Силвия Дей
Еуфория (8)

7

— Изглеждаш фантастично — възкликна най-добрата ми приятелка Лин, докато ме оглеждаше. — Не съм те виждала толкова красива от Вегас!

— Е, оттогава минаха цели две години, така че не очаквай да съм особено въодушевена от комплимента.

Шегувах се и тя го знаеше, точно както аз самата бях наясно, че напоследък наистина изглеждам добре.

След три седмици съвместен живот с Джакс бях отслабнала с повече от два килограма — следсватбена секс диета, само че без сватба. Джаксън бе ненаситен, а и аз започнах да се храня по-добре заради него. Няма по-голям стимул за здравословен режим от това да знаеш, че някой ще те вижда гола всеки ден.

Лин се засмя и огледа „Роси“.

— Ресторантът също изглежда страхотно!

И двата ни семейни ресторанта процъфтяваха, което отчасти се дължеше на медийните публикации за мен и Джакс. Докато бяхме разделени, полагах съзнателни усилия да избягвам всичко, свързано с него, така че не знаех колко често името му се появява в новините. Беше казал, че клюкарските блогове и папараците от социалните медии ще се влюбят в мен, но не бе споменал колко обичат него. Хората искаха да го видят в Сената. Беше млад, безумно красив, част от клана Рътлидж и безскрупулен, без да прекрачва границата.

— Захарчето все още изглежда невероятно вкусно — продължи Лин, приковала поглед във Винсент, който работеше зад бара.

Той вдигна глава, видя я и намигна.

— Замълчи сърце! — каза тя, прибра един немирен кичур от червената си коса зад ухото и изпрати въздушна целувка на брат ми.

— Самочувствието му и без това е доста голямо! — изръмжах.

— Не бих отказала да разбера размера и на други негови неща…

— Уф — направих отвратена физиономия.

Предложила бях на приятелката си да се видим в „Роси“, защото ми се искаше да се отпусна и да не се тревожа, че някой ще ме снима ненадейно. Вече бях свикнала да имам бодигард през цялото време, но в „Роси“ към него се добавяше и семейството ми, което стриктно следеше никой да не нарушава личното ми пространство.

Обясних на Лин ситуацията и тя ме погледна съчувствено.

— Много ли е зле?

— Не е съвсем непоносимо. Не съм знаменитост. Но сякаш винаги се намират по един-двама фотографи, които дебнат наоколо.

— Папарашки гадини!

Свих рамене, вече ги бях приела за част от живота си. Всеки път, когато започнех да се дразня прекалено, си припомнях, че Джакс бе разбил и моето, и своето сърце, за да ме предпази от цялото това внимание. А ако бях научила нещо през последните три седмици, то бе колко щастлива ме прави животът с него. Не си спомням някога да съм била по-щастлива.

— Просто трябва да съм по-внимателна. Това е.

Лин се извъртя на високия стол, за да ме погледне, като игриво клатеше напред-назад дългите си крака. Облечена в дълга флорална рокля и накичена с куп гривни и колиета, които сама правеше и продаваше, приятелката ми бе въплъщение на бохемската елегантност.

— Как е Джаксън все пак? В ежедневието, имам предвид. В интервютата изглежда толкова… сериозен.

— Така е. Но може и да е игрив. И забавен. Разсмива ме всеки ден.

Тя се ухили.

— Виж си усмивката само! Почти компенсира консервативната му политика.

Направих отегчена физиономия, не исках да навлизаме в спор за либералните възгледи на Лин. Оставях темата на татко, който обичаше да обсъжда с нея еднаквите им позиции по политически въпроси.

— Но понякога е и ужасно инатлив, безразсъден и направо отчайващ…

— Тоест мъж.

— Да.

— Та… като споменахме политиката.

— Не сме — казах твърдо.

Лин се усмихна широко.

— Аз я споменах. Успяхте ли вече да съберете семействата си на едно място?

— Още не. — Потропвах с крака по месинговата тръба под бара. — Планираме късна закуска в събота. Само тогава можем да се съберем всички.

