Силвия Дей
Еуфория (4)

3

— Ако още се опитваш да ме сплашиш — прошепнах изтощена, — ще трябва да се постараеш повече.

Джакс се засмя тихо и дрезгаво.

— Достатъчно ме е страх и за двама ни.

Обгърна лицето ми с длани и го повдигна, за да ме целуне.

Щом усетих твърдите му устни върху своите, толкова силна обич прониза сърцето ми, че то потръпна от болка. Прегърнах Джаксън през кръста и се надигнах на пръсти, за да задълбоча целувката. В мен се разляха топлина и копнеж, щом долових миризмата му, която толкова обичах… щом усетих допира до горещото мускулесто тяло… и вкуса му.

Той простена и ме придърпа още по-близо. Толкова отдавна жадувах за него, че ми се струваше невъзможно да задоволя копнежа си. Заплетох езика си в неговия и започнах да го ближа с безсрамна ненаситност.

— Ела тук. — Дръпна връзката на халата ми, разтвори го и той се свлече до свитите ми лакти. Пуснах Джакс за миг, за да позволя на дрехата да падне на пода.

— Божичко. — Притисна голото ми тяло съвсем плътно до себе си.

Копчетата на елека му се впиха в кожата ми и внезапно осъзнах, че той самият е все още облечен, и то за работа. В Лас Вегас не бях го виждала толкова официален. Погледнах встрани и се взрях в стенното огледало. Потреперих при вида на отраженията ни: Джакс — толкова тъмен и елегантен, един опасен, съблазнителен бизнесмен; и аз — гола и дръзка.

— Погледни ни — прошепнах и видях как той откри образите ни. Сладострастието изопна лицето му и то придоби още по-първична мъжествена красота.

Потърка брадичка в слепоочието ми и притвори очи.

— Толкова си красива, скъпа. Толкова гореща, че ме изгаряш целия. Страхувам се да не прецакам това. Ужасен съм, че един ден може да те погледна и да осъзная, че очите ти вече не светват, щом ме видиш.

— Джакс. — Винаги се държеше така, сякаш никоя друга жена не може да се сравнява с мен. Но колкото и въодушевена да бях, че най-после е мой, болката, която ми бе причинил, все още туптеше като жива рана. — Ти ме нарани — изрекох тихо. — Разби сърцето ми.

Допря чело до моето.

— Нараних и двама ни. Ще ми се да кажа, че няма да се повтори, но нямам представа как ще се развият нещата или как ще ти се отрази да живееш с мен.

— Сигурна съм, че и аз ще правя грешки. — Заех се с копчетата на елека му, откопчавах ги едно по едно. — Просто трябва да се обичаме.

Наклони глава и отново впи устни в моите, целуна ме с толкова нежност, че очите ми се насълзиха. Прокара ръце по тялото ми и с разперени длани обхвана гърдите ми, поставил палци под чувствителните извивки. Погали ги и зърната ми се втвърдиха, настръхнали. От гърлото ми се изтръгна скимтене — молба за още чувствени ласки. Болезнен копнеж се бе зародил дълбоко в мен, бях влажна и готова за Джакс.

С него винаги беше така. Сякаш телата ни знаеха, че са създадени едно за друго. Джаксън светкавично премина в действие. Взе ме на ръце без усилие и ме положи на леглото. Кърпата, увита около косата ми, се разхлаби и падна. Той се надвеси над мен, опрял ръце от двете ми страни, и прокара върха на носа си нагоре по деколтето ми.

— Кажи ми, че имаш презерватив.

Прехапах устни със съжаление и поклатих глава.

Той притвори очи отново и си пое дълбоко въздух.

— Няма да свалям дрехите си.

— Джакс…

В тона ми се прокрадна гореща молба. Не можех да си представя, че няма да го почувствам вътре в себе си. Толкова твърд, дебел и голям.

Надигна глава и в тъмните му очи гореше такава страст, че потреперих, осъзнала какво ще е усещането, ако я пусне на свобода, докато е с мен.

— Няма начин да се откажа — изрече, а гласът му бе дрезгав от желание. — Няма начин.

Отворих уста и понечих да му кажа, че всичко е наред… че пия противозачатъчни… че искам да го усетя как свършва в мен без бариери помежду ни… Но прозвуча звънецът, последван от приглушено: „Румсървис!“

Простенах.

На лицето му се изписа измъчено изражение. После Джакс се позасмя:

— Спаси те звънецът.

— Чакай…

Но той бързо взе халата ми от пода и ме покри с него.

— Не мърдай — нареди.

Отвори вратата, препречи пътя на хотелския служител и се погрижи за всичко в коридора. Когато се върна, носеше поднос с една ръка, на който изкусно балансираше бутилка вино, винена чаша и ястие, покрито с похлупак.

