Лекси Блейк
Отмъщение (17)

17.

Шелби бавно се събуди, наслаждавайки се на топлото легло и възхитителната болка в крайниците. Предишната нощ беше почти дяволски съвършена.

Тя се протегна към него и ръката й се плъзна по чаршафите. Тази сутрин трябваше да поговорят.

Тя не искаше да го напуска. Не искаше да напуска това семейство. Знаеше, че ще е по-добре, ако го стори, но сърцето й се свиваше от болка при мисълта да не се събужда до него.

Отвори очи и разбра, че той не беше в леглото до нея.

Часовникът до леглото показваше, че се е успала. Въздъхна и се надигна. Дали Дрю вече бе излязъл за работа? Защо не я бе събудил? Огледа стаята.

Той стоеше до прозореца с гръб към нея. Определено беше облечен за работа. Носеше черен панталон и официална риза. Макар че не можеше да види, знаеше, че не си е сложил вратовръзка. Никога не го правеше. Беше небрежно облечен милиардер, който се чувстваше много по-удобно зад компютъра, отколкото пред инвеститорите.

— Хей, вече е късно. Няма ли да ходиш на работа? Мислех, че Райли те посъветва да не променяш ежедневния си график. — Тя се уви с чаршафа, докато се плъзгаше към края на леглото. Докато той беше на работа, щеше да се крие тук, може би ще поговори с Ноа и ще го убеди да й позволи да проучи кой му бе изпратил онази картичка.

— Исках да те оставя да се наспиш — отвърна Дрю с дрезгав глас.

— Върни се в леглото. — Не й харесваха напрегнатите му рамене, нито факта, че той продължаваше да стои с гръб. — Забрави за плановете и заговорите днес. Нека да останем тук.

Още един ден.

Той се извърна и мрачно стиснатите му устни й казаха всичко, което бе нужно да знае.

— Хеликоптерът е готов и те очаква. Не желая от пресата да те засекат да напускаш къщата. Хеликоптерът ще те отведе до летището, където самолетът е подготвен за излитане. Кейс заминава с теб. Ще те предаде на бодигарда в Далас. Той ще те придружава, когато не си в сградата на „Маккей-Тагарт“, и за него има подготвена стая в дома ми в Далас. Ако харесаш къщата, ще ти прехвърля собствеността й. В противен случай ще трябва да започнеш да мислиш къде искаш да живееш.

Сърцето й посърна от студените думи.

— Искам да го обсъдим. Може да има и друго решение.

Дрю поклати глава.

— Вече всичко съм уредил. Разполагаш с офис в сградата на „Маккей-Тагарт“. Погрижил съм се да имаш всичко, от което се нуждаеш, и да имаш достъп до цялата информация, отнасяща се до случая. Освен това скъсах първоначалния договор. Свободна си да дадеш книгата си на всеки издател, който пожелаеш.

Как можеше да й говори с този леден глас, осведомявайки я, че може да се обади на агента си, когато тя дори не беше сигурна дали още иска да пише?

— Казах ти, че няма да напиша книгата.

— Аз мисля, че би трябвало. Сега се налага да мислиш за интересите си.

Защото вече нямаше да бъде с него и той нямаше да се грижи за нея? Двамата трябваше да обсъдят ситуацията и да преразгледат решенията си.

— Дрю, знам, ти каза, че искаш една последна нощ, преди да си тръгна. Не смяташ ли, че това е малко мелодраматично?

— Мисля, че те уведомих за желанието си, и стриктно го следвам — отвърна той, приковал поглед в нея.

— Ами ако аз искам да остана? — Шелби осъзна, че всички разумни причини, поради които те не биваше да бъдат заедно, нямаха значение. Трябваше да дадат шанс на връзката си.

Дрю отново се обърна към прозореца.

— Няма да ти бъде позволено да останеш. Предпочитам да не се налага да те извличам насила, но ако се налага, ще го направя. Миналата нощ бях пределно ясен. Това между нас не може да продължава. Ти си разсейване, от което нямам нужда.

Думите дълбоко я засегнаха. Тя мислеше, че той я отпраща, за да я защити. Цялата й несигурност са завърна.

— Значи, очакваш от мен да се преселя в дома, който ти одобряваш, и да седя и да те чакам?

