия? Нямам предвид през последния ден. Трябва да разгледаш целите ви отношения. Той налагал ли се е за всичко? Никога ли не те е изслушвал, когато си имала да кажеш нещо? Постоянно ли е отказвал да се вслушва в мнението ти и да приема решенията ти?

С изключение на лъжата му за договора всъщност в повечето случаи Дрю се бе съгласявал с нея и бе изпълнявал желанията й. Е, той определяше цена за съгласието си, но това никога не е била цена, която Шелби не би желала да заплати. Да спи в едно и също легло с него. Да остане с него.

Сделките караха Дрю да се чувства в безопасност, сякаш трябваше да има за какво да се пазари, тъй като не вярваше, че тя безкористно би останала с него. Дрю бе опознал най-безмилостната страна на света и изпиташе необходимостта да контролира.

Тогава защо се бе предал по отношение на Ноа? Тя знаеше, че Ноа го плашеше до смърт, и напълно логично бе да иска да държи Ноа по-далеч от семейството. Докато не откриеха какво замисляше Айрис, можеха да очакват всичко от Ноа. А Дрю мразеше непредсказуемите неща.

Но тя го бе помолила и той се бе съгласил.

— Не — призна Шелби. — Той направи много от нещата, за които го помолих. Определи куп правила, но аз ги наруших всичките.

— И той те е отпратил заради това?

— Той побесня, когато продължих да разследвам Хач. Каза някои ужасни неща, но не знам. Бях притеснена, че той никога няма да ми прости, задето извадих мръсните ризи на Хач. — Но онази последна нощ беше нещо много повече от секс. Сякаш беше завинаги. Шелби още помнеше как той се взираше в очите й, ръцете му, здраво обвити около тялото й, докато проникваше в нея. Те бяха свързани. Дълбоко. Изцяло.

Тя никога не се бе чувствала толкова близка с друго човешко същество, както е Дрю.

— Той ми каза, че ще ме унищожи. — А десет минути по-късно искаше да сключи споразумение с нея.

Шарлот кимна.

— Еха, той наистина го е направил. Харесва ли ти онова ауди? Знаеш, че е на твое име, нали? Той прехвърли и апартамента на теб. Представата му за унищожение е доста странна.

Той просто успокояваше съвестта си.

Или правеше това, което Дрю умееше. Нагаждаше сделката. Опитваше се да покаже своето разкаяние, привързаност, надежда. Той беше от този тип мъже, които навярно се опитваха да изразят чувствата си, подарявайки различни неща, осигурявайки всякакви удобства.

— Той ми каза да си тръгна. — Не можеше да подмине това.

— Ала това не означава, че трябва да го послушаш. Означава просто, че е глупак, при това глупак, който обича да се жертва. Той така е устроен.

Защото саможертвата бе всичко, което Дрю бе правил през годините. Какво се канеше Хач да я попита, преди Дрю да ги прекъсне? Той защитаваше Дрю.

Той се бори за всички. Има нужда от един човек, който да…

Да се бори за него? Да се бори с него?

Тя си бе тръгнала, защото бе приела, че той желае тя да си замине, вярваше го дълбоко в сърцето си. Никаква логика не можеше да промени факта, че всички я бяха изоставили. Баща й си бе тръгнал и бе създал ново семейство. Нейното семейство вече го нямаше и някъде дълбоко в душата си тя все още беше малкото момиченце, чийто татко не го искаше, затова винаги очакваше хората да я зарежат.

Беше се убеждавала, че така е било по-добре, че майка й бе по-щастлива без него. Но Шелби не беше. И нямаше да бъде по-щастлива без Дрю. Може би не ставаше въпрос да се бори само за един човек. Може би трябваше да се бори и за себе си.

— Той се промени заради теб — промълви Шарлот тихо. — Мъж като него ще се промени само заради един човек. Е, може би и заради децата си, но отговорността винаги ще е твоя. Мъж като Дрю може да постигне велики неща, но той се нуждае от някого, който да е с него, да стои до него, а понякога да бъде и срещу него. Ти трябва да правиш всичко това с любов и защото градиш общо бъдеще с него. Трябва да го правиш, защото си важна, може би най-важната за него на този свят.

Защото тя беше неговата съвест. Тя го бе заставила да погледне на света по непознат досега за него начин.

— Аз съм точната жена за него. Винаги съм била.

Шарлот се усмихна и този път усмивката й бе сияеща.

— Да. Да, ти си.

— Той се бои, че ще ме нарани. — Трябваше да го наругае, а после да седне и да поговори с него и да го убеди, че не бива да се разделят. Дрю се нуждаеше от ясно очертани граници, но трябваше също да знае, че когато оплеска нещата, тя няма да си тръгне.

— И той ще го направи. Ще те нарани и ти ще го нараниш. Това правят хората, когато се обичат, но вие израствате, учите се, прощавате и продължавате — каза Шарлот. — Бракът не е само цветя и рози. Хората определят себе си най-вече в трудните периоди. Какъв партньор искаш да бъдеш? Искаш ли да бъдеш с него само за забавление?

Шелби искаше да бъде човекът, на когото той можеше да разчита. И как би могла да го постигне, ако не беше с него? Ако позволеше на проблемите да застанат между тях. Тя не му бе показала, че е достатъчно силна, за да оцелее в неговия свят. Всеки път, когато се изправеше срещу него, тя печелеше. Защо сега се примири и отказа, когато на карта беше заложено най-важното?

Защото не вярваше. Защото бе позволила на миналото да я обезкуражи.

То обезкуражаваше и Дрю, защото Шарлот беше права и за това.

Дрю нямаше представа какво представлява една истинска връзка. Той смяташе, че контролира всичко, но скоро щеше да разбере, че с нея няма винаги да налага своите решения.

