Лекси Блейк
Отмъщение (10)

10.

Дрю държеше Шелби за ръката, когато тя влезе в лимузината. Затвори вратата зад нея, преди да погледне към шофьора.

— Колко е натоварен трафикът?

Бенет беше в края на петдесетте и бързо приближаваше към края на кариерата си. Беше казал на Дрю, че след две години планира да се пенсионира. Още една промяна, към която Дрю трябваше да се нагоди.

— За да стигнем до центъра, ще са нужни тридесет или четиридесет минути, а за да се приберете у дома, ще са необходими още толкова.

Дрю въздъхна и отново отвори вратата.

— Движението в центъра е прекалено натоварено. Аз трябва да се върна в офиса. Ще помоля Бенет да те откара у дома, а аз ще си повикам такси.

Шелби се намръщи.

— Не.

— Шелби, ще отнеме поне час, за да ме остави в офиса и да те заведе у дома. Мога да ти спестя доста време.

— В такъв случай е добре, че не отивам у дома. Идвам с теб в офиса. Искам да препиша някои от бележките си, а след това ще дойда направо с теб в ресторанта.

Би могъл да спори, но тя нямаше да се остави да я заблуди. Дрю просто кимна на Бенет.

— Към офиса, ако обичаш.

Той се качи до нея. За късмет, стъклената преграда, отделяща задната половина на лимузината от шофьора, беше смъкната. Може би беше крайно време отново да се съсредоточи върху работата си. Беше я занемарил заради удоволствието да прекарва огромна част от времето в леглото с Шелби.

Да, време беше да се захване за работа. Представянето на новия продукт наближаваше и той не смяташе да се проваля. Точно там бе сгрешил баща му. Беше отделял твърде много внимание на любовницата си и недостатъчно — на това, което е ставало около него. Може би, ако се беше съсредоточил върху работата и семейството си, нямаше да бъде убит. Навярно щеше да забележи, че съпругата му е побесняла психопатка, която никога не е трябвало да ражда деца. Може би щеше да осъзнае в каква опасност се намира.

И може би нямаше да остави Дрю да опере пешкира.

— Бебче? Може ли да поговорим за това? — Нежният глас на Шелби прекъсна бушуващия в гърдите му гняв.

Той беше толкова дяволски бесен на баща си. На Хач. На майка си. На всички тях. Те бяха прецакали всичко и го бяха оставили да се оправя с цялата бъркотия.

— Трябва да проведа няколко разговора. Да се чуя с Бран. — Беше доволен, че гласът му звучеше толкова спокойно. — Може би ще успея да стигна навреме за последната следобедна среща.

Той се бе отдръпнал в черупката си, но тя плъзна длан върху ръката му.

— Не смятам, че си в състояние да ходиш на среща, Дрю. Можем да спрем някъде, да пийнем по нещо и да обсъдим ситуацията. Или да се приберем у дома и да си починем, преди да се срещнем с останалите.

— Казах ти, че трябва да работя, така че, освен ако не предлагаш да ми духаш тук, в лимузината, не е зле и ти да се заемеш със своята работа.

Говореше с равен, спокоен тон. Звучеше леденостудено, но това навярно беше много по-близо до истинската му същност, отколкото ролята на влюбения глупак, в която се изявяваше през последните две седмици. Тя трябваше да свиква с това. Това беше истинският Дрю.

Студен. Пресметлив. Контролиращ.

Остана мълчалив, когато тя се наклони напред.

— Извинявам се, че се наложи да чуеш това, Бенет. Ще ни е нужно малко време насаме — додаде, преди да натисне бутона за вдигане на стъклената преграда.

— Няма проблем, госпожо — успя да отвърне Бенет, преди преградата да се затвори докрай.

И да остави Дрю насаме с жената, която довечера можеше да си тръгне. Той мислеше, че ще прекара още известно време с нея, но не беше сигурен, че може да контролира надигащия се в него гняв. Изобщо не биваше да влиза в проклетата кола. Трябваше да си тръгне, защото предугаждаше какво ще се случи. Щеше да избухне и да й покаже какъв негодник може да бъде, и тя щеше да осъзнае, че би могла да си намери нещо много по-добро. И той отново щеше да остане сам и навярно така и трябваше да бъде. Не можеше да й даде нищо, освен пари, а тя не ги ценеше.

