Лекси Блейк
Отмъщение (12)

12.

Шелби влезе в преддверието на сградата с офисите на детективска агенция „Уилямс“. Не можеше да се отърси от чувството, че някой я наблюдава. Не беше сигурна защо имаше това усещане, беше просто инстинкт, но през последните няколко дни се чувстваше странно.

Спря до вратата, обърна се и се огледа наоколо, опитвайки се да открие източника на безпокойството си. Нищо. Сградата беше на два етажа и се намираше в не особено престижен район в покрайнините на градския център. Не беше много оживено — в съседство се виждаха мексикански ресторант, агенция за съдебни гаранции и магазин за стоки втора употреба. Никой не я гледаше.

Разбира се, сигурно всичко беше заради Дрю. Това чувство, което изпитваше, навярно бе по-скоро тревога. Бяха изминали пет дни, откакто Ноа едва не бе умрял, и Дрю изглеждаше дистанциран. О, в леглото не беше такъв. Там бе доста ентусиазиран. Любеше я всяка нощ и почти всяка сутрин, но очевидно мислите му бяха някъде другаде. Беше неспокоен, но когато го попита какво не е наред, той просто й каза да не се притеснява.

Дори тази сутрин не я бе попитал къде отива. Знаеше, че през деня ще отсъства от Остин, но повече не я бе разпитвал. Обикновено настояваше да знае цялата й програма, ако нямаше да работи в офиса, но тази сутрин само я целуна и й каза, че ще се видят вечерта у дома.

Може би защото не беше дошла сама в Далас. Каза си, че незаинтересоваността му се дължи на факта, че по-голямата част от семейството отиваше за няколко часа в Далас на пазар и да помогнат на Ели да си избере рокля за приема. Беше съвсем нормална разходка за семейство, притежаващо частен самолет.

Той нямаше представа, че тя смяташе да се отдели от групата, за да се срещне със снахата на мъжа, посредничил при сделката за убийството на бащата на Дрю. След като видя колко зле му се бе отразила последната среща, младата жена бе решила да му спести болката от тази.

А и не можеше да си избие от главата думите на Карли.

Може би Дрю започваше да се отегчава от нея. Вероятно не можеше за дълго да задържи вниманието си върху някого, а разследването й се беше проточило. Дали бе смятал, че тя ще приключи по-бързо, за да може да я отпрати?

Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна екрана, надявайки се да е Дрю. Де този късмет. Бе изписан номерът на Кейс. Шелби плъзна пръст по екрана, за да приеме разговора.

— Здравей, Кейс.

— Здрасти, как си? — Шелби чу на заден фон гласове на хора, които разговаряха, а някой попита дали искат шампанско. — Напълно ли си сигурна, че нямаш нужда от помощ? Защото на секундата мога да повикам един бодигард тук, за да охранява жените.

— Хей, а аз за какво съм? — разнесе се по линията гласът на Райли.

Значи, Кейс не се забавляваше с пазаруването. При все това нямаше нужда да й виси на главата.

— Добре съм. Имам да свърша една бърза работа. Ще се върна навреме, за да успея за самолета.

— Добре — отвърна той с явна неохота в гласа. — Не ти се обадих без причина. Успях да открия следите на джипа.

Най-после имаше пробив.

— Това е страхотно! Успя ли да разбереш кой го е наел?

— Да, но новините не са добри. Бил е нает два дни преди първото нападение, използвана е фирмена кредитна карта. Двама бизнесмени от Сиатъл са взели колата от агенция за отдаване на коли под наем на летище Далас Форт Уърт.

Можеше да се досети за края на тази история.

— Откъде е била открадната?

— От закрития паркинг пред хотела им. Няколко дни те дори не са забелязали, че я няма, тъй като присъствали на конференция в хотела. Чак когато решили да отидат на среща с клиент, установили, че колата е изчезнала.

Още една задънена улица.

— Моля те, кажи ми, че хотелът разполага с охранителни камери.

— Ето къде става интересно — подхвана Кейс. — Разполага, но същия следобед имало засечка в системата и камерите били изключени по времето, когато колата е била открадната. Момчето, обслужващо паркинга, не може да си спомни кой е взел точно тази кола, защото през онзи ден през ръцете му минали поне сто, но има разписка за всеки взет автомобил.

— Значи, някой е откраднал разписката и е отмъкнал колата, а ние пак сме с празни ръце — въздъхна Шелби. — Колко време ще са бизнесмените в града? Мога ли да поговоря с тях, когато се върна? Може би те ще си спомнят кой е взел разписката.

— Вече разговарях с тях — попари Кейс надеждите й. — Смятат, че са я изгубили още първата вечер, когато пристигнали в Далас.

— Нека отгатна, напили са се, запознали са се с някакви жени, а на следващата сутрин се събудили с махмурлук и без кола, но доскоро идиотите не са разбрали, че колата е открадната. — Отново задънена улица. — Да проверим записите от охранителните камери в бара от онази нощ. Може би ще успеем да открием нещо.