— Боже! Трябва да ми разкажеш подробностите. Ще ми се да можех да подслушвам. Това ще е закуската на закуските!

Не беше далеч от истината. В повечето отношения Роси и Рътлидж бяха от две напълно различни породи.

Отхапах парче брускета и погледнах телефона си, който избръмча на бара. Усмихнах се, щом видях съобщението от Джакс: Донеси вкъщи лазаня.

Лин също го прочете:

— Само не ми казвай, че вече е дошъл краят на романтиката!

Телефонът ми извибрира отново.

Аз се погрижих за сладоледа, който ще ближа от тялото ти…

Приятелката ми се разсмя и аз я последвах.

— Имам нужда от гадже… — Плъзна поглед към Винсент, който правеше коктейл. — Или поне от свалка за една нощ.

Реших да я разсея от брат ми сърцеразбивача.

— Как е работата?

— Доста съм заета. — Заигра се с дългия си гердан. — Интернет продажбите набират скорост. Ако наемът и данъците ми продължат да се увеличават, може да затворя магазина и да се фокусирам само върху онлайн продажбите.

— Наистина ли? Но ти обичаш този магазин!

Знаех колко труд положи Лин, за да го отвори, и колко й се искаше да докаже, че изработката на бижута и грънчарството не са просто безполезно хоби.

Тя сви рамене, но си личеше, че се тревожи.

— Няма да е толкова зле. Ще мога да определям сама кога да работя и ще разполагам с време за планиране на нови концепции. Освен това ще пътувам до повече конференции и изложби, което вероятно ще е полезно.

Искаше ми се да подкрепя оптимизма й.

— Няма да е лошо да ми оставиш малко визитки. Носех аметистовите ти обеци на едно парти миналата седмица и получих куп комплименти за тях.

— Така ли? — Лицето й светна. — Това е чудесно! Благодаря ти.

Направих жест на Винсент да ни сипе още бира, докато Лин вадеше визитки от гигантската си дамска чанта.

— А твоята работа как е? — попита, докато ми ги подаваше.

— Добре.

— Все още ли ти харесва?

— Ами да… — усмихнах се на брат си, който ни донесе две нови пълни чаши и отнесе празните.

— Какво премълчаваш?

Хвърлих бърз поглед към Лин. Най-добрата ми приятелка бе твърде проницателна.

— Нищо.

— И шефката ти одобрява напълно връзката с Джаксън?

Въздъхнах и посегнах към брускетата.

— Не говорим по темата. Което е напълно нормално, тя ми е шефка, а не приятелка, но все пак…

— Мислиш ли, че има проблем с това?

— Бих казала, че го приема доста добре, като се има предвид, че мъжът, с когото живея, е бизнес партньор на онзи, който тотално я прецака. Все още ми доверява поверителна информация, но… Между нас се появи нещо, което го нямаше преди.

И това ме тревожеше. Много.

— Какво ще правиш?

— Какво мога да направя? — Сдъвках и преглътнах, като прокарах хапката с глътка бира. — Реших, че тя просто изчаква, за да види как ще се развият нещата. Когато мине достатъчно време, може би ще започне да приема ситуацията по-добре.

Лин сбърчи нос.

— Обсъждала ли си въпроса с Джаксън?

— Не мога. Той е свикнал да оправя нещата. Ще иска да се намеси и да изглади проблема, което може да направи ситуацията още по-неловка.

— Това май е най-добрата реклама, която можеше да му направиш пред мен. Всяка жена си мечтае най-добрата й приятелка да попадне на мъж, готов да се бори с всичките й дракони. — Намигна ми. — И да ближе сладолед от нея.

Разсмях се и се обърнах, за да огледам препълнения ресторант. Клиенти чакаха във фоайето до рецепцията, масите се вдигаха и местеха бързо и ефикасно благодарение на настояването на баща ми за силен обслужващ персонал. Семейства се смесваха с двойки и приятелски групи, а популярна телевизионна звезда се радваше на илюзията за анонимност от любимата си маса. С периферното си зрение улових проблясването на светкавица от фотоапарат, която привлече вниманието ми към няколко маси, където очевидно се празнуваше рожден ден. Над жуженето от разговорите и потракването на приборите от уредбата се носеше гласът на италиански тенор, който пееше за любов и за загуба.