Той кратко поклати глава.

— Съвсем не. Очаквам да продължиш с живота си. Без мен ще ти е по-добре. Това беше една мимолетна афера, Шелби.

— Смяташ да ми заявиш, че случилото се помежду ни миналата нощ не е било нищо повече от биологична потребност на телата ни?

Дрю се извърна.

— Разбира се, че не. Но оттук нататък ще бъде. Не съм сигурен дали искам да изпитвам подобни чувства, Шелби. Боли ме… и аз… аз съм безпомощен пред теб и това е единственият начин да се справя със ситуацията. Не съм спал тази нощ, опитвайки се да измисля начин, по който би могло да се получи, но не открих такъв. Ще бъда честен — когато наистина се вгледам в ситуацията, не съм сигурен дали искам да се получи. Всичко това ме прави прекалено уязвим.

— Прекалено уязвим?

— Да — отвърна той, със строго научен тон, сякаш говореше за част от програма, която не работи и трябва да бъде пренаписана. — Последните няколко седмици бяха много приятни, но вчера осъзнах, че болката не си струва удоволствието. Ти си слабост, а аз не мога да си позволя никаква слабост. Разбираш ли?

Слабост? Тя мислеше, че е неговата сила.

— Дрю, ако това е някакъв откачен план да ме защитиш, трябва да ти заявя, че не се нуждая от закрила.

— А аз да. Това не е заради теб. Действията ми са продиктувани от загриженост към мен и семейството. Не мога да предпазвам семейството си, ако постоянно се тревожа за теб. Ако съм обсебен от теб, аз не съм полезен за тях.

— Не става дума да избираш между едното или другото. Мислех, че вече съм част от това семейство.

— Сгрешила си. — Лицето му беше съвършено безстрастно и тя се зачуди дали по този начин уволняваше служителите си. — Ти беше много приятно средство за постигане на общата ни цел и да, смятам, че е по-добре да си тръгнеш. Не възнамерявам да се задомявам и съм почти сигурен, че по някое време ще се отегча от теб. Ако сега останеш с мен, със сигурност след това няма да можеш да си вършиш работата. А аз не желая да ти го причинявам. Не желая да живееш без цел и без възможност да се издържаш. Освен ако… освен ако това не е бил твоят план. Бихме могли да съставим някакъв договор, ако това те устройва. Колко струва кариерата ти? Макар че този път ще настоявам да впишем в договора клауза за секса. Намирам, че тялото ти твърде много ме разсейва. Бих желал гаранция.

Може би казваше всичко това, за да я манипулира, но успя. Цялото й тяло се вледени.

Дрю не би могъл да изпитва някакви чувства към нея, щом му даваше сърце да я прокуди по този начин. Щом можеше да я възприема като някаква проститутка, след всичко, което бяха преживели заедно. Животът не е някакъв тъп филм, в който саможертвата щеше да спаси всички тях. Бедата бе, че ако той я беше помолил да остане, без да превръща това в някаква отвратителна сделка, тя щеше да се съгласи. Щеше да се откаже от кариерата си и от всичко, заради което бе работила, в замяна на обещанието, че той можеше да размисли и някой ден да се ожени за нея.

Тя не беше неговото момиче. Не можеше да си позволи да бъде неговото момиче. Не беше идиотката, която щеше да се откаже от всичко в името на надеждата, че този мъж може някой ден да й каже, че я обича.

Дори и да обичаше този мъж с цялото си сърце.

— Мисля, че трябва да ме оставиш да се облека.

Дрю се поколеба.

— Шелби, наистина съжалявам. Никога не съм искал всичко да приключи така.

Но той бе казал, каквото имаше да каже. Ако веднага не излезеше, щеше да я види да плаче, а тя не можеше да го допусне.

— Всичко е наред. Както сам каза, това беше само една мимолетна афера. Аз не си търся съпруг. След тридесет минути ще бъда готова да тръгна.

Шелби здраво притискаше чаршафа към гърдите си. Миналата нощ се чувстваше толкова удобно да бъде гола с него, но тази сутрин реалността се бе завърнала. Той вярваше във всичко, което бе казал. Беше искал само една последна нощ на секс и това бе краят.