— Работя по въпроса. Бъди внимателна и сериозно, ако имаш нужда от бодигард, Райли ще пази момичетата. Той обича тази суетня из царствата на Маноло и Джими Чу.

В другия край на линията се разнесе бурно мъжко опровержение.

— Благодаря за сведенията, Кейс. — Тя затвори.

Значи, не бяха стигнали до никъде. Дори не беше сигурна дали бизнесмените са се запознали с жени, тъй като някой много лесно можеше да измъкне от джоба на саката им разписка за паркинг, докато са пиели на бара.

Голям детектив се бе извъдила, няма що! Ноа се боеше да излезе от стаята си. Изглежда, се страхуваше дори да стои в голямата къща. Откакто се бе върнал у дома, след като го изписаха от болницата, младежът избягваше семейните обеди и вечери. Прекарваше времето си затворен в къщата край басейна. Държеше се дружелюбно, но тя усещаше, че крие нещо.

Тъкмо бе успяла да убеди Дрю да приеме Ноа, а сега се налагаше да предприеме някои подмолни действия, за да открие какво ставаше с хлапето. Преди няколко дни той бе получил нов компютър, подарък от „4Л Софтуер“. Трябваше да хвърли един поглед на новия му компютър. Дрю все още прочуваше стария. Досега Шелби не беше открила нищо, но може би един експерт щеше да успее.

Ако Ноа криеше нещо, той беше достатъчно умен, за да го изтрие, преди да цъфне на прага на Дрю. Време беше да изрови нещо, което младежът не бе имал време да скрие.

Шелби мина през вратата, водеща към офисите на агенцията. Посрещна я неясен шум от разговор, въпреки че на рецепцията нямаше никого. Обстановката беше приятна, но нямаше нищо натруфено. Виждаха се четири или пет бюра с няколко отделни кабинета в дъното.

— Здравейте, вие сигурно сте госпожица Гейтс — разнесе се дружелюбен женски глас.

Шелби пропъди тревогите си и се съсредоточи върху жената пред нея. Катя Уилямс беше красива блондинка, която изглеждаше доста по-млада от своите четиридесетина години. Освен това нямаше вид на жена, родила четири деца. Фигурата й беше слаба и стройна, каквато навярно е била през дните й на модел в Санкт Петербург, преди да се запознае с Кевин Уилямс и да се омъжи за него. Шелби беше проучила семейството преди срещата, макар че информацията, с която се бе сдобила, не бе отговорила на нито един от въпросите, които я интересуваха. Дали те все още имаха същите връзки? Дали не навлизаше във вражеска територия?

— Госпожо Уилямс, благодаря ви, че приехте да се срещнем. Благодарни съм ви, че се съгласихте да разговаряте с мен при толкова кратко предизвестие. — Шелби протегна ръка.

Катя я пое в своята със съвършен маникюр.

— Естествено. Трябва да призная, че изпитах любопитство, когато ми се обадихте. Вие сте разследваща журналистка?

— Да. Разследвам престъпления.

— Извадих папките с документи, за които ме помолихте, но не открих нищо интересно в тях. Съдържат бележки по случаи и фактури. Макар че, трябва да призная, че когато става дума за моя свекър, Бог да даде покой на душата му, това може да означава всичко. Моят съпруг е направо светец, но онзи човек беше същински дявол.

Шелби последва Катя в малък кабинет. Изглежда, разполагаха с трима детективи, работещи зад бюрата в общото помещение, и два отделни кабинета за собствениците на агенцията.

— Някои хора казват същото и за моя шеф.

Тя не спомена, че шефът й беше и нейно гадже. Наистина ли й беше гадже? Изразът изглеждаше прекалено младежки, за да опише Дрю. Любовник. Той беше неин любовник.

— Е, освен ако шефът ви не е бил ужасяващ инструмент на руската мафия, моят свекър печели първенството. — Катя затвори вратата след гостенката си.

— Еха, а аз се чудех как да повдигна темата. — Шелби възнамеряваше да подходи тактично. — Да разбирам ли, че съпругът ви не е на заплата при руската мафия?

Катя се засмя.

— Моят Кевин никога не би работил за тях. Той е видял колко беди е причинило това сътрудничество на баща му, макар да съм му благодарна, защото тъкмо то доведе Кевин в Русия и така имах шанс да се запозная с него. За щастие, времената се менят и ние не бяхме подложени на голям натиск да продължим бизнес отношенията си. В наши дни мафията повече се интересува от хакери, отколкото от частни детективи. Казах на съпруга си, че ако се ожени за мен, няма да има абсолютно никакви връзки с Братвата. Дойдох тук, за да изградя законен бизнес с него. Когато си свързан с братята, бизнесът не ти принадлежи. Моят свекър е спечелил повече пари от нас, но нашата работа е честна и почтена.

