Силвия Дей
Еуфория (9)

8

Почувствах истинско облекчение, когато на следващата сутрин стигнах в офиса.

Джакс бе мрачен и необщителен, когато се събудих. А минутите, които прекарахме заедно, преди да излезем, бяха изпълнени с напрежение. На път към метрото изпратих съобщение на татко да ми се обади, когато може, после прегледах пощата си. Усетих прилив на адреналин, когато забелязах името на Диана. Почти бях забравила за услугата, която бях поискала от нея. Но сега, когато си спомних, нямах търпение да получа новини.

„Моля те, дано имаш нещо за мен“ — промърморих на себе си, щом стигнах до спирката и забързах нагоре по стълбите към улицата. Отчаяно исках да науча нещо, каквото и да е, което да хвърли светлина върху мъжа, когото обичах.

За съжаление, в мейла пишеше само да й се обадя, а когато опитах да звънна, се включи гласова поща. Не отговори на обаждането ми, докато стигнах „Сейвър“, а там изключих звука и прибрах телефона си.

— Добро утро! — поздравих Лей, щом я видях да влиза.

— Добро утро! — Шефката ми наклони глава настрани. — Наред ли е всичко?

Премигнах, изненадана от въпроса.

— Всичко е идеално.

Тя се поколеба, после каза:

— Ела в кабинета ми.

Поех си дълбоко въздух, за да се подготвя за разговора, какъвто и да бе той, и я последвах.

Лей подмина бюрото си и се насочи към един от фотьойлите до масата. Изглеждаше по-млада с разпусната си права коса въпреки екстравагантния сребрист кичур. Изчака да заема отсрещния фотьойл и едва тогава започна:

— Отношенията ни през последните седмици бяха… малко напрегнати. Наистина съжалявам за това.

Напрежението се смъкна от раменете ми.

— Аз също.

— Тревожа се и… имам своите притеснения за Джаксън… но всъщност — отметна коса, за да ме погледне в очите — проблемът си е мой. Пренасям собствения си опит върху теб.

— Имаш предвид Иън.

Изви устни в безрадостна усмивка.

— Сигурно е очевидно, че го обичах. Той беше целият ми свят. Ако тогава ме беше попитала, щях да ти кажа, че никога не би ме предал. Че не е такъв човек. Щях да ти кажа, че ме обича прекалено много, за да постъпи по подобен начин.

— Какво се случи? — Никога преди не бях повдигала темата, но сега, когато Лей сама отвори вратата, си умирах да разбера какво точно е превърнало шефката ми в жената, която бе днес.

— Работехме по една сделка. Преговорите бяха тежки, но аз имах предимство и Иън ме остави да го използвам. — Замисли се и на иначе гладкото й чело се появи бръчка. — За нещастие, понякога толкова се увличам от самия лов, че забравям да следя плячката.

Погледна към небето на Манхатън през прозореца.

— Бях прекалено уверена и настоявах да получа твърде много, без да давам достатъчно. И още по-лошо, накарах мъжа от другата страна на масата за преговори да се почувства незначителен и безсилен. В един момент той реши, че ще направи абсолютно всичко, за да ме постави на мястото ми.

— Какво място?

— Зад Иън, не до него. Навярно Брус се е почувствал обиден, че Иън го накара да води преговори с мен. Не мисля, че някога ме е възприемал като негов партньор, просто е виждал в мен мацката, която Иън чука, и затова използва връзката ни срещу нас.

— Как?

— Постоянно си уреждаше срещи с мен, като настояваше, че иска да му изясня определени точки от плана или да обсъдим алтернативни сценарии. Срещахме се в ресторантите на хотелите, в които отсядаше по онова време, точно както с теб се видяхме с близнаците Уилямс във „Фор Сийзънс“. Едва по-късно разбрах, че е събирал улики, за да докаже, че имаме афера.

— О, Лей! — Усетих частица от страданието, което все още се таеше в нея, тонът й бе наситен с толкова болка. — Какво направи?