Независимо от причината той я отпращаше и бе доказал, че ще я унижи, ако не се подчини.

Дрю остана втренчен в нея за един продължителен момент и Шелби си помисли, че ще каже нещо друго, но сетне той изпъна рамене и кимна.

— Добре. Сега ще те оставя сама. Съжалявам, Шелби. Ако знаех… ами щях да ти го спестя.

Вратата се затвори зад него и тя избухна в сълзи.

* * *

Тридесет минути по-късно Шелби стоеше пред спалнята, облечена и гримирана, с опакован багаж. Беше напълно овладяна, повече нямаше да има никакви сълзи. Изплакала ги беше под душа, като внимаваше да не я чуят. Последното, от което се нуждаеше, беше Дрю да узнае колко силно я бе наранил. Все още имаше гордостта си. Тя беше всичко, което й бе останало.

Издърпа дръжката на куфара си и го затъркаля след себе си надолу по коридора към първия си пазач. Кейс стоеше там редом с жена си. Лицето му се смръщи, когато тя се приближи.

— Сигурна ли си, че точно това искаш? — попита Кейс. — Защото не си длъжна да заминаваш. Дрю не определя правилата. Без значение какво си мисли.

Тази сутрин красивата блондинка нямаше грим. Въпреки че едва ли бе спала много, Мия все още беше жизнена и красива.

— Можеш да останеш, колкото желаеш. Дрю не може да те изгони.

О, той можеше и го бе направил. Не беше тук, за да присъства на сбогуването й. Тя отправи към Мия това, което се надяваше да мине за убедителна усмивка.

— Всичко е наред. Миналата нощ поговорихме и осъзнахме, че не можем да бъдем двойка.

— Той се държи абсурдно — възрази Мия. — Смята, че те предпазва, но се нуждае от теб.

Дрю Лолес не се нуждаеше от никого. Тя бе сигурна в това.

— Добре съм. Мисля, че така е най-добре.

— Не е добре за него — заяви Карли, влизайки в стаята. — И не смятам, че е добре и за теб. Никога не съм те виждала по-щастлива, отколкото през последните дни, а и Дрю също е различен. Той е много по-спокоен и открит.

— Мисля, че той те обича — присъедини се Мия.

Дрю не бе изрекъл думите, но действията му бяха достатъчно красноречиви. Трябваше да съди по тях.

— Много мило, че го казваш, но двамата решихме да бъдем приятели. А и за известно време няма да поддържаме връзка. Започнахме цялата тази история за забавление и е време да я приключим. Повече не се нуждае от връзка за прикритие.

Защо трябваше да им го обяснява? Всяка секунда, която оставаше тук и се държеше така, сякаш светът й не се разпадаше, беше чисто изтезание.

— Ти не си спала с него за прикритие. — Карли сложи ръка на рамото й. — Познавам те. Щом си спала с него, то е било, защото го обичаш.

Шелби никога нямаше да признае това пред някого.

— Ела ми на гости в Далас. Ще остана там, докато реша какво да правя по-нататък.

Карли не изглеждаше особено убедена, но кимна.

— Добре. Скоро ще се видим. Бъди внимателна.

— Не се тревожи. — Трябваше да се владее. — Очевидно там ще ме очаква някакъв готин бодигард. Сигурно ще бъде забавно.

Сякаш Дрю й бе подарил нов живот, за да не изпитва угризения, че й бе отнел стария. Нов град. Нов апартамент. Нов мъж, с когото да живее.

Това нямаше значение. Единственото, което сега имаше значение, беше да реши какво иска да прави с остатъка от живота си. Време беше отново да открие себе си. Шелби, без Дрю. Силна и уверена.

Сама и самотна. Сякаш беше липсващата част от самата себе си, която най-после бе намерила своето място.

Умна и независима.

Онази Шелби. Шелби, която просто щеше да продължи напред и да си намери друг мъж, с когото да живее, или щеше да си е добре и без никакъв мъж. Можеше да си купи вибратор, който нямаше да разбие сърцето й.

Смигна на Карли и отново се извърна към Кейс.

— Разбрах, че ме очаква хеликоптер.

Господин Лолес изпращаше само най-доброто за ненужните жени в живота му.