— Всъщност аз се интересувам от работата, която е свършил свекърът ви за една компания, притежавана от Бенедикт Лолес.

Рускинята взе папката, оставена в края на бюрото.

— Моля, седнете. Проверих някои от имената, за които ме помолихте. Никъде в архивите не фигурира името Бенедикт Лолес.

Шелби би трябвало да се досети. Едва ли щеше да има архив с надпис убийства.

— И компанията никъде не се споменава?

— Изобщо. В момента се опитвам да цифровизирам целия архив, затова данните са на разположение — обясни Катя. — Можете ли да ми кажете малко повече за това, което търсим?

— Преди няколко дни говорих с брата на един мъж на име Юри Волченко.

Катя въздъхна и се облегна назад.

— Безпокоях се, че това име ще изникне. В минутата, когато споменахте Бенедикт Лолес, имах лошо предчувствие.

— Значи, сте чували за случая?

— Разбира се — кимна жената. — Не съм живяла тук, когато престъплението е било извършено, но определено се е говорило за него. Когато ми се обадихте и споменахте, че търсите информация за Бенедикт Лолес, противно на волята ми любопитството ми се събуди. Не открих нито едно от имената, които ме помолихте да потърся. Нито Касталано, нито Стратън или Кейн. Ако свекърът ми е имал работа с тях, те не присъстват в архива му.

Още една задънена улица.

— Е, подозирах, че няма да постигна успех.

Катя вдигна ръка.

— Не е съвсем сигурно. Казах, че свекърът ми не е имал делови отношения с тях, но открих известна информация. Нека да започна от началото. Знаете, че Волченко е бил убиец, когото синдикатът Горев е използвал от време на време. Освен това е работил и самостоятелно. Моят свекър му е помагал в това. Уреждал е прехвърлянето на парите в офшорни банки, като, разбира се, е получавал известна комисионна. Когато не открих конкретните имена, от които се интересувате, реших да прегледам папките с делата, които са били открити или закрити шест седмици преди и след убийството. Тогава щеше да има данни за плащанията.

Шелби се изправи в стола, усетила прилив на адреналин във вените.

— Открили сте плащанията на Волченко?

Домакинята й поклати глава.

— Не. Той е бил прекалено предпазлив. Но открих свидетелство за нещо друго. Естествено, моят свекър е получавал заплащане за помощта си, дори и сумата да е била незначителна. Открих четири превода в счетоводните книги на агенцията през времето, когато навярно му е било платено. Отбелязани са като разни разходи по разследванията. Ако някой погледне документите за платените данъци, ще открие, че тези пари са били изплатени от клиенти за ежедневни разходи или за оборудване за наблюдение. Но конкретно към тези сметки няма прикрепени фактури и всички са на една и съща сума. Петстотин долара. Четири такива превода през седмицата на датата, която ви интересува. Общо две хиляди долара.

— Един процент от сумата, която Волченко е искал за рисковано убийство. — Тази следа на парите беше твърде любопитна. — Разполагате ли с всички документи, свързани с разните разходи?

— Извадих ги, но те са от най-различно естество. Два засягат случаи за изчезнали хора. Един е бил свързан с дело за застраховка. И още един е относно мъж, който искал да се увери, че любовницата му не му изневерява. Не съм сигурна дали случаите действително имат връзка с клиентите, които са му плащали. Свекърът ми не би желал някой да има възможността да проследи тези пари до клиентите му или да ги свържат с Волченко.

— Разбирам. — Поне това беше потвърждение, че се намираше на правилното място.

— Ето това са документите за четирите случая, свързани с парите. Ще ви позволя да ги погледнете, защото на практика в тях няма нищо скандално, но ще съм благодарна, ако проявите дискретност.

— Разбира се. Ще възразите ли, ако си правя бележки?

Катя плъзна папките към нея.

— Ни най-малко.

Шелби се протегна и взе папките, като ги разпръсна, за да прочете имената. Температурата в стаята сякаш спадна с десет градуса и младата жена усети как кожата й настръхва от студ. Ала това нямаше нищо общо с температурата. Не. Имаше общо с папките в ръката й.

Колинс. Застрахователно дружество „Варни“. Автозастраховка.

Хачърд.

— Свекърът ви е работил за Бил Хачърд? — Тя избута останалите папки настрани. Бе открила тази, от която се нуждаеше.

Катя се наведе напред.

— Да, той е вършил няколко услуги за човек с това име. Бил е някакъв бизнесмен.

Сърцето на Шелби туптеше лудешки в гърдите й, когато отвори папката.

— Значи, е бил дългогодишен клиент?