— Нищо. И навярно сбърках. Иън е склонен към ревност и беше особено раним в това отношение. Отказах да потвърдя или да отрека обвиненията му, защото бях ужасно наранена от факта, че ги приема сериозно. Казах му сам да си направи изводите и очевидно не са били в моя полза.

— Господи! Съжалявам.

Сви рамене, сякаш да отхвърли симпатиите ми, но ми се усмихна тъжно.

— Беше много отдавна.

Нервно забарабаних с пръсти по фотьойла. Чудех се дали да обсъдя Джакс с човек, който му няма доверие. Ценях мнението на Лей, но то не беше обективно, когато ставаше въпрос за Джаксън Рътлидж.

Накрая реших да й кажа именно защото е предубедена. Исках да чуя възможно най-лошото мнение.

Лей се наведе към мен, докато говорех, а щом приключих, постави лакти на коленете си и отпусна брадичка върху ръцете.

— Значи има неща, които не споделя с теб. Хората пазят тайна по две основни причини: за да защитят себе си или за да защитят другиго. Имаш ли представа в коя посока се е насочил Джаксън?

— Не съм сигурна. Предвид всичко, с което сме се сблъсквали досега, предполагам, че може да се опитва да… ме предпази от нещо. Но… Не мога да се отърва от чувството, че не е искал да знам, защото използва семейството ми за своя изгода.

— Ако случаят е такъв, едва ли ще е последният. Как би го приела?

— Бясна съм отсега! Как е възможно да твърди, че ме обича, и после да прави неща, с които никога не бих се съгласила?

— Това е въпрос, който трябва да зададеш на него. И колкото по-рано, толкова по-добре.

Лей просто потвърди онова, което вече знаех, но пак беше ценно да чуя, че някой подкрепя решението ми.

Сега просто трябваше да се подготвя за онова, което ще направя, щом науча отговора.

 

 

По време на обедната почивка проверих телефона си и открих, че имам пропуснато обаждане от Диана. Тръгнах към една от заседателните зали на „Сейвър“, за да говоря на спокойствие, и минах край Лакони, която подреждаше нов дисплей с подбрани подправки и сосове на рафта зад рецепцията.

Махна ми, когато ме видя, и аз й направих комплимент за убийствения червен костюм с панталон, който носеше.

Усмихнах се, щом влязох в същата заседателна зала, в която заведох Джакс, когато посети „Сейвър“. Споменът ми помогна да се поотърся от напрежението, докато набирах номера на Диана.

— Джиана — поздрави ме тя. — Радвам се, че най-после приключихме с играта на пропуснати обаждания.

— Аз също. Как си?

— Отлично. Изчакай за секунда. Само да се преместя на по-тихо място.

След миг множеството гласове край нея внезапно утихнаха.

— И така, поразрових се за Рътлидж, като се фокусирах върху Лесли Рътлидж, както ти предложи. Имаш страхотен инстинкт, с нея уцелих златна мина!

— О?! — Почувствах вина и по гърба ми пробяга хладна тръпка.

— Семейството я е изпратило в санаториум за няколко месеца. И след като излиза оттам, тя напълно изчезва от публичното внимание. Тогава се ширеха някои слухове, но нищо конкретно, а сега имам достоверен източник.

Стомахът ми се сви и започнах нервно да крача из залата.

— Не мога да потвърдя каква точно е била болестта й — продължи Диана, — но жената очевидно е била отлъчена. Имала е проблем и те просто са я покрили далеч от очите на всички.

— Няма как да го знаеш! — Спомних си снимките на Лесли в хола на Джакс. Не я беше забравил.

— Напротив. Мога. Само секунда. — Долових как прикрива телефона с ръка. После продължи: — Както и да е. Когато публикувам историята, ще излязат още подробности. Винаги става така.

Изправих рамене в истинска паника.

— Когато публикуваш историята ли? Какво искаш да кажеш?

— Това е новина и трябва да стане обществено достояние.

— Сделката ни не беше такава!

— Каква сделка? — изстреля в отговор Диана. — Не сме имали никаква сделка, освен да платиш за времето ми, а сега дори няма да ти взема парите, защото проучването ще се изплати по други начини.