— Ако си сигурна, ще отида да го подготвя за излитане. Площадката е на мястото на някогашния тенискорт. След няколко минути можем да потеглим. — Кейс взе багажа й и се запъти към задната част на къщата.

Шелби се обърна и прегърна Карли, питайки се още колко дълго щеше да има приятелка. Сега Карли беше Лолес и накрая двете щяха да се отдалечат, защото тя щеше да започне да прекарва все повече време с Мия и Ели. Те бяха много сплотен клан, а семейството винаги беше над всичко. След няколко месеца, може би година, Шелби щеше да говори все по-рядко с Карли и пътищата им щяха да се разделят.

Нищо не беше вечно. Не биваше да го забравя.

Прегърна Мия и в следващия миг се появи Ели, забързана да си вземе довиждане.

Те биха могли да бъдат и нейното семейство.

Трябваше да престане да мисли по този начин. Застави се да се усмихне, прегръщаше ги и даваше обещания за срещи за обеди и вечери, които навярно никога нямаше да се състоят. Когато пристигнеше в Далас, щеше да се зарови в работата.

Закрачи към задната част на къщата, щастлива, че не се бе видяла с Дрю. Тъкмо се канеше да отвори вратата, извеждаща навън, когато чу плътен глас:

— Не го напускай. Моля те.

Младата жена се извърна. Хач стоеше там, облечен в същите дрехи, с които беше предишната нощ, но изглеждаше по-зле и по-смачкан и от тях.

Доколко бе опасен? Не изглеждаше такъв, а по-скоро тъжен и уморен. Сякаш всяка година от живота му тежеше върху раменете му.

— Очаквах, че ще си доволен от заминаването ми.

Хач поклати глава.

— Не, ти си вършила работата си. Винаги съм знаел, че Дрю може да открие тайната ми. Бях влюбен в нея. Или поне така си мислех. Когато видях Ноа и разбрах… ами знаех, че не е мой. Предполагам, че просто съм попаднал в мрежите й. Отново и отново. Фактът, че моята грешка е означавала края на Бен, а ми налага се да живея с тази вина. Беше по-лесно, когато мислех, че и тя е мъртва.

Шелби не можеше да се сдържи. Трябваше да зададе въпроса.

— Кога разбра, че са използвали твоите пари?

— Филип дойде да ме види на следващия ден. Показа ми доказателството. Предупреди ме, че ако не си държа устата затворена, ще го изпратят в полицията и ще се постараят аз да съм единственият, който ще опере пешкира. По онова време бях потънал в дълбока скръб. Дори не помислих за децата. Изоставих ги. Моля те, не постъпвай днес по същия начин с Дрю.

Тя бе сдържала езика си пред близките на Дрю. Не желаеше да причинява повече проблеми на това семейство, ала нещо в начина, по който Хач я предизвикваше, я накара да изгуби самообладание. Не тя беше лошата в случая.

— Между едното и другото няма нищо общо, господин Хачърд. Аз не изоставям Дрю. Той ме изрита. Твърди, че е за мое добро, но аз му предложих да остана с него.

— Той се жертва заради теб. Това е всичко, което той умее. Шелби, той толкова дълго време е живял с отговорността за семейството си, че вече не разбира какво означава да се облегнеш на някого, да бъдеш егоист. Той мисли, че ако те обича, трябва да те остави да заминеш.

— Казах му, че не е нужно да го прави. — Не беше сигурна какво очакваше Хач от нея. — Дрю винаги е бил честен с мен. Щом настоява да замина, значи, го иска.

— Но той не умее да бъде честен към себе си. Не иска да заминеш. Вътрешно умира и ще умира по малко всеки ден, през който ти не си до него. Дрю най-после намери единствената жена, която може да се справи с него. Ти можеш да го направиш, Шелби. Можеш да му се опълчиш, да го накараш да приеме помощта ти. Той се бори за всички. Има нужда от един човек, който да…

— Достатъчно, Хач. — Студеният глас на Дрю прекъсна страстната молба на Хач.

Тя се обърна и видя Дрю застанал в коридора, скръстил ръце пред гърдите. Взираше се сурово в Хач.

— Не бива да правиш това, Дрю — рече Хач тихо. — Не бива да я оставяш да си замине.

Дрю погледна часовника си.