— Най-вече е искал проверки на миналото на различни лица, но в случая е наел детектив, за да следи любовницата му. Не съм сигурна. Стенографирано е. Детективът е проследил жена, отбелязана само като „А“, до къща в покрайнините на Далас. Описал е, че се е карала с някакъв мъж, чието име не фигурира, и дори адресът е заличен. Би трябвало да има прикрепени снимки, но очевидно са били изпратени с негативите на клиента. Това се случва понякога, когато клиентът държи извънредно много на секретността. Смятам, че жената е била омъжена и той не е искал съпругът й да разбере. По-голяма част от данните са били изпратени обратно на Хачърд, а той никога не е използвал отново услугите на агенцията.

Шелби погледна датата. Документите са били изпратени на Бил Хачърд един ден след убийствата. Нищо чудно, че не е имал нужда от повече услуги. Покрил се е, след като последната задача е била изпълнена.

Шелби разгърна папката. Папката, която можеше да погуби душата на Дрю. Той никога нямаше да й прости, ако му съобщи тази информация, ако му отнеме последната бащинска фигура в живота.

Сведе поглед към доказателството за лъжите на Хач и сълзите й потекоха.

* * *

Два часа по-късно Шелби се свлече върху стола в малко кафене. Съжаляваше, че не беше бар. Имаше нужда от едно питие или по-добре пет.

Какво, по дяволите, щеше да каже на Дрю?

Погледна телефона си. Разполагаше с час и половина, преди да отиде на летището. Трябваше да се срещне със семейството. Те навярно правеха планове да вечерят по-късно в Остин.

Как щеше да издържи? Нямаше избор. Заби поглед в чашата с кафе и си обеща, че ще лепне усмивка на лицето си и ще издържи семейната вечеря. Лошите новини можеха да изчакат до по-късно.

Тази вечер тя щеше да взриви света на Дрю и да се моли те да оцелеят след това. Това беше най-доброто, което можеше да стори за него.

— Може ли да седна при вас?

Шелби вдигна глава и видя една жена да стои до масата й. Беше дребничка и слаба, косата й бе увита с шал, а очите — скрити зад слънчеви очила. Молбата беше странна, тъй като в кафенето имаше само още двама клиенти и множество незаети маси.

— Съжалявам, но предпочитам да остана сама.

— Предполагам, но това може да е единствената възможност да говоря с вас — рече непознатата тихо. — Синът ми доста стриктно ви наблюдава. Чудя се защо ли го прави.

Помещението внезапно й се стори ледено.

— Айрис?

Жената се настани на стола срещу Шелби и сложи чашата пред себе си. Свали очилата и очите й тутакси напомниха на Шелби за тези на Райли и Бран. Изумруденозелени.

— От доста време не съм използвала това име — промълви тя тихо. — Моля ви, не викайте полиция. Ще се наложи да избягам, а се нуждая от няколко минути от времето ви. Намираме се на обществено място. Никога не бих ви наранила. Тук съм, защото се тревожа за безопасността ви.

Да бе, как ли пък не.

— Да, малко съм обезпокоена за сигурността си точно в момента, имайки предвид колко хора сте убили.

Погледът на новодошлата се плъзна настрани, устните й се свиха в твърда линия.

— Е, би трябвало да очаквам, че той ще ви наговори какви ли не истории за мен. Признавам, че през годините ми се е наложило да нараня някои хора, но всичко, което съм направила, е било, за да оцелея.

— Включително прострелването на Бран преди няколко месеца?

Очите на Айрис се насочиха отново към нея, върху лицето й се четеше истински шок.

— Не съм простреляла Бран. Никога не бих му причинила нищо лошо. Платих на един човек да се погрижи за Патриша, но имах причина.

— Не това казва съпругата на Бран.

— Тя се е объркала. Ненавиждам това, което сторих на Патриша, но тя заплаши да направи единственото нещо, което не можех да позволя.

— И какво беше то?

— Да каже на Андрю, че съм жива. Но някак си тя все пак успя, нали? — В очите на жената заблестяха сълзи, като съвършените диаманти, висящи от ушите й, отказвайки да паднат.

— Карли ви е видяла през онази нощ. Била е там, когато сте насочила пистолета към сина си. — Дали полицията някога щеше да я арестува? Можеше ли да нападне кучката и да се пребори с нея? Или самата тя щеше да бъде арестувана, когато пристигнат полицаите и Айрис им представеше отлично фалшифицирана лична карта и после изчезнеше в края на разговора?

Според всички полицейски архиви жената седяща срещу нея, беше мъртва и благодарение на Дрю калифорнийската полиция вече не я издирваше. Той искаше сам да се справи с това и бе оставил Шелби с много малко възможности за избор.

— Не знам защо тя е казала това, но не е вярно — заяви Айрис спокойно. — А и въпреки всичко казано все още се налага да се защитя. Трябва да те предупредя — мина тя на „ти“, — че ако извикаш някого или се опиташ да ме спреш, не съм дошла тук сама. Не желая да те наранявам, но ще се наложи да избирам между себе си и теб.

— Заявява една напълно невинна жена.