— Не може да публикуваш историята — изсъсках, докато обикалях заседателната маса с ядосани крачки.

— Вече я изпратих, Джиана. Твоето име не е споменато никъде, така че не се тревожи. Виж, трябва да затварям. Просто исках да те предупредя и да ти благодаря. Пази се!

Диана затвори и телефонът ми се изключи още преди да го сваля от ухото си.

* * *

Излязох от залата вбесена. Бях толкова озверяла, че не виждах ясно. Ядосвах се на самата себе толкова, колкото и на Диана. Как не предвидих възможността да използва информацията, която е открила?

— Мъжът ти определено знае как да те глези — подхвърли Лакони, когато минах покрай нея. — Преди малко оставих пратка на бюрото ти.

Клюмнах, чувството за вина се стовари тежко върху раменете ми. Гледката на белите лилии до телефона на бюрото ме задави.

Взех картичката, прикрепена към букета.

Размахвам белия флаг и се предавам.

Обичам те, скъпа. Довечера ще говорим.

Подписана бе от Джакс, но подписът се размаза от сълзите ми.

Посегателството върху личния му живот дори не бе най-лошото. Страхувах се, че огласяването на толкова интимни откровения за майка му ще го нарани дълбоко. Снимките й в дневната на нашия дом бяха доказателство колко я обича, но отказът му да говори за нея показваше, че темата е болезнена.

А сега светът щеше да научи за нея и вината бе моя.

Докоснах мекото кадифено цветче на орхидеята. „Съсипахме нещо перфектно“ — промълвих.

Отпуснах се на стола и започнах да обмислям как да кажа на Джакс какво съм направила.

 

 

Имах ясен план как точно да подхвана темата за публикацията на Диана, но когато асансьорът стигна до апартамента и вратите се отвориха, попаднах в истински хаос.

Спрях шокирана. Входната врата беше отворена и вътре се виждаха десетина мъже и жени в костюми, които крачеха из дневната ми и говореха по телефона.

Гаденето, което усещах през целия ден, се влоши и за миг ми се стори, че ще повърна в коридора.

Прекрачих прага и се огледах за Джакс. Не успях да го открия, но видях Паркър. Застанал бе пред секцията с телевизора и не отделяше поглед от снимките на мъртвата си съпруга. Той би изпъкнал сред всяка тълпа със самото си присъствие, но неподвижността му в хаоса от френетично крачещи костюмари прикова цялото ми внимание.

След секунда Паркър обърна глава и изражението му се промени, щом ме видя. Закрачи към мен.

— Какво става? — попитах, макар да се опасявах, че знам отговора.

— Опитваме се да потушим един пожар. Съжалявам, че така превзехме жилището, но Джаксън предпочита да работи от домашния си кабинет.

— Мога ли да помогна с нещо?

Сви намръщено устните си, които толкова много приличаха на тези на Джакс.

— Няма да откажа едно питие, за предпочитане по-силно.

— Добре. — Погледнах към шкафа до прозореца, където държахме най-добрите питиета от целия свят в кристални гарафи. На тяхно място обаче видях само ваза с цветя. — Ще ти налея нещо.

— Благодаря! Ще занеса чантата ти в спалнята — предложи и протегна ръка.

Отдалечи се по коридора и аз започнах да се провирам между хората, които крачеха из претъпканата всекидневна.

Дочувах откъслечни разговори.

… потвърди източника…

… трябва да помислим за обвинения в клевета и очерняне…

… не е много мъдър ход да обявявате война на семейство Рътлидж…

Ръцете ми трепереха, когато отворих вратата на шкафа. Кристалните гарафи бяха прилежно подредени вътре, но бяха абсолютно празни. Отправих се към кухнята и открих, че хладилникът за вино също е празен.

Напълно объркана, погледнах Паркър, когато се върна.

— Изглежда, нямаме нищо за пиене.

— И аз не успях да открия.

— Съжалявам. Ще се обадя на портиера. Нещо определено ли ти се пие?

Той докосна ръката ми.

— Сам ще се погрижа. Ти можеш да се спасиш от цялата тази лудница в спалнята си.