Остави ги на бюрото и проследи с поглед как се надигам до седнало положение и изпъвам крака напред.

— Убиваш ме.

— Ти си го заслужаваш.

Изви устни в иронична усмивка.

— Не се и съмнявам. И все пак си има граница на нещата, които един отчаян мъж може да понесе. Трябва да се махна оттук.

Нацупих се.

— Всичко разваляш.

— Завлечи си секси задника обратно в Ню Йорк и ще ти дам толкова, колкото можеш да понесеш. — Прокара ръка през косата си, за да я приведе в добър вид. — Отсега започвам да подготвям всичко за завръщането ти.

Вдигнах вежди.

— Ще се подготвяш за секс?

— Не, трябва да уредя преместването ти. И да те оставя да хапнеш, за да имаш сили за всичко, което съм ти намислил в леглото.

Сграбчи ме, щом станах, и ме зашемети с бърза груба целувка.

— И ако си готова да спиш с мен без презерватив, ще го направим както трябва: в нашия апартамент, в нашето легло.

Преглътнах с усилие.

— Трябва да говоря с братята си. С родителите си.

— Ще го направим заедно.

— Действаш бързо за човек, когото са насилили да вземе решение.

Изражението му омекна.

— Отдавна го обмислям. Опитвах се да нахвърля план за действие… да измисля как да го направя възможно…

— Може би няма да е чак толкова трудно, колкото очакваш.

Отметна два влажни кичура коса зад ушите ми.

— Медиите ще се влюбят в теб, Джия — прошушна. — Ти си истински мокър сън. Съблазнителна си, а тялото ти е просто божествено. Ще те огледат, ще видят как те гледам аз и ще си представят горещ, сладострастен, дивашки секс. А това си е новина.

Бутнах го.

— Бъди по-сериозен!

— Ще си извадят погрешно заключение. Ще решат, че просто се забавлявам с теб. Веднага ще започнат да гадаят колко дълго ще изкараме заедно. Ще ни събират с други хора и ще си измислят новини само и само да публикуват още една твоя снимка.

Виждала бях как други двойки минават през същото, но ние бяхме различни. Не бяхме знаменитости. Аз не представлявах интерес за никого, а Джакс — макар да беше от фамилията Рътлидж — работеше зад кулисите в политическите кръгове, където семейството му беше добре познато.

— Не ми вярваш. — Потърка слепоочието си в моето. — Трябва да ми се довериш. Виждал съм какво става в подобни случаи. Виждал съм как стресът разделя хората.

Прозвуча ми леко подозрително, затова попитах:

— Да не би да е пострадал някой, на когото си държал?

— Да.

— Какво стана?

Видях го как се отдръпна и се затвори в себе си.

— Тя се отчая и си отиде — отвърна с безизразен тон. — Няма да позволя същото да се случи и с теб.

Прегърнах го през кръста. Трудно ми бе да осъзная, че Джакс е обичал друга. Но още по-трудно ми бе да възприема, че навярно тя го е наранила толкова дълбоко, че ме е отблъснал, за да не стане отново уязвим.

Целуна ме по челото.

— Кога се прибираш?

— Вдругиден.

— Добре. Провери дали можем да посетим семейството ти вечерта, след като кацнеш. Ще се заемем с преместването на следващия ден.

Имах чувството, че стоя на ръба на скала и всеки миг ще скоча, без да имам представа къде ще се приземя.

— Завъртя ми се главата заради теб.

Джакс се отдръпна и ми намигна.

— Просто ти връщам услугата.

 

 

— Май си на километри оттук.

Гласът на Чад ме изтръгна от мислите ми. Погледнах към майстор готвача, заел съседната седалка в самолета, и се усмихнах леко.

— Извинявай.

— Трябва ли да се притеснявам?

Поклатих глава.

— Лично е. Няма общо с бизнеса.

Вдигна вежди.

— Това е добре за мен. Но не толкова за теб навярно. Искаш ли да поговорим по въпроса?

Зачудих се колко мога да споделя с Чад, а после попитах:

— Живял ли си с някоя от приятелките си?

— Всъщност не. Имаше една-две, които прекарваха много време у дома. Беше удобно по отношение на секса, но нямах достатъчно лично пространство и възможност да излизам в мъжка компания. Май ще запазя този ангажимент за след като се оженя. Защо питаш?

— Мисля, че си прав, това предполага сериозно обвързване.

Веселостта в погледа му угасна.

— Рътлидж те е поканил да се нанесеш у тях, нали?

— Нещо такова. — По-скоро ми беше наредил, но…

Чад замълча за миг.

— Това не ми харесва.

— Така ли? — Извъртях се на седалката, за да го виждам по-добре.