— Невинността ми много скоро ще бъде доказана, но дотогава бих искала да разнищиш тази история. Знам, че Дрю те е наел, за да замаже нещата, но ти си умна и можеш да стигнеш до истината.

— И каква е истината?

Жената насреща й си пое дълбоко дъх.

— Не исках да изоставя децата си. Може и да съм имала проблеми с Бен, но някога го обичах. Нямаше как да отгатна, че изневярата му ще спаси живота ми. Аз щях да умра през онази нощ, ако Андрю беше по-внимателен.

Нова ледена вълна заля Шелби.

— Какво?

— Чу ме. Не аз планирах това. Беше Андрю. Беше собственият ми син, а сега Ноа е в ръцете му.

На Шелби й бе нужно цялото самообладание, за да не завърти очи.

— Знам, че си наела убиец на име Волченко — заговори тя също на „ти“.

Айрис поклати глава.

— Това е начинът на Дрю да прикрие следите си. Не го ли разбираш? Сега, когато най-после притежава всичко, което е искал, той се опитва да изчисти фамилното име. Той ненавижда скандалите. Не ги понася и иска да отклони всякакво разследване от себе си, защото отлично знае, че ако разровиш по-надълбоко, всичките му престъпления ще излязат наяве.

Шелби не можеше да повярва какво безочие притежаваше тази жена.

— Ти наистина ли вярваш, че ще се хвана на тези лъжи?

— Разбирам колко е трудно да се осъзнае, че човекът, когото обичаш, е способен на подобно зло. Не го казвам, за да ти причиня болка, но ти трябва да знаеш, че той си играе игрички с теб.

— Аз пък мисля, че ти си тази, която играе игрички. Не можеш да ме убедиш, че Дрю стои зад всичко това. Не проумявам какво смяташ да постигнеш с подобно обвинение.

Айрис погледна зад себе си, преди отново да насочи поглед към нея.

— Дрю не ти вярва. Наредил е на някого да те следи. Сигурна съм, че в момента той прави снимки.

Шелби се озърна.

— Онзи тип, който играе онлайн игри или онази мацка, която флиртува с мъжа зад бара?

— Той не е в кафенето. Отвън е, на паркинга. Отначало помислих, че имаш бодигард, но той никога не те доближава. Това е начинът на Дрю да те контролира. Той никога няма да те изпусне от поглед. Ще те изпраща там, където той иска да бъдеш. Настоял е да вършиш цялата си работа в офиса му, нали?

— Работя в сградата на „4Л“ или в къщата. Почакай, понякога върша част от работата в „Старбъкс“. Мислиш ли, че той тайно притежава цялата верига „Старбъкс“? — Явно бе прихванала от сарказма на Дрю.

— Това не би имало значение, защото в мига, в който компютърът му се свърже с твоя, той ще има копие на всичко, което се намира на твоя компютър.

— Колко интересно, че го казваш. Открих шпионски софтуер в компютъра ми, който мисля, че идва от теб.

Айрис повдигна една от съвършено оформените си вежди.

— Ти ли го откри? Или беше Андрю? Той те манипулира, за да достигнеш до неговото заключение и да не вярваш на никого извън семейството. Изградил е онова семейство като някакъв култ, а той е неговият свещен водач. Андрю определя правилата. Той те е откъснал от живота ти. Всеки, който може да се бори с него, внезапно става член на семейството и има какво да губи. Престани да мислиш със сърцето си, а се обърни към журналистическия си разум. Ели Стратън се оказа омъжена за Райли, тъй като нямаше избор. Тя се нуждаеше от Андрю и парите му, ако не искаше да влезе в затвора. Единственият начин той да й ги даде, беше тя да се омъжи за Райли.

— Тя обича Райли.

Айрис изви устни в горчива насмешка.

— Сигурна съм, че го обича. Мъжете Лолес умеят да получават от жените това, което желаят. Карли Фишър е единствената, която можеше да разкаже историята от гледната точка на Патриша, а сега и тя е член на клана Лолес.

— Децата ти са се оженили по любов.

Айрис не обърна внимание на забележката й.

— А след това се появяваш ти. Ти няма да се откажеш. Ти ще продължиш и може да разбереш какво наистина се е случило, но той също те привлече в кръга си. Уверил се е, че няма да промениш историята. Изпратил те е по дирите на този мистериозен убиец. Сигурна съм, че когато през онази нощ Андрю е открил, че съм жива, е започнал да планира своето отмъщение.

— Това не е отмъщение. Той търси справедливост.

— Ако наистина е така, защо не е оставил всичко в ръцете на полицията? Очаквах да се изправи пред медиите и да ме изобличи.

Шелби бе чула достатъчно. Посегна към мобилния си телефон. Време беше да се обади в полицията, дори само заради факта, че се чувстваше неудобно да говори с тази жена.

Огромният мъж, седящ край масата зад Айрис, се изправи, очите му се приковаха в Шелби.