— Шарлот, тази вечер ще имам нужда от транспорт до Остин.

Май онази рокля все пак щеше да влезе в употреба. А нейният мъж щеше да открие, че щом веднъж го е опитомила, той си оставаше опитомен.

* * *

Дрю се взря в отражението си в огледалото и се запита дали има някакъв начин да се измъкне от тазвечерния прием. Ужасяваше се от мисълта за него и преди Шелби да се появи в живота му, а после започна да го очаква с известно нетърпение, защото тя щеше да бъде с него и щеше да се забавлява с пищността на събитието. Без нея всичко изглеждаше безсмислено. Изминала бе една седмица с новия стил на живот след появата на Айрис и той беше готов да се завре в отшелническата дупка и никога да не излезе оттам. През последните няколко дни бе говорил пред медиите много повече, отколкото за всичките си години като изпълнителен директор на „4Л“. Трябваше да се застави да се усмихва и резултатът беше плачевен. Когато се бе наблюдавал предишната нощ, приличаше на идиот, при това непохватен идиот. А сега приличаше на идиот в смокинг.

Пое дълбоко дъх и се насили да посегне към сакото. И тази вечер щеше да е като досегашните. Щеше да се принуждава да се движи, да говори. Той не беше истински. Не беше нищо друго, освен робот, за когото дните просто отминаваха. Единственият човек, с когото искаше да разговаря, беше единственият, с когото не биваше.

Според докладите тя работеше усилено. Реми му изпращаше ежедневен отчет за действията й. Тя идваше и си отиваше от сградата на „Маккей-Тагарт“. Понякога се отбиваше да пийне кафе, но бодигардът й бе докладвал, че рядко разговаря с някого. Дори с него.

На вратата се почука и един от хората, които не искаше да вижда, влезе. Хач също беше облечен в смокинг. Той продължаваше да живее в къщата, но двамата рядко разговаряха, освен ако не се налагаше.

— Какво искаш? — попита Дрю.

— Много неща, но не мисля, че ще ги получа. — Последните няколко седмици, изглежда, бяха състарили Хач. В него се усещаше една постоянна умора, която сякаш никога не го напускаше. — Имам нужда от едно проклето питие, но после отново ще трябва да започна историята на вечния неудачник, а не желая да бъда кретенът, получил само един чип за трезвеност.

Дрю го зяпна сащисано за миг.

— Какво?

Той избягваше Хач винаги щом можеше. Райли го бе принудил да живее с негодника, но не можеше да го застави да говори с него. Райли не можеше да го накара отново да обича Хач.

Той бе загубил Шелби и Хач в един и същи ден. Колко още щеше да изгуби, преди всичко това да приключи?

— Аз съм в „Анонимните алкохолици“. Райли ме заведе на първата среща с групата на следващия ден, след като светът ми се срина. Осъзнах, че мога да се самоубия с пиячка или да се опитам като трезвеник. — Хач прокара ръка през косата си. — Трезвеността е гадно нещо, но аз няма отново да те разочаровам, Дрю. Знам, ти мислиш, че не се нуждаеш от мен, но не е така. И няма да си тръгна, докато не се уверя, че ще си добре.

Мисълта за Хач, застанал пред групата и признаващ греховете си, накара сърцето му малко да се свие.

— И сега съм добре.

Хач затвори вратата зад себе си и дълбоко въздъхна.

— Не, не си и това е още една причина да не си тръгна. Агентите от ФБР са долу. Опитах се им обясня, че разпитът ще трябва да почака.

На федералните не им пукаше, че трябваше да отиде на прием.

— Райли тук ли е?

— Ние сме единствените, които останаха. Другите отидоха в хотела или са на път, за да вземат приятелите ни от Далас. Трябва да се обадя на адвокатите. Дай ми около час и ще ги събера тук. Ще се обадя и на Райли. Никак няма да му се понрави моментът, който са избрали за появата си.

О, но Дрю беше сигурен, че моментът е идеално избран. Айрис със сигурност знаеше за тазвечерното събитие.

— Къде е Ноа?

Хач извади телефона си.

— Той тръгна по-рано с Ели и Райли. Каза, че щял да види дали може да помогне с нещо. Мия и Кейс се отправиха към летището, за да посрещнат брат му, и оттам ще отидат направо в хотела.

Големия Таг и съпругата му пристигаха за приема. Това беше важна вечер за цялото семейство и Дрю нямаше да я съсипе, като въвлече Райли обратно в ада. Брат му заслужаваше една свободна вечер, за да отпразнува брака си.

— Мога да говоря с тях и сам. Разполагам с час и половина, преди някой да забележи, че липсвам. Тази вечер празнуваме брака на Райли и Ели. Няма да я превърна в поредния цирк.

Той се запъти към вратата, а Хач го последва.

— Мисля, че това е лоша идея.

— Имам доста такива. — Като тази, че ще може да живее без нея. — Няма да кажа нищо глупаво. Ако нещата станат прекалено сериозни, ще спра и ти ще можеш да се обадиш на адвокатите, но ще го направим дискретно.

Той не беше пълен идиот. Знаеше какво трябва и не трябва да казва. Поне що се отнасяше до това. Влезе в стаята и вдигна ръка.

— Господа, какво мога да направя за вас днес?

Специалните агенти стояха в средата на стаята, облечени в обичайните си тъмни костюми, с мрачни изражения. Главният агент разтърси ръката на Дрю и кимна към Хач.

— Извинете ни за безпокойството, господин Лолес, но изглежда, имаме проблем.

Специален агент Джонсън му подаде куп документи.

Не му отне много време, за да разбере какво беше това. Ограничителна заповед.

— Значи, трябва да стоя на разстояние от сто и петдесет метра от майка ми? Няма да е особено трудно, тъй като от двадесет и няколко години не съм й виждал очите на живо.