— Казваш, че го познаваш от две години. Но той се зае да те преследва в момента, в който ти започна да работиш с мен. Развали договорката ни със Стейси, а после отмъкна и Изабел. Сега иска да живее с теб, жената, която разполага с всички мои данни и знае всичките ми планове…

Поех си дълбоко въздух и се опитах да осмисля думите му.

— Онзиден не изглеждаше толкова притеснен от връзката ни.

— Мислих доста по въпроса.

Ох. Мътните го взели. Сварил ме бе неподготвена.

— Едва ли е предприел този ход по лични причини. Всъщност съм сигурна, че не е. Джакс винаги казва, че в бизнеса не бива да има нищо лично.

— За мен е лично — отвърна разпалено.

Думите на Чад ми се сториха твърде познати. Самата аз бях казала нещо подобно, когато Джаксън ми спомена това свое правило.

— За Стейси също е лично — продължи спътникът ми. — Сестра ми няма да иска просто да успее, ще иска да е по-успешна от мен. Да има повече. Да докаже, че аз съм взел грешното решение. Джаксън е на нейна страна, а Пембри разчита много на нея. Ще се стараят тя да е щастлива.

По дяволите, не грешеше.

— Ние също получаваме предимство — изтъкнах тихо. — И аз ще знам какво прави Джакс.

Преди не бях възприемала връзката си с Джаксън като ситуация, която изисква внимателен подход към проблемите. Не бях искала. Щеше ми се това между нас да е истинско, искрено и красиво. Но хората около мен не бяха на същото мнение, включително Джакс. Разбира се, той очакваше ударите да дойдат отвън, но така или иначе явно се налагаше да подходя малко по-реалистично към последиците от нашите отношения.

Плуваш сред акули…

Чад ме изгледа преценяващо.

— Не се засягай, Джиана. Но с Рътлидж не сте от една категория.

— О, със сигурност е така. Което не означава, че не мога да се справя с него. И все пак… — Поех си дълбоко въздух. — Ако поискаш някой друг да ръководи проекта ти със „Сейвър“, бих те разбрала.

Стисна устни.

— Неприятно ми е да го кажа, но може би ще е най-добре.

 

 

Планирала бях да се отправя към офиса веднага щом кацнем на летището, но реших първо да се отбия у дома. Разговорът с Чад ме беше разтърсил и наистина имах нужда от време, за да се стегна, преди да се изправя пред Лей.

Бутнах тежката метална врата на мансардния апартамент и щом се отвори, видях двама от братята си на дивана. Играеха видеоигра.

— Хвани го, човече! — извика Анджело и дръпна надясно джойстика. — По-живо! Гадината ще ме очисти.

— Дръж се! — Винсент скочи на крака. Натискаше като обезумял бутоните. — На гърба ми са се лепнали шест изрода.

Останах на прага, истински благодарна, че отново съм си вкъщи.

— Зад теб! — креснах на Анджело, тъй като едно зомби се приближаваше вдървено към аватара му.

Братята ми подскочиха от изненада и впериха в мен тъмните си очи.

— Изкара ми акъла! — оплака се Винсент и остави на пауза своята половина от раздвоения екран.

— Ей — поздрави ме Анджело и се съсредоточи отново в играта. — Как беше в жежка Атланта?

— Жежко — отвърнах иронично и се обърнах да затворя вратата. Апартаментът миришеше на бекон, а на мивката и кухненския плот личаха останки от закуска. Момчетата бяха твърде свикнали с миячите на съдове, които се грижеха за почистването в ресторанта.

— Да нямаш почивен ден? — попита Винсент и се приближи към мен. Носеше само шорти, което ми напомни защо приятелките ми в гимназията ни гостуваха често и с огромен ентусиазъм.

— Не. Оттук отивам в офиса — заявих. — Исках само да си оставя багажа.

— Довлечи си насам задника — измърмори Анджело. — Тези изроди ме смазват.

Винсент направи физиономия.

— Мамка му. Надявах се да заемеш мястото ми, Джиана. Ти и Нико си падате по тази игра.

— Сега не мога. Впрочем благодаря, че ме свърза с Диана.

— Няма проблем — ухили се той. — Мерси, че се оправи с прането.

Умишлено го бутнах с рамо, докато минавах край него на път за стаята си. Апартаментът ни представляваше едно огромно помещение, но бяхме отделили със стени спалните си, за да имаме някакво подобие на лично пространство. Приличаха повече на кутийки, отколкото на истински стаи, но ни вършеха работа, докато ремонтирахме.

Осъзнах, че се каня да се изнеса от място, където се чувствах напълно сигурна и в безопасност, за да живея с любовник, на когото нямах пълно доверие само допреди два дни.

Седнах на ръба на леглото си и обгърнах колене с потни длани. Отказвах се от много, за да бъда с Джаксън, а не можех да се сетя за нещо, което той рискуваше заради връзката ни.