— Моля те, нека не стигаме до крайности — рече събеседницата й. — Ще съм си тръгнала много преди да успееш да направиш каквото и да било, а ако се опиташ да ме нараниш, ще се наложи Уорън да се намеси. Той приема много сериозно работата си като мой бодигард.

Шелби й повярва. Зърнала беше проблясъка на метал, когато сакото на Уорън леко се разтвори. Младата жена отдръпна ръка и постави длани върху масата, така че Уорън да може да ги види.

Грамадата от мускули отново седна на стола си, макар че сега вече не се преструваше на случаен посетител и открито ги наблюдаваше.

И така тя бе приклещена тук, докато Айрис не й позволеше да си тръгне. Ако Айрис й позволеше да си тръгне.

— Какво искаш от мен?

Айрис се поколеба за момент.

— Искам да узная дали Дрю планира да навреди на Ноа.

— Детето, с което си била бременна, когато ти… — Шелби едва не изрече: Когато си убила баща му и си се опитала да очистиш всичките му деца, но тя бе в компанията на една луда жена, която очевидно бе наела наемен убиец, така че може би не беше много разумно да я дразни. — … си си тръгнала.

— Да, говоря за Ноа. Той вярва, че съм умряла, но когато осъзнах, че Андрю е по петите ми, се наложи да защитя Ноа от брат му. Ноа не притежава и капчица от егоизма и стръвната амбиция на Андрю. Не знам как Ноа е открил връзката си с Андрю, но за него е опасно да остава в дома му. Не можеш ли да разбереш това?

Шелби разбираше много неща. Главата й се маеше от стотици различни възможности, но тя трябваше да разбере какво искаше да постигне Айрис с този разговор. Не се съмняваше, че всичко е просто игра и ако позволеше на чувствата си да я водят, Айрис щеше да спечели.

— Знам, че някой с черен джип вече два пъти се опита да го блъсне. — Шелби наблюдаваше внимателно противницата си. Трябваше да притисне Айрис в ъгъла и да види как тя щеше да се опита да се измъкне.

Очите й се разшириха от ужас.

— Знаех си. Знаех си, че той няма да остави жив моя Ноа.

Наистина беше добра. Шелби нямаше как да не й го признае, но пък и нали Айрис е трябвало да бъде отлична актриса. Това е било част от начина й на живот.

— Дрю няма нищо общо с това. Всъщност той беше с мен по време на второто нападение, когато и Бран едва не пострада. Дрю никога не би наранил Бран.

Айрис се престори, че подсмърква.

— Не би ли? Ти не го познаваш така добре, както си въобразяваш. Той е хищник. И никога не би свършил работата сам. Ще пази ръцете си чисти.

— И какво ще спечели, ако нарани Ноа?

— Ще ми отмъсти, задето съм жива. Той е толкова бесен, защото е смятал, че планът му ще успее. Не е разбирал договорите, които Бен е подписал относно компанията. Смятал е, че всичките акции ще станат негови.

— Мисля, че бих искала да чуя твоята версия на това, което се е случило през онази нощ. — Това беше ъгълът, където искаше да завре Айрис.

Айрис стисна чашата с кафе, сякаш от това зависеше животът й.

— Не беше така, както ти мислиш. Бен се беше отчуждил. По онова време имах връзка с наш стар семеен приятел. Не знаех какво крои най-големият ми син. Трябва да разбереш, че Дрю никога не е бил нормално дете. Беше роден с толкова блестящ ум, че никога не се е вписвал сред връстниците си. Предпочиташе компанията на възрастните. Когато беше тийнейджър, прекарваше по-голямата част от времето си с баща си или с неговите приятели. Казваше, че учи бизнеса, но Дрю винаги се е смятал за по-умен от останалите.

Е, това беше истина през по-голямата част от времето.

— С кого си имала връзка?

Моля те не казвай „Хач“. Моля те, не казвай „Хач“. Моля те, не казвай „Хач“.

— Бил Хачърд. Ние бяхме дългогодишни приятели. Мислех, че нашето приятелство просто се е превърнало в нещо друго. Бях такава глупачка. Чувствах се самотна и знаех, че Бен се среща с някаква колежка, а Бил беше толкова мил с мен. Не осъзнавах какво е правил.

— Да не би да се опитваш да ме накараш да повярвам, че Бил и Дрю са заговорничели да убият съпруга ти?

— Знам само, че бях там през онази нощ — продължи Айрис. — Бил ми беше предложил да се срещна с него у дома. Смятахме да помолим Бен да ми даде развод. Това беше всичко, на което се надявах, но когато пристигнах там, къщата беше тъмна и тиха. Чух Бен да говори с някого. Минах през гаража. Те бяха във всекидневната. Понечих да вляза и тогава видях Андрю. Предполагам, че в гръб Франсин приличаше доста на мен. Имахме почти еднакво телосложение и като цяло същия цвят на косата. Андрю първо застреля Бен. Тогава аз побягнах. Дори не се качих в колата си. Боях се, че той ще ме чуе.