Хач взе документите от ръцете на Дрю.

— Тя се е сдобила с шибана ограничителна заповед? Майтапите ли се? Ако някой има нужда от ограничителна заповед, то това е Андрю.

— Госпожа Лолес убеди съдията, че сте заплаха за нея. Честно, с целия този медиен шум около случая това не е голяма изненада. Вие можете да се сдобиете с ответна ограничителна заповед — посъветва го специалният агент. — Вижте, не съм сигурен какво става. Получих огромно количество сведения, които трябва да проуча.

— Изглежда, че един журналист ви обича, човече. — Специален агент Гарсия поклати глава и подсвирна. — Тя направо ни зарина с информация за майка ви. Когато поехме този случай, знаехме, че ще се вдигне огромна шумотевица в медиите, но нещата започнаха да добиват странен и зловещ оттенък. Тази Гейтс, изглежда, е майсторка на конспиративните теории.

Джонсън изгледа внимателно партньора си.

— Не смятам, че трябва да говорим за това в настоящата компания.

Гарсия сви рамене.

— Навярно си прав, но аз възнамерявам да му задам няколко въпроса, които тя повдигна.

— Шелби Гейтс? — Дори само звукът на името й накара сърцето му да се разтупти. Дрю не знаеше, че тя активно захранва ФБР с информация.

— Да, тя е разследващ журналист — потвърди Джонсън.

Тя беше повече от това. Тя беше половината от шибаната му душа. По-добрата половина.

— Познавам я. Тя е много умна.

— И какво е открила? — намеси се Хач. — Разказа ли ви теориите си за тримата съпрузи, които е имала Айрис, след като е убила Бен?

— Проверяваме всичко, което ни е изпратила, включително невероятно подробния план на къщата. Доста добре е обосновала своята версия на престъплението. Проблемът е, че навремето полицията не си е свършила работата, както трябва. Знам, че смъртта на баща ви е определена като самоубийство, но полицейското разследване е било проведено доста небрежно.

Значи, Шелби мътеше водата и създаваше проблеми на федералните.

— Било е подготвено от майка ми и съучастниците й да изглежда като самоубийство. Все още недоумявам защо й е било нужно да убива сътрудничката на баща ми, когато е щяла да наследи акциите му.

Специален агент Джонсън вдигна ръка.

— Ние имаме работна хипотеза за това. Поразрових се в старата адвокатска фирма, която е движила делата на баща ви. Няколко седмици преди смъртта си той е написал ново завещание, имайки предвид предстоящата раздяла. Майка ви е нямало да получи нищо от акциите. Бил е пределно ясен за това. Акциите е трябвало да бъдат вложени във фонд за децата му и той е определил личния си адвокат за управител на този фонд. Айрис е щяла да получи пари, но нито една акция и никакво право на глас. Тя твърди, че не е знаела, че завещанието е било променено. Съгласно щатските закони за собствеността тя би могла да го оспори, тъй като по това време двамата все още не са били разделени и тя е била негова съпруга, когато акциите са повишили стойността си.

Дрю можеше да доразвие тази теория до логичното й заключение.

— Но в мига, в който завещанието се извадело наяве, щели да възникнат множество въпроси. Полицията щяла да узнае, че баща ми е обмислял раздяла, и щели да се запитат защо ще предприема подобен законен ход, след като е планирал да се самоубие.

Хач поклати глава.

— Аз не знаех нищо за това. Изненадан съм. Бен е предприел стъпки, за да се опита да ви защити. Питам се дали на неговия адвокат не е било платено, за да не споменава за завещанието след престъплението.

Може би баща му е подозирал, че между Хач и Айрис е имало нещо. В противен случай Дрю беше сигурен, че баща му е щял да остави фонда и правото на глас в ръцете на Хач. Заради това ли майка му се е насочила към Хач? Дали е разбрала, че губи властта си върху Бенедикт Лолес, и се е прицелила в следващата изгодна мишена? Това обясняваше защо е решила да инсценира смъртта си и да работи с Патриша. Това е бил единственият начин, по който е могла да упражнява поне някакъв контрол. Лесно е можела да изнудва съучастниците си, без да се товари с досадните грижи за четирите си деца. Обмислила е възможностите си и е направила своя избор, а Франсин Уелс е заела мястото й.

Кого щеше да пожертва този път? Какъв беше финалът на играта й?

— Очевидно ние ще продължим нашето разследване, но засега трябва да ви попитаме за имейлите, които напоследък сте изпращали до майка си. — Гарсия отново доби сериозно изражение. — Възложили сме на нашите програмисти от компютърния отдел да работят върху това, но те вече потвърдиха, че имейлите са били изпратени от тази къща, от личната ви мрежа.

— Имейли?

— Да, точно те са причината за ограничителната заповед — обясни Джонсън. — Вашата майка е получила няколко имейла, в които подробно се описват начините, по които искате да я нараните. Предполагам, ще ми кажете, че вие не сте ги изпращали?

— Не съм писал нищо на моята майка. — Но в стомаха му се зароди лошото предчувствие, че знаеше кой го бе направил. — Аз щях да знам как да прикрия следите си, ако смятах да го направя. Уверявам ви, че знам как да изпратя имейл, който няма да имате възможност да проследите до мен. Дори и вашите програмисти не биха могли.

Джонсън се намръщи.

— Може би са ни го споменали. Те бяха изненадани, че човек с вашите умения ще допусне такава елементарна грешка. Предполагам, че вие не сте единственият, който използва интернет в тази къща?

— Не, разбира се, че не. Всеки, който живее или идва на гости в този дом, го използва. Предполагам, че акаунтът ми е бил „клониран“ и някой го е използвал да изпраща имейли вместо мен. От пресата вече добрали ли са се до историята? — Не искаше да мисли кой беше най-вероятният извършител.