— Иска ми се някак да помогна.

— Просто се грижи за сина ми — промърмори. — Остави останалото на мен.

Отворих уста, но от нея не излезе и звук. Не знаех какво да кажа. Накрая кимнах и тръгнах по коридора, подминах вратата на спалнята и се насочих към кабинета на Джакс. Беше сам, стоеше пред прозореца с кръстосани ръце и крещеше на някого в слушалката на хендсфрито.

— Записите ни трябват. Да, разбирам и не ми пука… Не си мисли, че това няма да застигне и теб, без значение за какво точно става въпрос… Абсолютно. Обади се на този номер. — Докосна бутона на слушалката, после рязко се обърна и застина, когато ме видя до бюрото си.

— Джия…

Замлъкна. Прекара ръка през косата си и тихо изруга. Изглеждаше изморен и напрегнат. Съблече сакото си и го метна на стола до стената. Елекът му бе разкопчан, горното копче на ризата — също. Вратовръзката му висеше разхлабена, а едва наболата брада по стегнатата челюст му придаваше опасен вид.

— Здравей — казах тихо.

— Скъпа — въздъхна Джакс, — съжалявам за всичко това. Изскочи нещо и трябва да се погрижим.

— Какво е?

— Получихме сигнал за статия, която навярно ще бъде публикувана утре, и се опитвам да науча подробности за журналистката и материала.

Преглътнах тежко.

— Диана Джонсън.

Джаксън замръзна.

— Познаваш ли я?

— Излизаше с Винсент.

— Мамка му — намръщи се. — Ще ми трябват всичките й контакти: имейл, мобилен телефон, домашен телефон, адрес…

— Добре — пристъпих към него. — Трябва да поговорим, Джакс.

— Знам и ще го направим. Но точно в момента не мога.

— Всичко това е по моя вина.

Той се приближи и ме целуна по челото.

— Не. Трябваше да говоря с теб за Тед и…

Телефонът на бюрото му започна да звъни.

— Налага се да вдигна. — Докосна слушалката на ухото си.

— Рътлидж — каза сухо. — И това е нещо. Колко бързо можеш да ми ги изпратиш?

Обърна ми гръб и аз стиснах юмруци. Излязох, за да взема телефона си и да му дам информацията, която поиска. Трябваше да изстрелям всичко, преди да ме прекъсне отново. Мразех факта, че се налага да го изненадам така неприятно, но той просто трябваше да знае.

Върнах се в кабинета с телефона в ръка и затворих вратата след себе си. Джакс бе приключил с разговора, седеше на бюрото и четеше нещо на монитора.

— Разполагам с информацията, която поиска — казах, докато вървях към него. — Диана е написала статия за майка ти. За това как семейството я е изпратило в клиника.

Отметна глава, сякаш съм му нанесла физически удар.

— Говорила си с нея?

Преглътнах болезнената буца в гърлото си.

— Преди седмици. Днес следобед отново се чухме. Съжалявам, Джакс. Изобщо не трябваше да се свързвам с нея. Нямах представа, че…

Той ме гледаше втренчено, без да мига, толкова неподвижен, сякаш бях отнела основата под краката му.

— Седни — нареди ми с опасно мек тон. — И ми обясни за какво, по дяволите, говориш.

Буквално паднах в стола пред бюрото му, краката ми трепереха неудържимо от начина, по който ме гледаше. Тъмните му очи бяха като на акула — стоманени и безжизнени.

— Помниш ли, когато ти казах, че ще направя някои проучвания…

— И си отишла при шибан репортер? — Скочи на крака и стовари длан върху писалището. — Да не си откачила?

— Свързах се с Диана като с приятел. Преди да ми обясниш, че оттук нататък целият ми живот ще е публичен.

— Осъзнаваш ли какво си направила? Колко проблеми може да създаде всичко това? Заболяването на майка ми не трябваше да става храна за шибаните медии!

— Джакс… — Изправих се и трепнах, когато той се дръпна от бюрото толкова рязко, че преобърна стола си. — Знам, че е ужасно лично… и болезнено, но много семейства се сблъскват с психични заболявания. Хората ще разберат и…

— Тя не беше луда, Джия — заяви студено. — Беше алкохоличка.