Тя много добре разказваше историята си. Гласът й трепереше със съвършена искреност.

— Нима не си искала да спасиш и другите си деца? Наблюдавала си как синът ти убива твоя съпруг, собствения си баща. Защо според теб не е убил и братята и сестра си?

Айрис избърса една сълза.

— Не се гордея със себе си, задето избягах. Оттогава онзи единствен миг ме преследва и не ми дава покой. Паникьосах се, а когато осъзнах какво наистина се случва, всичко бе приключило.

— И не ти ли хрумна да отидеш в полицейския участък и да предадеш сина си?

— Знаех какво щеше да направи Дрю — настоя тя. — Той щеше да стовари всичко върху мен. Разбрах, че Бил е замесен, и побягнах. Впоследствие открих, че съм бременна с Ноа, и осъзнах, че все още има заради какво да живея.

— Но защо Дрю не е убил всичките си близки? Ако е искал компанията единствено за себе си, защо ще ги оставя живи? Той е подпалил пожара. Защо не е следвал плана си и не е заявил, че само той е оцелял?

Айрис се облегна назад, раменете й е изправиха.

— Когато Дрю е разбрал, че не аз съм жената, която е убил, се е наложило да промени плановете си. Имал е нужда от братята и сестра си, за да ме контролира. Изпрати ми бележка, че ако не стоя настрани, той ще ги убие един по един.

— И откъде е знаел къде да ти изпрати тази бележка?

Айрис не се поколеба, очевидно добре бе обмислила версията си.

— Бил. Аз се свързах с него седмица след случилото се, но той беше съсипан от това, което Дрю бе направил. Не пожела да се видим. Смятал е, че ще бъде замесен в престъплението. Мислел е, че никой няма да повярва, че един тийнейджър е извършил подобно пъклено дело. По това време останалите са се досетили какво им се поднася на тепсия, и са казали на Хач да си държи устата затворена. Тогава осъзнах, че той никога не ме е обичал. Не и в действителност. Бил не желаеше да рискува живота си. По онова време вече бях потърсила убежище при Пати. Нямаше къде другаде да отида. Тя се съгласи да ме приеме и ми даде работа. И защо не? Тя разполагаше с всичките ми ценни притежания. Синът ми не бе проумял договора. Андрю е мислел, че всичко ще стане негово, но заради плана му другите съдружници успяха да се възползват от моралната клауза в договора, за да заграбят акциите на Бен. Те ги продадоха под носа ни и аз останах само с някакви огризки и Ноа. Знаех, че ако някога се появя, Дрю няма да се спре пред нищо, за да ме види мъртва.

Тази жена явно притежаваше много богато въображение.

— Бих желала да видя доказателството ти.

— А аз бих искала ти да разкажеш моята история, но все още не съм сигурна дали мога да ти вярвам — заяви Айрис тихо. — Ела с мен. Имам жилище във Флорида. Ще наема самолет за нас и довечера можем да бъдем там. Ще ти разкажа всичко.

Щеше да бъде историята на века, но за нещастие, амбицията й бе помрачена от притеснението да не бъде убита. Жената пред нея лъжеше. Имаше толкова много пробойни в историята й.

Ако Дрю беше застрелял баща си на стълбището, тогава защо Франсин е стояла с гръб към него, изчакала е Дрю да приближи до Бенедикт, а после се е оставила той да я простреля съвсем чисто в главата?

Как Айрис се е промъкнала в гаража, а после се е измъкнала оттам, когато по това време и двете врати са били залостени? Съсед е заявил, че е чул един изстрел, а десет минути по-късно цялата къща е била в пламъци. Всичко е било предварително планирано.

Оставаше и съвпадението, че наемният убиец е бил по това време в града.

Ако приемеше предложението на Айрис, щеше да влезе в капан, а след това щяха да я използват срещу Дрю в замисления от майка му план.

— Никъде няма да отида — заяви Шелби. — Трябва да видя някакво доказателство, преди да тръгна доброволно с теб.

Айрис кимна и протегна ръка към чантата си „Шанел“.

— Добре. Ще ти дам нещо. От години наблюдавам сина си. Винаги съм знаела, че накрая ще ме преследва. Знаех, че ще погне и приятелите ми.

— Имаш предвид онези, които му откраднаха компанията?

— Да, а сега всички те са мъртви. Чувствам се зле заради това, което се случи с Пати, но тя щеше да ме предаде на Андрю, за да се спаси. Трябваше да й попреча. Исках да изживея дните си на спокойствие, наблюдавайки децата си, доколкото можех.