— Ограничителната заповед е издадена само преди няколко часа, но трябва да знаете, че много скоро ще се разчуе — отвърна Джонсън.

— Бил е онзи малък негодник Ноа! — избухна Хач. — Той работи с нея.

Дрю вдигна ръка, опитвайки се да накара Хач да замълчи.

— Дори не подхващай тази тема.

— За Ноа Уокър ли говорите? Защото майка ви няколко пъти го е споменала. Тя е изключително разтревожена, че ще му причините зло — обясни Гарсия. — Но когато разговарях с Ноа, той каза, че е добре.

— Тя го използва, за да натопи Дрю — настоя Хач. — Тя замисля нещо.

Разбира се, че замисляше, но той трябваше да разбере как Ноа се вписваше в плановете й, преди да говорят с федералните.

— Ще проуча това, господа специални агенти. Всеки ваш компютърен специалист е добре дошъл да дойде в дома ми и лично да проучи интернет мрежата ми.

— И да се прехласне по вас? Онези смотани умници обожават земята, по която стъпвате — промърмори Джонсън под нос.

Да, Дрю разчиташе на това. Ако успееше да привлече неколцина от тях на своя страна, щяха да работят по-усърдно, за да докажат машинациите на майка му. Лесно щеше да се докаже клонирането на акаунта, но имейлите щяха да бъдат предоставени на съда и на обществото и всичко, което хората щяха да прочетат, бяха грубите заплахи, отправени от един саможив и непохватен мъж, когото мнозина не харесваха. Враговете му щяха да използват нападките срещу него в медиите, а майка му бе организирала цялото това шоу, за да покаже, че Ноа работи в съюз с нея срещу него.

Всичко това го караше да се чувства уморен и стар.

— Ще ви сътруднича по всички възможни начини. Освен това ви уверявам, че няма да наруша ограничителната заповед. Нуждаете ли се от още нещо от мен? Трябва да отида на приема на брат си. — Където щеше да броди като призрак наоколо.

Този кошмар никога нямаше да свърши. Майка му навярно щеше да продължи да играе игрички, докато единият от тях не умреше, а другият не отидеше в затвора.

Отмъщението, ако изобщо успееше да го постигне, нямаше да има никакъв смисъл, защото той щеше да е сам.

— Какво става? — Мия влезе, облечена в дизайнерска рокля, токчетата й потракваха върху дървения под. — Има ли някаква причина да разговаряте с брат ми без присъствието на адвоката му?

— Добре съм — увери я Дрю. — Защо си тук? Мислех, че ще отидеш направо в хотела.

— Тя искаше да отидем с теб, за да ни снимат заедно — обясни Кейс, който следваше съпругата си. — И искаше да ти покаже нашия гратисчия. Големия Таг и Шарлот са довели свой приятел. Надявам се, че нямаш нищо против.

Имаше против. Нямаше нужда от още хора около себе си.

Големия Таг и съпругата му влязоха, дарявайки федералните с погледи, красноречиво подсказващи, че им нямат вяра.

Кого бяха довели? Сестрата на Шарлот, която работеше като анализатор за ЦРУ, и нейния високопоставен и нафукан британски съпруг? Който щеше да стане свидетел на допълнителното му унижение?

— Определено искам да узная защо сте тук и разговаряте с Дрю без адвоката му — заяви познат глас. — Освен това искам да разбера защо не сте ми задали нито един въпрос за документите, които ви изпратих преди седмица. Проверихте ли моето разследване за доклада на съдебния лекар? Било му е платено. Това се вижда напълно ясно от банковите извлечения, които ви изпратих. Няма никаква логика в това, че едно четиринадесетгодишно момче без средства ще изнамери начин да подкупи проклетия съдебен лекар. И защо да го прави? Само една личност би искала да прикрие факта, че вторият труп не е на Айрис Лолес, и това е била самата Айрис Лолес.

Шелби влезе с наперена походка. Приличаше на най-сексапилната амазонка, стъпвала някога по земята. Роклята „Прада“, която й бе купил, прилепваше по всяка чувствена извивка. Изумруденозеленият цвят караше кожата й да сияе.

Повече нямаше значение, че го разпитваше шибан агент от ФБР. Единственото му желание беше да се добере по-близо до нея.

Инстинктът му подсказваше да отиде право при нея, да я сграбчи за ръката, да я поведе към спалнята и да не излезе оттам, докато отново можеше да си поеме дъх.

После си спомни, че не биваше да я въвлича в своя ад. Не бе очаквал тя да се появи тази вечер, но това бе глупаво. Тя беше поканена. Беше приятелка на Ели и Райли. Карли определено щеше да я иска на приема. Разбира се, че щеше да дойде.

Но нужно ли беше да изглежда толкова великолепна?

Специален агент Джонсън отстъпи крачка назад.

— Проверявам всички сведения, които сте ми изпратили.

Гарсия изобщо не отстъпи. Дори напротив, лицето на шибаняка засия в усмивка.

— Госпожице Гейтс, тази вечер изглеждате прекрасно и аз ще бъда повече от щастлив да обсъдя случая по всяко време, когато ви е удобно. Защо не дойдете в кабинета ми? Да кажем, утре по обед?

Дрю понечи да пристъпи напред, но Хач сложи ръка на рамото му.

— Не убивай федералните.

Но той искаше да убие поне един от тях. Гарсия зяпаше бюста на Шелби. Не откъсваше поглед от гърдите й. Нейните великолепни меки гърди, чиито съвършени розови зърна откликваха на докосването му. Къде му е бил умът, по дяволите? Защо бе избрал тази шибана рокля? Тя разкриваше прекалено много от красивото й тяло.

— Очаквам с нетърпение срещата ни, специален агент. Не съм свършила цялата тази работа само за развлечение. Работя върху детайлното опровергаване на проведения от вас разговор с Айрис Лолес — отвърна Шелби с изправени рамене и присвити очи.