— След половин час трябва да съм в офиса, за да позирам пред камерите. Предлагам да престанеш да се тревожиш за любовния ми живот и да се изкъпеш и преоблечеш, за да започнем да се тревожим за компанията. Тази сутрин акциите са паднали с два процента и ще паднат още, когато следващата седмица лицето ми цъфне в списание „Пийпъл“.

— По дяволите! — Хач увеси глава и се запъти към всекидневната. — Ще кажа на адвокатите да се оправят с тях.

— Не си прави труда. Те няма да са единствените. — Дрю се извърна отново към нея. — Съжалявам, не съм искал Хач да те притеснява.

Той беше толкова красив. Как можеше да изглежда абсолютно мъжествен и в същото време толкова красив? Шелби с усилие се застави да заговори:

— Дрю, какво би казал, ако ти заявя, че искам да остана тук?

Устните му леко се извиха.

— Бих казал, че си много сладко момиче, но не мога да го позволя. Аз държа на теб. Бих искал в бъдеще да останем приятели, но трябва да мисля за семейството си. Така е най-добре.

Тя беше отхвърлена, момиче, гледащо с копнеж щастливото семейство, но никога част от него. Никога вече.

Той протегна ръка.

Нямаше повече целувки. Нямаше притискане на тялото му до нейното, сякаш не можеше да понесе мисълта да няма разстояние помежду им. Само приятелско ръкостискане, за да сложи край на най-страстната и емоционална връзка в живота й.

Шелби се обърна, без да го погледне. Не можеше отново да го докосне.

Боботенето на хеликоптера отекна във въздуха, когато Кейс включи двигателя.

Тя се отправи към вратата.

Една ръка се обви около нейната, притегляйки я обратно. Дрю я гледаше с намръщено лице.

— Не говорех напразно — изкрещя той, за да надвие ръмженето на хеликоптера. — Задължен съм ти. Не се отделяй от бодигарда, докато не сме абсолютно сигурни, че Айрис няма да те преследва. Не искам да се тревожа за безопасността ти, когато трябва да се съсредоточа върху случващото се тук.

Да, разбира се. Тя определено не би искала да го държи буден през нощта. И щеше да му се подчини, защото нямаше да му даде основание да я обвинява.

— Сбогом, Дрю.

Ръката му продължаваше да я стиска.

— Обещай, че ако имаш нужда от мен, ще ми се обадиш.

— Ще се обадя — излъга Шелби. Никога вече нямаше да му се обади.

Ръката му я пусна и тя беше свободна.

Закрачи към хеликоптера, качи се и закопча колана. Докато се издигаха нагоре, тя погледна надолу и видя Дрю, който стоеше там, пъхнал ръце в джобовете. До болка приличаше на някогашното изгубено малко момче.

Шелби го наблюдаваше, докато той се стопи в далечината.

* * *

Тя си бе отишла. Дрю имаше чувството, че в шибаното му сърце беше зейнала голяма дупка. Шелби си бе отишла и нямаше да му се обади. Тя си бе заминала и той не можеше да направи нищо, за да я върне.

Всичко беше за добро.

Втренчи се през прозорците на лимузината, докато се носеха по магистралата.

— Трябва да я последваш — каза Хач.

Да, той седеше в колата с Хач, защото в момента Райли ръководеше играта. Налагаше се да спре това, но не можеше да събере сили. Трябваше да поеме контрола, но можеше да мисли единствено за факта, че в момента тя бе на самолета за Далас. Неговият самолет. Предишната нощ, когато не можа да заспи, той се бе обадил да заредят бара на борда с любимите й марки вино и чай, за да има избор. Беше заставил някакъв нещастен служител да излезе посред нощ и да намери узряло сирене „Грюер“, защото тя го обичаше с крекери.

— Защо да я последвам? Аз я отпратих. — Нямаше да обсъжда това с Хач. Той нямаше защо да се прави на татко. Хач беше убил истинския му баща.

Или неговата глупост бе улеснила смъртта на баща му. В крайна сметка нямаше значение.

— Дрю направи правилния избор — обади се Райли. Неговият решителен и непоколебим брат. Райли винаги беше с него. — Шелби можеше да пострада, ако бе останала тук.