Ледени тръпки плъзнаха по гръбнака на Шелби, когато осъзна с какво си имаше работа. Едно беше да заклейми тази престъпница, а съвсем друго да седи пред нея и да я гледа как плаче, без очите й да изразяват каквато и да било емоция. Сълзите й представляваха добре усвоен трик на жена, която през целия си живот е нарушавала правилата. Тя отлично знаеше какво да каже и как да го каже. Имаше толкова много хора, които щяха да я погледнат и да й повярват. Те щяха да я сравнят с Дрю, който имаше репутацията на безмилостен негодник, и да се оставят да бъдат омаяни от нежния й глас, без да прозрат пресметливостта зад маската й на жертва.

Тази жена беше социопат. Тя никога не бе обичала децата си. За нея те са били само инструменти, за да постигне това, което иска.

Айрис побутна една папка към Шелби.

— Прочети това. Отнася се за брат ти. Знаеше ли, че Андрю е бил в града в същия ден, когато и брат ти? Знаеше ли, че е бил видян близо до наетата от брат ти кола?

Цялото тяло на Шелби се напрегна.

— Защо, за Бога, Дрю ще убива брат ми?

— Защото той щеше да публикува цялата история. Защото през онзи ден Пати му разказа всичко. Защото той се срещна с мен и аз му предоставих историята на живота му. Погледни вътре. Андрю може и да се е отървал от бележките на брат ти от нашия разговор, но аз направих снимки.

Шелби отвори папката и сърцето й се сви болезнено в гърдите. Имаше снимка на Дрю, който влизаше в бензиностанцията и минаваше точно покрай наетата от Джони кола.

И още една на брат й, чието засмяно лице се виждаше между това на двете жени, с които седеше. Патриша Кейн изглеждаше царствена от едната му страна, а Айрис Лолес седеше от другата. Той държеше в ръце вечния си бележник. Онзи, който бе изгорял при автомобилната злополука.

От колко дълго Айрис залагаше капан на Дрю?

Тя имаше няколко сериозни въпроса към него, но едно нещо знаеше със сигурност. Дрю никога не би наранил брат й. Нямаше причина да го прави.

— Знам, че той е обещал да ти позволи да публикуваш тази история, но няма да го направи — промълви Айрис тихо, сякаш съжаляваше Шелби. — Дрю е привлекателен мъж, но душата му е гнила.

— Ако не успея за самолета, те ще се чудят какво ми се е случило. — Шелби задържа за миг погледа на Айрис. — Ще ме търсят, а това място разполага с охранителни камери. Ще видят, че съм била с теб.

— Ако разкажеш на Андрю за срещата ни, той ще намери начин да извърти всичко. Ако и за секунда реши, че си на моя страна… ами, боя се от това, което ще ти причини. Той вече е отнел прекалено много от семейството ти.

За пръв път Шелби изпита истински страх. Страх и гняв. Това беше жената, заповядала смъртта на брат й. Не е била Патриша Кейн. Айрис е наредила да убият брат й, защото навярно е разбрала, че Джони е по-умен, отколкото го е смятала.

Дали е задал прекалено много въпроси? Или просто погрешните, тези, които щяха да притиснат убийцата в ъгъла и да я изобличат? Дали се е опитала и на него да пробута сегашната си история, а той открито я е обвинил в лъжа?

Някак си е успяла да прозре, че Джони е нямало да играе по свирката й, и се е постарала да се подсигури, той изобщо повече да не играе.

Изпита почти непреодолимото желание да скочи през масата и да обвие ръце около гърлото на този демон в женски облик. Щеше да стиска, докато лицето на Айрис посинее и тя най-после си получеше заслуженото. Можеше да сложи край на целия този цирк.

Разнесе се мелодичен звън и вратата на кафенето се отвори.

— Хей, ето те и теб! Видях те от колата. Мия искаше пържени картофки. Готова ли си? Ще се кача в твоята кола, а по пътя ще ми разкажеш всичко за мистериозната си задача. Коя е приятелката ти?

Карли стоеше до вратата с чаша в ръка. Карли, която щеше да познае Айрис, ако тя се обърнеше. Карли, която беше прекалено близо до въоръжения придружител на Айрис. Той се изправи зад нея със заплашително изражение.

Шелби стана толкова бързо, че едва не разля студеното си кафе. Трябваше по-скоро да махне Карли оттук и от заплахата.

Придвижи се чевръсто, сграбчи приятелката си за ръката и я повлече навън.

— Тя е свидетел за една история, която пиша. Поверителна. По-добре е да не те среща.

— Много вълнуващо — отвърна Карли с усмивка. — А аз цял ден пазарувам обувки. Почакай. Това също беше много вълнуващо. Няма да повярваш какви страхотни обувки тип танк открих. Идеални са.

Шелби остави Карли да бъбри за обиколката си из магазините, отключи вратите на колата и се плъзна зад волана. Погледът й се стрелна отново към кафенето.

Те бяха изчезнали, сякаш никога не са били там.

С огромно усилие на волята младата жена се опита да възпре треперенето на ръцете си, когато подкара колата към летището.