Гарсия поклати глава.

— И как сте се добрали до него?

— Имам си своите източници — вирна брадичка тя. — И те са невероятно добри. За мен не е проблем да се явя пред медиите и да изложа случая, ако вие не възнамерявате непредубедено да ме изслушате.

— Обадете ми се утре и ще поговорим. — Гарсия се извърна към Дрю. — Погрижете се да не нарушавате ограничителната заповед. Няма да е от полза нито на вас, нито на нас, ако се опитате да се конфронтирате с нея.

Федералните се обърнаха и се отправиха към вратата.

— Ограничителна заповед? — попита Иън Тагарт, когато вратата се затвори зад агентите. — Може ли да я видя?

Прекрасните очи на Шелби се ококориха.

— Тя има ограничителна заповед срещу теб? Какво означава това, по дяволите?

Шарлот протегна ръка към заповедта.

— Това е добър ход от нейна страна. Тя търси симпатия и много бързо губи самообладание. Не мисля, че осъзнава колко враждебна ще бъде ответната реакция.

Тагарт измъкна заповедта от ръката й и пробяга с поглед по листа.

— Би трябвало да поискаме ответна заповед за нас. Ще уведомя адвоката. Можем да намерим приятелски настроен съдия. Тя го е направила. Никой от вас не се е виждал, нито е говорил с нея, нали?

— Аз се виждах — каза Шелби. — И с радост ще съобщя на съдията, че тя е луда и ще навреди на Дрю и на членовете на семейството, ако й се удаде тази възможност. Почувствах се заплашена, докато тя разговаряше с мен.

— Каза ли ти нещо конкретно заплашително? — поинтересува се Тагарт.

— По-скоро ме изплашиха типът, когото бе довела със себе си, и фактът, че в нея имаше нещо ненормално, но с най-голямо удоволствие ще измисля нещо. Аз съм писател. Мога да изфабрикувам страхотен диалог — предложи Шелби.

Тагарт вдигна ръка за „дай пет“.

— Виждаш ли? Ето за това говоря. Червенокосите винаги са разумни.

Шелби енергично шляпна ръката на огромния здравеняк.

— Дяволски си прав.

— Няма да лъжеш ФБР. — Нямаше да й позволи да се замесва в допълнителни неприятности. — И не смятам, че трябва да те виждат да отиваш на приема с мен. Ще наредя на някого да те вкара през страничния вход, за да избегнеш фотографите.

— Не. — Шелби отново сведе поглед към ограничителната заповед.

Дрю застина.

— Какво означава това?

Хач се наклони.

— Мисля, че означава „не“.

Шелби пристъпи към Дрю.

— Това означава „не“ и означава още, че когато се появя на приема и ако някой ме попита защо съм там, възнамерявам да отвърна, че съм дошла, защото обичам семейството си и защото Андрю Лолес, макар и невеж глупак в живота, е най-страхотният любовник на планетата.

— Не, не е! — изстреля Големия Таг. — Аз имам тениска, която го доказва. Той има ли тениска? Чарли ми каза, че има изработена само една за заслужилия тази титла.

Мия се ухили на Шелби.

— Така ли смяташ да се държиш?

— Да. — Шелби дори не мигна.

— Слава Богу! — възкликна Хач. — Сега е моментът, когато обикновено отивам да си налея едно питие, за да отпразнувам случая. Мразя да съм трезвен.

Мия понечи да каже нещо за трезвеността на Хач, но Дрю нямаше време за това. Протегна се и издърпа Шелби настрана.

— Мислех, че имаме сделка.

Тя не се възпротиви, нито се опита да се отскубне. Не. Тръгна с него и когато той спря, се наклони, тялото й почти докосна неговото.

— Имахме сделка и аз я наруших. Разочаровах те и наруших обещанието си, но искам да знаеш, че това повече няма да се случи.

Разочаровала го е и е нарушила обещанието си?

— Шелби, не си направила нищо подобно. Чувствах се отлично с нашето споразумение и мисля, че трябва да го продължим. Тази вечер открих нова информация. Става дума за завещанието на баща ми. Бих желал да я прегледаш, но ще говорим за това по телефона.

— Не, няма. Помолила съм да докарат тук всичките ми неща. След няколко часа Реми ще пристигне с багажа. Той реши, че ще съм в безопасност, след като съм с Големия Таг. Няма нищо против да остане известно време в Остин. Казах му, че мога да се настаня в къщата край басейна, тъй като ти навярно ще предоставиш собствена стая на Ноа в голямата къща.

Ноа. Дали Ноа щеше да се върне след предстоящата конфронтация тази вечер? Дрю смяташе да бъде внимателен, но трябваше да знае, ако Ноа заговорничеше с майка му. Трябваше да разбере с какво майка им държи Ноа. Навярно разполагаше с нещо. Ако Ноа работеше с нея, то бе, защото най-вероятно майка му го бе принудила.

— Ще се обадиш на Реми и ще му кажеш да спре всичко. Не ти е позволено да се върнеш отново в тази къща.

В очите й избухнаха пламъци.

— Не, Дрю.

— Не можеш да ми противоречиш за това. Не разбирам защо внезапно си решила да се държиш по този начин.

Тя пристъпи по-близо към него, пръстите й се плъзнаха по шията му и членът му тутакси се втвърди.

— Липсваше ми. Толкова дяволски ми липсваше, Дрю. Знаеш ли какво правя нощем?

— Шелби, нищо няма да се получи.

Тя изобщо не му обърна внимание.

— Лежа в леглото и мисля за теб, докато повече не мога да издържа. Тогава се докосвам. Ръката ми се спуска надолу. И ставам влажна, защото мисля за теб. Мисля си колко е прекрасно да те усещам дълбоко в мен.