— Ели също може да пострада, но не забелязвам да я отпращаш някъде — изтъкна Хач.

— Всички знаят колко са свързани „Страткаст“ и „4Л“, така че отсъствието на Ели само ще ни навреди. Ели е корава. Тя няма да се откаже от тази битка. Дори и да я помоля. — Райли беше спокоен въпреки напрежението. Не бе мигнал дори, докато минаваха през тълпата репортери. — Малцина знаят за връзката между Дрю и Шелби. Тя е журналистка, която от време на време работи под прикритие. Нуждае се от своята анонимност.

Слава на Бог, че имаше Райли. Той беше единственият, който разбираше. Останалите членове на семейството го гледаха, сякаш бе изритал малко кученце.

Нима никой от тях не можеше да види колко много страдаше?

— Така или иначе тя не може да запази анонимността си, ако сте заедно — изтъкна Хач. — Ако връзката ви продължи повече от няколко месеца, това ще се забележи и с дните й под прикритие ще е свършено. Както приключиха и за Мия. Шелби го знае. Щеше да си намери друга работа.

— Не е длъжна да го прави. — Но тя го беше помолила да остане. Можеше да продължи да пише книгите си. — Никой не бива да бъде подлаган на подобно критично любопитство.

— Наследил си ума на баща си, но нищо от неговия дух — оплака се Хач. — Бен може и да бе правил някои грешки, но нямаше да позволи това да се случи. Никога не би пропъдил жената, която го обича.

Дрю усети как кръвното му се изстрелва нагоре.

— Моят баща обичал психопатка и когато решил да я напусне, бил убит заедно с любовницата си. Не ме сравнявай с баща ми.

Изражението на Хач омекна.

— Дрю, не можеш вечно да му се сърдиш. Извинявай за това, което казах. Той също притежаваше блестящ ум, който много често го караше да се пита как да се впише сред хората около него. Сред нормалните хора. Баща ти можеше да разгадае най-трудните концепции, но не мисля, че разбираше какво означава да бъдеш обичан. Той бе приел Айрис, защото тя му бе казала, че го обича. Остана с нея, защото беше по-лесно, отколкото да си тръгне. Бен не знаеше какво е любов, докато вие, деца, не се родихте.

Дрю не желаеше да води този разговор.

— Защо не обсъдим шествието на майка ми из сутрешните токшоута? Доколкото разбрах, днес е успяла да се появи най-малко в две големи телевизионни станции.

Хач продължи, все едно Дрю изобщо не бе проговарял.

— Ти познаваш преданата обич, но не мисля, че имаш някаква представа какво означава да позволиш на някого да те обича.

Любовта му можеше да се превърне в нейното падение, а той не можеше да живее с това.

— Тя може да ме обича отдалеч. И така, Райли, какво мислиш за сутрешните шоута? Доколко ще ни навредят? И кога мога да изхвърля Хач?

Защото наистина искаше да изхвърли Хач.

Дълга въздишка се изтръгна от гърдите на Райли, когато се облегна назад.

— Няма да изхвърлиш Хач. Обясних ти го милион пъти. Бран вече е в офиса. Той оформя внимателно подготвеното ти изявление за медиите и служителите. Хач ще бъде до теб. Рано тази сутрин се чух с федералните. Те искат отново да говорят с теб, но са съгласни разговорът да се проведе в къщата. Това е добър знак. Мисля, че вече осъзнават, че историята на Айрис е пълен боклук.

Още интервюта. Без Шелби. Тя нямаше да седи до него и да държи ръката му.

— Ще направя това, което ми кажеш. — Райли и Бран познаваха тази материя по-добре от него.

Дали щеше да признае това преди Шелби да се появи в живота му? Дали щеше да ги остави да си вършат работата и да блеснат?

Той бе започнал всичко, за да си отмъсти на хората, откраднали детството му, тяхното детство. Как бяха успели те да открият бъдещето си, докато се опитваха да потърсят разплата за миналото? Мия бе открила Кейс още преди да започнат, но нищо от това нямаше да бъде възможно без него. Райли се бе влюбил в Ели, а Бран бе срещнал Карли. Сега всички те вече бяха пораснали и можеха да се грижат за себе си и много скоро щяха да имат семейства.