Почувствах се изпълнена със задоволство, както се случваше често, когато съм в „Роси“.

— Да не би адът да замръзна току-що? — попита Лин.

— Какво?

Тя направи знак с брадичка и аз се обърнах. Премигнах, когато видях баща ми да стои до Тед Рътлидж, който бе преметнал ръка през рамото му. Тед бе облечен в костюм с вратовръзка, докато баща ми носеше обичайната си бяла готварска риза, черни панталони и червена престилка с логото на „Роси“. Джовани Роси все още бе прекрасен мъж с гъста прошарена коса и масивна челюст. Появи се фотограф и им направи снимка.

— Не виждам добре оттук — започна Лин. — Това на ревера му предизборна значка ли е?

Погледнах първо към татко, а после и към Тед. Нямаше съмнение, че нещо е закачено на сакото му.

— Тази седмица идва за втори път — каза Винсент зад мен.

Погледнах брат си и видях, че е стиснал зъби.

— Не знам нищо по въпроса — обясних.

— Така ли? — Взираше се изпитателно в мен с тъмните си очи. — А дали и Джаксън не знае?

 

 

Лин си тръгна към осем, но аз реших да остана и да изчакам, докато ресторантът затвори, за да поговоря с татко. А и тази вечер смятах да се върна в мансардата при Анджело и Винсент.

Не ми се щеше да навлизам в спорове с Джакс, когато съм уморена и раздразнена, затова му изпратих съобщение, че няма да се прибирам, и пуснах телефона обратно в чантата си. Отпивах от чаша анисета, гарнирана с лимон. След гледката на татко с Тед анасоновият ликьор ми действаше успокояващо.

Усетих, че Джакс влиза в ресторанта, преди да го видя. Винаги съм била настроена на неговата честота, но откакто заживяхме заедно, радарът ми бе станал още по-чувствителен.

— Джия. — Плъзна ръце собственически по бедрата ми и топлината му изпрати огнени тръпки по гърба ми.

Погледнах Винсент, който се мръщеше насреща ни, и се обърнах през рамо към Джаксън.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да те взема — отвърна, докато обвиваше талията ми с ръце. — Нали не мислеше, че ще те оставя да спиш другаде?

Допих питието си.

— Не знаех, че съм затворник.

Щом долови тона ми, замръзна.

— Ако ще се караме, да го правим вкъщи.

— Не искам да се караме, точно затова не се прибрах.

Джакс направи няколко крачки назад.

— Да вървим.

— Не ме слушаш.

Завъртя ме на седалката и се наведе над мен.

— Все още не си казала нищо, което си струва да чуя.

— Моля?

Изгледах го остро, като се опитвах да не обръщам внимание колко секси изглежда в черния пуловер с V-образно деколте и свободните дънки.

Постави ръце на бара от двете ми страни и ме хвана в капан.

— Няма да те оставя тук да пиеш и да продължаваш да се ядосваш за онова, което те е вбесило, каквото и да е то. И със сигурност няма да спя сам.

— Дръпни се, Джаксън — нареди Винсент и се приближи към нас.

Джакс рязко вдигна глава:

— Ти си й брат и се грижиш за нея, уважавам това. Но тя е моето момиче, аз я обичам и би трябвало и ти да се отнасяш с уважение. Не си пъхай носа в нашите отношения.

— Ако не иска да тръгва, няма да тръгва.

— Не говорете така, сякаш ме няма — намесих се рязко и изгледах и двамата предупредително. — Не ми харесва разни Рътлидж да идват тук и да тормозят мен и семейството ми. Каза, че искаш да ни предпазиш от прекалената публичност, не да ни излагаш на показ пред всички.

Пролича си, когато Джакс осъзна какво ме е вбесило. Но после лицето му отново стана неразгадаемо.

— И ще се радвам да го обсъдиш с мен… вкъщи.

— Късно е, а утре съм на работа. Пък и искам да поговоря с татко за това с Тед, каквото и да е то. Очевидно не знам нищо по въпроса, защото никой не е счел за нужно да ме уведоми.