Отровата в гласа му ме свари неподготвена.

Джаксън се обърна към прозореца.

— Не успя да издържи на напрежението.

Това единствено изречение ми каза толкова много. Сълзите запариха в очите ми, когато в съзнанието ми нахлуха спомени и започнаха да се преподреждат в ясна картина.

— Алкохолизмът е заболяване, Джакс. Сам го каза.

— Беше слаба — скръсти ръце той. — И се омъжи за грешния човек.

— С баща ти са се обичали. Така ми каза преди.

Сви рамене.

— Паркър се опитваше да промени света. А тя би предпочела мъжът й да сменя крушки или каналите на телевизора.

— Не е харесвала политиката, така ли?

— Не харесваше живота, свързан с нея. — Погледна ме. — Политическите въпроси изискват съюзници, а съюзниците изискват компромиси. Тя не харесваше някои от компромисите, които трябваше да се правят. Алкохолът бе течната й смелост. Използваше го като патерица, на която да се подпира.

Отпуснах се в стола, пречупена от полярните емоции, между които се люшках цял ден. Единственото, което исках, бе да се сгуша в леглото с Джаксън и просто да го прегръщам, но знаех, че той никога не би ме оставил да помогна. От това болеше.

— Джакс… Когато ми каза, че стресът е унищожил някой, когато обичаш, говореше за нея, нали?

Той трепна и най-после усетих, че имам следа, която ще ми помогне да го разбера. Със сигурност вече разбирах защо се разпали толкова заради питието ми в „Роси“… и защо изведнъж в апартамента не бе останала и капчица алкохол. Ако е мислел, че ситуацията с Тед и баща ми е достатъчна, за да ме подтикне да пия, е напълно естествено да се разтревожи как ще ми се отразят бъдещите — и далеч по-стресови — инциденти. А и не можех да забравя, че се срещнахме в бар.

— Много приличаше на теб — каза с тон, който изобщо не звучеше като комплимент. — Семейството й… очакванията как ще изглежда връзката с баща ми. Мислеше, че да имаш политическа позиция и да я отстояваш, е по-скоро избор, а не отговорност.

Почувствах необходимост да защитя Лесли Рътлидж — жената, която никога нямаше да срещна, но добре разбирах. Животът с правилата, които Джакс поставяше, а невинаги спазваше, не беше лесен.

— Ако сте я държали в неведение, както правите с мен, не мога да я обвиня, че понякога не е била на едно мнение с вас.

— Баща ми й казваше всичко и това бе грешка. Искаше да получи одобрението й, но всъщност само я отблъсна. Понякога резултатът оправдава средствата, а те са грозни.

Колебливо си поех въздух.

— Толкова си й ядосан!

— Имам пълното право! Накара ме да избирам между нейната гледна точка и тази на баща ми. Никой не бива да бъде тласкан към подобен избор, най-малкото един тийнейджър. — Тръсна глава. — В момента не мога да обсъждам това с теб. Трябва да… направя нещо. Да огранича щетите. Ако изобщо е възможно.

— Какво да направя аз?

Джакс затвори очи и наведе глава. В позата му се четеше такова поражение, че сломи сърцето ми, но следващите му думи ми нанесоха зееща рана.

— Най-добре е тази вечер да спиш при братята си. И си вземи дрехи за няколко дни.

Заболя ме толкова, че нападнах, за да се защитя:

— И майка си ли отрязваше така? По този начин ли се държиш с хората, които те обичат, когато ти създават неудобства?

— Тя имаше много недостатъци — процеди Джакс през стиснати зъби, — но никога не ни е саботирала.

— Не е честно! Направих грешка и не мога да ти опиша колко съжалявам. Но я направих, защото те обичам, а не за да те нараня.

Той отвори очи.

— Цялата тази връзка бе грешка.

Думите му прозвучаха толкова сухо и окончателно, че кръвта във вените ми се превърна в лед.

— Знаеш ли какво, Джаксън Рътлидж? Майната ти!