— Дрю, говори с мен.

— Не желая да говоря и ми дойде до гуша да се месиш в живота и графика ми. Казах ти какво да правиш, ако искаш да разполагаш със следобеда ми. — Той отново се вторачи в екрана на телефона. Това би трябвало да й затвори устата.

Понечи да натисне бутона, за да се свърже с Бран, когато усети движението й. Тя се изви на седалката до него, разкопча предпазния колан и приведе тялото си така, че да легне върху седалката с глава в скута му.

— Защо винаги когато си разстроен, трябва да ме караш да се чувствам като проститутка? — Зелените й очи го пронизваха.

По дяволите, тя беше толкова красива.

— Защо трябва да ме притискаш, когато ти дадох съвсем ясно да разбереш, че не желая да разговарям?

— Добре, не искаш да говориш. Позволи ми да те прегърна.

— Защо? Какво ще ми помогне това?

— Ще помогне на мен да се почувствам близо до теб.

— Не желая да си близо до мен. Стани.

Шелби поклати глава.

— Ако дори за секунда вярвах, че не искаш да съм близо до теб, защото не ме желаеш, щях да се подчиня. Дрю, това, което тя ти е причинила, е повече от ужасно.

Защо Шелби отказваше да го разбере?

— Не желая да говоря за това.

Шелби седна и сложи ръка върху гърдите му.

— Добре, тогава нека те прегърна. По дяволите, ще направя онова, което поиска, ако ми кажеш, че имаш нужда от мен и не го превръщаш в нещо долнопробно. Нямам нищо против да ти дам това, от което се нуждаеш, но ти трябва да го приемеш като дар, а не като някакъв вид сделка. Ако в момента имаш нужда от секс, за да отвлечеш мислите си от това, което научи днес, аз съм твоята жена, но не съм тази, върху която да си изкарваш яда.

В гърдите му се надигна раздразнение.

— Не си ли? И откъде знаеш, че си единствената? Жена, имам предвид. Ти не искаш да се отнасям към това като към сделка, но не е ли точно това?

— Предполагам, че е, но въпросът е какво получавам аз от тази сделка?

Той трябваше да се досети, че това ще се случи. Беше прекалено хубаво, за да е истина.

— Не знам. Бих искал, мамка му, да ми обясниш, защото не знам. Предполагам, че ще получиш книгата си. Предполагам, че това ще изстреля кариерата ти към върха, а аз ще получа едно готино чукане.

— Разбирам искрящото ти остроумие — отвърна тя. — Дойдох заради историята, но останах заради сарказма. Ти можеш да изречеш всички отвратителни думи, които пожелаеш, но аз виждам какво се крие под повърхността. Знам, че се нуждаеш от мен. Имаш нужда от мен, за да те насилвам да отделяш време за себе си и да се наслаждаваш на живота си, и започвам да мисля, че не можеш да се наслаждаваш на живота си без мен.

Не му харесваше колко уязвим го караше да се чувства тя.

— Май имаш голямо мнение за себе си, а?

— Не, нямах. Поне доста дълго време, преди да срещна един безумно интелигентен звяр, който няма представа как да се справи с една жена, която е загрижена за него. Макар че подлежиш на дресировка. Досега се справяше много добре, но това е препятствие, през което се налага да преминем. Така че малко духане и после ще чуеш това, което искам да ти кажа, става ли?

Въпреки гнева, клокочещ в него, членът му се втвърди при самата мисъл.

— Мислех, че нямаш намерение да проституираш.

Шелби му се усмихна.

— И не го правя. В момента това е единственият начин да получиш утехата, от която толкова се нуждаеш, Дрю. Така че да, ще ти дам това, но трябва да знаеш, че ако после кажеш само една лоша дума за мен, ако не си благодарен и не ме оцениш, може да не ти остане нищо за следващото момиче.