— Аз вече говорих с баща ти — отвърна Джакс. Звучеше толкова снизходително разумно, че изскърцах със зъби. — И не искам да чувам оправдания за късния час, при положение че седиш тук и пиеш.

— Само за информация, Джаксън, достатъчно голяма съм, за да пийна чаша ликьор или каквото и да е друго, което ми се допие.

— А дали си достатъчно зряла?

— Какво, по дяволите, значи това?

Протегна се и грабна чантата ми от закачалката под бара.

— Напиването не помага на никого.

— Не се напивам!

— Добре — усмихна се. — Значи нямаш причина да останеш.

— Джакс…

— В момента и двамата трябва да замълчим. — Наведе се, докато очите ни се изравниха. — Няма вариант, при който си тръгвам оттук без теб.

— Джиана — погледна ме Винсент, — искаш ли да се намеся?

— Всичко е под контрол. — Плъзнах се от високия стол и стъпих на крака, вече бях в настроение за истински скандал. И щеше да е поне донякъде честно Джакс да се изправи само срещу мен. Ако се намесеха и братята ми, щяха да се разлетят юмруци. — Ще ти звънна по-късно.

Джакс кимна на Винсент вместо „чао“, а после ме хвана за лакътя и ме поведе навън. Освободи бодигарда, който пазеше на входа, излязохме в хладната нощ и той ме насочи към лъскава секси кола, спряна на място, забранено за паркиране.

Огледах автомобила, докато Джакс ми отваряше вратата. Не беше от колите, които човек би взел под наем. Но пък перфектно пасваше на Джаксън.

Впечатлението ми се затвърди, когато той седна зад волана, разбуди двигателя и се отдели от тротоара пъргаво и с мощен рев.

По пътя към апартамента Джакс не каза нищо повече и остави напрежението помежду ни да се сгъсти и нажежи. Управляваше скъпата спортна кола с увереност и лекота, напълно спокоен сред хаоса на манхатънските улици и агресивните криволичещи таксита.

Когато влязохме в асансьора на сградата, вече не можех да понеса тежкия му втренчен поглед и наруших мълчанието.

— За какво си говорил с баща ми?

— Да представим „Роси“ като успешен малък бизнес, който все повече се разширява.

— Къде да го представите?

— В рекламни материали.

Скръстих ръце.

— Политически материали?

Вдигна вежди.

— Че какви други?

— Защо не ми каза?

— Защото не говорим за работа. Нито за твоята, нито за моята.

Вратите на асансьора се отвориха и той ме подкани с жест да изляза. Въведох кода и прекрачих в апартамента.

— Мисля, че трябва да изясним нещо. — Хвърлих чантата си на стола. — Моето разбиране винаги е било, че работата ти е свързана с финанси.

— А ти работиш с Лей Янг — контрира той, докато затваряше вратата след нас. — Но това не те спира да се намесваш и в бизнеса на семейството си, нали?

Минах покрай него.

— Никога не бих говорила с баща ти, без да ти кажа.

— Не можеш да си сигурна. — Свали пуловера си и аз не се сдържах да огледам прекрасно изваяното му голо тяло. — А и защо не си ядосана на баща си, че не ти е казал?

Беше прав донякъде, което ме вбесяваше. Как така изведнъж излезе, че аз съм се държала глупаво?

— Какво правиш?

Джакс се отправи към коридора.

— Приготвям се да си лягам.

— Твърде съм вбесена, за да спя с теб.

— Миличка — погледна ме през рамо, — чувствам се по същия начин.

Изритах високите си токчета и го последвах в спалнята. Той свали обувките си, смъкна дънките и за секунда остана напълно гол.

Под дънките нямаше бельо.

За минута мозъкът ми блокира, после отвърнах на провокацията, като и аз се съблякох.

— Не искам никой да използва семейството ми.

— Не искам приятелката ми да се съмнява в мотивите ми.

Джаксън дръпна завивките и се пъхна в леглото.

— И все пак непрекъснато повтаряш, че не може да се вярва на семейството ти.