Тя го убиваше. Не беше сигурен каква игра беше това, но трябваше да я прекрати на мига.

— Аз вече имам нова любовница.

Тя застина.

— Така ли?

Дрю простена. Беше улучил. Виждаше го по лицето й. Можеше да я накара да се отдръпне, ала просто не бе в състояние да го стори. Не можеше да изрече думите, които щяха да я накарат да го ненавижда.

— Не. Господи, Шелби. Не, мамка му, нямам, но трябваше да ти кажа, че имам.

— Дрю, изслушай ме. Нищо, което кажеш, няма да ме накара да си тръгна от теб. Ако не ми позволиш да държа ръката ти, докато сме на приема тази вечер, ще се примиря и ще кажа на всекиго, който ме попита, какви са намеренията ми. Няма да напиша книгата. Всичко, което ще направя на този етап, е да се уверя, че Айрис ще отиде в затвора заради това, което е сторила. Това е моята цел. Ще пиша, но това ще бъде роман, защото се уморих от истории с тъжен край. Затова ще пиша за измислени съдби и няма да спечеля много пари, тъй като ще се омъжа за господин Паричко.

— Ще се омъжиш?

Тя вирна брадичка.

— Обичам те, Андрю Лолес. Готова съм да чакам и да ти дам време да се справиш с огромните си лични проблеми, но накрая ще се омъжа за теб и двамата ще имаме цяло ново поколение хлапета Лолес. И трябва да знаеш, че няма да сме единствените. Райли и Бран също сменят имената си и ще си върнат фамилиите. Аз им го предложих, а аз съм господарката на това семейство. От време на време може да се наложи да се боря със сестра ти за първенството, но засега поемам контрола.

Тя го обичаше? Думите накараха ръцете му да се стегнат по-здраво около нея, цялото му тяло се наклони. Тя го обичаше? Как, по дяволите, беше възможно да го обича? Той беше негодник. Изобщо не беше достоен за нея.

— Ти не поемаш контрола, Шелби.

Тя се повдигна на пръсти, дланите й обхванаха лицето му и устните й доближиха неговите.

— Само гледай, Лолес. Твоето господство вече приключи. Можеш да управляваш „4Л“ както пожелаеш, но аз съм кралицата на тази къща. Няма да има раздяла. Ние сме заедно в това. Обичам те, а това означава, че ще бъда до теб във всичко. Добро. Зло. Супер скандално. Това няма значение. Ние сме заедно.

— Ние не сме заедно. — Но устните му бяха толкова близо до нейните. Трябваше само леко да се наведе и щеше да ги завладее. Можеше да я целува с часове. Можеше да потъне в нея и за кратко да забрави, че светът съществува.

— Можеш да го повтаряш, колкото си искаш. — Тя го предизвикваше. — Можеш да се опиташ да не ме допуснеш в дома ми, но колко дълго ще издържиш? Колко дълго ще ти стигнат силите, когато знаеш, че аз съм някъде наблизо и копнея за теб? Че мога да те имам по всяко време, по всеки начин, защото ти си моят мъж? Предполагам, че няма да пожелаеш да задържа кабинета си в сградата на „4Л“?

— Не можеш, бебче. Вече го обсъдихме.

Тя кимна.

— Ще си намеря офис. Ще се оправя. Но се местя тук. Апартаментите в Остин не са евтини, а ти си ме обзавел с бодигард, така че се нуждая от две спални. Какъв късмет, че разполагаш с много.

— Ще се върнеш в Далас.

— Не.

Това упорито не щеше да го подлуди.

— Не можеш да ми казваш не.

— За някои неща не мога, но за всичко, което ни разделя, мога и ще кажа не. Не бях права, като заминах, Дрю. Допуснах грешка. Трябва да разбереш, че осъзнах всичко. Ти винаги поставяш другите на първо място. Ти правиш всички жертви. Но аз не съм жертвата, която трябва да принесеш. Не е нужно да ме пожертваш, защото няма да ти го позволя. Аз съм твоя, Андрю Лолес, и ти трябва да свикнеш с това.

Тя се раздвижи леко и това бе всичко, което му бе нужно. Устните й докоснаха неговите и той не можа да се спре. В мига, в който ръцете й го прегърнаха, той се предаде.

Още една целувка. Още една минута. Само още един спомен от нея.

Дрю я целуваше страстно и дълго, тялото му се докосваше в нейното. Усещаше притискането на гърдите й до своите, езика й, преплетен с неговия. Цялото му тяло беше в синхрон с нейното и още по-важно от това, душата му сякаш бе намерила покой, защото просто беше близо до нея.

По дяволите, толкова много я обичаше. Тя беше неговата кралица. Тя беше негова.

Негова, за да я защитава.

Целува я още секунда, сетне нежно я отблъсна.

— Шелби, не мога да ти причиня това.

Тя отстъпи назад.

— Добре. Ще намеря жилище за двама ни с Реми, както и офис, но няма да напусна Остин и няма да лъжа. Ако някой попита, ще отвърна, че те обичам. Аз съм твоя. Когато решиш, че си готов, знай, че те чакам. — Тя леко се усмихна. — Ще се видим на приема довечера. Запази ми един танц.

Дрю не беше сигурен какво се бе случило току-що.

— Аз съм ужасен танцьор.

— Значи, имаш късмет, защото аз съм доста добра. — Тя се извърна и си тръгна, прекрасното й дупе чувствено се поклащаше. Спря, обърна глава и прикова поглед в него. — И, Дрю? Недей да флиртуваш с други жени.

Мамка му. Тя поначало беше неустоима, но когато го искаше, беше истински вулкан от страстно излъчване. Съвършена. Чувствена.

— Ще се видим там, Дрю.