Дрю се отказа от битката. Протегна се, вдигна я и я сложи в скута си. Тя някак си винаги намираше начин да пробие защитата му.

— Не искам друго момиче. Мамка му, не искам никого другиго, освен теб.

Шелби обхвана лицето му в шепи и се взря в очите му.

— Знам това, защото и аз се чувствам по същия начин, Дрю. Така че престани да ме отблъскваш. Говори с мен.

Той поклати глава.

— Вече ти казах. Не искам да говоря, но и не мога да направя това, което е редно. Трябва да се махнеш от тази бъркотия.

— Никъде не отивам.

Значи, тя беше направила избора си.

— В момента не мога да бъда нежен.

— Не се нуждая от нежност. Нуждая се от теб.

Лявата му ръка се зарови в косата й, пръстите му се вплетоха в цялото това копринено червено великолепие.

— Надявам се, че няма да съжалиш за думите си, бебче. Защото в този миг имам голяма нужда от теб. Искам да забравя. Искам, мамка му, да забравя, че майка ми е извършила това, което убиецът не е могъл. Тя ни е заключила. Тя е подпалила пожара.

— А ти си извел всички, погрижил си се за тях и си бил истински мъж, Дрю. — В очите й блестяха сълзи, докато го милваше. — Тя дяволски много се е постарала да ви убие, но ти си спасил всички вас.

Но не беше. Не беше спасил баща си. Толкова години бе глупакът, който вярваше, че родителите му са били нещо чисто и прекрасно, което дяволът е погубил.

Беше намерил само едно-единствено чисто и прекрасно същество на този свят и сега то седеше в скута му и му предлагаше всичко.

И той щеше да го вземе. Впи устни в нейните, а ръцете й се обвиха около него. Тази жена не притежаваше и капка разум, но той не смяташе да се оплаква. Желанието бе заличило целия му гняв. Той се нуждаеше от нея. Ако можеше да й достави удоволствие, да я държи близо до себе си, може би в крайна сметка щяха да оцелеят от всичко това.

Езикът му се заигра с нейния, вкусвайки я като прегладнял мъж. Как бе възможно да му въздейства по този начин? Миналата нощ я бе любил два пъти, а ето че сега цялото му тяло изгаряше от страст. Тя беше единственият човек, който можеше да го накара да забрави. Беше глупак да мисли, че може да работи, когато единственото, което искаше, беше да я накара да крещи.

— Легни върху седалката.

Тя го погледна.

— Какво?

— Не спори с мен. Легни. — Той трябваше да контролира. През последните няколко часа бе изгубил самообладание. Това беше единственото място, където напълно можеше да господства.

Тя се обърна и легна с крака към него. Дрю свали обувките й и ги захвърли на пода. Толкова мека кожа. Ръцете му се плъзнаха с наслада от глезените до прасците й. Полата й беше скромна, но тези голи крака го възбуждаха. Меки и топли. Като всичко в нея. Това беше тя за него — всичката мекота и топлина, която му бе липсвала от години.

— Разтвори крака — нареди той.

В очите й вече горяха жарки пламъци и тя се разтвори за него.

— Мислех, че аз ще съм тази, която ще е на колене.

— Харесвам те по гръб — изръмжа Дрю и ръката му се придвижи по вътрешната страна на бедрото й. — Искам за малко да потъна в забрава. Искам да се потопя в твоя вкус, докосване и ухание. Имаш ли представа колко много обичам как откликваш на ласките ми?

— Никога не се е случвало с някого другиго, Дрю. Харесвам секса, но с теб е толкова различно. Нужно е само да влезеш в стаята и аз вече те желая.

Засега.

Прокара ръка по памучните бикини, които тя носеше. Вече бяха влажни. Плъзна пръсти под ластика и погали листенцата на цветето между краката й.

— Искаш ли да те вкуся, Шелби? Искаш ли да впия уста в теб и езикът ми да изследва всеки твой сантиметър?

Тя кимна.

— Да. Искам. Искам да впиеш устни в мен.