Той беше сам. Беше намерил своята идеална половинка, но тя си бе отишла. Той я бе отпратил и тя никога нямаше да му го прости.

— Аз също ще направя това, което искате — заяви Хач. — Включително и да кажа пред журналистите, че аз съм виновен за всичко. Не проумявам как не разбирате, че това ще разреши всички проблеми.

Дрю завъртя очи.

— Няма да разреши нищо. Айрис ще се измъкне безнаказано.

— Тогава ще призная, че сме били любовници и двамата сме го извършили заедно — предложи Хач. — Мога да я завлека в пропастта заедно с мен.

— Или можеш да влошиш нещата — възрази Райли. — Ще оставиш ли събитията да се развиват по реда си? Ние казахме истината на федералните. Нека оттук нататък те се оправят. Знам, че този случай е отпреди десетилетия, но те могат да го разрешат сега, след като вече говорим открито за него.

— Да проявим търпение. Тази сутрин Айрис изглеждаше отчаяна, а акциите ни са паднали само с два процента. — Той нямаше да й позволи да диктува условията на битката. Трябваше да направят крачка назад и да разберат какво иска тя. Сега, когато Шелби беше в безопасност, можеше да се посвети изцяло на тази задача. — Като стана дума за безопасността, отменихме ли приема?

Не искаше да го прави. Знаеше, че това ще нарани Ели, но не можеха да продължат с плановете. Тя щеше да страда много повече, ако дългоочакваният й сватбен прием бъде съсипан, когато никой не се появи.

Райли кратко изсумтя.

— Да бе, няма да го направя. Имаш ли представа колко ще струва да се откажем на този етап? Само хотелът ще е цяло състояние, а не е за пренебрегване и проблема с моята съпруга, която ще ме убие. Тя скъса от работа прелестното си задниче, за да е сигурна, че това ще бъде мечтаният прием. Ако си спомняш, първата ни сватба не беше от най-приятните, защото се състоя в съдебната палата, и то само за да не влезе тя в затвора.

Дрю отлично си го спомняше.

— Много съжалявам. Моля те, кажи на Ели, че в подходящ момент ще се реванширам.

— Няма нужда. Ние няма да отменим приема — заяви Райли безгрижно. — Очакваме около петстотин гости. Няма да отменяме нищо.

Райли не мислеше разумно.

— Няма да дойдат петстотин души. Сигурен съм, че повечето ще откажат. Те няма да желаят да имат нищо общо с мен. Не видя ли водещите заглавия? Всички се питат дали не съм чудовище.

Дрю бе видял водещите заглавия в новините по интернет. Следващата седмица цялата история щеше да бъде по страниците на таблоидите. Точно навреме, за да провали приема на Райли и Ели. Но той беше сигурен, че майка му отлично го е пресметнала в плановете си.

— Шегуваш се, нали? — Райли се втренчи в него.

— Не бих се шегувал за това. — Той рядко се шегуваше за каквото и да било. Шелби бе тази, която понякога го караше да се надсмива над собствената си претенциозност. — Не желая Ели да страда, защото никой не е дошъл. Колко уважавани хора ще се появят на прием, даван от мъж, обвинен в убийство?

Хач изпъшка и отпусна глава на облегалката.

— Той изобщо не познава света.

Райли се усмихваше.

— Всички ще дойдат. Хората, които ни казаха, че няма да могат да присъстват, сега ще се появят. Това е Тексас, а не Англия от деветнадесети век. Скандалът продава. Фактът, че пресата ще бъде там, ще ги накара да дотърчат на тумби. Ще искат да се изтъкнат, надявайки се да ги снимат за списанията. Няма да отменяме приема. С удоволствие ще поканим медиите и ще покажем на света колко сме сплотени, как всички заставаме зад теб. Ще им покажем, че сме семейство и тя не може да ни разедини.

Но те бяха семейство с липсващ член и може би винаги щеше да е така, защото без значение какво бе казал на всички, Дрю не знаеше дали някога отново щеше да може да докосне друга жена. Той принадлежеше на Шелби. Тя беше единствената, която истински го познаваше.