— Трябва да се върнеш в Далас. Това няма да се получи. — Не беше сигурен, че можеше да контролира тази нова Шелби. Тази жена може би беше прекалено голяма лъжица за неговата уста.

Жена, която нямаше да го изостави, въпреки проблемите му. Жена, която можеше да му бъде достоен партньор. Жена, която навярно можеше да бъде отплата за цялата изживяна от него болка.

Не отплата. Награда. Дар, който никога не бе очаквал. Такъв, който щеше да цени, да обича и завинаги да обгрижва. Жена, която можеше да уважава, защото съчетаваше всички добри неща на света, поднесени в красива обвивка. Жена, с която можеше да изгради бъдеше, защото тя беше здрава и непоклатима основа на света, в който той искаше да живее.

Той се нуждаеше от нея. Адски го болеше дори само докато я наблюдаваше как се отдалечава от него. Как можеше да живее в един и същи град и да не бъде близо до нея?

Силата се бе прехвърлила от него към нея и Дрю не беше сигурен дали това му харесва. Всъщност дали силата не е била винаги у нея? Тя беше наградата, а той — просителят. Готов да направи всичко, за да я защитава, закриля и обича.

Постоянно твърдеше, че тя го бе подлудила.

Но всъщност тя го бе направила по-добър. Направила го бе човек. Цялото му състрадание и любов идваха от нея.

Шелби се обърна и го дари с ослепителна усмивка.

— Няма връщане назад. Само напред. Няма бъдеще без теб. Няма да те оставя. Разбра ли ме? Чух какво каза на Ноа онази нощ. Каза му, че винаги ще го спасяваш. Аз винаги ще те спасявам, Андрю Лолес. Ти си най-важната част, същината на моя живот и аз никога няма да те напусна. Когато си готов, твоето бъдеще те очаква. Обичам те.

Пред очите му светът отново някак странно се размаза, а тя се извърна от него и се запъти към сестра му.

Тя го обичаше.

— Нима ще я оставиш да си тръгне? — Хач поклати глава, когато Шелби се присъедини към Мия и останалите.

— Очевидно тя не отива много далеч. Тази вечер се нанася обратно. Бих могъл да заключа къщата, но не мисля, че това ще я спре. Ще наеме някого да проникне през ключалките и пак ще бъде тук и ще ме чака. — Тя щеше да бъде тук. Без значение какво бе направил. Без значение какво бе казал или как се бе издънил. Без значение колко непохватен можеше да бъде или колко изгубен.

Шелби щеше да бъде тук, за да го спаси.

Това ли бе изгубил той преди толкова много години? Това ли бе изгоряло в пожара? Дрю бе изгубил детството си, но чак сега бе осъзнал какво означава това. Детството бе онзи период в живота на човек, когато той вярва, че някой винаги ще го спаси. Това беше времето, което го белязваше и създаваше увереност, че или е достоен за спасение, или не. Двамата души, които наистина можеха да го научат, че е ценен, бяха умрели през онази нощ — баща му беше убит, а майка му бе доказала, че не е нищо друго, освен измамна химера.

Братята и сестра му бяха обречени да го напуснат. Предателството на Хач беше последният гвоздей в ковчега. Той би трябвало да разбере, че любовта и приятелството не бяха отредени за него.

Тя се обърна и усмивката на лицето й озари целия му свят. Би трябвало да възприема всичко наоколо през тъмните очила, през които винаги гледаше след онази нощ, ала не можеше. Тя беше тук и бе донесла светлината в живота му.

Той можеше да избира. Можеше да се върне обратно в мрака. Можеше да я принуди да си тръгне или, по-добре, да замине той. Можеше да отиде някъде, където никой нямаше да може да го открие, и да започне отново. Те всички бяха заедно и щастливи, а накрая Шелби щеше да срещне някой мъж, който наистина да е достоен за нея.

Или можеше да повярва, че той е достойният мъж за нея. Можеше да приеме, че не е идеален, но докато беше с нея, докато й помагаше и я подкрепяше, докато се опитваше, нямаше да излъже очакванията й.

Можеше да прости на баща си.

Мили Боже, можеше да прости и на Хач.

И ако го стореше, може би щеше да бъде по-лесно да прости и на себе си, задето бе човек, задето се нуждаеше от нея, задето бе достатъчно егоистичен да й позволи да остане с него, защото се чувстваше по-силен, когато тя е до него.

Шелби му смигна и се отдалечи, но той се чувстваше толкова дяволски приклещен. Приклещен между миналото и бъдещето. Приклещен между това, което знаеше, и това, за което отчаяно копнееше.

Но това нямаше значение, защото тя щеше да е тук, когато тази нощ се прибере у дома. Щеше да отиде на приема и да му предложи ръката си, ако той бе достатъчно смел, за да я поеме.

Сестра му го погледна и свирепо се намръщи, сякаш той беше този, който заплашваше Шелби.

Когато всички потеглиха за приема, вратата се затвори след тях и Дрю отново остана сам с Хач.

— Не може да не разбираш, че тази жена знае какво иска. Осъзнавам, че всички останали те разочароваха, но не можеш да съдиш за света по този начин, синко — умолително заговори Хач. — Не можеш да се отречеш от всичко добро и хубаво, защото някога ти се е случило нещо лошо.

— Ти си го направил. — Сега го виждаше много по-ясно. Смяташе, че оттеглянето на Хач от света е било заради вината, но всъщност причината е била болката. Той е обичал и е изгубил любимата жена. Може би тя не е била достойна за любовта му, но загубата й бе унищожила Хач.