Пръстът му се плъзна по клитора й.

— Може ли да те смуча тук?

— Господи, да — отвърна тя задъхано. — Моля те.

Да, имаше нужда от това. Да чува Шелби да го моли, да се отваря за него, да му се отдава — това щеше да изпепели целия срам, който изпитваше. Вдигна грубо полата й нагоре и се наклони, доближи лице до нея и вдъхна опияняващия аромат на желанието й.

— Обичам уханието ти.

Тялото й неспокойно се раздвижи. Дрю се отдръпна и дръпна надолу бикините й. Наложи се малко да се поотмести, но успя да ги свали и ги захвърли настрани. Повече нямаше да й трябват. Харесваше му да си представя как тя се разхожда без бельо през остатъка от деня. Трябваше само да вдигне полата й и да вземе това, което беше негово.

— Обичам как изглеждаш. Ти си толкова красива. — Всяка част от нея беше прекрасна. Взираше се в женствеността й. Това беше най-съвършената женственост, която беше виждал. Пулсираща, влажна и идеална за него.

В миналото го бяха обвинявали, че е себичен, ала това не беше вярно. До този момент не беше познал истинската себичност. Всичко, което бе направил, е било с едничката цел да защити семейството си. Не беше прекарал студентските си години в развлечения, забави и себепознаване. Работеше по осемнадесет часа на ден, за да изплуват. „4Л“ не беше негова компания. Беше тяхна. Къщите и колите не бяха наистина негови. Те принадлежаха на семейството му.

Шелби беше негова. Само негова. В тази връзка бяха само те двамата.

— Излъгах, когато казах, че не обичам да се месиш в графика ми.

Дрю се наведе, доволен от простора в лимузината. Тя изви гръб, предлагайки му тялото си.

— Знам това. Сигурна съм, че си отличен лъжец, когато става дума за бизнес, но аз те виждам целия като на длан, Лолес.

Никой друг не го бе правил. Устата му се задържа над нея, вдъхвайки уханието й.

— Копнея да разпердушинваш графика ми, защото това означава, че искаш да ме видиш.

— Това означава, че съм загрижена за теб — съгласи се тя. — Означава, че искам да прекарваш повече време с мен и да се радваш на живота.

— Радвам се на живота много повече, откакто ти се появи в него. — Той целуна женствеността й. Само лека целувка.

Тя простена разочаровано.

— И аз се чувствам по същия начин, макар че в момента ми се ще да те цапардосам. Моля те, Дрю.

Той се засмя.

— Ти провали графика ми, за да ми покажеш колко много държиш на мен. Аз те дразня. Искам да те подлудя и сетне да ти дам това, което искаш. Мисля, че е честна размяна.

— В момента не ми се струва така. Как можеш да ми причиняваш това? Преди пет минути изобщо не мислех за секс, а сега съм напълно сигурна, че ще умра, ако не побързаш и не почувствам устата ти.

Той я близна, продължавайки да я дразни.

— Това ли искаш?

Задъханият й стон беше отговорът, от който се нуждаеше.

Дрю се намести и започна да й се наслаждава, като че ли бе най-зрелият и сочен плод на земята. Сладък и тръпчив, неповторим като самата Шелби. Той се гмурна по-надълбоко, езикът му я прониза.

Той я боготвореше отново и отново, стараейки се да не пропусне и сантиметър от скъпоценната плът. Заливаше я със страст, с обожание. Ръцете й се вдигнаха, заровиха се в косата му, когато притисна слабините си към устата му. Прошепна името му като молитва.

Дрю разтвори натежалите от соковете гънки и отново прокара език по тях. Мушна единия си пръст вътре в нея. Колкото и пъти да я обладаваше, тя си оставаше все така тясна. Толкова съвършена.

Стъклената преграда нямаше да попречи на шофьора да чуе вика й.

Дрю я притисна докрай и тялото й се изпъна като тетива на лък.

Най-после Шелби се отпусна, разтърсвана от тръпки, докато той лакомо поглъщаше соковете й. Бяха негови. Принадлежаха му, както и тя. Всеки неин оргазъм беше негов.