Телефонът ми иззвъня. Изрових го пипнешком от чантата си и го извадих. Не се изненадах, когато видях на екрана името на Джакс.

— Здрасти.

— Здравей, скъпа. — Гласът му беше дълбок и нисък, интимен. — Радвам се, че се върна.

— Невероятно е колко много може да се промени за два дни.

— Какво не е наред?

Стори ми се едновременно забавно и иронично колко добре ме познава. Може би Чад бе прав да се притеснява, че съм като отворена книга.

— Какво ли е наред изобщо?

— Бъди по-ясна — изрече бързо.

— Чад Уилямс се тревожи от факта, че аз, ръководителят на проекта му, спя с врага. Явно сексът с теб ще ме извади от сделката.

— Кой прави секс? — попита Анджело и свъси вежди, застанал на вратата на спалнята ми. Със своите 182 сантиметра той бе най-ниският от братята ми, но и най-дългокосият. Тъмни къдрици обрамчваха красивото му лице и падаха до раменете. Разбил бе много сърца, когато се ожени за Денийз.

— По дяволите — измърморих. Искаше ми се да натисна бутона за рестартиране и да започна отначало деня. — Излизай!

— Не съм влизал — изтъкна брат ми. — Ти си оставила вратата отворена.

— Ами, затвори я!

— Да не си се събрала с онзи задник?

Станах от леглото.

— Какво те засяга?

— Джия! — кресна от другата страна на линията Джакс.

— Задръж — казах му и хвърлих гневен поглед на брат си. — Говоря по телефона, Анджело. Затвори вратата и не ми се бъркай!

— С Джакс ли разговаряш? — Нахлу в стаята ми, сякаш имаше пълното право да го стори. — Дай ми го.

— Моля?

— По дяволите, Джия, кажи ми какво става — настоя Джаксън.

— Малко съм заета — отвърнах рязко. — Ще ти звънна по-късно.

— Не смей да…

Затворих му и хвърлих смартфона на леглото, а Анджело се протегна да го хване.

— Да не си се побъркал? — развиках му се.

— Аз не, но Рътлидж определено се е побъркал, ако смята, че ще се местиш при него!

Винсент ни прекъсна и привлече вниманието ни към вратата:

— Какво става тук?

— Изведи го от спалнята ми! — казах и посочих към дългокосия ни брат.

— Рътлидж иска Джиана да се премести при него — поясни Анджело, скръстил ръце пред гърдите си.

Винсент вдигна вежди.

— Да не ти е предложил?

Вдигнах ръце отчаяно.

— Не е за вярване! Двайсет и първи век сме. Не знаете ли?

— Правилата не са се променили — заяви Винсент и на свой ред скръсти ръце. — Щом иска млякото, ще трябва да си купи кравата.

Присвих очи.

— Крава ли ме нарече? И за ваша информация не съм девствена! Правила съм секс. Повече от веднъж!

Братята ми си запушиха ушите. Анджело дори започна да си тананика.

— Държите се абсурдно! — смъмрих ги. — Аз съм възрастен човек. Мога да правя каквото си искам.

Винсент отпусна ръце.

— И искаш да живееш с него? Наистина ли?

— Може би. Решението си е мое.

— Ще разбиеш сърцето на татко — изтъкна Анджело.

— О, божичко. — Главата започваше да ме боли. Разтрих слепоочията си и продължих: — Опитваш се да ми вмениш вина, така ли? Ако искаш да знаеш, Джакс се надяваше да седнем и да поговорим по въпроса с всички ви, с цялото семейство.

— И какво? — каза с насмешка. — Да не очакваш да го потупам по рамото заради това?

— Аз бих — намеси се Анджело неочаквано. — Трябва да си куражлия, за да се изправиш срещу братята и родителите на една жена и да им съобщиш, че искаш да живееш с нея.

Винсент поклати глава, стиснал зъби.

— Ако толкова иска да си до него, трябва да се ожени за теб.

— Но така Джия няма да знае с какво се захваща, нали?

Всички се обърнахме към вратата и се вторачихме в Джакс. Беше облечен за работа и изглеждаше ослепително с тъмносив костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Навярно е пътувал насам, докато сме говорели по телефона. Въпреки всичко почувствах известно вълнение, щом го видях.

— Това място няма никаква защита — отбеляза той. — Влязох си ей така!

Винсент вдигна юмруци.

— Ще ти дам аз една защита.

Взех телефона и дамската си чанта и се приготвих за излизане. Щом всичко бе на път да избухне и у дома, и на работа, май бе най-добре да отида в офиса.

— Джия. — Джакс ме хвана над лакътя, докато минавах покрай него. — Ще се оправя с това. Не се тревожи.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърнах, вирнала брадичка. — Нали не рискуваш да загубиш нищо.

Джаксън стисна зъби.

— Обичам те. И рискувам всичко заради теб.