— Направих го. Погребах се. Сторих го заради болката и страданието, и вината, които бяха прекалено големи, за да ги понеса, но открих нещо, което беше много по-добро от алкохола. Теб. Ти ме спаси, когато влезе през онази врата и аз осъзнах, че съм длъжен да се боря. Трябваше да превъзмогна проклетата болка и да бъда мъж. Трябваше да взема всички вас, защото обичах родителите ви. Позволих мъката и вината да надвият обичта ми, но няма отново да го допусна, Дрю. Ето защо се присъединих към онази досадна и проклета група за трезвеност и ето защо, без значение какво правиш или казваш, аз няма отново да те изоставя. Ще бъда трезвен, защото може да ти потрябвам за нещо. На всеки един от вас. Ще бъда това, което трябваше да бъда през всички онези години. Ще те обичам като син и този път ще бъда по-добър баща. И няма да се уморя да ти казвам, че най-доброто отмъщение, което може да постигнеш, е да обичаш Шелби. Така няма да позволиш на Айрис да спечели. Да живееш живота си и да бъдеш щастлив, синко. Това е нещо, което тя никога няма да е способна да направи.

Да живее живота си. Да живее живот с Шелби. Живот, в който нямаше да заговорничи и планира нищо, освен как да й достави удоволствие. Живот, в който щеше да има бъдеще. В който щяха да имат деца, които да пораснат и да се превърнат в ужасни умници, с които той толкова дяволски щеше да се гордее. Хлапета, които щяха да играят с братовчедите си и на които нито за секунда нямаше да им хрумне, че няма да има кой да ги спаси.

Всичко това би могло да отиде по дяволите. Той го знаеше. Тази единствена истина на Вселената бе гравирана в душата му в нощта, когато баща му бе умрял.

Но какво значение щеше да има всичко това, ако не опиташе?

— Ще се оженя за нея.

От гърдите на Хач се изтръгна дълга въздишка.

— Толкова се радвам да го чуя. Независимо дали ще ме поканиш на сватбата, или не, знай, че ще се гордея с теб.

— Не знам как да постъпя с теб. — Тази мисъл го разяждаше. В душата му още бе стаен твърде много гняв.

Хач вдигна ръце.

— Не бързай и знай, че аз винаги ще бъда тук, за да ти помагам. Не е нужно да решаваш днес. Не е нужно да бъде и утре. Просто знай, че каквото и да е решението ти, аз съм тук.

Нима точно това не правеше бащата? Да бъде винаги редом?

Мобилният му телефон издаде мелодичен звук и го спаси от отговора. Беше дошъл есемес от Ноа.

Можеш ли да дойдеш в къщата край басейна? Трябва да поговорим. Моля те, Дрю. Важно е.

— Мислех, че каза, че Ноа е тръгнал с Райли и Ели? — Дрю се приближи до прозореца.

— Така е. Излезе преди час, но явно се е върнал. Те взеха аудито, а в момента колата е на алеята. — Хач застана до него. — Знаеш, че навярно Ноа е този, който е изпратил онези имейли.

Дрю се втренчи в къщата край басейна. В задната й част се виждаше светлина.

— Зная. Освен това знам какво е да бъдеш уплашено, манипулирано хлапе. Първата ми мисъл е да отида там и да се опитам да разбера как мога да му помогна. Кога, мамка му, се промених? Би трябвало да се обадя в полицията и да го изритам оттук, но не мога.

— Той е твой брат. Винаги ще си готов да го спасиш.

— Мисля, че тя иска да ме убие. — Измъчваше го лошо предчувствие. И тогава го забеляза. Завесите леко се раздвижиха и той видя мускулеста ръка да повдига плата. Някой се взираше навън. Не беше Ноа. Огромен мъж гледаше през прозореца, навярно същият, когото бе видяла Шелби онзи ден в кафенето. За частица от секундата зърна брат си. Ноа седеше на дивана, ръцете му бяха вързани, а в главата му бе опряно дулото на пистолет.

Майка му държеше пистолета.

Мобилният му отново иззвъня.

Моля те, Дрю. Моля те.

— Какво, по дяволите, става? — възкликна Хач.

Брат му щеше да бъде убит. Дрю тутакси се пренесе в онзи момент. Стоеше на стълбите, усещаше горещината и знаеше, че не може да избяга. Извика баща си. Майка си. И тогава през гъстия дим зърна телата и разбра, че е сам.

Вече знаеше, че сега те са негова отговорност. Вратата беше точно там. Тогава не бе помислил, че може да е заключена и залостена. Първата му мисъл беше да побегне. Беше дете. Трябваше да доведе някой възрастен. Можеше да излезе през входната врата, преди пламъците да го направят невъзможно. Ако продължаваше да чака, нямаше как да слезе долу. Той щеше да бъде залостен горе, заедно с братята и сестра си.

Но дори и на четиринадесет, Дрю знаеше, че предпочита да умре, отколкото да живее със съзнанието, че ги е изоставил.

Той бе изрекъл обещанията си. Време беше да спази това, което бе дал на най-малкия си брат.

— Обади се на Тагарт да се върне. Кажи му, че майка ми е тук и аз влизам в капан. Той не може да се е отдалечил много. Ще знае какво да прави. — Тагарт щеше да бъде въоръжен до зъби, а и Кейс щеше да е с него. Ако някой можеше да го спаси, това беше зет му. — После се обади в полицията. Погрижи се Шелби да не види нещо, което не трябва.

Очите на Хач се разшириха.

— Не можеш да отидеш там.

Но той беше длъжен. Ако скоро не се появеше, майка му щеше да действа. Щеше да ограничи загубите си и да пожертва Ноа. Дрю беше сигурен, че тя има резервен план, включващ трупа на брат му.

— Погрижи се да бъдат в безопасност, Хач. И ти прощавам.

— Дрю, той е работил срещу теб — опита се да го възпре Хач.

Това нямаше значение.

— Той е мой брат. Кажи на Шелби, че я обичам с цялото си сърце.

Излезе през вратата и се запъти към къщата край басейна и срещата, която, той беше почти сигурен, е била предопределена през целия му живот.