Целуна я за последен път, оттласна се от нея и ръцете му се стрелнаха към колана на панталоните. Пенисът му беше твърд и пулсиращ. Толкова готов за нея.

Тя поклати глава.

— Не, категорично не!

Дрю никога не си бе представял, че тези три думи могат да бъдат толкова съкрушителни.

Дишай дълбоко. Не го очакваше. Застави се да седне. Да се държи, като че ли не му пука. Защо тя не го желаеше?

— Имаш късмет, че държа резервен чифт бельо в бюрото си — изрече Шелби задъхано, докато смъкваше надолу полата си и се надигаше, за да седне.

— Предполагам, че винаги си подготвена. — Той не я поглеждаше. Взираше се през прозореца. Лимузината беше заседнала в задръстване. Чудесно. Сега имаше на разположение половин час, за да премисли къде беше сгрешил.

— Налага се. Работя в сграда, в която шефът е вечно възбуден хубавец, който, изглежда, много ме харесва. — Тя звучеше така, сякаш нищо особено не се бе случило. Просто още един ден.

— Предполагам.

Шелби се премести на седалката срещу него.

— Ти си най-докачливият мъж на земята. Всички мислят, че егото ти е с големината на Юпитер, но аз знам, че не е така. Рано или късно ще се научиш да ми се доверяваш, Лолес. Ти ми каза какво искаш. Аз също го искам.

Тя се отпусна на колене и сложи ръце върху бедрата му.

Отново се възбуди.

— Мислех, че приключихме.

Красивите й зелени очи се завъртяха.

— Знам. Както казах, рано или късно ще ми повярваш. Дотогава ще ми се наложи да се справям с докачливото ти его.

Прокара ръце по бедрата му и разкопча колана.

Имаше докачливо его само когато се отнасяше до нея. Не даваше и пукната пара за никого другиго. Ако някоя от миналите му любовници му бе казала да спре, той щеше да се изтърколи от нея и да се върне към работата си. Без да се разстройва. Без да се обижда. Хората невинаги бяха в настроение. Той не беше от мъжете, които настояваха за отплата.

Ала мисълта, че Шелби не го желае, беше съсипваща.

— Така е само с теб — промълви той тихо.

Усмивката, пробягала по лицето й, озари целия му шибан свят.

— Знам. Затова го приемам. Е, може да има и други причини. Като например една, за която си мисля в момента.

Тя смъкна ципа и разтвори панталона му. Ръката й докосна леко възбудата му и той усети как подскача от докосването й. Лакираните й с бледорозов лак нокти се пъхнаха под колана на боксерките и ги смъкнаха надолу, освобождавайки възбудената му мъжественост.

Дрю си пое дълбоко дъх, защото облекчението беше огромно. Тя го пое в ръка и нежно го погали.

— Знаеш, че си красавец, Дрю. — Очите й не се отделяха от члена му, докато прокарваше палец по главичката.

Ако го беше казал някой друг, той щеше да завърти очи и да се запита какво иска този човек от него. Ала казаните от Шелби думи го накараха да се изчерви.

— Радвам се, че мислиш така, но ми се струва, че трябва да посетиш очен лекар.

— Нищо подобно. Ти си много красив — настоя тя. — Освен това си изключително добър с езика. Ще трябва да се науча от теб. Обичам начина, по който ме поглъщаш. Искам да съм сигурна, че и ти ще изпиташ същото. Искам да харесваш начина, по който го правя.

Той не можеше да си представи, че би могло да е другояче. Харесваше му начина, по който тя ядеше препечената филийка. Може и да беше глупаво, но забелязваше всичко в нея. Пръстите му се плъзнаха в косата й и леко я усукаха. Да, той знаеше, че това й харесва. На Шелби й доставяше удоволствие, когато той поемаше контрола над определени ситуации.

— Ближи ме.