— Не мисля, че това е добра идея. Смятам, че трябва да съсредоточим всичките си усилия да открием дупки в историята й. Тази глупост с пресата няма да ни помогне. Не ме бива в интервютата. Ти сам го каза. Изглеждам затворен, непохватен и прекалено интелектуален.

— Не и когато си с Шелби — не мирясваше Хач.

— Шелби си тръгна. — Дрю не желаеше да бъде тук. Искаше да се върне у дома и да се зарови в работа, опитвайки се да забрави. — Трябва да очерним Айрис пред пресата. Да я накараме да изглежда лоша.

— Не, ние ще се концентрираме върху това ти да изглеждаш добре — рече Райли търпеливо. — Сега е време аз да се погрижа за теб, братко. Познавам и разбирам медиите по-добре от теб. Знам как да манипулирам съдебното жури, и нито за миг не се заблуждавай — нашето съдебно жури са хората от народа. Айрис допусна ужасна грешка. Ти си видял челните заглавия, но е трябвало да прочетеш коментарите под статиите.

— Хората задават въпроси. — Хач се прозина зад дланта си. Дрю бе забелязал, че се бе въздържал от сутрешната си дажба „Блъди Мери“, заменяйки я с чисто кафе без капка алкохол. Държеше в ръка пътническа чаша. — Пресата иска пикантни истории, а обвинението на твоята отдавна изчезнала майка, че си убил баща си, е дяволски пикантно. Но истинските читатели имат въпроси. Те искат да знаят защо тя е оставила скъпоценните си деца в лапите на чудовището, убило съпруга й.

— Казах ти какво ще стане. — Райли оправи вратовръзката си, когато отбиха от магистралата. — Сега ще стартираме нашата кампания. Ще печелим сърца и умове. Между другото ти даряваш един милион долара за компютърно оборудване и софтуер за финансирането на новия проект НТИМ за бедните квартали. Наука, технологии, инженерство и математически програми за общинските училища.

— Знам какво е НТИМ. И кога съм решил да го направя? — Дрю се облегна назад. По-добрият въпрос беше кога, по дяволите, брат му бе поел контрола? Кога се бе превърнал в този самоуверен и компетентен мъж?

— Миналата нощ. Нека ти кажа нещо, моята съпруга за нула време може да спретне благотворителен проект. След няколко дни ще го обявим и Ели ще стои редом с теб. Двамата с нея ще дадем интервю за Си Ен Ен, където не само ще обсъдим случилото се през онази нощ, но и участието на баща й в заговора.

Ръцете на Дрю се стегнаха около подлакътниците на седалката.

— Тя не може да го направи. Това ще навреди на акциите на „Страткаст“.

— Няма — заяви Райли. — Освен това тя настоява. Аз също. Снощи стигнахме до някои изводи. Пазехме всичко това в тайна, защото искахме отмъщение. Но най-доброто отмъщение в момента е да кажем истината, а това означава, че трябва да накараме света да узнае какъв човек си ти, Дрю. Това означава да стоим до теб и да им съобщим, че всички ние сме живи, защото ти никога не се отказа. Ние сме здрави, силни духом и успели, защото, когато останахме без родители, ти беше до нас и се погрижи за всичко. Аз те наричам брат, но ти си най-добрият баща, който някога съм имал. Всички ние. Затова стой спокойно. Сега е време ние да се погрижим за теб. И когато всичко приключи, ще вземеш момичето си, защото го заслужаваш.

Лимузината спря пред сградата на „4Л“. Дрю видя, че репортерите вече ги очакват. Или така поне му се стори, защото светът се бе размазал пред очите му. Какво му ставаше? Нещо определено не беше наред с очите му.

— Готов ли си? — попита Райли. — Искам да оставиш по-голямата част от говоренето на мен, но трябва да стоиш до Хач. Не желая и намек за несъгласие между големите акционери.

Хач остана мълчалив.

Може би беше време да разбере, че Райли се бе превърнал в партньор, на когото Дрю можеше да разчита. Щеше да се отдръпне и да остави Райли да се погрижи за това. А Бран можеше да поеме ежедневните задачи, защото той също се бе превърнал в един страхотен млад мъж.

Дрю пое дълбоко дъх.

— Да, готов съм.

Време беше поне веднъж да остави на брат си да командва парада. Последва Райли и слезе от колата, готов да срещне съдбата си.