Облегна се на таблата.

— Но ти не си ядосана на семейството ми, нали? Ядосана си на мен. И вместо да ме попиташ за проблема, реши да пиеш и да ме изолираш.

— Изобщо нямаше да се наложи да те питам, ако ми беше казал предварително. — Тръгнах към банята. — Но както и да е. Ти винаги си прав, нали, Джакс?

— На мен пък ми се струва, че винаги греша — промърмори след мен.

Пуснах душа и започнах да свалям грима си, докато водата се стопли. Като влязох в кабинката, не бързах, проточих къпането възможно най-дълго с надеждата, че Джаксън ще заспи и няма да се налага да говорим.

Затворих очи и застанах под пръските. Джакс бе мъж, който може да уплаши други силни мъже с един-единствен поглед. Убеждаваше лесно, без да отстъпва и на сантиметър от собствената си позиция, и действаше с болезнената прецизност на истински стратег. Уважавах тези негови качества. Самообладанието му ме привличаше и възбуждаше. Но мразех моментите, в които се отдръпваше зад този железен самоконтрол и ме оставяше отвън, изключваше ме и започваше да се държи с мен като с опонент.

Не можех да си представя да се отнася с мен така до края на живота ми.

— И оттук ли ще трябва да те измъквам? — Бутна стъклената врата и застана сред парата, която с готовност започна да се вие около голото му тяло.

— Махай се — казах изморено, докато спирах крановете. — Тази вечер ще спя в гостната.

Стисна зъби. Дишаше дълбоко и бавно.

— Аз… — Спря за момент. — Съжалявам.

Кимнах и го побутнах, за да мина край него.

— Благодаря ти. И аз съжалявам. И двамата реагирахме зле.

Увих се в хавлиения халат, който висеше на закачалката, а после омотах косата си с кърпа, за да изсъхне.

— Лека нощ, Джакс!

Той ме последва през спалнята и ме хвана за лакътя, когато се приближих към вратата за коридора.

— Не се дръж така. Казах, че съжалявам, и наистина го мисля.

Спрях и го погледнах.

— Знам, че е така. Аз също го мисля. Но това не променя фундаменталния проблем, който имаме с общуването. Не говорим за семействата си. Не говорим за работа. Мотаем се заедно и се чукаме, което ни прави по-скоро секс приятелчета, отколкото друго, не мислиш ли?

Издърпа ме по-близо и пристъпи към мен, така че се озовахме притиснати един към друг.

— Обичам те, Джия. Повече, отколкото някога съм обичал каквото и да е. Знаеш го.

Въздъхнах.

— И аз те обичам достатъчно, че да не успея да те преодолея, дори когато мислех, че си ме зарязал като боклук. Но това означава, че може наистина да ме нараниш, Джакс. Трудно ми е да живея в периферията на живота ти. И ако животът с теб ще боли повече, отколкото животът без теб, ще трябва да реша кое е по-правилното решение.

— Ти си центърът на живота ми. — Ръцете му се вдигнаха към раменете ми. — Няма миг, в който да не мисля за теб.

— Може и да е така, но имаш и уникалната способност да ме изолираш, а аз не съм сигурна, че ще мога да го понеса.

— Сега ти ме изолираш — обвини ме той. — Опита се да го направиш и в ресторанта.

— Значи за пореден път и двамата реагираме зле. Може би е знак. Чуй ме, трябва да поспя. Ще поговорим утре. Съгласен ли си?

Джакс погали врата ми.

— Спи при мен. Ще си държа ръцете далеч, ако искаш. Копнеех да се съглася, но се тревожех, че просто ще сложим лепенка на рана, която се нуждае от далеч по-сериозно лечение.

— Искам да спя в стаята за гости.

Отдръпнах се и излязох от спалнята. Усещах погледа му на гърба си, когато пристъпи в коридора след мен. Заспах изненадващо бързо въпреки влажната коса и болезнено присвитите си гърди.

В някакъв момент през нощта усетих, че Джакс се вмъква в леглото при мен. Завъртях се настрани, прегърнах възглавницата и отново заспах.