Тя го остави той да води, езикът й се стрелна и пробяга леко по възбудата му. Той едва успя да се възпре да не извика от върховно удоволствие. Тя потърка чувствителното място, дразнейки го, докато той не се изпълни с чувството, че всеки миг очите му ще изхвръкнат от орбитите.

— Поеми го. — Дрю наблюдаваше как устните й и се разтварят и членът му започна да изчезва. Езикът й се завъртя и усещането го прониза като светкавица.

— Още.

Тя го поемаше бавно, сантиметър по сантиметър. Езикът й не спираше. От горе до долу и после обратно, само за да започне отново.

Дрю се облегна назад, наблюдавайки я. Шелби нямаше нужда от тренировки. Притежаваше вроден талант, когато трябваше да достави удоволствие на мъжа, и това не го притесняваше. Беше щастлив, че всеки друг мъж, към когото е изпитвала чувства, е бил шибан идиот, за да я изпусне. Тя беше великолепна и той не желаеше да е поредният от редицата мъже, който ще я подведе или разочарова. Искаше да бъде единственият, на когото тя може изцяло да разчита.

Искаше да бъде много егоистичен, когато се отнасяше до нея.

Наклони бедрата си, когато езикът й отново се плъзна надолу.

— По дяволите, това е страхотно. Устата ти е страхотна. Мамка му, бебче, ти си идеална за мен.

Шелби продължи да му доставя удоволствие, а после лицето й се извърна към него с усмивка.

— И аз така мисля. Двамата работим добре заедно, Лолес. Така че следващия път, когато ти кажа да ме оставиш, не си мисли, че те отхвърлям. Мисли, че правя нещо супер готино, защото аз съм твоето момиче.

Неговото момиче. Неговото.

— Ще опитам, но не ме бива много в това. Трябва да знаеш, че бях зашеметен и всичко е заради теб. Заради теб, Шелби. Ти не приличаш на никого, когото познавам, и аз съм напълно запленен. Искаш ли да знаеш какво си мисля в момента?

— Планираш.

— Да. Опитвам се да изнамеря начин да те задържа близо до себе си дори когато се издъня и направя неща, които не харесваш. — Дори когато откриеш, че те лъжа.

Той би променил изцяло своя свят, ако това беше условието да я задържи. Ала просто не можеше да пожертва следващото поколение, защото това можеше да включва и неговите деца. Не би могъл да въвлече още едно поколение в скандал, който никога нямаше да стихне. Не можеше.

Тя му доставяше невъобразимо удоволствие. Ръцете му се бяха вкопчили в косата й, притискайки я към себе си.

Дишай дълбоко. Не свършвай. Не още.

Дрю не можеше да се контролира, докато устата й изцяло го поглъщаше. Възбудата му докосна нещо толкова дяволски меко, че Дрю не можеше да се сдържи нито секунда повече.

— Ще свърша. — Пръстите му сграбчиха косата й.

Тя не се възпротиви. Той се остави и й позволи да поеме контрола. Устните й го обсипваха с леки целувки, обладавайки го, вземайки всичко, което той й даваше. Дрю я наблюдаваше. Всичко, което представляваше той, беше нейно.

Ръцете му се вкопчиха в кожената седалка и той изкрещя името й, докато свършваше.

Притисна се към нея, докато тя поемаше всичко, което той й даваше. Ръцете му леко придържаха главата й, давайки й възможност да се отмести. Но тя не го стори.

Цялото му тяло се отпусна, във вените му се разля божествена наслада. Облегна се назад, всичките му мускули омекнаха. Не беше само тялото му. Цялата му шибана душа се отпусна и умиротвори, когато тя вдигна глава към него с усмивка на лице. Сякаш бе свършила нещо удивително.

— Луд съм по теб, Шелби. — Тя трябваше да го знае. Тази жена беше най-невероятният човек, който някога бе срещал.

Тя изтри с пръсти съвършените си пълни устни.

— Аз също съм луда по теб, Лолес. А ти имаш вкус на шибано слънце. Знаеше ли това?

Господи, той беше влюбен в нея.

Трафикът бавно се движеше, но Дрю беше дяволски сигурен, че той никога нямаше да може да помръдне.